Отворено писмо за начина да се превежда

Отворено писмо за начина да се превежда

14.08.2010 1 By Evangelsko.info

x-luther-mnk-c[1]д-р Мартин Лутер
Нюремберг, 15 септември 1530

До почитаемият и достоен Н., мой любим господар и приятел:

Благодат и мир в Христа, почитаеми, достойни и скъпи господарю и приятелю. Получих писмото ти с двата въпроса или допитвания изискващи моя отговор. На първо място ме питаш, защо в третата глава на Римляни, аз преведох думите на св. Павел: „Arbitramur hominem iustificari ex fide absque operibus” като „че човек се оправдава без дела на закона, но само чрез вяра.” И също ми казваш, че папистите (бел. пр. папски пратеници) причиняват голям спор защото текстът на св. Павел не съдържа думата „sola” (само) и моята промяна на Божието слово не трябва да бъде толерирана. Второ, питаш дали преминалите светии ходатайстват за нас. Относно първия въпрос, можеш да дадеш на папистите този отговор от мен – ако желаеш.

На първо място, ако аз, д-р Лутер, смятах че всички паписти събрани заедно могат да преведат дори един пасаж от Писанията правилно и добре, бих събрал достатъчно смирение за да помоля за тяхната помощ и подкрепа в превеждането на Новия завет на немски. Обаче, спестих на тях и на мен затруднението, знаейки и още виждащ с моите собствени очи, че ни един от тях не знае как да говори или превежда на немски. Очевидно е обаче, че те се учат да говорят и пишат на немски от моя превод. Те крадат моя език от мен – език, който познаваха съвсем малко преди. Но вместо да ми благодарят за това, те са срещу мен. Аз с готовност им давам това право, защото гъделичка самочувствието ми, че съм научил моите неблагодарни ученици и враговете ми дори.

Второ, можеш да кажеш, че съвестно съм превел Новия Завет на немски, до колкото имах възможност и че не съм насилвал никого да го чете. Дори съм го оставил отворен, завършвайки превода като услуга на онези, които не могат да превеждат така добре. Никой няма забрана да го направи по-добре. Ако някой не желае да го чете, нека го остави настрана защото не моля никой да го чете нито хваля някого ако го чете. Той е моя Завет и моя превод и ще остане мой. Ако съм направил грешки в него (въпреки, че не знам за такива и със сигурност не бих превел нарочно грешно дори една буква) няма да позволя на папистите да отсъждат защото ушите им продължават да се удължават и цвиленията им са твърде слаби за да могат да критикуват превода ми. Твърде добре знам, колко много умение, тежка работа, разбиране и знание са нужни за един добър превод. А те знаят по-малко от мелничарско магаре, защото никога не са опитвали да превеждат.

Казано е: „Който строи по пътя, има много господари”. Така е и с мен. Тези, които дори не могат да говорят правилно (да не говорим за превеждането им) сега едновременно станаха мои господари, а аз техен ученик. Ако бих ги попитал как да преведа първата дума от Матей „Liber Generationis” (бел. пр. родословието) на немски, нито един от тях не би могъл да каже „квак”! И те съдят всичката ми работа! Добри хора! (Така е било с Йероним когато превеждал Библията. Всеки му е бил господар. Той станал напълно некомпетентен, а хора които не могли да му почистят ботушите съдели работата му). Ето защо, човек се нуждае от много търпение за да прави добри неща публично, а светът вярва че е господар на знанието защото не може да направи нищо друго.

На драго сърце бих искал, папистите да дойдат и да преведат едно послание на св. Павел или дори един от пророците и правейки това да не използват лутеровия немски или неговия превод. Тогава бихме могли да видим красив и забележителен превод на немски.

Вече видяхме „Некадърника” от Дрезден да играе господар на моя Нов завет. (Няма да спомена името му в книгите си защото той има своя съдия и това вече е ясно) (бел. пр. Става дума за Йероним Емсер, който през 1527 в печатницата на Волфганг Стьокел в Дрезден, издава немски превод на Новия завет, твърде подобен до превода на Лутер). Той признава, че моя немски е добър и сладък, и че не може да го подобри. Въпреки това, нетърпелив да го обезчести, той взе моя Нов завет дума по дума както бе написан, и премахнал предговорите и коментарите ги замести със свои. След което, публикува моя Нов завет под свое име! Деца скъпоценни, колко ме боля когато неговия благороден покровител в безвкусен предговор заклейми работата ми и забрани на всички да четат лутеровия Нов завет, а в същото време препоръча да се чете Новия завет на „Некадърника” – въпреки, че е същият който Лутер е писал!

И за да не мисли никой че лъжа, поставете лутеровия Нов завет и този на „Некадърника” един до друг и ги сравнете. Вие сами ще видите кой е направил превода и на двата. Той е „закърпил” на места и разменил реда (и въпреки, че това съвсем не ме радва) мога да го оставя, тъй като не ми вреди относно оригинала. Затова и никога не съм имал намерение да пиша против него. Но се смях много на великата мъдрост с която толкова ужасно оклевети, заклейми и забрани моя Нов завет, когато бе публикувано отново с моето име, а изисква четенето му когато е под чуждо име. Какво благочестие е това да клеветиш и хвърлиш куп от срам върху работата на някой друг, след което да откраднеш и да публикуваш под чуждо име, търсейки слава чрез оклеветената работа на някой друг! Оставям това на съдията да реши. Аз съм радостен и доволен, че моята работа (както св. Павел се хвали) в продължена и от враговете ми и че работата на Лутер, дори без името на Лутер, а с това на враговете му, пак се чете. Какво по-добро възмездие?

Обратно на въпроса, ако твоят папист иска да спори за думата „само” (sola), кажи му това само: „д-р Мартин Лутер така го е превел, като казва също, че един папист и едно магаре са едно и също нещо”. Sic volo, sic iubeo, sit pro ratione voluntas (Искам го, заповядвам го; моето желание е достатъчна причина). Защото не ще станем ученици и последователи на папистите, а техни съдии и господари. И ние ще се гордеем и хвалим заедно с тези дръвници и както св. Павел се хвали срещу неговите лудо бушуващи противници, така и аз ще се хваля срещу тези мои магарета. Доктори ли са? Аз също. Учени ли са? И аз съм. Философи ли са? И аз. Диалектолози ли са? И аз съм. Преподаватели ли са? И аз така. Книги ли пишат? И аз пиша.

Ще ида дори по-далеч с хвалбата си: мога да правя екзегетика на псалмите и пророците, а те не могат. Мога да превеждам – те не могат. Мога да чета Светите писания – те не могат. Мога да се моля – те не могат. Слизайки на тяхното ниво, аз мога да правя тяхната диалектика и философия много по-добре от всички тях взети заедно. Освен това знам, че никой от тях не разбира Аристотел. Ако наистина, някой от тях може правилно да разбере дори една част или глава от Аристотел, шапката си ще изям! Не преувеличавам защото съм бил образован в науките им и ги практикувам от дете. Осъзнавам колко широки и дълбоки са. Те също знаят, че всичко което могат да правят и аз мога. Въпреки това, те ме третират като чужденец в науките им, тези нелечими хора, като че ли съм пристигнал днес сутринта и никога не съм виждал и чувал това, което знаят и преподават. Колко брилянтно парадират около тяхната наука, поучавайки ме в нещата в което израснах преди 20 години. За всичките им викове и крясъци, аз казвам заедно с блудницата която пее: „Вече седем години знам, че конските подкови са железни”.

Това може да бъде отговора на техния въпрос. Моля те, не давай на тези магарета друг отговор на безполезните им спорове относно думата „sola” освен това, че „д-р Лутер така го е превел като казва, че е доктор над всички папски доктори”. Нека остане така. Отсега нататък, ще ги държа в презрение докато продължават да бъдат този тип хора или магарета, би трябвало да кажа. И има и безсрамни идиоти сред тях, които сами не са научили собствената си софистика – като Др. Шмид и „Сополанкото” и други като тях. Противостоят ми по въпрос, който надминава тяхната софистика, но както св. Павел пише, и цялата мъдрост и разбиране на света. Наистина, едно магаре няма нужда да пее много, бивайки добре познато на собствените си уши ….

Мартин Лутер,
Ваш добър приятел
Пустинята, 1530