Нубийски и Согдиански версии на Библията

27.04.2007 0 By Evangelsko.info

nubianДоний К. Донев

В ранните векове на християнската ера Нубия се състои от три царства, разположени между Египет и Етиопия. Проповядването на християнската вяра в Нубия започва почти по същото време, по което навлиза в горен Египет (3-4 в.). Гонението на църквата по време на царуването на Диоклетиян принуждава множество християни да се преселят на юг, където е разположена Нубия. Това са предимно монофизити и мелхити.

Първите официални християнски мисионери пристигат в Нубия едва в средата на 6 в. Най-вероятно по същото време са направени и най-ранните преводи на Библията на нубийски. В следващите 500 г. бележат разцвет на християнството в Нубия, което води до съществуването на няколкостотин църкви.

Около 14 в. обаче нашествието на исляма на юг от Египет води до исляминизирането на Нубия. Унищожени са църкви, общества и, разбира се, множество богослужебни книги. Доказателства за съществуването на нубийски преводи на Библията стават известни едва през 1906 г., когато д-р Карл Шмид закупува в Кайро 16 страници от пергаментов ръкопис, идващ от горен Египет. Страниците съдържат Рождествен лекционер, предназначен за 20-26 декември. Всеки от тези дни съдържа избрани четения от книгите Римляни, Галатяни, Филипяни, Евреи и две от евангелията (Матей и Йоан). Подбраните текстовете не намират паралел в никой от познатите до сега гръцки или коптски лекционери. Изключение правят само два пасажа, предназначени за четене на 25 декември (Галатяни 4:4-7 и Матей 2:1-12), които са в реда на познатата гръцка менология (месечно четене от житията на светиите). Като други нубийски ръкописи, тези текстове са написани в азбука, която може да бъде определена като коптска, обогатена с няколко букви, предназначени за обозначаване на звуци с лингвистични особености. В края на 20 в. са открити и няколко други библейски фрагмента на нубийски. Между тях са пасажи от Евангелието според Йоан и Апокалипсисът.

Подобна е съдбата и на согдианските версии на Новия Завет. Согдиан принадлежи на групата индо-европейските езици и е използван в среден Иран. След средата на 5 в. той става най-говоримият език в Самарканд и в по-голямата част от централна Азия.

В началото на 20 в. в Китай, в Туран, са намерени няколко християнски текста, между които фрагменти от евангелията на Матей, Лука и Йоан, както и части от 1 Коринтяни и Галатяни. Тези фрагменти датират от периода 9-11 век. Използваният шрифт наподобява форма на сириак, известна като естрангела. Предполага се, че повечето от преводите са направени по време на несторианската мисия в средата на 7 в.