църковни евангелски новини от България и света

Мисли на зазоряване: Малкото камъче

in Без категория/Новини/Публикации

„А змията каза на жената: Никак няма да умрете! Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото. И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.“ (Битие 3 : 4-6)

Нали знаете старата поговорка, че малкото камъче обръща колата. А то се спотайва някъде в калта и чака колата да дойде. Не подозираш, че съществува, не си могъл да го предвидиш, да си направиш план. Ако го знаеше, щеше да го махнеш оттам само с едно движение. Щеше да го ритнеш презрително в храстите и всичко щеше да си върви, както си го намислил. Но… нещата никога или почти никога не стават точно по план. Малкото камъче все се явява от някъде.

Лъжата и заблудата са такива малки камъчета. Още от началото на света, от Адам, човекът се е опитвал да се подаже по-мъдър и по-силен от своя Творец. Бог е казал на Адам да не яде от едно-единствено дърво. Адам обаче си казал, ами! Аз съм по-мъдър от Бога и много добре виждам, че дървото е хем красиво, хем вкусно. А да умра – как ще умра! Това няма да стане. Сигурно Бог иска да скрие от мен нещо добро, но аз ще си го взема сам. Аз вярвам в себе си! Тази мисъл му била подшушната от вечния лъжец Сатана. Неговата вечна цел е да втълпява в главите на хората тъкмо тази мисъл – че са по-силни и по-мъдри дори от Бога. Че могат да вярват в себе си. И затова Бог е направил малкото камъче – да обръща колата, за да ни се показва винаги, че не можем да се отвръщаме от своя Творец и въпреки това да успяваме.

Когато започвам някакво начинание, винаги си мисля за това малко камъче. Иска ми се да го няма, да няма изненади, всичко да върви гладко. Затова винаги се обръщам към Твореца и изповядвам пред Него своето несъвършенство. Признавам му, че неговата мъдрост е несравнима с моята. Моля Го Той да ме води в начинанието, да ми дава необходимия разум и да ме предпазва от малкото камъче. И накрая, когато всичко свърши добре, гледам да не се хваля колко съм бил мъдър и силен, а да казвам, че Господ ми е помогнал да направя това или онова. Той ми е дал необходимото умение и е водил стъпките ми.

Не ме питайте как действа молитвата. Аз просто се обръщам към Бога и Го помолвам за мъдрост и помощ. А той си знае как да ме напъти и да ми покаже какво да правя и дали изобщо нещо да правя. Винаги ми е показвал. Това не ме освобождава от собствената ми отговорност да преценявам, да обмислям и да действам. Но без участието на Бога нещата не стават. Тогава и само тогава може да се избегне малкото камъче. А ако то все пак се появи и обърне колата, не бива да се отчайваме, а трябва да признаем своята слабост. Да се доверим на Бога и следващия път пак да Го призовем да ни помага в малките неща с Неговата мъдрост.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Latest from Без категория

Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com