Ли Уинг е освободена от затвор в Китай

28.02.2012 0 By Evangelsko.info

image[2][7]Източник: The Voice of the Martyrs

Журналистката и християнски работник Ли Уинг е била освободена от затвор в Китай на 25 декември, 2011, около три години преди изтичане на 15 годишната присъда, която е получила за работата й с нелегално издавано християнско списание. Ли е била арестувана през април 2001 заедно с още 16 вярващи от South China Church.

Основателят на China Aid Association, Боб Фу е разговарял с Ли в петък, 10 февруари. Ли е признателна за подкрепата, която й е била оказана от християните по света. Тя е казала на Фу, че е знаела за многобройните писма, които са й били изпращани, но управата на затвора никога не са й ги давали. Ли е повторила своите благодарности към всички християни по света, които са я подкрепили в молитва.

„Това е чудесен отговор на нашите молитви,“ споделя Тод Нетълтън, Директор Развитие на медиите в Гласът на мъчениците. „Благодарим на Бог за това, че Ли Уинг е жива и е на свобода.“

Ли е била осъдена на смърт през декември 2001, но присъдата е била преразгледана и променена на 15 години затвор през октомври 2002 от Върховния съд в провинция Хубей. По време на престоя й в затвора, Ли е трябвало да работи по 15 часа на ден, като произведената от нея продукция е била предназначена за износ. Посещенията на семейството й също са били строго ограничени, и не са й позволявали да чете Библията.

Ли Уинг е племенница на пастор Гонг Шенглианг, основател на South China Church, една от най-бързо растящите домашни-църкви в Китай. Ли е била арестувана няколко пъти и е прекарала една година в затвора през 1996. От 2004 година до сега, повече от 11 400 писма са били написани до Ли чрез уебсайта на Гласът на мъчениците.

“Ли Уинг е една от първите затворени за вярата си, които бяха оповестени в секцията Внимание: Затворени,” споделя Нетълтън. „И въпреки, че на нея не са й позволявали да чете писмата, знаем че управата на затвора и властите в Китай са знаели, че нейното положение е наблюдавано. Знаели са, че светът не я е забравил.“