Кодекс Уошингтонианус

01.12.2006 0 By Evangelsko.info

mark_portrait_face_small_400

Доний К. Донев

Кодекс Уошингтонианус, отбелязван с латинската буква W (или 032), е палимпсест от 4-5 в., който съдържа четирите евангелия. Текстът на Йоан 1:1-5:11 е заместен с по-нов препис. Липсват Марк 15:13-38 и Йоан 14:26-16:7. Кодексът е купен от Чарлз Фриър в Египет през 1906 г. и се съхранява в столицата Вашингтон.

Ръкописът има 187 листа (372 страници) с размер 21 х 14 см поставени в дървени корици. Текстът е изписан с кафяво мастило в една колона от 30 реда. Текстът е определено византийски в Матей, западен в Мк 1:1-5:30, кесарийски в Мк. 5:31-16:20 и александрийски в Лука 1:1-8:12. Византйският източник е използван отново за Лука 8:13-24:53. Йоан 1:1-5:11 е написан с различен почерк, носещ египетски характеристики, а Йоан 5:12-21:25 е заимстван от александрийски текст.

Думите са изписани без разстояния помежду, почти без акценти. Ръкописът е подготвен от двама души, чиято работа придружават много поправки. Някои от поправките са нанесени от коректор през 5-6 в. Ръкописът съдържа дългия завършек на Марк, но изпуска Лука 22:43, Йоан 5:4 и историята за жената хваната в прелюбодейство в Йоан 8.

Късната датировка на Кодекс Уошингтонианус е често замествана с хипотезата, че ръкописът датира от 1 в. и е един от най-раните запазени до днес. В подкрепа се привеждат следните факти:

(1) И четирите евангелия са прецизно датирани по римското летоброение по два различни начина: екслибристично и по арамейската алфаметрична система. Така текстът свидетелства, че евангелията са написани в следния ред: Матей (67 г.), Марко (72 г.), Лука (74 г.) и Йоан (96 г.).

(2) Ръкописът съдържа множество интерлиниарни и маргинални бележки на арамейски език. Една такава е изписана с червено мастило на страница от евангелието според Лука и се разчита: „Атина, 73 г.”

(3) Трима от евангелистите: Марко, Матей и Йоан поставят печати, с които засвидетелстват края на текста. Печатът на Марко е изтриван, вероятно, за да модифицира края на евангелието и да позволи един по-пълен завършек, заимстван от други ръкописи.

(4) Думите „вземи постелката си” се повтарят пет пъти в Йоан 12, два от тези пъти са в края на съответно 11 и 12 ст. За преписващия е лесно да сбърка края на двата стиха и да пропусне втория от тях. Това се случва и с кодекс Уошингтонианус, където Йоан 5:12 е изпуснат. Този пропуск доказва ранна преписна грешка, което пък от своя страна свидетелства за по-ранната датировка на ръкописа.

(5) Климент Александрийски и Ориген, автори от около 200 г. цитират граматически особености, характерни за кодекс Уошингтонианус. Климент говори за реда на думите в Йоан 2:20, а Ориген споменава грешка в родовете в Лука 19:37.

Според коментатори и палеографи, горните дказателств са достатъчни,за да покажат, че кодекс Уошингтонианус е писан през 1-2 ., а не 4-5 в., както е било прието при началната класификация на ръкописа през 1912 г. Ако това е истина, би следвало да се приеме, че кодекс Уошингтонианус е най-старото четвероевангелие достигнало до наши дни.