църковни евангелски новини от България и света

Кодекс Беза

in За Библията

46_bezae_400

Доний Донев

Кодекс Беза датира от 5-6 в. и, въпреки многобройните му неточности, е без съмнение най-любопитният ръкопис на Новия Завет, достигнал до нас. Съхранява се в библиотеката на Кеймбриджския университет. Предполага се, че е писан в Северна Африка, въпреки че е допустимо това да е станало в Египет, Рим, южна Италия, Сицилия и дори Сардиния.

Ръкописът носи името на Теодор Беза, който го открива в Лион през 1562 г., където се предполага, че ръкописът е бил донесен за поправка около 9 в. През 1581 г. Беза го предава в библиотеката в Кеймбридж. Части от него са използвани от Стефанус и Беза в различни издания на гръцкия Нов Завет. Текстът е колиран през 17 и 18 в., и издаден от Киплинг през 1793 г. Второ издание с анотация е направено от Скривенер през 1864 г., а пълно факсимиле на ръкописа е издадено през 1889 г.

Кодекс Беза съдържа четирите Евангелия, част от Деяния Апостолски и откъс от 3 Йоаново на два езика: гръцки и латински, което само по себе си е доказателство за западния му произход. Ръкописът е съставен от 406 листа с размер 25 х 20 см, на които текстът е разположен в единична колона с по 33 реда. Лявата страница съдържа гръцкия текст, а дясната латинския. Първите три реда от всяка книга са написани с червено мастило, а останалият текст с кафяво. Текстът е написан с необикновено големи унциални букви, което предполага, че не е писан в голям книжовен център като Александрия или Рим.

Поправките на ръкописа, който Теодор Беза избира за основа на своето гръцко издание на Новия Завет, са многобройни. Корекциите са направени от най-малко девет различни почерка, правени между 6 и 9 век, като дори първият преписвач на текста нанася множество поправки. Ръкописът е използван за литургично четене на гръцки, тъй като в текста личи маркировка за началото (гр. архи) и края (гр. телос) на определени пасажи.

Грешки има дори в поправките на текста. Например, в края на някои предлози е нанесена гръцката буква алфа, за да се допише пълната им форма. Това, обаче, е граматически ненужно в случаите, когато следващата ги дума започва с гласна. Този вид поправки са нанесени само частично в текста. На други места буквите на думата „егенето” са сбъркани и написани като „енегето”, което дори коректорите са пропуснали. В по-голямата си част гръцката част от кодекс Беза е идентичен с Папирус 66 и Синайския кодекс, както и корекциите, направени по Папирус 75.

Остава отворен въпросът за произхода на латинския текст в кодекса. Тъй като през 6 в. съществуват множество латински преводи, изследователите се опитват да установят дали латинският текст е превод от гръцки или препис от друг ръкопис, или дори двата налични текста са редактирани според друг текст, използван като базов, за да се постигне съответствие помежду им.

Ранните изследвания на кодекс Беза установяват, че два независими източника, гръцки и латински, са използвани за съставянето на тази паралелна версия. Скривенер твърди, че латинският текст е модифициран за да съответства на гръцката версия. А по-късна група от учени, сред които е проф. Рендъл Харис, твърдят обратната теза. Може да се заключи, че двата текста, ако и да са били независими в началото, са преминали през сериозен редакторски процес, целящ да достигне синхрон в създадения текстов паралел на кодекс Беза.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Latest from За Библията

Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com