Какво би казал Исус на Хари Потър?

07.01.2006 0 By Evangelsko.info

През последните няколко години светът е под влиянието на явлението потърмания. Това, което се извършва пред нашите очи, е наистина забележително. Бестселърите на Джоу Роулинг са завладели въображението на хора от всички възрасти по целия свят. Когато бе пуснат на големия екран филмът по първия роман, “Хари Потър” веднага се превърна в един от най-гледаните филми. Но въпреки целия този успех, има също така и нарастваща загриженост. Книгите са поставени за разглеждане пред съда в повече от 25 училищни района в 19 различни щата в САЩ. Според офиса на Американската Библиотечна Асоциация за интелектуална свобода, книгите на Дж. Роулинг се оказаха начело и на списъка на най-често оспорваните в училищната система в цялата страна. Психологични центрове също предупреждават и изразяват отрицателно отношение.
Защо има такъв фанатичен отклик към Хари Потър в световен мащаб? Какво завладява душите на малки и големи по целия свят? Защо се предизвикват разгорещени обсъждания в училищата? И, ако героят Хари Потър беше жив, натоварен с всички предизвикателства, които посреща в книгите и филма, какво би му казал Исус? Но, нека първо накратко да представя самата история.

Първата книга и филм, преразказани накратко

Докато Хари Потър овладява магьоснически умения в училището за магьосници “Хогуортс”, той също така се опитва да намери камъка на магьосника, който лорд Волдеморт търси, за да възвърне злата си сила. Волдеморт е загубил силата си при безуспешния си опит да нанесе проклятие на Хари Потър, когато момчето било само на една година. И така, книгата и филмът разглеждат много окултни теми и представят преобърнатите ценности на ‘света на уика’. Например, Хари и приятелите му са хващани постоянно в лъжа, измама, кражба, нарушаване на правилата. Но всеки път, когато ги хващат да извършват тези неща, те получават похвала (не биват поправяни – тъкмо обратното). Дори имената на хората – Потър, Слайверин, Драко и Фламел – са взети от ‘света на уика’. Те са имена на духовни сили или на исторически личности, свързани с идеологията на уика. Първият роман (и съответно филмът по него) завършва с драматична среща между Хари, една бяла магьосница, Волдеморт и една черна магьосница. Хари е победителят в този сблъсък, но не завинаги. Духът на Волдеморт се разделя с тях, но ще се появява отново в следващите части от поредицата. Съдбата на Хари е начертана. Той притежава по-голяма сила и затова през живота си от този миг нататък ще бъде мишена на тези сили. Постоянно свързваща се с корените на уика, темата на разгръщащата се история за Хари Потър набляга на алхимията или трансформацията на човешката вътрешна същност, така че тя достига едно по-високо ниво на съзнание, при което той придобива ново естество.

Макар че събитията са измислени, това, на което развитието на действието набляга, е магьосничество, показано по съвсем реален начин. За разлика от книгите на К.С. Луис, които представят магьосничеството като част от проявите на злото – в контекста на съпротивата на злото срещу доброто, книгите за Хари Потър са написани така, че да се четат като помагала по окултни практики и вярвания. С невинността на смеха и ненатрапчивия хумор, който чуват, децата подражават и на думите, облеклото и маниерите на вещиците. Авторката е играла като дете игри, свързани с окултизма и по-късно вече е защитила научна степен по митология, затова в нейното представяне на религията на уика има изключителна точност.

И така, какво би казал Исус на Хари Потър? Преди да отговорим на този въпрос, трябва да отбележим няколко неща. С тяхна помощ не само ще знаем какво Исус би казал на Хари Потър, но и на нас също – тъй като сме приели окултното послание.

Какво казва Библията за магьосничеството?

“Когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, не се учи да правиш според мерзостите на местните племена. Да няма сред теб някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник, никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви; защото всеки, който прави тези дела, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, изгонва тези народи пред теб.” (Второзаконие 18:9-12)

  • Прорицателство (врачуване) – придобиване на информация по пътя на магията.
  • Окултизъм (магьосничество) – манипулиране на ситуации в настоящето.
  • Гадателство (тълкуване на знаци) – (от евр. – буквален превод) общуване със змии.
  • Магьосничество (вещерство) – постигане на магическо въздействие чрез магически смеси.
  • Чародейство (правене на заклинания) – омагьосване с думи, така че нещата да се подчиняват на теб.
  • Запитване на зли духове (медиумство или спиритизъм) – да бъдеш ръководен от личен дух-водач.
  • Извикване духове на починали – консултации с духове на починали.

Всички тези изброени неща се практикуват в първите книга и филм за Хари Потър! А те са мерзости пред Господа, които Той толкова мрази, че всеки, който ги извършвал, трябвало да получи смъртно наказание. Тези неща са също толкова ужасни, колкото убийството. Очевидно, случките в книгата и филма за Хари Потър са в противоречие с истината на Библията и основите на християнството.

Библията казва още: “А колкото за страхливците, невярващите, мерзавците, убийците, блудниците, магьосниците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което ври с огън и жупел. Това е втората смърт.” (Откровение 21:8)

За разлика от мнението на хората, за Бог случките от поредицата за Хари Потър не са просто безобидни интересни истории. Те са възпроизвеждане на много опасни практики, които Бог иска да избягваме на всяка цена и да не се излагаме на влиянието им.

Защо Бог има силно отрицателно отношение към магьосничеството?

Ако с една дума можем да обобщим привлекателността на магьосничеството, тя ще бъде “СИЛА”. Това е основното му предназначение – да служи като кратък път към силата. Силата да знаеш това, което другите не знаят и силата да променяш ситуациите. Сякаш някой желае да ни даде нещо, което Бог е поставил на разстояние от нас поради Свои причини.

Бог е всемогъщ. Той, Който е най-любящ, е и най-силен. Той е свръхестествен Бог. Според нашата зависимост от Него и от взаимоотношението, което споделяме с Него, ние получаваме малки частици от Неговата сила в специфични ситуации, в които Той прецени, че това е най-доброто за нас. С други думи – Той извършва чудо. Когато ни създаде, Бог ни постави в един естествен свят с това ограничение – да нямаме способността да манипулираме природните сили и останалите хора. Всъщност, когато грехът навлезе и създаде у нас естествена склонност към злото, това ограничение беше полезно за нас. От това, че ние сме поставени да живеем в естествения свят, а свръхестественият е полето за действие на Бог, печелят всички. Свръхестествена сила в ръцете на ориентирани към грях хора – това означава разрушаване на чудното Божие творение. Затова Бог силно се противи на окултизма и на тези, които го прилагат.

Обаче, сатана – падналото творение, в което има тъмнина и няма никакво добро – се стреми да предлага на хората имитации на нещата, които Бог е създал. Както Бог е Създателят на всичко, което е добро и прекрасно, така сатана се стреми да обезцени, изврати и изкриви всичко. Между другото, ние виждаме този факт в богатството, в любовта, в продължаването на човешкия род, и, разбира се, и в силата. Когато приемаме това, което Бог ни предлага, ние получаваме най-доброто, защото Бог е любящ. Но, когато разменим Божиите дарове за имитациите на сатана, в началото си мислим, че сме спечелили, но винаги има цена, която трябва да бъде платена. Сатана наистина ни мрази и иска да ни разруши, затова неговите примамки винаги ще ни причинят нараняване и, в крайна сметка, те са стопроцентово унищожителни за нас.

Бог е обещал в Деян. 1 глава да даде сила на всеки християнин, който желае да живее чрез нея. Тази сила е толкова истинска и голяма, че в Деян. 8 глава се казва как един магьосник, Симон, дори предложи пари на апостолите, в стремеж да я купи и притежава. Силата е истинска – и онези, които живеят в тъмнина, изглежда, че биха дали мило и драго, за да станат нейни притежатели.

Опасността тази неовладяна свръхестествена сила да се окаже в ръцете на някой, който не може правилно да я използва, ясно се вижда в книгата и филма за Хари Потър. Лорд Волдеморт придобива силата и стига до там, че става зъл и вече е заплаха за човечеството. Когато за първи път е показан в историята, той витае в Тъмната гора. Няма свое собствено тяло – и търси хора, в чиито тела да се всели. Той трябва да убива еднорози и се храни с кръвта им, за да оживее. Виждаме го и отчаяно да търси “камъка на магьосника”, за да има достъп до “еликсира на живота”.

По-опасното обаче е това, че тази сила расте в живота на младия Хари Потър. Отново и отново, Хари я използва за свои собствени цели, за сметка на други хора. В следващите книги от поредицата, той ще я използва за отмъщение и задоволяване на свои егоистични желания. Наистина, “силата” развращава. Неслучайно Бог Си запазва правото да задържи свръхестествената сила и категорично забранява да се използва силата, която сатана предлага – дори и нейната имитация. Бог дава това правило не от стремеж да Се самоизтъкне. Той никога не дава забрани от любов към забраните. Като наш Небесен Баща, Той забранява нещата, които ще ни наранят, така както нашите земни бащи забраняват на децата си да вземат наркотици.

Психолозите са открили, че между пристрастеното поведение и демоничната дейност има пряка връзка. Те също са наблюдавали проявите на една изкривена ирония. Дяволът сякаш размахва силата и контрола като лъскава примамка. Щом стръвта бъде приета и хората опитат малко от окултизма, те отварят вратите в духовната сфера и стават жертви на неконтролируеми сексуални желания, наркотици, алкохолизъм и попадат под различни други контролиращи живота им влияния. Злата ирония е, че те стигат дотам, търсейки сила и контрол, но щом навлязат в тази област, загубват сила и контрол и стават жертви.

Как се отнасяше Исус към хората, станали жертви на тази фалшифицирана сила?
Когато Исус беше на земята, Той срещаше хора, които някога са потърсили властта, предлагана от дявола и след това са били превърнати в нейни жертви. Има много случаи за това как Исус освобождава от демонично робство различни хора, описани в четирите Евангелия (Мат. 8:28, 9:32, 15:28, 17:18, Марка 1:26,34 и Лука 8:2).

Той винаги се отнасяше със състрадание към тях. Не ги наказваше затова, че са нарушили закона и са експериментирали със забранени умения. Той не им говореше снизходително и не ги осъждаше. Но сърцето Му страдаше, когато виждаше как се измъчват и веднага изцеляваше болката им, без значение какво беше тяхното минало. Исус е същият вчера, днес и утре. Той никога не се променя! Отнася се към хората днес така, както се е отнасял тогава.

И така, какво Исус би казал на Хари Потър?

Исус е последователен. Той не може да противоречи на Писанията. Ако Хари Потър съществуваше наистина, Исус щеше да му припомни какво се бе случило с неговите родители, влезли в контакт с магьосничеството – а то е преждевременна смърт, която ги лишава от възможността и удоволствието да отгледат сина си. Исус щеше да покаже на Хари мрачните лица на всеки от професорите от училището за магьосници, което той посещава – те никога не са били радостни и спокойни. Исус щеше да попита Хари: “Такъв ли наистина искаш да станеш? Когато си млад, това може да ти изглежда интересно, но знаеш ли какво става с по-дълго живелите от теб, които са се занимавали с тази подправена сила?” Той щеше да даде на Хари възможност да получи ново усещане за невинност, стига само да обърне живота си към Него. Защо все пак окултните сили са толкова важни за Хари? Защото така се запълва липсата от приемане, която той чувства през първите единадесет години от своя живот на сирак, който е малтретиран? Или защото това му дава възможност да има преимущество над по-големите и по-силни момчета? Или защото така се подхранва неговото усещане за собствено достойнство и удовлетворение? Исус нежно щеше да предложи на Хари цялостно приемане от Бога на вселената! Той щеше да стане защитата на Хари и да го научи на мъдрост, за да бъде силен спрямо тези, които са застанали против него. Само Исус може истински да удовлетвори нашата необходимост от приемане, чувството ни за достойнство и да ни донесе истинска удовлетвореност. Иначе, ние ще търсим цял живот да намерим нещо, което е толкова илюзорно. Исус щеше да освободи Хари от потенциалното робство, което окултният свят носи.

Но Хари Потър не съществува. Разказът за него е имитация на “омразни практики”. Това, което той представлява, сега вече се появява като значим фактор в нашата култура. Днес, накъдето и да се обърнем, ние сме заляти от окултни послания и теми – като започнем от телевизионните реклами, минем през безплатните рекламни вестници в супермаркетите, през играчките в детския магазин и стигнем до разговорите в Макдоналдс. Така че истинският въпрос е:

Какво би казал Исус на нас?

Децата са много, много впечатлителни, особено когато се отнася за специалните ефекти на съвременната филмова индустрия. Не е никак случайно, че Бог ни е заповядал дори да не имитираме магическите практики на вещиците. Така, облечена в невинен и симпатичен хумор, историята на Хари Потър и неговите приятели неусетно увлича милиони деца да престанат да правят разлика между действителност и фантазия и да желаят да бъдат като тях. Но, на тези деца не се казва истината.

И защо е нужно на дявола да разкрива всичките си карти? Ловецът не хваща жертвата си така. Начинът за хващане на риба е да се покрие куката с вкусен червей. Начинът да се уловят деца и да се направят те пленници е да се прикрие пленничеството в симпатичен хумор и да не да им се казва цялата истина.
Исус щеше да предупреди с любов, че книгите и филмът за Хари Потър са чисто магьосничество. Те могат да изглеждат вълнуващи и привлекателно измислени, но тази приключенска серия въвежда милиони деца в практиките и ритуалите на уика. Също толкова коварно е неусетното всаждане – чрез случките в серията – на езическите вярвания, философия и ценности на уика. Книгите и филмът, рекламирани пред впечатлителния детски ум, са бомба със закъснител пред бъдещето на юдейско-християнската вяра и култура.

Исус би ни припомнил за Божиите повели, записани във Второзаконие 18 глава, които са дадени с любов и грижа за нашите най-добри интереси. Той би казал да не се учим даже да подражаваме на противните практики на света, част от които са всички окултни практики. Би казал, че ЦЯЛОТО магьосничество е тъмно изкуство. Той би ни насърчил да практикуваме защита срещу тъмното изкуство.

На последно място, Исус би казал, че макар че случките и героите в серията за Хари Потър да са измислени, там са показани някои отражения на вечните истини. Както измисленият лорд Волдеморт “стана лош, толкова лош, колкото и ти можеш да станеш, лош, и вървеше от зле на по-зле”, като тероризираше света със смъртоносно проклятие, така дяволът падна от Небето и също “стана лош, толкова лош, колкото и ти можеш да станеш, лош, и вървеше от зле на по-зле”, като тероризира света със смъртоносното проклятие на греха. Но историята не свършва дотук. Както измислената Лили Потър пожертва живота си от любов към сина си, за да може проклятието да не нарани Хари, Исус реално пожертва Своя живот като потвърждение на безкрайна любов, така че проклятието на греха да бъде разчупено заради нас. Само Исус може да ни предложи единствения Еликсир на Живота, за да бъдем Момчето (или Момичето), Което Живее.