Йероним: Писмо до Памахий за най-добрия начин да се превежда

Йероним: Писмо до Памахий за най-добрия начин да се превежда

09.03.2007 0 By Evangelsko.info

jerome_400

(превод от латински Йоана Сиракова)

l. Апостол Павел трябвало да отговаря пред цар Агрипа на обвинението, че слушателите му не можели да разбират думите му. Убеден в победата на своята кауза, той още отначало с радост казал: Честит съм, царю Агрипа, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите, а най-вече, защото ти знаеш всички юдейски обичаи и въпроси“1. Наистина той бил чел думите на Исая: „блажен е онзи, който говори на умеещия да слуша“ и знаел, че думите на един оратор въздействат дотолкова, доколкото мъдростта на съдията би могла да прозре. Затова и аз смятам, че е щастие задължението да отговарям пред твоя „просветен“ слух на неопитните в езика хора, които ми вменяват било незнание, било лъжовност, в зависимост от това дали не съм можел или не съм искал да предам вярно чуждия език; но едното е грешка, а другото – престъпление. И тъй, за да не ме упрекне случайно пред вас моят обвинител с лекотата, с която изрича всичко, и с чувството за безнаказаност, смятайки, че всичко му е позволено – както си позволи да осъди папа Епифаний – ти изпращам това писмо, което да те въведе – а покрай теб и останалите, достойни за обичта ни – в хода на събитията.

2. Преди около две години гореспоменатият папа Епифаний беше изпратил писмо на епископ Йоан, в което го обвинява за някои твърдения и след това смирено го приканва към наказание. Преписите на това писмо били ревностно възприети в Палестина било заради заслугите на автора, било заради изтънчения му стил. В нашия манастир имаше един мъж – Евзебий от Кремона, доста почитан в средите си – който, след като това писмо „влязло“ в устата на мнозина, и учени и неуки му се възхищавали заради учеността и чистотата на словото, започна настоятелно да иска от мен да го преведа на латински и да го разясня по-обстоятелствено, за да улесня разбирането на текста. Той самият не познаваше в съвършенство гръцкия език. Аз сторих каквото бе пожелал. Веднага повиках писар и бързо му продиктувах превода, като в полето на страницата поставях кратки бележки за съдържанието на отделните глави (той ме бе помолил настойчиво да направи това специално за него). Поисках от него на свой ред да пази оригинала в дома си и да не го поднася необмислено на тълпата. Така измина година и половина, докато споменатият превод не се „пресели“ по странен начин от неговото книгохранилище в Ерусалим. Някакъв лъжемонах станал предател като Юда – било за пари, както бе дадено ясно да се разбере, било поради безпричинна злосторност, както се опитва да ни убеди фалшификаторът – и ограбил ръкописите и парите на Евзебий. Така даде възможност на враговете ми да „лаят“ срещу мен, да разгласяват публично, че съм ги подлъгал, че не съм предал думите със съответното им значение, че съм бил казал вместо почитаема2 – най-скап3, и от недоброжелателност – което е безбожно да се твърди – не съм искал да преведа aidesimotaton4. Такива и подобни небивалици са моите престъпления.

3. Първо, преди да говоря за превода, искам да попитам онези, които наричат злонамереността разумност: откъде имате копие от писмото ми? Кой ви го даде? С какви очи представите от свое име нещо, което сте отнели с престъпление? Какво сигурно има в човешкия свят, ако не можем да опазим тайните си в собствените си стени и хранилища? Ако подам подобно обвинение срещу вас пред съда, бих могъл да ви подведа под отговорност като обвиняеми по законите, които повеляват наказание дори срещу доносниците в полза на държавата и осъждат предателя дори само ако съществува подозрение в предателство. Явно изгодата е на почит, а доброто желание – не. Някога император Теодосий осъдил на смърт Хезихий, мъж с ранг на консул, когото патриарх Гамалиел преследвал с много сериозни враждебни действия за това, че проникнал сред книжата му, след като подкупил един писар. В древните историографии5 четем, че един учител, който предал децата на фалискитеа, бил предаден на свой ред на децата окован. Така той бил оставен в ръцете на тези, които бил предал. Римският народ не приел победа, осквернена с престъпление. Фабриций пък сметнал, че е безбожно Пир, царят на епирците, да бъде убит с предателството на лекаря си, докато се лекува в лагера. Дори го отпратил окован при господаря му, за да не насърчи подобно престъпление – макар и срещу свой противник. Онова, което обществените закони и неприятелите съблюдават, което е свещено в битки и войни, за нас – монасите и Христовите свещеници – остава без закрила. И някои от тези се осмеляват с навъсено лице и щракайки с пръсти, да бълват и да говорят: „Какво като го е подкупил или подмамил? Направил го е в своя полза.“ Чудно оправдание за престъпление. Сякаш разбойниците, крадците и пиратите не правят каквото е изгодно за тях. Впрочем Ана и Кайафа, съблазнявайки горкия Юда, са го направили сигурно защото са сметнали, че им е угодно.

4. Искам на моите си хартийки да си пиша всякакви глупости, да коментирам Писанието, да отвръщам на нападките на досадниците, да изливам жлъчта си, да се упражнявам в общите места и да слагам в ред наострените си сякаш за битка стрели. Докато не съм предоставил на всеобщото внимание мислите си, злословията ми не са престъпление. Още по-малко са престъпление злословията, които остават скрити за хорските уши. Би могъл да подкупиш слуги, да подмамиш клиенти и, както четем в приказките, да проникнеш с цената на злато при Даная, и след като си прикрил стореното, да ме наречеш фалшификатор, макар че с обвинението си признаваш много по-лошо престъпление от това, което ми вменяваш. Един7 те нарича еретик, друг те обвинява в превратни схващания; а ти мълчиш, не се осмеляваш да му отвърнеш, разнищваш преводача, придиряш му за буквите и мислиш, че цялата ти защита се състои в оклеветяване на един мълчащ противник. Представи си, че съм сбъркал или съм пропуснал нещо в превода си – това е опорният стълб на твоето занимание, цялата твоя защита. Нима ти не си еретик, защото аз съм лош преводач? Не искам с това да кажа, че съм те сметнал за еретик. Това трябва да го знае онзи, който е повдигнал обвинението, да го знае онзи, който е писал. Твърде глупаво е обвиненият от едного да обвинява другиго и сам пронизан от всички страни, да търси утеха в раняването на един спящ човек.

5. Дотук говорих така, сякаш съм променил нещо от текста на писмото си и един прост превод би могъл да съдържа грешка – но не и престъпна грешка. Сега обаче, тъй като самото писмо показва, че нищо не е било променено в смисъла, нищо не е добавено, нито е извъртяно някое схващане, „нима в стремежа си да разберат не стигат до пълно неразбиране“ ? И докато се мъчат да изобличат чуждата неопитност, издават само своята. Аз не само признавам, но без стеснение потвърждавам, че при превода си от гръцки – без Светото Писание, където и в реда на думите има загадка – не съм предавал дума по дума, а съм изразявал смисъл със смисъл. Мой учител в този метод е Цицерон, който е превел “Протагор“ на Платон, „За стопанството“ на Ксенофонт и две прекрасни речи на Есхин и Демостен, които те са произнесли един срещу друг. Сега не му е времето да разказвам колко е пропуснал Цицерон в тези свои преводи, колко е добавил, колко е променил, за да изрази спецификите на чуждия език посредством спецификите на своя собствен. На мен ми стига авторитетът му на преводач, който е казал следното в предговора към превода на същите тези речи: „Прецених, че трябва да се захвана с полезно за любознателните хора дело, макар за мен то да не бе необходимо. Преведох най-известните и насочени една срещу друга речи на двамата най-красноречиви оратори на Атина –Есхин и Демостен. Преведох ги не кamo преводач, а като оратор със същия смисъл, с техните изрази и фигури, с думи, подобаващи на нашата практика. При това сметнах, че не трябва да предавам текста буквално, но се стремих да запазя спецификата на думите и тяхното въздействие. Наистина, мислех си, че за читателя е важно да му преда и не броя на думите, а „теглото“ им”9. По-нататък към края Цицерон отново казва: „Ако, както се надявам, съм предал техните речи, съхранявайки всичките им достойнства, т. е. изказа, фигурите на речта и подредбата на конструкциите, съблюдавайки и тази на думите, но дотолкова, не да не бъдат несъвместими с нашия начин на изразяване, ако не съм превел всичко от гръцкия текст, все пак съм се потрудил да бъде със същия смисъл“10

Хораций, умен и образован човек, наставлява прилежния преводач в същия дух в своето „Поетическо изкуство“: „не ще се грижиш да предаваш дума по дума като съвестен преводач“11.

Теренций е превеждал Менандър12, Плавт13 и Цецилий14 – древните комици. Нима са спазвали буквата и не са ли съхранили красотата и изтънчеността на оригиналите в преводите си? Онова, което вие наричате точност на превода, учените хора наричат kakozelia 15.

Затова и аз, ученик на толкова велики учители, преди около двадесет години, още тогава подмамен в подобна грешка, и, уви, неподозиращ, че ще бъда упрекнат от вас за това в превода си на Хрониката на Евсевий16, съм написал в предговора си наред с другите неща и следното: „Трудно е, следвайки следи, начертани от другиго, да не се отклониш някъде. Мъчно е добре казаните на чуждия език неща да запазят същото изящество в превода. Някакво понятие е означено със спецификата на дадена дума – аз нямам в своя език такава, с която да го предам, и докато търся начин да изпълня изречението със смисъл, губя дълго време в обикаляне за иначе краткия път. Като се прибавят и завоите на хипербатоните17, разликите в падежите, разнообразието на фигурите и накрая своеобразната, така да се каже, автентична специфика на езика. Ако превеждам буквално, текстът звучи безсмислено. Ако по необходимост променя нещо в конструкцията или в изложението, ще изглежда, че съм се отклонил от преводаческия си дълг.“ И след много неща, които сега би било излишно да проследявам, съм прибавил и следното: „Ако някой смята, че прелестта на езика не се променя при превод, нека да преведе дума по дума Омир на латински език. Нещо повече – нека го направи, като превежда на своя език в проза. Ще се получи един безсмислен словоред и най-витиеватият поет ще изглежда безсловесен.“

6. Но за да не са голословни твърденията ми, макар да искам да докажа единствено едно – че винаги от младежката си възраст съм превеждал смисъла, а не просто думите – забележи какво е казано по този въпрос в кратко предисловие към книга, описваща живота на блажения Антоний: „Преводът от един език на друг, направен дума по дума, скрива смисъла и го задушава, както посевите се задушават от тучната трева. Като робува на падежи и фигури, речта едва успява да изложи с много заобикаляне това, което би могла да изрази накратко. Аз обаче, за да избегна подобно нещо, така съм предал текста за живота на свети Антоний – според твоето желание, че нищо да не се губи в смисъла, макар и нещичко от думите да липсва. Нека други да се стремят да улавят буквата и сричката, ти търси смисъла.“ Няма да ми стигне един ден да изложа свидетелствата на всички автори, които са превеждали основно смисъла. Достатъчно засега е да споменем изповедника Иларий18, който е превел от гръцки на латински език множество трактати към псалмите и хомилиите към Книга на Йов, като не се е водил от „сънливите“ букви и не се измъчвал с неестествен превод, характерен за несведущите хора, но е пренесъл с правото на победителя, така да се каже, пленените“ смисли на собствения си език.

7. Подобно наблюдение не би трябвало да учудва и у другите автори, духовни или светски лица, след като и 70-те, евангелистите и апостолите, са правели същото в светите книги. В евангелието на Марк четем Господ да казва: „talitha cumi“, като веднага след това е добавено следното: което се превежда: момиче, тебе казвам, стани“~и. Упрекнете евангелиста в лъжовност, задето е добавил „тебе казвам“, а в еврейския текст стои само „момиче, стани“. Той обаче е прибавил „тебе казвам“, за да направи думите възможно най-ясни и да изрази едновременно смисъл на призив и повеля.

В Матей отново е написано – в пасажа, след като предателят Юда връща тридесетте сребърника и след като земята на грънчаря бива закупена: „тогава се сбъдна реченото чрез пророк Йеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, когото оцениха синовете Израилеви и дадоха ги за грънчаревата нива, както им заповяда Господ „20. Това място го няма в Йеремия, но го има в Захария, казано с други думи и в съвършено различен ред. Общо разпространеното издание21 дава следния превод на това място: „и ще им кажа: ако ви е угодно, дайте Ми заплатата Ми; ако ли не – не давайте; и те Ми претеглиха за отплата трийсет сребърника. И рече ли Господ: хвърли ги в топлинната пещ и прецени дали са изпитани, както Аз съм изпитан от тях. И взех аз трийсетте сребърника и ги хвърлих в дома господен в топлинната пещ’22. Очевидно е колко е различен този превод на 70-те от свидетелството на евангелиста. Но и в еврейския оригинал думите са двузначни и почти противоположни по значение, макар като цяло смисълът да е същият. Там е казано: и им казах: ако е добре във вашите очи, донесете ми моята отплата; ако ли не, спокойни бъдете. И те ми претеглиха тридесет сребърника – моята отплата. И Господ ми каза: хвърли това за грънчаря, висока цена, за каквато те Ме оцениха. И взех аз трийсетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен за грънчаря.“ Нека обвиняват апостола в лъжовност, понеже не се е съобразил нито с еврейския текст, нито с гръцките преводачи, и което е по-важно, че е сгрешил името: вместо Захарий е цитирал Йеремия; но да се въздържим да говорим за Христовия последовател, чиято грижа е била да улови не буквата и думата, а да пресъздаде смисъла на догмите. Нека се насочим сега към онова свидетелство на Захария,което евангелистът Йоан е взел според еврейската версия: „ще погледнат на тогова, когото прободоха”23, за което в Септуагинта четем: „и ще погледнат на мен, заради когото радостно скачаха“, което латинските преводачи са предали: „и ще погледнат на мен, за да ми се подиграят”24 или „охулят“. Евангелистът се отличава от нашия превод и от този на 70-те и все пак многообразието в изказите се съчетава в единството на духа.

В Матей също четем за това как Господ е предсказал бягството на апостола и го потвърждава в свидетелствата на Захарий там се казва: „писано е: ще поразя пастира и ще се праснат овците на стадото”25. А в Септуагинта и в еврейския първообраз е много по-различно; защото се говори от името не на Бог, както го иска евангелистът, а на пророка, молещ Бог Отец: „Порази пастира и ще се пръснат овците”26. Мисля, че на това място според нечии мъдри преценки евангелистът е обвинен в греховност, защото се е осмелил да прикрепи думите на пророка към личността на Бог.

Посоченият по-горе евангелист пише, че Йосиф по съвета на ангела взел детето и неговата майка и влезнал в Египет, и останал там до кончината на Ирод, за да изпълни, което било казано от оспода чрез пророка: “От Египет повиках Сина Си”27.

Нашите кодекси не съдържат този текст, но в книгата на пророк Осия е написано съгласно еврейския оригинал: “Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си”28. На това място 70-те тълковници са превели: „Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках неговите синове”29. Нима трябва да бъдат съвсем отхвърлени тези преводачи, които превеждат това място по различен начин само защото то се отнася в най-голяма степен до тайнството на Христа, или трябва по-скоро да бъдат помилвани, понеже са хора, според думите на Яков, който казва: „защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек мощен да обуздае и цялото си тяло „30?

И на друго място у същия евангелист: „и като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбьдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей“31. Нека ни отговорят предвзетите художници ‘ на словото и надменни съдници на всички тълкуватели къде са прочели този текст. Да се научат, че той се намира в книгата на пророк Исая. Защото на това място, където ние сме прочели и превели: „И ще прокара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен“на, в еврейския текст съответно на своеобразността на този език е записано така: „Ще прокара младочка от Иесеевия пън и Назорей ще израсне от неговия корен „32. Защо са пропуснали това място 70-те? Ако не е позволено да се замества една дума с друга, то е светотатство да се скрие или пренебрегне тайнството.

8. Да преминем сега към други пасажи – тъй като краткостта на едно писмо не позволява да се бавим по-дълго на отделните места. Същият Матей говори така: „А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: „emo, девицата ще носи 4 в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“~а. 70-те са превели това така: ето, девицата ще приеме в утробата си и ще роди Син, и ще Му наречете името Емануел“36. Ако се превеждат вярно думите, в крайна сметка не е точно „ще носи“ и „ще приеме“, нито „ще нарекат“ и „ще наречете“. Даже в еврейския текст четем така написано: ”ето, девицата ще зачене37 и ще роди Син, и ще нарече името му Емануил’38. Ахаз не е бил изобличен в безверие, нито пък юдеите, които са възнамерявали да отрекат Бог, но поличбата казва, че тази, която „ще зачене“, самата девица, е и тази, която „ще роди“ и “ще нарече”.

У същия евангелист четем, че Ирод бил смутен от пристигането на влъхвите. След като събрал писари и свещеници, той ‘ попитал влъхвите къде се е родил Христос, а те отвърнали „Във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: „и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от теб ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля”39. Този текст стои така в гръцката Вулгата. И ти, Витлееме, дом Ефратов, си незначителен, за да си измежду хилядите Иудини; от тебе ще Ми излезе Оня, за да бъде Първенец в Израиля“40. Ще се удивиш още повече колко голямо е различието в думите и конструкциите между Матей и 70-те, ако видиш еврейския текст, в който е записано: „и ти, Витлееме Ефратов, си малък в хилядите Иудини; от теб ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля”41. Разгледай стъпка по стъпка изразите, употребени от евангелиста: „и ти, Витлееме, земя Иудейска“: вместо „земя Иудейска“ в еврейския текст стои “Ефратов“, в Септуагинта – „дом Ефратов“; за „никак не си най-малък от Иудините воеводства“ в Септуагинта четем „незначителен“ си, за да си измежду хилядите Иудини“, а в еврейския текст стои: „ти си съвсем малък измежду хилядите Иудини“ и смисълът е противоположен. Текстът на Септуагинта единствено на това място е в съответствие с еврейския. Наистина евангелистът е казал, че не е съвсем малък от Иудините воеводства, защото в противоположност е поставено: .наистина си съвсем малък и незначителен; но все пак от теб съвсем малкия и незначителния ще Ми излезе владетелят на Израиля според онези дули на Апостола: „Бог избра онова, и~о е слабо на тоя свят, за да посрами силните”42. По-нататък следва: “който ще управлява – или ще пасе – Моя народ Израиля”43 и това явно е съвсем иначе казано у пророка.

9. Повтарям всичко това не за да упрекна в лъжовност евангелистите – това е присъщо за безчестните като Целзий, Порфирий, Юлиан – но за да изоблича в неопитност моите укорители и да поискам от тях милост, да ми признаят в едно простичко писмо окова, което, искат или не искат, ще трябва да признаят на апостолите в светите писания. Марк, ученикът на Петър, започва своето евангелие така „Начало на евангелието на Иисуса Христа, както е писано у пророците „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Теб. Гласът на, викащия в пустинята говори: „пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”44. Този текст явно е съставен от двама пророци – Малахия и Исая. Защото каквото се казва в началото: “ето, изпращам Ти Моя Ангел пред лицето Ти, който ще приготви Твоя път пред Теб“45, в Малахия стои накрая; следващото обаче, което се добавя: „гласът на викащия в пустинята“46, и другото четем в Исая. Но как Марк поставя веднага в началото на своя ръкопис „канто е писано у пророците ето изпращам Ти моя Ангел“, което не е записано в Исая, както казахме, а в Малахия, последния от дванадесетте пророци? Нека невежественото им упорство разрешава този малък въпрос, а аз ще се моля за милост за съгрешението. Същият Марк въвежда при фарисеите Спасителя, който казва: „нима никога не сте чели що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него? Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатар и изяде хлябовете на предложението що не биваше да яде никой, освен свещениците?“4“ Да прочетем Самуила – или както са известни с общото име „Книги на царствата“ – и там ще открием, че не е написано Авиатар, но свещеник Ахимелех, който след това бил убит от Доик заедно с другите свещеници по заповед на Саул.

Да преминем към апостол Павел. Той пише до Коринтяните: „защото, ако бяха я48 разпознали, не биха разпнали Господа на славата. Но, както е писано: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало що е приготвил Бог за ония, които го обичат“49. На това място някои обикновено продължават безсмислиците на апокрифите. Те казват, че свидетелството е заимствано от Апокалипсис на Елия, след като в Исая съгласно еврейския текст се чете: “Отвека не бяха слушали, не бяха внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват „50 Това място 70-те предават по твърде различен начин: „отвека не бяхме слушали, нито нашите очи бяха виждали други бог, освен Тебе, и твоите истинни дела, и Ти ще проявиш милосърдие за очакващите го „51. Разбираме откъде е взел този текст и все пак апостолът не го предава буквално, дума по дума, но чрез парафраза излага същия смисъл с други слова. В Посланието към Римлянйте същият блажен апостол взима пример от пророк Исая: „ето“, казва, “полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън“52. Текстът се различава от старата версия и все пак съответства на еврейския оригинал. В Септуагинта обаче смисълът е обратен: И не ще се натъкнете на камък на препъване и на скала на съблазън”53. А и апостол Петър се съгласува с еврейския текст и с този на апостол Павел, като казва така: „а за невярващите – Камък на препъване и Камък на съблазън“54. От всички тези примери е ясно, че апостолите и евангелистите са търсили в превода на древните Писания55 смисъла, а не самите думи, и че не са се грижили много за конструкциите на речта, когато те са били ясни по смисъл.

10. Двадесет и първи псалм според еврейския оригинал започва именно с това, което Христос е казал на кръста „N~u! Или Лама савахтани?“. Това се превежда: „Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил?“56 Нека дадат обяснение 70-те защо са вмъкнали .чуй ме“. Защото те са го превели така: Боже мой, Боже мой, чуй ме, защо си ме оставил? „57 Те ще отговорят, че няма никакво накърняване на смисъла, ако се прибавят две думи. Нека чуят тогава от мен, че позицията на църквите не е разколебана, ако в бързината на диктуването съм пропускал някоя и друга дума.

11. Твърде много време би отнело сега да излагаме колко неща са прибавили 70-те по свое усмотрение, колко са пропуснали. Неща, които в църковните преписи са отбелязани с точки и звездички. Онова, което четем в Исая: „Блажен е, който има семе в Сион и род – в Ерусали.м „58, обикновено предизвиква смях у евреите, когато го чуят. Същото е и с текста в книга на пророк Амоса след описанието на разкоша: „смятаха тези неща за постоянни а не за преходни“59. В действителност изказът е реторически и речта – Цицеронова. Но какво да правим с автентичните книги, в които не са поднесени тези и други подобни на тях добавки? Ако се опитаме да ги изложим, биха ни били нужни безкрайно много книги. Нещо повече, за това колко е пропуснато свидетелстват или звездичките, както казах, или нашият превод, ако грижливият читател го сравни със стария. И все пак с известно право изданието Септуагинта се е наложило в църковния канон, било защото е първото и разказва за времето преди Христа, било защото е било използвано от апостолите в местата, където не се отличава от еврейската версия. С право отхвърляме обаче Аквила, прозелит и упорит преводач, който се е опитал да предаде не само думите, но и тяхната етимология. Защото кой би могъл да прочете или разбере вместо „пшеница“60, вино“61 и „растително масло „62 – “възлияние“63, събиране на плодове“64, „блясък“65, което ние бихме назовали на латински именно възлияние“66, “сьбиране на плодове“67 и „блясък“68 или, тъй като евреите имат не само членове, но и пред-членове, би трябвало да превеждаме като онзи лош подражател и сричките и буквите и да кажем syn ton иrапоп kai syn ten gen69, което нито гръцкият, нито латинският език допускат? Вихме могли да вземем примери от този род от нашия език. Колко добре са казани на гръцки изрази, които, предадени буквално, на латински нямат никакво звучене! И обратно, изрази, които ни харесват на нас, ако бъдат предадени в същия ред, на тях не биха им харесали.

12. Но, за да избегна безкрайните разсъждения и да ти покажа на теб, най-големия християнин сред всички знатни люде и най-знатния сред християните, от какъв род са вменяваните ми грешки в превода на писмото, ще ти изложа началото на самото писмо на гръцки, за да разбереш от едното ми прегрешение и останалите „еdei emas, agapete, те te oiesei ton kleron feresthai”, което, спомням си, съм превел така: „трябваше, мой най-драги [човече], да не злоупотребяваме с честта на духовното звание във високомерието си“. „Ето“, казват те, „колко измислици в един-единствен ред“. Първо, agapetos означава „драг“, а не „най-драг“; след това desis означава „самомнение“, а не „високомерие“ – защото авторът не е казал oiemati, но oiesei, едното от които е надуване“, а другото – „отсъждане“; и цялото, което следва от теб зависи да не злоупотребяваш с честта на духовното звание поради високомерие“. Какво ще кажеш ти, който си достигнал висота в писмовността и си строг критик на нашето време, който имаш мнение за всички писатели? Напразно ли тогава толкова време сме учили и „често сме дърпали ръка изпод пръчката на учителя”’70. Излизайки от пристанището, тутакси сме разбили кораба. Впрочем, тъй като е човешко да се греши и признак на мъдрост е да си признаваш грешките, който и да си ти, мой критик, моля те, поправи ме, наставнико, и преведи дума по дума. „трябваше“, казва, „да кажеш“. не трябваше, драги, да се подвеждаме от оценките на свещениците“. Това е Плавтов изказ, това е атическа изтънченост, както казват, достойна за сравнение с езика на Музите! За мен се изпълва тази известна поговорка в народния език: загубва олиото си и разходите си онзи, който изпраща телето си на борба. Вината не е на този, в чиято роля другият се превъплъщава в трагедията, а на неговите учители, които са го научили срещу голямо възнаграждение да не знае нищо. Не бих укорил неопитността в езика на който и да е обикновен християнин – и нека да помним онзи Сократов израз: „зная, че не зная“, и думите на друг мъдрец „познай себе си“. У мен винаги е предизвиквала благоговение не многословната простотия, а свещената простота: който твърди, че подражава на апостолите в речта си, нека първо им подражава в живота. Святото им величие бе извинение за простотата на тяхната реч. Що се отнася до Аристотеловите силогизми и завъртяните тънкости на Хризип71, Възкресението72 на един мъртвец ги опроверга. Впрочем глупаво е някой от нас да се гордее със селската си простота сред богатствата на Крез и удоволствията на Сарданапал, сякаш всички разбойници и най-различни престъпници са учени и крият окървавените си мечове зад философски книги, а не зад дънерите на дърветата.

13. Прекрачих границите на едно писмо, но не съм прекрачил границите на болката си. Наричат ме фалшификатор, разкъсван съм между тъкачниците и совалките на женичките. Доволен съм да се очистя от едно престъпление, без да съм го насочил срещу другиго. Затова оставям всичко на твоята преценка, да прочетеш самото писмо и на гръцки и на латински език и да разбереш от извора нелепостите на моите обвинители и безценните им жалби. На мен ми стига, че съм дал обяснение на най-скъп приятел. Скрит в стаичката си, ще очаквам деня на съда. Моля се, ако това е възможно, да си пиша коментарите по Светото Писание, а не филипики като Цицерон и Демостен, дори и в случай че враговете ми се развилнеят.