Гръцкият Нов завет на Беза

Гръцкият Нов завет на Беза

05.12.2010 1 By Evangelsko.info

BEZAД-р теол. Доний К. Донев

Последната значима редакция на Текстус рецептус преди издаването на превода „Кинг Джеймс” е тази на Теодор Беза (1519–1605 г.). Въпреки че е близък приятел и наследник на Жан Калвин в Женева, освен гръцкия Нов завет Беза включва в изданията си латинската Вулгата и свой собствен превод от латински. Гръцкият Нов завет под редакцията на Беза заслужава внимание, тъй като става един от текстовите източници на преводачите на „Кинг Джеймс”.

Според Хенри Беърд Беза заимства значително от изданието на Стефанус от 1550 г., а Ф. Джоунс твърди, че 5-ото издание на Беза „чете почти еднакво с последната ревизия на Еразъм“. Разликите в двата гръцки текста са само на около 40 места, което, според Кутилек, означава, че и двете издания са по-скоро препечатка с малки корекции, отколкото независими ревизии на гръцкия текст.

Уескот и Хорт с право твърдят, че един от текстовите маркери към това заключение е „книгата на живота“, който просто остава непроменен нито от Беза, нито от Стефанус, след като е нанесен без наличие в оригиналите от Еразъм в книгата Откровение. По-късно Скривенър ще отбележи, че за разлика от Стефанус Беза взема предвид всички налични гръцки ръкописи в своето издание, дори онези, които Стефанус предварително отхвърля.

Беза на свой ред включва редица промени в своето издание на Новия завет. Затова и в последвалата рецензия Реформирани корени на английския Нов завет Бакус отбелязва, че „Беза е по-заинтересован с правилното тълкуване на даден пасаж, отколкото установяване на автентичното оригинално четене, поради което с лекота прави поправки в гръцкия текст на Робърт Стефанус“. Тригелис също показва как в редица значими текстове Беза търси пропорция с богословското значение, а не тяхното автентично звучене. Подобна тенденция е забелязана и от Скривенър, който доказва, че по правило при наличието на няколко текстови варианта Беза избира онзи, който е най-близък до неговата доктринална теология. Поемайки управлението на Женева след смъртта на Калвин, Беза вижда себе си като пазител на калвинистката доктрина, което диктува неговото екстремно „теологизиране“ на гръцкия текст в съответствие с доминиращото богословие.

Скривенър също предполага, че в някои случаи преводачите на „Кинг Джеймс” следват Беза почти като арбитражно решение, но се оказва, че това съвсем не е постоянно правило.

Например в преводаческите си бележки той отбелязва липсата на Йоан 7:53–8:11 в гръцките ръкописи, които използва, но упорито игнорира този факт в своята ревизията. Относно Божествеността на Христос в Тит 2:13 той твърди, че „се говори само за една личност“. Стига до това, че приписва на Бога първоначалния грях с цел да запази доктрината за Божия суверенитет. Вероятно предвид грешките, допуснати умишлено от Беза поради горните аспирации, преводачите на „Кинг Джеймс” като цяло игнорират неговата редакция на гръцкия текст и се придържат към Стефанус или към изданието Текстус рецептус на Еразъм.