ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ

ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ

12.07.2009 1 By Evangelsko.info

the-last-supper

Миналият месец говорих за благословението от Господната трапеза. Не зная колко от вас тогава научиха нещо ново и свежо и дали има разлика във вашето разбиране за Господната трапеза, но мога да кажа за себе си, че бях много насърчен от значението и силата й лично за мен, както и за моето семейство. Дори миналата седмица на практика приложих нещо, за което говорихме тогава.

През изминалата седмица една вечер моята съпруга Мишел получи атака в стомаха си и не можа да спи почти цяла вечер от болки. Болките продължиха и през деня и се очертаваше така да продължи и втората вечер. Като семейство ние се молихме за нея, на събирането в сряда също се молихме, но очевидна промяна в състоянието й нямаше.

Тогава реших да приложим това, което поучавах за Господната трапеза и за силата, която има в символите, които приемаме с вяра и се събрахме цялото семейство и приехме Господна трапеза заедно. Същата вечер Мишел спа спокойно и без болки цялата вечер и на следващия ден болките в стомаха й бяха значително по-слаби и по-нарядко.

Зная, че за някои от вас е шокиращо как така може да се взема Господна трапеза в къщи, но никъде в Библията не пише, че трябва да се приема само в църква. Дори никъде нямаме такъв модел, че трябва да се взема в църквата. Както и никъде в Библията не пише кой и колко пъти в месеца трябва да обслужва Господна трапеза.

В някои църкви е прието само пастора да обслужва, в други само пастора и дяконите, в трети е прието всеки да има това право да обслужва Господна трапеза. В някои църкви е прието Господна трапеза да се обслужва само веднъж месечно, в други църкви – два пъти месечно, в трети – всяка седмица, а има и църкви, където се обслужва Господна трапеза 3-4 пъти годишно.

Според мен не е толкова важно кой, къде и как точно ще обслужва Господна трапеза, но за мен е важно има ли ефект в живота на тези, които я приемат. Както казах и миналият път, Господната вечеря е постановена за наше благословение.

Ние разгледахме по-подробно за вярващите в Коринт, че въпреки че знаели и приемали това тайнство всеки път, когато се събирали заедно, за тях то било за проклятие, защото го приемали по неправилен начин. Моето желание за църквата ни е Господната вечеря да не бъде една мъртва традиция, но едно благословение, което носи изобилен живот, изцерение и освобождение във живота на всеки, който вземе от хляба и пие от виното.

Днес ще говоря отново за важността на Господната трапеза в живота ни, но от по-различна гледна точка. Миналият път наблегнах повече на факта, че ако сме болни или страдаме в дух, душа или физически, чрез участие в Господната трапеза ние можем да бъдем изцерени и свободни. Днес искам да наблегна на факта, че чрез делото на кръста, ние можем да приемаме всякакъв вид храна без тя да навреди на нашите тела.

Божието Слово ни насърчава да полагаме добра грижа за нашите тела, които са храм на Святия Дух. Днес много хора полагат големи грижи и дават много финанси за здравословното си състояние и най-вече за „правилната диета”, която да спазват. В Интернет има публикувани 5,500,000 страници с различни диети за какво ли не:
• Алергии, наднормено тегло, депресии;
• Бременност, любовни страсти, красота;
• Ябълкова, кафяна, постна  и т.н.

Също така има много книги и касети за това какво трябва и какво не трябва да ядем. Ако човек започне да следва всички диети и съвети за „правилно хранене”:
• или нищо не трябва да яде,
• или трябва да яде само овесени ядки и мед,
• или да премине изцяло на соеви продукти,
• или трябва да се тъпче постоянно с какви ли не водорасли и хранителни добавки, които изобщо не са евтини.

Едни учени казват, че не трябва да се консумира свинско месо. Други казват, че птичето месо също не става. Трети твърдят, че изобщо не трябва да се консумира месо. Зеленчуците, които купуваме са пълни с нитрати или пък нямат никакъв вкус, което показва, че са израснали или узрели по изкуствен начин и не притежават витамините и минералите, които би трябвало да поемаме в организма си чрез тях. Вместо да се радваме и наслаждаваме на живота, който Бог ни е дал, много лесно можем да попаднем под робството на диетите и хранителните добавки.

Тази сутрин ще видим какво Библията ни учи по този въпрос. Бог е промислил за нас да живеем в свобода и да се наслаждаваме на всичко, което Той е създал. Господ още преди сътворението на света е предвидил и знаел докъде ще стигне човечеството и е предвидил начин как да оцелеем в този свят, в който живеем.
1. Има ли противоречие между Стария и Новия Завет по въпроса за храненето?
В закона, който Бог даде на еврейския народ в Стария Завет има много строги разпоредби относно храната, която можеха и не можеха да ядат. Въпросът е най-вече относно месото от чистите и нечистите животни, които съответно евреите можеха и не можеха да използват за храна. Според Стария Завет например, към нечистите животни спадат: свинята, щрауса, всички влечуги, охлювите, всички морски животни без скелет и т.н. Евреите нямаха право да ядат от тези животни.
В наши дни учените наистина са установили, че свинското месо е най-токсичното месо, което съществува. Раците, омарите, скаридите и стридите, например, се хранят с фекалиите, които рибите изхвърлят в морето и затова те също са от т.н. нечисти животни.

В Новия Завет обаче, Исус обявява за невалидни законите за хранене от Стария Завет. В Мат. 15:11 Той казва: „Не това, което влиза в устата осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.”

Един ден, когато Петър се молеше на покрива на една къща, където беше отседнал, се казва, че той огладня. В този момент той видя едно видение една плащаница с най-различни животни, както чисти, така и нечисти, и Господ му каза да яде. Когато той отказа, понеже животните там бяха и чисти, и нечисти, забележете какво му отговори Господ: „Което Бог е очистил, ти за скверно/мръсно не го считай.” Деян. 10:15. Тук става дума на първо място за езичниците и евреите и взаимоотношенията между тях, но Бог също поставя един нов стандарт за чистите и нечисти храни.

Днес ние разглеждаме темата за храната в контекста на Господната трапеза и жертвата на Исус на кръста. Когато Исус умря на кръста, Той направи всяка храна чиста и годна за ядене. Кръвта на Исус има силата да очисти всяка храна от нейните вредни действия и да я направи годна за употреба, точно както има силата да ни изцери от всяка болест и немощ. В своето Послание към Римляните 14 гл., апостол Павел отделя специално внимание на този въпрос, защото явно още тогава сред християните е имало различни мнения по въпроса за храненето.

Римл. 14:1-3: „Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му. Един вярва, че може да яде всичко (свинско, сладолед, шоколад, кафе, Кока-кола, торти, сланина, раци, охлюви и т.н.); а който е слаб във вярата яде само зеленчук. Който яде да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.”

Принципът, който желая да извадим от тук е, че едни хора имат вярата и свободата да ядат всичко и това е чудесно. Други имат по-ограничена вяра и свобода относно това какво могат и какво не могат да ядат и това също не  е проблем. Независимо от коя група сме, Павел ни казва, че не трябва да презираме или осъждаме хората, които не са като нас, но като вярващи в Господа, трябва да приемаме и едните и другите. Ако Бог приема и силния във вяра и слабия, и този, който яде всичко и онзи, който пази диети, кои сме ние тогава да не приемаме хората, които са по-различни от нас, или да ги съдим, или да ги караме насила да имат нашата свобода, или пък да очакваме да влязат под нашите ограничения?

Павел продължава и казва в стих 4: „Кой си ти, който съдиш чужд слуга? Пред своя си Господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го изправи.” Апостолът много ясно ни казва, че не е наша работа да съдим друг човек за неговата свобода в Господа. Защо? Защото ние не сме господари на този човек. Той си има Господар, пред Който ще отговаря и този Господар е много по-различен от останалите. Неговата цел не е да ни остави, когато сме паднали или залитнали насам или натам, но да ни привдигне и да ни постави отново да тръгнем в правилната посока.

Едно бебе, когато се учи да ходи, прави крачка или две и пада или пък залита наляво и надясно. Така е и с новите хора във вярата. Днес залитнат насам, утре – натам. Днес ускоряват растежа си и правят крачка напред, утре се спънат и паднат. Днес вярват едно, утре израстват, умът им се преобразява според Божието Слово и вярват друго. Не можем да им налагаме нашата свобода или ограничения, както и те не могат да ни налагат своите.

Ст. 5-9: „Един човек уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога. Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. Понеже, ако живеем, за Господа живеем и ако умираме, за Господа умираме: и тъй, живеем ли, умираме ли – Господни сме. Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите и над живите.”

Павел пише на вярващите в Рим, че за едни хора определени дни имат особено значение. Познавам хора, които започват да си правят реклама за рождения ден пред приятели и да си уреждат с кого ще празнуват още месеци преди да дойде денят. За други са особено важни определени празници или ден в седмицата. Има, обаче и хора, за които всеки ден е еднакъв и за тях е без значение дали е Нова Година, Рождество Христово, Великден, рождения им ден или който и да е друг обикновен ден. Има църкви, които изключително държат на празниците и за тях всеки празник е голямо събитие. Има и църкви, в които не можеш да разбереш кога е празник. Това, което Павел набляга тук е, че това няма никакво значение, но това което има значение е отношението ни един към друг.

Има църкви, които по време на Господна трапеза използват вино и безквасен хляб. Други църкви използват гроздов сок и квасен хляб. Някои дават на деца да участват в Господната трапеза, други не дават. В едни църкви само пасторът може да сервира Господна трапеза, в други разпоредителите правят това.

Това, което Павел учи вярващите в Рим е, че тези неща нямат значение и стойност. Но това, което има значение е как ти приемаш и се отнасяш към хора, които не вярват като теб. Спориш ли с тях и опитваш ли се да им наложиш твоя начин на мислене, или ги уважаваш, независимо от различията, които имаш с тях? Какво е отношението ти към църква, която не е като тази, в която си повярвал? Започваш ли да осъждаш и критикуваш всичко, което е различно от това, с което си свикнал и да се опитваш да промениш всички да станат като теб?

Павел казва, че това, което правим или не правим има стойност, ако го правим или не правим за Господа. Исус умря и възкръсна, за да бъде Господ и на едните и на другите. Както казва по-нататък Павел, всеки ще застане лично пред Бог и ще отговаря сам за себе си: „И тъй, ти защо съдиш брата си? А пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. Защото е писано: ‘Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене и всеки език ще славослови Бога’. И тъй всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.” Ст. 10-12

Независимо какво сме вярвали на земята и как сме служили, няма значение колко консервативни или либерални сме били, Божието Слово ни учи, че ще дойде ден, когато всеки един от нас ще застане пред Бог лично да отговаря за своите дела и тогава всеки, без изключение ще се преклони пред Господ и ще Го прослави. В този момент за Бог няма да има значение дали си ял свинско или не, дали си вземал Господна трапеза веднъж месечно или всеки ден, но това, което ще има значение е дали ще бъдеш там с останалите.

Павел продължава в ст. 13: „Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре разсъдете за това – никой да не поставя на брата си спънка или съблазън.”
Исус беше много строг към хората, които стават за спънка или за съблазън на останалите. В Лука 17:1-2 Той казва: „Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото  идват! По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.”

Ст. 14: „Зная и съм уверен в Господ Исус, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто.”
Павел ясно казва, че всяко нещо само по себе си е чисто. Т.е. в Новия Завет Бог ни дава свободата да ядем всичко, но нещо, което ние смятаме за нечисто или неполезно не означава, че е нечисто или неполезно и за всички останали. То е нечисто само за нас, защото ние го смятаме за такова.

Ст. 15: „Защото ако брат ти се наскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.”
Това е една чудесна препоръка, която Павел дава на вярващите. Ние трябва да сме чувствителни и да се съобразяваме с другите в Тялото Христово. Това е особено важно, когато сме на мисионерски пътувания, тъй като човек се сблъсква с различни култури и обичаи и нещо, което е прието в една култура може дори да е обидно в друга. Ако желаем да бъдем ефективни и приети на различни места, трябва да се съобразяваме къде какво е прието и позволено и какво не е.

Ст. 16, 17: „И така, да не се хули това, което вие смятате за добро. Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.”
• Каква ще ни бъде ползата, ако не ядем определени храни и не употребяваме алкохол, ако нямаме правдата, мира и радостта на Св. Дух?
• Каква ще ни бъде ползата, ако имаме свободата да ядем и пием всичко, а нямаме правдата, мира и радостта на Св. Дух?

Ст. 18: „Понеже който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците.” Как да служи? По начин да не се хули това, което смята за добро и да не става за съблазън.

Ст. 19: „И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.”
Това е един добър принцип. Вместо да търсим различията си с другите християни, да търсим това, което е общото, служи за мир и за взаимно изграждане и благословение.
• Когато бяхме в бедните места в Африка, никой не ни питаше от каква църква сме и какво вярваме.
• Когато отиваме да служим на децата в домовете за деца лишени от родителска грижа, никой не ни пита как вземаме Господна трапеза и с какви символи.
• Когато отидем да се молим за някой, който е на смъртно легло, той не се интересува дали в църквата ни има икони и дали палим свещи.

Ст. 20, 21: „Заради ядене не съсипвай Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън. Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се спъва брат ти [или се съблазнява, или отслабва (във вярата)].”

Много е опасно, когато някой отиде да служи някъде и започне да демонстрира свободата си, особено ако хората, на които служи нямат тази свобода. По-добре е човек за известно време да се въздържи от свободата, която има и да се ограничи, за да не съблазни онези, на които служи, отколкото да се опитва да налага своята свобода и това да доведе някой до препъване, съблазняване или дори отслабване на вярата им. Павел казва: „Имай си свободата, но не я афиширай пред останалите.”

Ст. 22: „Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.” Тук става въпрос за сравняването с друг човек, който има повече свобода от теб за дадено нещо. Както никой няма правото да ни налага свободата или ограниченията, които има той или тя, така и ние не трябва да се осъждаме, че нямаме свободата, която има някой друг.

Ако някой има вярата да живее без лекарства и без хранителни добавки, а ти нямаш тази вяра, за тебе  може да е фатално, ако имаш нужда от дадено лекарство и не го вземаш. За жалост един от пасторите, при които съм служил, се опитваше да налага своята вяра относно болестите върху хората, за които се молеше и им казваше, че след като се е молил веднъж за тях, те трябва да спрат да вземат лекарствата си и да не се молят повече за своето състояние, иначе показват неверие и Бог няма да ги изцери. Но нещата в Божието царство не работят по този начин.

Павел завършва това поучение с думите в ст. 23: „Но онзи, който се съмнява, се осъжда, ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях.” Всичко, което правим или не правим, трябва да става от убеждение. Това, което не е от убеждение е грях.

Желая да завърша тази сутрин с думите на Павел, записани в едно от другите негови Послания, 1 Кор. 9:20-23: „За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон. За тези, които нямат закон, станах като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Христос), за да придобия тези, които нямат закон. За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.”