църковни евангелски новини от България и света

Френската Библия

in За Библията

FrenchBible[1]д-р Теол. Доний К. Донев
Фрагменти на Библията на френски език съществуват от средата на 12в., в превод на албигойците и валдензите (валди), най-вероятно повлияни от готските фрагменти на Вулфила и прото-богомислката текстова традиция. Библията, която Карл Велики използва е ръкопис направен от Раул д’Пресли през 1377г. През 1476 текстът на Новия завет е преведен на френски от латинската Вулгата и отпечатан в Лион. Две години по-късно Жан д’Рели отпечатва своята „Велика Библия” адаптирана от текст на Жирард дьо Мулинс от края на 13в.
За първи път, официално френско издание на Новия завет преведен от гръцки се появява едва през 1523г. под редакцията на Симон де Колинез, а Стария завет през 1528. Преводът е дело на римокатолическия свещеник Жак Лефевр д’Етапл (1455-1536). Старият завет е превод от латинската Вулгата, а за Новият завет се предполага че е използван френски вариант на Текстус рецептус и множество оригинални гръцки ръкописи, до които Лефевр е имал достъп като професор в парижкия университет.
Идеята за превод на Библията на френски, Лефевр получава докато изследва Павловите послания като преподавател в парижката Сорбона. В по-късните си коментари, той ще напише: „Само Бог е който чрез благодатта си, чрез вяра оправдава за вечен живот. Има праведност от дела, но и праведност от благодат; едната идва от човек, а другата от Бога; едната е земна и преминава, а другата е небесна и вечна; едната е сянка и белег, а другата е светлина и истина”. Реформаторските идеи на Лефевр имат исторически последствия. Един от неговите ученици, Уилям Фарел става ключов лидер на протестантската реформация и учредява правителство в Женева преди Жан Калвин.
Когато Лефевр публикува за първи път френския превод на Четвероевангелието през 1522г., той изпраща копие на сестрата на крал Франсоа I, Маргарита. Новият превод се разпространява изключително бързо и през 1524г., във Базел са основани библейско дружество и асоциация на книгоразпространители. Въпреки, че самият Лефевр е на 67г., Сорбоната го заклеймява като еретик. Около 1525г., той е принуден да напусне Франция и се установява в Страсбург. След като Маргарита измолва помилването му, той е се връща във Франция като учител на кралските деца. След нова вълна от гонения, е преселен в южна Франция, където живее до смъртта си през 1536г.
Година преди да почине, Лефевр става свидетел на ново издание на френската Библия, дело на преводача Пиер Роберт Оливетан (1506-1538). Оливетан е родом от Нойон и е братовчед на Жан Калвин. Учи право в парижкия университет, а по-късно и в Орлеанс, където приема протестантските доктрини и се предполага, че е човекът, който просвещава Калвин в учението на Реформацията. Преследван от католическата църква като лютеран, той избягва в Страсбург през 1528г., където учи старогръцки и еврейски. През 1532г. предприема пътешествие в северна Италия за да набави от валдензите финанси нужни за издаването на френска Библия. Решението за нова френска Библия е взето на специален събор състоял се през октомври 1523г. За целта валдензите събират 1500 златни крони. С тези финанси, през 1533 Оливетан отива в Женева, където с помощта на Лефевр започва нов френски превод на Писанията.
Новото издание, което е отпечатано в Нюшател през 1835г., е базирано на преводът на Лефевр, но съдържа множество нови коментари и поправки направени при сравнение с най-добрите гръцки и еврейски ръкописи за онова време. Предговорът е написа лично от Жан Калвин, който през 1540г., след смъртта на Оливетан, издава в Женева своя ревизия на текста.
През 1550г., преводът на Оливетан става основа и за публикуваното на католическо издание на френската Библия. През 1553г., Роберт Етиен (1503-1559) публикува това издание с разделение по глави и номерация на стиховете. То е ревизирано чрез внимателно сравнение с гръцките и еврейски оригинали и публикувано отново през 1588г. от наследника на Калвин в Женева, Теодор Беза.
През 1695 г., Антоан и Луис Исак Лемастре от абатството Порт-роял, издават нова версия на френската Библия. Преводът отнема 21 години – от 1672 до 1693, но за това пък получава широко разпространение, благодарение на приемствеността му от Британското и чуждестранно библейско дружество. Вероятно затова е отхвърлено от двама папи: Клемент IX и Инкокентий XI.
Веднага след това издание, в периода 1696-1707, Дейвид Мартин ревизира превода на Оливетан, като заменя остарели и идиоматични изрази с думи от говоримия френски език. Подложен на гонения заради работата си по текста на Библията, той напуска Франция и до края на живота си работи в Холандия.
Следва ревизия на текста на Оливетан направена от Жан Фредерик Остервалд, която излиза от печат в няколко издания в периода 1724-44г. А през 1881г. Френското библейско дружество издава своя ревизия на текста на Остервалд под редакцията на швейцарския пастор Карл Фросард, с Нов завет през 1869г., и цялостно издание през 1872. В предговора към първото издание е записано: „В преводът на Библията, ревизиран от Дж. Ф. Остервалд имаме версия, чийто произход е част от корените на Реформацията….”
Преводът на Оливетан, в неговите ревизии, става оторизирания френски текст на Библията до втората половина на 19в., когато новите преводи на Сегонд и Дарби се появяват на бял сват. Сегонд (1810-1885), пастор в Женева и професор по Стар завет в Лозана, публикува изцяло нов превод на френската Библия, първо Стария завет през 1874г., и Новия едва 6 год. по-късно. Ревизията на този текст от 1910 е широко разпространена, с няколко минимални поправки в периода 1975-1978г.
Френски превод на Библията от Джон Дарби, който излиза от печат през 1885г., е адаптация на английското му издание, направен от негови френско говорящи колеги. Следвайки текст-критичните издания на оригиналните текстове, версията на Дарби става сериозно предизвикателство към превода на Оливетан, заради разликите между новооткритите ръкописи и Текстус рецептус. Предговорът към изданието на Дарби гласи: „Текстус рецептус е бивал многократно променян, а моята цел бе по-правилен превод …. като добре се знае, че Текстус рецептус няма истински авторитет, нито е английската версия взета от него, – а е по-стара с доста години. С няколко вариации, които критиците повече или по-малко забелязват, Текстус рецептус е препечатка на по-ранни издания. От които Стафанус 1550 най-бележит, а до него Еразъм и Беза…. (бележката на) Елзевир става достояние едва век по-късно с фразата в техния предговор „textus ab omnibus receptus”…. Ние отхвърляме текста, който без никакво основание е бил наречен от Елзевир, „приет текст”.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Latest from За Библията

Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com