Добрейшовото Четвероевангелие

13.12.2005 0 By Evangelsko.info

dobre

Доний К. Донев

Добрейшовото Четвероевангелие се споменава рядко, когато се води дискусия относно български писмени паметници. Това е така, вероятно защото, за да стигне до него, не е нужно изследователят да пътува в далечни страни, да търси достъп до позабравени архиви в малко познати библиотеки и да чете езици, които поколения наред са забравили. То се съхранява в архива на Народната библиотека под номер 307 и е сред най-старите ръкописи в България. Моята първа среща лице в лице с този документ, обаче, стана не в София, а в новооткрития Славянски център към щатския университет в столицата на Флорида, Талахаси.

Добрейшовото Четвероевангелие се състои от 127 листа с големина 20.9 см на 14.7 см. Първите 120 листа съдържат евангелския текст, а последните седем – синаксар. От пръв поглед е явно, че това не е текстът в оригиналния му формат, тъй като е бил подвързван и подрязван, а доста от листите липсват. Поне десет от първоначалните коли на ръкописа или части от тях са били изгубени. От запазените 19 коли само девет са цели, а останалите съдържат под осем листа. Доста от листата на евангелията според Матей и Марко са били разместени. Пергаментът, от който е изготвен ръкописът е от няколко източника с различна светлина и гладкост. Горното е видно и от бележката, оставена от преписвача на лист трети, в която се чете: „еде проклета хартия …”. Но това е само един от многото маркери около текста, който е разположен на страниците в блокове 17 см x 11 см, ограничени отгоре и отдолу с двойни успоредни линии.

Първите листа от текста започват с Евангелието според Матей, глава 10. Почти целият текст е писан от един човек, но има места и в бележките, и в текста, които са писани с няколко други почерка. Мастилото е предимно черно, явно бледо още при самото написване. Инициалите са изписани с жълто. На места, предимно в бележките, се използва и червено (тъмно и светло), синьо и зелено. Жълто се употребява само в инициалите.

Уникалността на този документ се съдържа в използвания език, който се доближава най-много до известните ръкописи на кирилица. Възрастта му се определя в една от бележките, която посочва за дата на написване 1221 г. Предполага се, обаче, че тя е добавена по-късно, след като Четвероевангелието е донесен от Тулча. Направата на ръкописа се приписва на Добрейшо, споменат три пъти в бележките към текста. Има и друга бележка с името Стрезо на лист 116, но тя явно се отнася само за този лист, писан с различен почерк.

Първите две споменавания на Добрейшо се намират на лист 72 под илюстрация на Добрейшо, коленичил пред ап. Йоан. Третото споменаване е на лист 120, но от различния почерк и правопис трябва да се заключи, че това е втори свидетел, различен от лист 72.

Бележката от лист 120 посочва, че текстът е написан в Едрене (сега Одрин). Същото име може да бъде намерено и на лист 18, където е изрисуван и образа на Лука. Езикът на текста обаче е в разрез с тази бележка, тъй като съдържа определено западно наречие и вероятно е бил използван в западна България където и Четвероевангелието е намерено. Бележка на лист 77-78, чете, че евангелието е било в Тулча от 1898 г. От там то е донесено в Народната Библиотека в София, която е платила за него сумата от 120 лева.

В началото XX в., с помощта на посланика на Сърбия в София С. Симич, се прави уникално откритие на някои от липсващите страници от Добрейшовото Четвероевангелие. Белградската Народна библиотека притежава частичен ръкопис, каталогизиран като номер 214, който съдържа текста на Матей без началото и текста на Марко без края. Оказва се, че този набор от листи съдържа част от липсващите коли на Добрейшовото Четвероевангелие.