Codex Bobbiensis (k)

03.10.2006 1 By Evangelsko.info

bobiensis_400_01

Доний К. Донев

Codex Bobbiensis (k) или Бобиенският кодекс е важна древнолатинстка версия на Библията, използвана два века преди Йероним да преведе латинската Вулгата. Кодексът датира от около 400 г. Заради приликите му с библейските цитати, използвани от Киприян Картагенси, се предполага, че ръкописът представлява текст, преобладавал в провинциите на Африка през 3 в. За съжаление, само част от кодекса е достигнала до наши дни. Тя съдържа първата част на Евангелието според Матей до 15 гл. и Евангелието според Марк от гл. 8 до края. Точното съдържание на ръкописа е Марк 8:8-11; 8:14-16; 8:19-16:9 и Матей 1:1-3:10; 4:2-14:17; 15:20-36. Евангелията в ръкописа вероятно са били подредени в следния ред: Йоан, Лука, Марко и Матей.

Кодексът е направен през 5 в. в Африка и пренесен в ирландския манастир Бобио в Северна Италия. Предполага се, че е принадлежал на св. Колумбан, който умира през 615 г. Ръкописът, заедно с други книги от манастира, е пренесен в Националната библиотека в Торино, където се съхранява и до днес. Първоначално текстът е непълно копиран и редактиран от Флек. Това налага направата на нова транскрипция, която е извършена от Тишендорф и публикувана през 1847 г. Новата транскрипция показва, че текстът не е просто един от „Итала” ръкописите, както Тишендорф предполага, а съдържа фрагменти от много по-ранни латински текстове на Библията. Някой от тези фрагменти, които са познати на учените от независими цитати в отделни древнолатински текстове, са запазени непроменени в текста на Евангелието според Марк, така както е записан в Codex Bobbiensis. Смята се, че тези фрагменти са много по-точни от по-късни преписи, тъй като са преминали през много по-малък брой преписвачи и ревизии на текста. Е. А. Лоу сочи, че палеографски маркери в текста показват, че е копиран от папирус, датиращ от средата на 2 в. Важно е да се отбележи, че Codex Bobbiensis съдържа късия завършек на Евангелието според Марк, подобно на няколко сирийски, сахидски, бухаирски и не малко етиопски ръкописи. Ф. Х. Скривенер го определя като най-важната между всички познати древнолатински версии на Библията.