църковни евангелски новини от България и света

Category archive

Реформация

Български Паралелен Нов Завет 1871-1940

in За Библията/Работни проекти/Реформация

За празника на Славянската писменост 24 май 2017, екипът на Bibliata.com и приятели пуснаха в печат български Паралелен Нов Завет 1871-1940.

За пръв път в печатно паралелно издание са представени двата най-четени и обичани протестантски превода на Библията:

  • Цариградска Библия – 1871г. (в последната си виенска ревизия от 1914г.) и
  • Ревизирано издание на протестантската Библия – 1940г. (Придворна печатница 1924, 1940г.).

Издание съдържа:

  • удобен за четене шрифт и размер на текста
  • всеки библейски стих разположен на нов ред за улеснено проследяване
  • стиховете са разположени директно срещу своя паралелен еквивалент, визуално отделени от предходния и следващия текст
  • размерът на печатното издание е уеднаквен за комплектоване с Цариградската Библия – 1871г. и Ревизираното издание – 1940г.

Настоящият Паралелен Нов Завет 1871-1940 следва богата протестантска традиция на библейски паралелни издания на български, както следва:

  • 1823г. Евангелие от Матей:  църковно славянски – български (Теодоси Бистрички, Санкт-Петербург)
  • 1867г. Нов завет: църковно славянски – български (д-р Албърт Лонг, Ню Йорк)
  • 1880г. Хармония на Четирите Евангелия (д-р Елаяс Ригс, Цариград)
  • 1909г. Нов завет: английски – български (Британско и чуждестранно библейско дружество, Берлин), и т.н.

Издава се по случай честването на 500 год. Протестантска Реформация

За поръчки извън страната:

 – Великобритания (Amazon.co.uk): https://www.amazon.co.uk/dp/154679445X/

– Германия (Amazon.de): https://www.amazon.de/dp/154679445X/

– САЩ (Amazon.com): https://www.amazon.com/dp/154679445X/

– Франция (Amazon.fr): https://www.amazon.fr/dp/154679445X/

– Италия (Amazon.it): https://www.amazon.it/dp/154679445X/

– Испания (Amazon.es): https://www.amazon.es/dp/154679445X/

Мисията на Кирил и Методий

in За Библията/Реформация

k_m_miniatjura_15v

Доний К. Донев

Въпреки че тази поредица не цели ексклузивното разглеждане на славянски ръкописи, поради тяхната важност в превода на българската Библията е нужно да се разгледат няколко аспекта от тяхното основополагащо начало, а именно мисията на братята Кирил и Методий, която съдържа редица парадокси.

Първият парадокс е, че, въпреки че мисията на Кирил и Методий е явно неуспешна, последствията й успешно оставят следа върху световната история. Всъщност, от самото начало е явно, че шансът за успех на мисията в Моравия е малък. Въпреки че Солунските братя са екуменически настроени, те остават византийци, навлизащи в територия, администрирана от Франкски свещеници почти цял век. Като византийски пратеници тяхната мисия е обречена в момента, в който решават да не се съобразяват с папските принципи, действащи в Моравия и Панония. А това става именно тогава, когато предлагат славянският език да се използва в богослуженията и латинската меса да се пее на славянски. Всъщност, тук трябва да зададем и въпроса, от къде идва тази мотивация у двама византийски свещеници, обучени във византийски школи и според византийски богословски принципи, да търсят експресия на вярата си не на гръцки, а на славянски език? Дали, въпреки византийското си образование, те са се чувствали повече славяни, от колкото гърци. И дали е случайно, че успеха на мисията започва, едва когато тя е в изгнание в България, където се преидентифицира със славянския си произход и наследство?

Това води до втория парадокс на мисията, а именно нейния ненасилствен характер, което я прави една от малкото късни християнски мисии, използвали такава методология. Отново мотивацията на Кирил и Методий за преднамерена езикова толерантност е най-малкото учудваща, като се има предвид, че от времето на Александър Велики, гръцкият културен империализъм се основава именно на процеса на лингвистична унификация чрез въвеждане на гръцки език. Неминуемо, образованието на Кирил и Методий стратегически е разглеждало другоезичните култури като варварски. Към това са се прибавили и неизбежните езикови бариери при превеждане на Библията от гръцки на базата на ограничена граматика и току що родена славянска писменост. Въпреки това, тяхната езикова толерантност остава непроменима и става главната двигателна сила за успеха на мисията.

Това води до третия парадокс, а именно огромното литературно и езиково богатство, което мисията на Кирил и Методи оставя. Този резултат се ражда от напрежението при съпоставянето на славянския език с не толкова сложния гръцки, използван в евангелията. Резултатът от това напрежение би могъл да бъде като този в коптската традиция, която заимства гърцизми и се остава те да диктуват и променят езика й. Вместо това, мисията на Кирил и Методи запазва славянския език и служи като катализатор на неговото по-нататъшно развитие. Преводачите на славянски създават свои динамични еквиваленти, превеждащи гръцката стилистика. Не случайно, славянските лекционери на Кирил, който широко използва тези новаторски елементи, се считат за езикови шедьоври.

Славянските преводи на Библията, с които разполагаме днес, в никакъв случай не са перфектни. Принципите, използвани при тяхното създаване, са многократно модифицирани чрез налагането на изключения от приетите граматически правила, а често остават и напълно неразгадани за съвременните изследователи. Тяхното използване за по-късни български преводи, като Цариградското издание на Библията, от което заимстват всички модерни български ревизии, създава проблематика, която е често неразрешима. Въпреки това и въпреки своята парадоксалност, мисията на Кирил и Методий, довела до съществуването на тези преводи, остава в световната история като културна революция, която запазва славянския език, оставя безценно литературно наследство и служи като основа за нови културни развития и динамики. Тя е и поредното доказателство, че преводът на Библията на говоримия език на народите води до духовно съживление и културно възраждане в национален мащаб.

Денят на Реформацията

in Реформация

МЕДИАПУЛ | 31.10.2005 | Доний К. Донев, Момчил Петров, Весела Илиева

Малцина са българите, които знаят, че датата 31 октомври по традиция е църковният Ден на Реформацията и Ден на вси светии. Числото на осведомените би било от порядъка на 200 000 граждани, според статистиката на РЛ/Германия, посочила с него протестантите у нас през 1999.

Датата не е произволно избрана – това е денят, в който 1517 Мартин Лутер заковава прочутите си 95 тези на вратата на Витенбергската катедрала. За всички останали евангелски църкви на Стария континент този ден приема значението на празник непосредствено след сключването на Вестфалския мир, с който се слага краят на 30 – годишната война в Европа между католици и протестанти. С договора от Мюнстер 1648 европейските евангелски църкви се институционализират като независими, а като цяло графствата и държавите с преобладаващо протестантско население са признати за легитимни в правото им на суверенно съществуване, като неподчинени на Римокатолическата църква територии. За евангелските християни тази дата и до днес остава празник на Реформацията. С течение на времето, под влиянието на католицизма и при процесите на секуларизация, се превръща в Хелоуин.

В периода на всички тези процеси в Европа – в периода на Реформацията и Просвещението – България се намира под Османско робство. Въпреки интензивните контакти на българските католици около П. Парчевич и П. Богдан с католическа Европа, националноосвободителните ни стремежи остават изолирани и неподкрепени отвън през 17 и 18 век.

България остава изолирана от основни процеси, протичащи в Европа – църковната и произлязлата от нея обществена Реформация. Църковните и обществени процеси у нас се движат под масираните опити за хегемония от страна на гръцката православна църква и при активно елинизиране, особено в южните български области. Стремежите на Софроний Врачански и Паисий Хилендарски да стимулират изграждането на църковна и национална идентичност не дават веднага успешни и видими резултати. Българското Възраждане се явява един бавен, постепенно добил форма, идентичност и цел процес, който едва в последната си фаза, от 1800 до Освобождението притежава онази собствена, специфична интензивност, която го характеризира като прогресивното време в историята ни.

Българският протестантизъм

Около 1800 г. и в първите две десетилетия на 19 век се заражда и българският протестантизъм. Интересното и особеното в него като явление е началото му – положено е като резултат от усилието на прогресивни православни българи за реформи в църквата и обществото. Тоест, не става дума за процес, внесен директно отвън или насилствено. Това реформаторско усилие и начален православен реформаторски момент се изразяват в търсене на начини за изчистване на църквата от суеверие, от закостенялостта и ритуалността, в стремежите за служение на разбираем, модерен, говорим роден език, както и в желанието за един активен християнски живот, чиято етика и морал да служат прогресивно на обществото.

Паралелно на тези процеси и след началната им фаза, на територията на българските земи в Османската империя започва активна чуждестранна мисионерска работа. По-късно се развива обща – българска и чуждестранна- мисионерска дейност, докато накрая българският протестантизъм се еманципира и започва да строи традиции върху положения собствен стабилен богословски и етичен фундамент.

Българските протестанти имат своето историческо място и значителен принос в борбите за национално освобождение, в борбите за освобождението на Македония, за развитието и обособяването на прогресивната култура и обществено- политическо развитие у нас, както и в развитието на икономиката ни. Протестантите взимат дейно участие в организирането на младата българска държава. Много наши министри, държавни служители, общественици и учители са възпитани в прочутия Роберт колеж в Цариград – евангелското учебно заведение със забележителна репутация.

Първият превод на Библията на модерен български език

Първият български вестник “Зорница” е именно протестантски. Приносът на протестантите в България по време на Възраждането ни е свързан, разбира се, преди всичко с пълния превод на Библията (1871) на модерен български език. Както и с разпространението на християнска и духовна книжнина, цялостната книжовно-просветителска работа, изграждането на училища от модерен западен тип, които изместват окончателно килийните, изграждането на култура и архитектура, които доближават или по-скоро връщат родината ни до западната, към която е принадлежала исторически до Османското робство.

Наред с ролята им на цивилизационни, прозападни фактори, мисионерите и българските протестанти съдействат силно за запазването и укрепването на българското народностно съзнание. По време на погромите при Априлското въстание през 1876 г. именно протестантските мисионери и българските протестанти ще предизвикат с петициите и делегациите си в Западна Европа и САЩ обръщане на погледа към България. Изнасянето и разгласяването фактите за кланетата и за самото въстание води до основно преразглеждане на европейското отношение към страната; в следствие на това само година и половина по-късно западните сили подкрепят окончателно политически каузата на българите за национално освобождение и независимост, макар да се съобразяват с руските и турски интереси при договорите от 1878 в Сан Стефано и Берлин .

Социалната дейност е областта, в която отново протестантите правят първите крачки у нас– първите детски градини и сиропиталища с училища за деца и юноши до 16 години, гимназиите по западен модел са протестантски. Болници и домове за бедни се изграждат и ръководят от протестанти. Икономическото и банковото дело се развиват под благотворното влияние на западния и българския протестантизъм, като финансистите и предприемачите ни следват преобладаващо в протестантски страни – в швейцарски, немски и английски учебни заведения.

Хенри Ливс, Бенджамин Баркер, д-р Елаяс Ригс, д-р С. Хамлин, Чарлз Морз, д-р Алберт Лонг са сред най-известните имена на западни протестанти, които в мисията си на Балканите остават завинаги свързани с българската историята. С д-р Ригс и д-р Лонг над превода на Библията работят Петко Р. Славейков и Христодул К. Сечанов.

“Най-грамотната книга, що имаме в езика си”

Преки примери откриваме в интензивните връзки с протестантите на много български народни будители и общественици, между които Иван Вазов и Петко Каравелов. Пенчо Славейков пише: “Преводът на Библията туря край на езиковата безредица и на боричкането на разни наречия за първенство.“ Ст. Михайловски е не по-малко директен: “Българският превод на Библията – протестантското издание – е най-грамотната книга, що имаме в езика си.“ А проф. Ив. Шишманов, големият български културолог и литературен историк, признавайки изключителните заслуги на протестантските мисионери в културно-просветно отношение, отбелязва неведнъж трудолюбието и скромността им. И публично отправя призива си до младия мисионер д-р Ригс: “Най-сетне няма ли сам г-н Ригс да се насърчи и опише нам (на широката общественост, бел. ред.) своята толкова плодовита и многостранна дейност? Пред вратата на вечността скромността – тази толкова висока и рядка добродетел за всеки един млад обществен деец – се превръща в порок.”

Борбите за независима национална църква

Като един от най-важните процеси в историята на българското Възраждане се развива борбата на българското общество за създаване на независима национална църква. Множество исторически изследвания разглеждат различни аспекти на този ключов момент в изграждането на съвременната българска нация. Но един слабо известен и недостатъчно изследван епизод от събитията, свързани с борбата за суверенна българска църква, е дейността и помощта на протестантските мисионери. А тя не е малка.

Трети април 1860 г. остава в българското национално съзнание като Българският Великден. На този ден, при тържествената Великденска служба на българската общност в Цариград, Иларион Макариополски провъзгласява независимостта на българската православна църква от Цариградската фанариотска патриаршия. Тази решителна стъпка на българските духовни водачи предизвиква яростна реакция от страна на Цариградската патриаршия. Тя се обръща към Високата порта с искане Иларион Макариополски и всички, свързани с акцията от 3-ти април, да бъдат заточени. Протестантските мисионери на Балканите с внимание и съчувствие следят усилията на българския народ за църковна независимост. През месец ноември 1860 д-р Елаяс Ригс неколкократно настоява пред американския пълномощен министър в Цариград, Джеймс Уилямс, да се застъпи пред Високата порта в защита на българската кауза. Посланик Уилямс поема ангажимент, заедно със своя британски колега Хенри Бауър да предприемат общи действия в защита на Макариополски и българските православни водачи. Практически на този етап протестантите се явяват единственият външен фактор, симпатизиращ на българската кауза.

Преговори с Евангелския съюз

Към Евангелския съюз в Цариград е отправена молба за преговори с крайна цел присъединяването на Българската православна църква като самостоятелна част към Евангелския църковен съюз. Тодор Ст. Бурмов, Никола П. Тъпчилещов и д-р Захари Струмски са излъчени като представители на българското църковно-православно движение. От страна на мисионерите е излъчен комитет за преговорите в състав д-р Мюлинген, п-р Сахаджян и д-р Е. Ригс. Двете страни изпитват истински симпатии помежду си. В отхвърлянето на фанариотското господство мисионерите припознават реформаторски дух, а българите искрено ценят независимата и безкористна позиция на мисионерите. В резултат на преговорите е изготвен меморандум, подписан от епископите и свещениците, както и от видни членове на българската православна църква, изпратен от Евангелския съюз до посланиците на протестантските държави в Цариград: Великобритания, САЩ, Холандия, Швеция, Дания и Норвегия.

В неговите десет точки се описва историята на борбата за самостоятелна българска църква, обхвата и справедливостта на исканията за такава, като се призовава за неотложни общи действия в защита на една евентуална, новосъздадена българска независима църква, подслонена в Съюза на Евангелските църкви. За пореден път, както сочи развитието на историята на Балканите, съчувствието на протестантските мисионери се разминава с политическите стратегии на правителствата на изброените западни протестантски страни.

Въпреки изказаните симпатии към българската църковна кауза, конкретни политически действия от страна на западните протестантски държави пред Високата порта през есента и зимата 1860 не са предприети. Очевидно принципите на дипломатичност и невмешателство във вътрешнополитическите проблеми на една суверенна държава, не позволяват на тези страни да съучастват на стремежите за национална и църковна независимост в рамките на Османската империя чрез политически натиск.

Протестантските мисионери изпращат петицията си и до централния Евангелски съюз в Лондон, чието ръководство незабавно я публикува, а председателят му Колинг Ърдли изготвя изложение до британския външен министър Джон Ръсел. За съжаление и тези усилия на мисионерите остават без политически последствия. Междувременно натискът върху българските водачи на движението достига връхната си точка.

На 24.02.1861 Цариградският патриарх Йоаким II свиква църковен събор, на който се отнема епископския сан на българските владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. С този акт е отправено и искане дo султана за тяхното изпращане в заточение. И този път на страната на българските православни владици са само протестантските мисионери. На застъпничеството им за живота на Макариополски, Авксентий и Паисий откликват този път британският, пруският и датският посланици и заточението на тримата православни владици временно е избегнато.

Как не ставаме част от протестантското вероизповедание

Българските православни дейци са готови да сключат договор с Евангелския алианс, който да ги обяви за част от протестантския милиет, като в този договор виждат един формален акт, обезпечаващ независимостта на Българската църква. Може би един феномен в протестантството като Англиканската евангелска църква, която запазва обрядност и е държавна, помага да се постигне обща визия. Други примери са били налице с институционализираните като държавни скандинавски лутерански църкви, при които известна обрядност също е налична. Протестантските мисионери на Балканите идват обаче преобладаващо от свободните евангелски, методистки и конгрегационни (конгрешански/презвитериански) църкви. И държат при преговорите на основната формулировка в договора за съюза с православните църковни представители. В нея изрично се казва, че “Светото Писание на Стария и Новия завет е единственото правило на вяра и дела”.

С този параграф от договора де факто се изключват като средство за спасение ритуалите, допълнителните писания и предания, житията на светците и молитвеното застъпничество и посредничество на светци и Богородица. Българските православни водачи не се решават на такова окончателно изповядване единствено на авторитета на Светото Писание и съюзът не се сключва. Препятствие се превръща всъщност онова, което представлява фундаментът на протестантството, на културата и манталитета на протестантските страни – признаването и позоваването единствено на Библията като валиден авторитет – и от тук произлезлите протестантска лична и социална етика и морал, двигателите на прогресивното обществено-политическо и икономическо развитие на Запад.

Борбата за независима българска православна църква продължава още десетилетие – до издаването на официален ферман за признаването й от Високата порта. Протестантските мисионери всъщност са били на прага на изключителен успех на своята дейност сред българите – формално целият български народ би станал част от протестантското вероизповедание, вероятно със своя църква, от типа на посочените вече англиканска евангелска или държавно-лутеранските евангелски скандинавски. А може би добра възможност, добро решение би представлявал просто един общ съюз от автономни църкви.

Очевидно е обаче, че само един номинален резултат, без еднозначното и единствено позоваване на авторитета на Светото Писание, не отговарял на ценностите на протестантските мисионери. Двете страни продължават да се отнасят с уважение една към друга, но православните представители също не са били готови да се решат на окончателната реформа – т.е. постигане не само на църковна независимост, а на истинска реформация в богословски и църковно-институционален аспект.

Евангелските църковни дейци виждат преди всичко изключителен смисъл в основните учения на протестантската реформаторска кауза за християнската вяра и живот, и не са готови да пренебрегнат посланието, на което били служители. От тук нататък обаче те не спират с подкрепата си, а усърдно продължават да подпомагат усилието на православните българи за независима църква, паралелно на мисионерската си грижата за отделните, обособили се вече и разрастващи се български протестантски общности и църкви.

И до днес остава открит историческият въпрос – както пред протестантите в родината ни, така и пред прогресивните православни християни – с какво съдбата на българския народ, неговото национално, културно, икономическо и политическо развитие биха били различни през последните 145 години, ако през онези драматични събития православните църковни водачи бяха взели друго решение. Може би едно разумно решение днес за максимално сближаване и сътрудничество, за търсене в междуцърковен диалог на библейско-богословско общото и преодоляването на исторически възникналите разлики ще даде отговор за следващите 145 години. За църквите и обществото, за духовните, икономическите и политически процеси у нас. За българската Реформация.

ПО ТЕМАТА:
95-те Тезиса на д-р Мартин Лутер

“Реформатори” без 95-те тезиси

Реформация или трансформация?

ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ

in Реформация

Yoncho DryanovПрез 2015 Pastir.org става на 10г. с първа публикация в Деня на Реформацията, 31 октомври 2005. По случай десетата си годишнина Pastir.org, организира събития в цялата страна с цел отпразнуването на 95г. от влизането на ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ. Тук може да намерите целия архив на книги, видеа, лекции и изследователски студия свързани с богословието и историята на Петдесятното движение в България. Ще се радваме ако ви бъде за полза благословение!

trialevangelizam1932: проф. Д. В. Дюлгеров: Петдесетници

1949: The trial of the fifteen Protestant pastors – spies (Oblasten sŭd (Sofia), Press Dept., Ministry of Foreign Affairs, 1949)

1964: Начало на протестантската пропаганда в България Маньо Стоянов  The Beginning of Protestant Propaganda in Bulgaria (София: БАН том 14-15, 1964)

1970: Снежана К. Марзанова Петдесятничеството в България (Партиздат, 1970-ориг. Aнтинаучная съшность петдесятничества в Болгарии mateev(Институт научного атеизма, 1970)

haralan1977: П-р Йончо Дрянов: История на евангелските петдесетни църкви в България

1992: ЕВАНГЕЛИЗМЪТ И ИСТОРИЯ НА ЕВАНГЕЛСКАТА ЦЪРКВА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО (ДИМИТЪР МИТЕВ – Велико Търново, 1992).

Джони-Ноер-в-БЪЛГАРИЯ1992: Джони Ноер в България (П.Тодоров, Ванйсонг-ЛК)

1993: История на Евангелските петдесятни църкви в България 1920-1989 (Иван Зарев, 1993)

golgotha1993: На Словото Ти уповавах (Митко Матеев: ВЕРЕН, 1993)

1994: Изтезаван заради вярата си: Епопея на съвременна християнска храброст и героизъм (Харалан Попов, 1994)

1burgas994: Вестители на истината Съставители: пастир Димитър Фурнаджиев, пастир Герасим Попов, Тодор Шопов, Владимир Тодоров – Хиндалов; под редакцията на пастир Христо Куличев (Българско библейско дружество, 1994)

bankov1999: Първата евангелска петдесятна църква в Бургас (съст. Тодор Събев)

2001: История на Българското протестантство между двете световни войни (Момчил Петров, 2001)

Velev2001: Досието от двете страни на желязната завеса (Стефан Банков, 2001)

2002: п-р Младен Младенов: Епизод на Вярата

dobrev2002: История на Божията Църква в България (Величко Велев)

2008: Емануил Бозов: Ролята и значението на списания Благовестител и Петдесятни вести Петдесятното движение в България в изграждане на за периода 1928-1948 г.

BOOKS_29282004: Безкръвното гонение на църквата (Павел Игнатов – Лик)

2004: Проблеми на евангелизма (Павел Игнатов – Лик, 2004)

2005: Българската Голгота (Харалан Попов – Аб Издателско ателие, 2005)

Kulichev2006: Духовен споменник за българска божия църква: художествено-документални повествования 1919-1990 (Стефан Моллов, 2006)

BOOKS_3902010: Отвъд стената (Павел Игнатов – Лик, 2010)

2011: п-р Янко Добрев: Моята Петдесятница

2012: Процесите – партията срещу църквата (Христо Куличев – ЕТ ГОСПЪЛ, 2012)

 

Ivan Voronaev BULGARIAYoncho Dryanov2015: Историята на евангелските петдесятни църкви в България (1920-1976) (Йончо Дрянов – ВЕБИ, 2015)

2015: Живот и служение на Иван Воронаев: Разширено юбилейно издание (ИК Игъл-2001, 2015)

Библейската доктрина за Грабването на църквата преди Голямата скръб

in Реформация

Още 55 доказателства за грабването

Има поне 5 теории за грабването. Само една от тях е единствено правилна…

1. Няма грабване на Църквата: теория която отхвърля грабването като Библейско учение
2. Частично Грабване: предполага грабването да се извърши на няколко периода. Аргумент: Тази теория отрича Новозаветното учение за целостта и единството на църквата.
3. Грабване след Голямата скръб – 3 аргумента: (1) Тази теория се появява едва 1800 години след Христа. Това е доктрина която никога не е била поучавана от Църковните Отци в миналото. Тя не е спомената от никой от доктринално-чистите учители на онова време, нито пък от еретичните движения.Тя не е имала никаква подкрепа от коментатори или преподаватели в никое теологическо училище до средата на 19ят век. (2) Тя определя грабването веднага след 7 г. на Голямата Скръб, т.е. то има точно определена дата, което е в разрез с новозаветното учение за грабването. (3) Църквата е определена дапремине през Голямата скръб.
4. Грабване в средата на Голямата скръб. Аргумент: Грабването отново има точно определена дата.
5. Грабване преди Голямата скръб. Църквата ще бъде грабната преди началото на Голямата Скръб.

5 БИБЛЕЙСКИ АКСИОМИ ЗА ГРАБВАНЕТО:
1. Има грабване на истинската Христова Църква. Грабването е абсолютен Библейски факт. Няма човек прочел Библиято, който честно да не признае, че Словото определено говори за момент в историята, когато Църквата ще бъде грабната от този свят.
2. Грабавнето и Второто пришествия са две различни по природа и цел явления в Библейската история.
3. Грабавнето на Църквата е неочаквано явление т.е. то може да се случи по всяко време. Всяко тврдение че има грабване в даден конкретен момент или след даден конкретен период от човешката история не е Библейски. Времето на Грабването не може да бъде определяно от фактора време както например в средата на Голямата скръб (точно три и половина години след започването и), в края на на Голямата скръб (точно седем години след започването и) или след 1000-годишното царство (точно 1000 години след започването му).
4. За Ранната Църква, нито грабването, нито точното време на неговото случване са представлявали теологичен спор. И двете са били ясно обосновани от апостолските свидетелства, а по-късно и от Новозаветните Писания. За Ранната Църква, Грабването е близко и очаквано събитие. След Петдесятница няма друго Библейско пророчество, което да трябва са се случи преди грабването. Раната Църква очаква Грабването да се случи всеки момент, не в средата на Голямата сркъб, след нея или след 1000-годишното царство.
5. Няма ортодоксален (разбирай нееретичен) теолог от Ранната Църква, който да твърди че грабването е по друго време освен преди голямата скръб.

10 ПРИЧИНИ ЗАРАДИ КОИТО ИСУС ОБЕЩА ГРАБВАНЕТО (1 СОЛ. 4:17):
1. За да получи светиите за Себе си като обещание (ст.17; Йоан 14:1-3; Еф.5:27)
2. За да възкреси починалите в Христа (ст.14,16-17; Фил.3:11; Откр.20:4-6)
3. За да вземе светиите в небе, където да получат своята награда (ст.17; 3:13; Йоан 14:1-3; 2 Кор.5:10; Евр.12:22-23; Откр.19:1-10; 21:9-10)
4. За да сменят светиите смъртните си тела с безсмъртни (ст.16-17;1Кор.15:35-58; Фил.3:21)
5. За да представи светиите пред Бог (ст.17; 3:13; Йоан14:1-3; Юда24; Откр.19:1-10)
6. За да направи светиите в едно тяло, дух и душа (ст.16-17 5:23; Фил.3:21)
7. За да получи плодовете на ранния и късния дъжд (Якоб 5:7; Йоан 14:1-3)
8. За да предотврати минаването на светиите през Голямата Скръб Откр.6:1-19:21 (ст.16-17; 5:9; Лука 21:36; Откр.4:1)
9. За да премахне затрудненията на беззаконието (2Сол.2:7; Откр.4:1)
10. За да допусне появяването на Антихрист (2Сол.2:7; Откр.4:1)

15 БИБЛЕЙСКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ГРАБВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА В ОТКРОВЕНИЕ ПРЕДИ ГОЛЯМАТА СКРЪБ:

1. Откр.4:1 След това видях, и ето врата отворенa на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.Църквата не е част от събитията, описани след Откровение 1:1-3:20. Тя е включена отново едва във видението на Небесния град. Гръцката фраза meta tauta, означаваща след тези неща е използвана в началото (след това) и края (подире) на Откр.4:1; „след тези неща” се отнася за нещата, които ще се случат след описването на събитията касаещи ЦЪРКВИТЕ – Ефеската, Смирненската, Пергамската, Тиатирската, Сардикийската, Филаделфийската, Лаодикийската ясно описани в Откр. 2-3 гл. “След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире” (meta tauta). Това “подире” е определено след времето на ЦЪРКВИТЕ и потвърждава въпроса относно времето на изпълнение на всички събития от Откр. 4-22. Те ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧАТ след нещата описани за ЦЪРКВИТЕ т.е. след грабването на църквата. Явно е че църквата няма да бъде на земята по време на изпълнението на събитията в Окр. 4-22.

2. Христос казва, че нещата в Откр. 4-22 трябва да се случат след това, което се описва за ЦЪРКВИТЕ. Ако това е истина, то тогава църквата е грабната преди събитията описани в Октр. 4-22 и след събитията описани за ЦЪРКВИТЕ в Откр. 2-3. Следователно църквата присъства на земята по време на изпълнението на събитията отнасящи се за ЦЪРКВИТЕ, но не и след това.

3. Думите църква и църкви са споменати 19 пъти в Откр. 1-3 и нито веднъж в Окр. 4-22. Откриваме ги едва в заключителната част на книгата (Откр. 22:6-21). Ако предположим, че църквата е на земята по време на изпълнението на Откр.4-22, и особенно по време на Голямата Скръб, как е възможно тя да не бъде спомената нито вендъж?

4. Двадесетте и четири старци представляват грабнатите светии. Единственото място където те са споменати след Откр. 4:1, е тронната зала в небе – не земята и не голямата скръб.

5. Седемдесетата седмица на Данаил е времето когато всичко описано в Откр.4-19 и Мт. 24-25 ще се изпълни. Седемдесетата седмица трае седем години и се отняся до Израел, не до Църквата. Ето защо, църквата трябва да е грабната преди тази седмица.

6. Библията не посочва друго време и място за грабване на църквата освен в Откр. 4:1. Не е логично да се предполага че детето или взетите от скръбта са грабнатата църква тъй като това би предположило частично грабване за което няма Библейски доказателства. (Виж още Откр. 7,12 и 14).

7. В Лука 21:34-36 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; 35. защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. 36. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкият Син. Исус обещава, че спасените ще се считат за достойни да избегнат всичко и да застанат пред Божия Син. Нещата, които спасените ще избегнат са споменати в Мт. 24:4-26; Лк.21:4-19 и Откр. 6-19 и се отнасят именно за голямата скръб от която църквата ще бъде спасена чрез грабване.

8. Римл. 5:9 Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.

9. 1 Сол. 1:10 и да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Коготo възкреси от мъртвите, който ни избавя от идещия гняв.

10. В 1 Солунци 5:1-11 Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасениечрез нашия Господ Исус Христос, 10. Който умря за нас, тъй щото, било че сме живи, или че сме починали, да живеем заедно с Него. 11. Затова насърчавайте се един друг както и правите. Този текст ни дава сигурност, че Светиите ще избегнат Божиите язви (Откр. 6-19). Бог посочва избавление от скърбта чрез Исуса Христа, така че да живеем с Него (l Сол. 5:9-11). Иначе как светиите биха се насърчили чрез тези думи в 1 Сол.4:16-17; Тит. 2:13, ако те означаваха преминаване на църквата през скръбта?

11. В 2 Сол. 2:6-8 определено е посочено, че грабването заема място преди идването на Антихрист и преди 70-тата Данаилова седмица. Събитията в Откр. 4-19 ще се случат точно по времето на тази седмица.

12. Наблюдаваме осезателна промяна на Божието становище към човечеството като цяло, от това на милост (Откр.1-3) към това на съд (Откр.4-19). Печатите, тромпетите и чашите на Божия гняв, всички те визират картина на осъждене по времето на Данаиловата 70-та седмица. Ако църквата е наистина оправдана днес, то каква е причината тя да преминава през тези събития?

13. Присъствието се определя от специфичности и характеристики. Ако църквата е на земята по времето на Откр.4-19, то тогава нейното присъствие трябва да има видими белези. Такива обаче не съшествуват след Откр.4:1. От друга страна, белези или знаци за Израел намираме след Откр.4:1 докато знаците на църквата откриваме само до Откр.4:1. Това потвърждава, че две различни институции занимават две различни части на книгата: първата, църквата до нейното грабване в Откр. 4:1; втората, Израел след грабването на църквата до второто идване на Христа (Откр.4-19)

14. Откр. 3:10 Понеже си упазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще упазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.

15. Ако предположим, че преминаване на църквата през скръбта има някакъв смисъл и цел за съвременната църква, то приложим ли е този смисъл за Ранната Църква описана в Откровение, за Църкавта гонена през вековете, за църквите по времето на Комунизма, за преследваната църква в Китай в началото на 20-я век. Ако целта на преминаване на скръбта е пречистване на църквата то гонената църква вече е минала такова пречистване. Тогава какъв е смисъла на преминаване през скръбта? Защитниците на тези теории, макар и необосновани, не могат да дадат отговор на въпроса ЗАЩО е нужно църквата да премине през скръбта?

10 ВЪПРОСА КЪМ ТВЪРДЯЩИТЕ ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ СКРЪБТА:

1. Дали Бог се нуждае някой друг да пречисти Църквата която Той сам е очистил с кръвта на Сина Си?
2. Дали Бог има нужда от жертвата на Църквата, след като вече е приел жертвата на Сина си?
3. Дали Бог има нужда от друго оправдание на Църквата освен това чрез Исус Христос?
4. Дали Бог има нужда от личните дела на църквата по време на скръб?
5. Дали Бог се наслаждава или има лична нужда да предава църквата на гонения?
6. Как ще обясните, че няма грабване, когато Библията ясно говори за грабване на Църквата?
7. Как ще обясните частично грабавне на Църквата? Дали Бог разделя Църквата на по-праведни и не толкова праведни?
8. Как ще обясните, че времето на грабването може да бъде уточнено, ако е в средата или след голямата скръб?
9. Как обяснявате, че никой от бащите на църкавта не говори за друг вид грабване освен преди скръбта?
10. Как ще се почувствате, ако според частичното грабване на църквата, Бог грабне само онези които вярват в грабване на църквата преди скръбта и остави онези, които вярват в преминаване през скръбта да живеят според вярата си?

10 ИЗИСКВАНИЯ ЗА ГРАБВАНЕТО:
1. Да бъдеш в Христа (Откр. 14,16; 2 Кор.5:17-18)
2. Да бъдеш Христов (1 Кор. 15:23; Гал 5:24)
3. Бъди благословен и свят (Откр. 20:4-6; Евр. 12:14)
4. Бъди добър (Йоан 5:28-29)
5. Бъди достоен (Лк. 21:36)
6. Бъди в Христа (1 Кор. 12:13, Ефес. l:20-23;4:4-6;5:27; Кол. 1:18.24)
7. Бъди чист (l Йоан . 3:2-3)
8. Бъди без петно или недостатък (Еф. 5:27)
9. Живей и ходи в Духа (Гал. 5:19-21)
10. Върви в светлината (1 Йоан. 1:7; Кол. 2:6)

ПРИЗИВ до ВЕРНИТЕ 2014

in Реформация

ПРИЗИВ до ВЕРНИТЕ

от името на радио „Глас на Истината“ и Bibliata.tv

за НАЦИОНАЛЕН 3-дневен ПОСТ И МОЛИТВА от 1-ви до 3-ти МАРТ 2014г.

за ПОКАЯНИЕ

 Здравейте, уважаеми радиослушатели.

Обръщаме се към всички вас от името на радио „Глас на Истинатаи Bibliata.tv. Обръщаме се към всеки един от вас, който се нарича с Христовото Име. Обръщаме се към всяка една църква на Живия Бог. Обръщаме се към всеки един български гражданин, който живее в България. Обръщаме се и към всеки един български емигрант, който живее далеч от родината си. Обръщаме се към всички наши сънародници, към всеки, който го боли за състоянието, в което се намира България и целият български народ, сред който сме и ние. Обръщаме се към ВЕРНИТЕ на Господа по всички църкви.

Живеем във време, което Божието Слово – БИБЛИЯТА, описва като последно и трудно време. Време преди Второто идване на Нашият Господ Бог Иисус Христос. Независимо дали човек вярва или не, всичко каквото е описано в Божието Слово – БИБЛИЯТА ще се изпълни, както са се изпълнявали и всички събития до момента, от сътворението на света до наши дни, точно както са били предсказани и записани в Божието Слово.

Днес е трудно време за България. Икономическата криза бавно и полека поразява страната ни. Свидетели сме на бунтове, стачки и всякакви абсурди, както в светския живот, така и за съжаление по църквите – както в Православната, така и в Евангелската. Престъпността, развратът, корупцията и мерзостта се ширят из цялата ни страна, както в дните на Содом и Гомор и в дните преди Ной. Обществото ни е раздирано от национални кризи, протести, от битови насилия, от национална омраза един към друг. Страната ни бива съсипвана поради интересите на международни корпорации, и нашите политици продават националните ни интереси за „30 сребърника„.

За съжаление и църквата (както Православната, така и Евангелската), която би трябвало да бъде „стълб и подпорка на Истината“ е разтърсвана от противоречия, разделения, агентурно минало, сексуални скандали, скрити нелицеприятни тайни излезли на светло и апетити за власт.

Усещането, че нито политиците, нито църквата могат да предложат изход от този хаос, обзема малко по малко всеки един човек.

Знаем, че живеем в последно време, НО ЗАЩО ЦЪРКВАТА стигна до тук? Какво следва?!

Проблемът НЕ Е в икономическата криза, нито в глобалните интереси на някои страни. Проблемът дори не е в корумпираните политици, които вършат всички тези непристойни действия, облагодетелствайки себе си, на гърба на народа.

Проблемът е в самите нас, които се наричаме с Христовото име, поради това, че от свещенник и пастор, до вярващ, ВКУПОМ сме се отклонили от Божият Път и ходим упорито в своите си пътища.

И Господ е допуснал всичко това …

Но дори и да е допуснал това Господ върху людете Си, „и людете Ми – казва Господ –, които се наричат с Моето име, смирят себе си и почнат да се молят, и да търсят лицето Ми, и се отвърнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.“(II Летописи 7:14)

Обръщаме се с ПРИЗИВ към вас, от името на радио „Глас на Истинатаи Bibliata.tv, за 3-дневен НАЦИОНАЛЕН ПОСТ и МОЛИТВА от 1-ви до 3-ти МАРТ 2014г., за да дойдем ВКУПОМ всички до ВСЕОБЩО ПОКАЯНИЕ. Имаме пример в Божието Слово – БИБЛИЯТА, как в трудни и съдбоносни моменти за народа на Израел, богобоязливи хора са предприемали ПОСТ и МОЛИТВА, дори призовавайки цялото общество и заедно в ЕДИНСТВО са смирявали себе си и са отправяли глас на покаяние, раздирали са сърцата си, и са просили милост за народа си от Владетелят на цялата вселена – Богът на Авраам, Исаак и Яков – Всемогъщият Бог и Наш Господ.

Сега, не е време да издигаме лозунги, викайки с дързост „С нами Бог!„!

Сега, е време, да раздерем сърцата си, да паднем на колене и да викаме „Господи помилуй! Господи ПРОСТИ!

Призоваваме ви, всеки където е, да застанем като ЕДИН в пост и молитва за ПОКАЯНИЕ от 1-ви до 3-ти март, като се обърнем към Нашият Господ Иисус Христос с цялото си сърце, с пост, с плач, и с ридание. Да дойдем до ОСЪЗНАВАНЕ и ДА СИ ПРИЗНЕМ на глас и пред Господа Нашият Бог, че сме СЪГРЕШИЛИ ВКУПОМ като църква срещу Него, и че ВКУПОМ (свещенници, пастори, вярващи) сме се ОТКЛОНИЛИ от Неговият Път и вървим от години в НАШИТЕ СИ ПЪТИЩА. Да просим от Господа милост и да дойдем с ПОКАЯНИЕ при Него. Да раздерем сърцата си, а не дрехите си, и да извикаме с целият си глас, с цялото си сърце, с целият си ум към Господа Нашия Бог за милост към народа ни и към България. Не поради нашата праведност, а защото Той е милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив, та дано се разкая за злото, да прости греховете ни. И дано тогава Господ поревнува за България и да се смили над народа ни.

Нека да паднем на колене като ЕДИН от 1-ви до 3-ти март, така както коленичеше Израел в моментите си на покаяние и Господ чуваше гласът им и не се забавяше да подейства!

И дано да Го чуем да каже:

„Ще простя греховете ви! И беззаконията ви няма да помня!“

Да! Ще направя път в пустинята, И реки в безводната земя.

(Исая 43:19)

Бог да благослови БЪЛГАРИЯ и българският народ!

Екипът на радио „Глас на Истината& Bibliata.tv

 

РЕФОРМАТОРИТЕ

in Реформация

Име

Живот

Образование

Професия

Църква

Богословие

Яков Арминий

1560-1609

Лейден, Базел, Женева

Професор по богословие в Лейден

Реформиран

Отхвърля учението за предизбор на Калвин и полага основата за богословието на Джон Уесли

Теодор Беза

1519-1605

Орлеан

Професор по гръцки език в Женева, свещеник и богослов

Реформиран

Наследник на Калвин в Женева. Утвърждава учението за предизбор на Калвин. Известен с откриването на Кодекс Беза

Мартин Бюцер

1491-1551

Хайделберг

Монах, професор по богословие в Кеймбридж

Лютеран

Водач на Реформацията. Хуманист. Опитва се да помири Лютерани , Реформирани и Католици

Хенрих Булингер

1504-1575

Колон

богослов

Реформиран

Повлиян от Еразъм Ротердамски, Лютер и Меленхтон. Наследник на Цвингли. Противник на презвитерианството.

Джон Калвин

1509-1564

Париж и Орлеан

Професор, свещеник

Реформиран

Водач в Женева. Разработва доктрината за Божия суверинитет.

Томас Кранмер

1489-1556

Кембридж

Архиепископ на Кантербери

Англиканец

Водеща роля в английската Реформация, разводът на Хенри VIII. Изгорен на кладата от Кървавата Мери.

Томас Кромуел

1485-1540

– – –

Парламентарен депутат, главен викар

Англиканец

Прави опит за обединяване на Хенри VIII и немските лютерани

Еразъм Ротердамски

1469-1536

Девентер

Учен-хуманист

Католик

Контра-реформатор. Преводач на латинската Библия (Вулгата) на гръцки.

Джордж Фокс

1624-1691

– – –

обущар

Квакер

Основател на Квакерите и мисионер.

Ян Хус

1373-1415

Прага

свещеник, professor of philosophy at Prague

Католик (пред-реформатор)

Повлиян от Уклиф проповядва живот на праведност над църковните тайнства. Против обожествяването на образи и индулгенции.

Джон Нокс

1514-1572

Глазгоу

свещеник,notary, private tutor, preacher

Реформиран

Повлиян от Клавин в Женева около 1553. Впоследствие, водач на Шотландската Реформация.

Хю Латимер

1485-1555

Кеймбридж

Епископ на Уоршестър

Англиканец

Затварян два пъти от Хенри VIII. Изгорен на кладата от Мери Тудор.

Мартин Лютер

1483-1546

Лайпциг

професор, свещеник

Лютеран

Дава начало на Реформацията с протеста си против индулгенциите на католическата църква. Проповядва оправдание чрез вяра,

Филип Меленхтон

1497-1560

Хайделберг, Тюбинген

Професор по гръцки език във Витенберг

Лютеран

Колега на Лютер във Витенберг. Систематизира и издава най-ранното богословие на Реформацията. Опонент на Лютер и защитник на библейската доктрина за свободна воля.

Николас Ридли

c. 1500

Кеймбридж

Епископ на Лондон, капелан на Томас Кранмер и Хенри VIII

Англиканец

Изгорен на клада заедно с Латимер.

Мено Симонс

1496

– – –

свещеник

Анабаптист (менонит)

Основател на менонитите. Проповядва кръщение, несъпротива и символистична евхаристия.

Филип Яков Спенер

1635-1705

Страсбург

проповедник

Лютеран, свещеник

Основател на Пиетизма

Уилям Тиндейл

1494-1536

Оксфорд и Кеймбридж

translator

Anglican

Изгонен от Англия отпечатва Новия завет на говорим английски заради което е екзекутиран.

Джон Уесли

1703-1791

Оксфорд

Anglican minister, founder of Methodism

Anglican, Methodist

Основател на методизма. Приема учението на Яков Арминий за свободната воля и добавя освещението като Второ дело на благодатта.

Джон Уиклиф

1330-1384

Оксфорд

professor, theologian, philosopher at Oxford

Catholic (pre-Reformation)

Превежда Библията на английски. Отхвърля много католически практики. Обучава и изпраща проповедници на Евангелието наричани Лоларди.

Улрих Цвингли

1484-1531

Берн, Виена

свещеник, military chaplain, People’s Preacher at Zurich’s Old Minster

Реформиран

Представя Реформацията в Цюрих. Проповядва, че всяка църковна практиката трябва да идва от Библията. Противостои на учението на Лютер за Евхаристията и преследва анабаптистите.

1 2 3 4
Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com