църковни евангелски новини от България и света

Category archive

Новини

ЖИВ Е, ЖИВ Е

in Новини

aliveд-р Теол. Доний К. Донев

„понеже си докарвам на памет нелицемерната в тебе вера, която изпърво обитаваше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а уверен съм че и в тебе.” 2 Тимотей 1:5

Баба ми, Тодорка (Дочка) Миндова, е една от първите неделни учителки в Петдесятния съюз. Успешно преминала курс на обучение в Сливен, проведен от Донка Кинарева и организиран лично от Николай Николов. За баба, вярата беше повече от поучение и проповед. Тя бе живот. Мнозина от българските петдесятни служители могат да свидетелстват за ефективността на нейното служение. А за непрестанния й пост и хилядите отговорени молитви мога да напиша книги.

Но по-интересното за мен като дете бе, че бивайки неделна учителка, баба никога не се опитваше да ми проповядва. Само в най-трудните моменти в живота, тя изповядваше тези думи, които съм запомнил от детството си: „Ние служим на жив Бог”. От повече нямаше и нужда. Баба проповядваше с живота си.

Това знам от опит, защото след като се бе молила за мен в продължение на 16 години, Бог ме доведе за спасение в петдесятната църква в Ямбол без някой да ми проповядва или благовества. Там, на последния ред до стената, Бог спаси безсмъртната ми душа и моят млад живот бе променен изцяло. Не чрез човешки думи или проповеди, а чрез свидетелството на един живот, в който Той бе изявен като жив Бог. Защото онези, които са го познали като жив Бог, проповядват с живота си.

Когато няколко месеца по-късно Бог ме повика на служение в божията църква в Правец, там срещнах хора който познаваха живия Бог като баба. Тяхното лично преживяване, им бе дало сила да устоят гоненията на комунистическия режим и присъдите на жестокия живот. Презвитери, които проповядваха проповедта на разпнатия Бог, без значение дали това би им струвало живота, защото го бяха познали като възкръснал и жив. Майка, която бе предала умиращият си от левкемия син на молитвите на църквата, и живият Бог и го бе подарил обратно изцелен. Семейство което изгуби своя млад син и въпреки това продължи да служи пред Бога. Хора, минали през гоненията на режима и трудностите на живота, за които верността пред Бога не се нуждаеше от много обяснения. Те свидетелстваха с живота си, че Бог е жив и тяхното свидетелство стана причина стотици от учащите младежи в Правец да приемат Христос за свой личен Спасител. Защото чрез свидетелството на живота на едно поколение, Той се открива като жив Бог на следващото в духовно съживление, което променя историята.

Така проповядваха и старовременните: Авраам, Исаак и Яков. И от това тяхно свидетелство сам Исус Христос направи онова велико заключение, което никой смъртен богословски ум не може сам да роди: „Той не е Бог на мъртвите, а на живите” (Марка 12:27). През всичките единайсет години на богословско образование, не съм срещал по-силно тълкувание на библейския текст. До такъв извод не може да достигне никоя херменевтична методология, семантична егзегетика или онтологична парадигма. Така може да интерпретира Словото само Един, който е надживял смъртта. Защото Той не говори за Авраам, Исаак и Яков в последователната хронология на историческото времето, а едновременно, като Един който е независим от времето и като Един който е Животът.

За това и апостолите на ранната църква го наричаха „Бог на бащите ни”, разбирайки, че вярата в живия Бог се предава от поколение на поколение. И не просто вяра, а благовестие което намира своята вечна сила във Възкресението на Сина, за да бъде жива вяра, която ни прави да живеем така както Той живее завинаги. Иначе, какво би ни различавало от другите религии, които служат на ръкотворни идоли и мъртви богове? Не това ли, че Той не може да бъде намерен в смъртта от смъртните, защото жив е.

Ако Той не бе жив Бог и не можеше да възкресява от греха и смъртта, проповедта на ранната църква би била празна, вярата им без основание, надеждата им без причина, жертвата им без покритие, свидетелството им неистино и тяхното очакването на неговто Пришествие безмислено. Но те знаеха. Ако и ние днес да сме забравили, те знаеха. Онези записали думите на евангелската история бяха докоснали отваления камък, видели положените плащеници и чули думите на ангела: „Няма Го тук защото възкръсна”. Ето защо, когато ги предаваха на съд без да са виновни, първите Християни проповядваха, че „Жив е”? И дори убивани по гладиаторските арени, хвърляни на гладните лъвове, изгаряни като живи факли по римските акведукти, обричани на смърт чрез разкъсване, пробождани и обезглавявани, разпъвани с главата надолу на кръстове по продължението на имперските пътища пред очите на един цял грешен свят, те простираха поглед към бъдещия и с живота и смъртта си проповядваха на поколенията, че „Жив е! Жив е! Смъртта Той победи”!

Бог е все още жив в България и днес. Онези които бяха спасение в съживлението преди 20 години го познават като жив Бог. Но дали нашето поколение, познало Го тогава като жив Бог, днес не живее като че ли Бог е мъртъв? Опазихме ли вярата в живия Бог така както я приехме за да можем да я предадем на децата си? И как проповядваме живия Бог? С разпри, разделения и разводи или със силата на своето свидетелството? За да могат да кажат поколенията за нас, че сме проповядвали с живота си. И то не нашия малък, беден и смъртен живот, а Неговият. Вечният живот на живия Бог. Защото „Жив е. Жив е. Смъртта Той победи …”

Сан Франциско, 2009

Вече е Великден

in Новини

tomb_300

Николай Бояджиев и Доний К. Донев

Когато братята на Йосиф най-после разкрили самоличността му в Египет те били стъписани. Йосиф говорел с тях чрез преводач и носел египетски дрехи. Невъзможно било да го познаят. Подобно е и положението днес с празника Пасха…

След близо 2000 години употреба от страна на една често идолопоклоническа църква съставена главно от езичници Пасха-та е загубила своя първоначален облик и значение. Макар и ние християните да се радваме на едно Пасхално Агне, което надминава в слава, всяко животно, което би напомнило за Изхода на евреите от Египет, защото нашето Агне очиства греховете ни, ние все пак би трябвало да се върнем към корените на този празник, за да оценим докрай за какъв ИЗХОД ще празнуваме – ИЗХОД от този свят. Днес, когато светът, в религиозно невежество ще яде шарени яйца, козунаци или шоколадови зайчета, за нас е по-добре да си спомним, “че коренът държи нас” и че над главата на нашето Пасхално Агне е пишело … Мелех хаЙехудим (Евр. Цар на Юдеите).

В този смисъл нека разчистим паяжините на времето и традициите и нека се върнем мислено към онази дузина мъже с еврейски черти, които “приготвиха Пасхата”, ядоха безквасен хляб, топяха залците си, пиеха вино и пяха химни, заедно с Един, който беше сред тях по-евреин от всички – Лъвът от Юдовото племе. Нека потърсим корените на нашата вяра в един празник, за който Исус каза “толкова много исках да ям тази Пасха с вас …”

Великденската история описана от евангелистите е всъщност история за Еврейската Пасха и нейното изпълнение като пророческо явление в живота на Християнската църква. Самата дума „пасха” (Евр. песах) означава преминаване, да преминеш. Разбира се, тя се отнася за преминаването на Израел от робство в обещаната земя и в този смисъл е празник на духовно и физическо освобождение. Бивайки в 14я ден на месец Нисан, първия месец от годината, Пасхата е и началото на ново летоброене в историята на Израел.

Приготвянето на Пасхата за което говори Мт. 26:19 включва:

1. Търсене на квас (хамец – букв. кисел) в цялата къща, като Новият Завет ни казва, че трябва да празнуваме с безквасни хлябове на искреност и истина (1 Кор. 5.8). Квасът е най-често символ на грях не само в Новия Завет, но дори в Талмуд-а, където той се разглежда като символ на “злото пожелание в човека” (Б’рахот 17а)

2. Отиване в храма с жертвено агне, което там е принесено в жертва и кръвта се излива върху олтара

3. Пеенето на псалми

4. Одиране на агнето и изгаряне на кожата и някои части

5. Подготвяне на вечерята за Песах, която се нарича „седер” т.е. Ред, подредба, по която трябва да протече вечерята.

6. Чака се полунощ

Това бе изпълнено от учениците. Целта на Седер, т.е. на този Ред на Вечерята е да предизвика интереса на присъстващите деца, които да попитат, защо еди кое си се прави именно така, и да получат отговори на въпросите си, които да им разкажат за изхода от Египет. По подобен начин Исус провокира интереса на своите ученици на последната пасхална вечеря с много от действията си последвани от поучения. Седер включва следните елементи:

1. Хагада – Поучение за историята на Израел при излизането му от Египет. Това поучение показва, че осъждението ще падне върху света, но чрез кръвта на агнето Божиите избрани са спасени от язвите които следват. Подобен модел е ползван и в книгата Откровение, за да покаже избавлението на вярващите от Божиите язви и спасението им.

2. Маца – безквасен хляб който играе основна роля във вечерята и е Новозаветен символ на Христовото тяло. В самото начало на вечерята една маца бива разчупена (действието се нарича Яхац) – половината бива начупена между всички участници и изядена, а другата половина (афикоман) бива скрита и по-късно децата я намират – тя е последното, което се изяжда на Седер песах. Исус е началото и краят. Исус има две идвания. Исус и досега е скрит от очите на еврейския народ, но накрая, той ще бъде намерен! Исус каза: Вземете и яжте – Христовото тяло разчупено, скрито и намерено.

3. Агнешко месо – агне заклано в храма. Днес ашкеназките евреи не ядат агне на Пасха, защото казват, че няма Храм, където да се заколи, сефарадските евреи обаче ядат. За нас агнето е “агнето, което носи греха на света”.

4. Вино – Първата от четири чаши символизиращи всяка по едно от обещанията в Изход 6.6-7 (Аз съм Иеова; (1) ще ви изведа изпод товарите на египтяните, (2) ще ви избавя от робството ви под тях, и (3) ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби. (4) Ще ви взема за Мои люде, и ще бъда ваш Бог)– Лука единствен споменава 2 от тези 4 чаши вино. В 22.17 Исус изрича очевидно след първата или втората чаша благословия (б’раха), която е “Барух Ата, Адонай Елохейну, Мелех ха Олам, Борей при хаГефен” – Благословен да си Ти Господи Боже наш, Цар на вселената, създател на плода на лозата. Със сигурност Исус е казал именно тези думи, защото после в 29 стих повтаря словосъчетанието ‘плода на лозата’.

5. Карпаз – потапяне на зеленчуци или варен картоф в солена вода, символ на извеждането на Израел през червеното море.

6. Песни – Изпяване на Халел (хваление) със сигурност един от хвалебствените Псалми между 113 и 118 или 136-ти. Изпълнено в Матей 26:30

7. Рахца – Умиване на ръце. Исус уми не ръцете на другите, а краката им.

8. Три молитви: моци (благодарност за хляба), маца (благодарност за заповедта да се яде безквасен хляб), барех (благодарност в края на вечерята). А ние като християни изпитваме ли благодарност към Бог, че ни е дал “хлябът на живота”?

9. Корех – потапяне на най-долната маца в харосет (смес от ябълки, стафиди и лимонова кора, орехи, подправки и вино) символизиращ хоросана използван от Юдеите в Египет. Тази част бе изпълнена в Мт. 26:23 и залъка бе даден на Юда. като на почетен гост.

10. Марор – горчиви зеленчуци или подправки, спомен за горчивото робство. За Исус напомняне за горчивата смърт, която му предстои.

11. Барех – умиване на ръце и благославение изпълнено в Мт.26:26

12. Третата чаша на благословение и изкупление, съответстваща на третото обещание в Изход 6.6,7 – обещанието на изкупление. Знаем от Закона, че няма завет сключен без проливането на кръв, именно имайки предвид това, Исус казва че ратифицира новия завет със своята кръв – Лука 22.20 – Чашата е символ на Христовата кръв (Мт. 26:27). По това време някой е отивал да търси скритото парче маца. Исус каза: Вземете и яжте – Христовото тяло разчупено, скрито и намерено.

13. Четвъртата чаша – чашата на изпълнение на царството.
Исус каза: Аз няма да я пия още, имайки в предвид че Царството няма да бъде изпълнено докато Той и църквата не са отново заедно (Марк 14:25; Лука 22:18)

В историята разказна от евангелистите Пасхата придоби пророчески първообраз на Христовата жертва и възкресение. Кръстът – най-страшното Римско мъчение, имащо за цел не само да умъртвява, но и да отнема човешкото достойнство и да опозорява, се превърна в средство за преобразяване според образа на Христос. Ето това е Великден.

За християните от 21-ви век, Великден не е определен ден, нито определена традиция. Пасхата, да пренесем себе си в жертва жива и богоугодна, е заповед за всекидневния ни живот. Тази заповед идва с обещание за вечно възкресение и с великото свидетелство за възкръсналия от смъртта вечно Жив Бог.

За почти половин век, Великден бе официално забранен в България. Ония които го празнуваха истински и по Християнски бяха гонени. Дори историческият факт, за Българския Великден, не попречи на онези които искаха да няма Великден.

Прийома им не беше нов, а по-скоро исторически наследен и фанатично практикуван. От Римските гардови тетради до манифестиращите активисти, опитът да се забрани Великден и вярата в живия Бог доказа само едно. Събитие като Възкресението, което не се повтаря в историята, не може да бъде контролирано или забранено от исторически повтарящи се социални събития и субкултурни формации. При отвалянето на надгробния камък и при видението на Възкръсналия Христос, всички те губят смисъл и претърпяват провал. Защото възкресението не може да бъде забранено.

Преди петнайсет години, един западен журналист посветил себе си на мисионерска работа дойде България след седем дневен пост на остров Патмос. Качен на покрива на един стар трафопост като сцена в средата на хиляди български евангелски вярващи обградени от плътен милиционерски кордон, Джони Нойер проповядва историята на Пасхата и нейния призив, „Пусни людете ми.” „Смешна картина”, би казал някой по онова време, но не и днес когато пророческите думи са историческа реалност, която никой не може да отрече. Защото, Бог е верен да изведе народа си от Египет. Той все още може да отваля камъни за да живеем и го прави. Какво прави църквата с дадената й възкресенска сила в останалото кратко време това вече е нейна историческа отговорност.

Христос возкресе! Вече е Великден …

РАЗПЯТИЕ

in Новини

jesus_cross_crucifixion

Доний К. Донев
Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват;
а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.
1 Коринтяни 1:18 (Нов български превод)

За всеки Християнин думата разпятие има едно ултимативно значение: спасение. Но спасението чрез Христовата смърт на кръста носи повече от едно значение. То е изпълнение на пророчествата за Месия, доказващо Божето суверенно присъствие в драмата на човешката история и безпрецедентен политически манифест за силата на вярата.

Практиката за разпъване на кръст води начало от асирийския цар Шалманезер (9 в. пр. Хр.) като наказание за престъпници, при което осъдените са намушквани на кол, разпъване на кръст, и още живи издигани на високо, за да бъдат видени от тълпата. Подобна практика е практикувана и с пленниците на завладени градове, чиито тела били разпъвани по стените на града като символ на асирийската сила.
Това публично наказание има за цел не толкова, за да покаже жестокост, колкото да всее страх у всеки който би дръзнал да се противопостави на волята властващите. Ефективността на този метод за контрол се състои не в причиняването на смъртта, а в изтезанията и агонията които я предшестват.

След падането на Асирия, практиката продължава във Вавилон, където през 552 г. пр. Хр. по заповед на цар Дарий са разпънати 3000 политически противника на империята. При завладяването на остров Тир през 332 г. пр. Хр., Александър Велики убива над 10000 от неговите жители, а оцелелите 2000 разпъва на кръстове, поставени върху каменен мост, построен навътре в морето специално за целта. До възникването на Римската империя, смъртта чрез разпъване носи със себе си не само мъчителното умиране на кръста, но страшното послание на всемогъщата империя, чиято силата може да пречупи на кръст всеки човек и всяка нация.
През 71 г. пр Хр, след неуспешния робски бунт, 6000 пленници от войската на Спартак са разпънати по пътя от Капула до Рим. До това време империята е превърнала практиката на кръсторазпъване в наука за изтезание. Въведени са два вида кръстове: тау (наречен така заради приликата с еврейската буква тау, приличаща на кръст с формата на буквата Х) и латински (класическа форма на кръст). Осъдените са принудени да носят широката горна талпа на гърба си по улиците до мястото на разпятие, като символ на надмощието на империята и нищожеството на личността. Целейки бавна и мъчителна смърт, римските войници бичуват жертвата с камшик от кожени върви, чиито краища завършват с парчета метал, кост и стъкло. Всеки удар се забива в плътта и раздират кожата до месо. Тялото остава без достатъчно кръв за да подържа органите. Ударите натъртват белите дробове и бавно и мъчително спират дишането. Картината е брутална. Мъчението пълно.
В това състояние тялото е приковано към кръст от груби, дървени талпи с 15 см. Гвоздеи, забити в дланите и стъпалата, след което бавно и мъчително е издигнато във въздуха. В някои случаи разпънатият е прикован с главата надолу. Жените са поставяни с лице към кръста. Смъртта настъпва в период от 3-4 часа до 3-4 дни. Нито зловещата картина на пречупено и прикованото към дървеният кръст голо и обезобразено тяло, нито агонията на разпнатия могат да останат незабелязани от тълпата, която наблюдава екзекуцията. Престъпникът отдавна вече не е само престъпник. Той е жертва на имперската машина за мъчения.

Християнският апологет Тертулиян пише, че именно в това се състои „специалната жестокост на кръста”. Римският историк Цицерон го нарича „насилствено и безпардонно наказание”, а Йосиф Флавий го описва като „най-жалката смърт”. Но за всемогъщият Рим, разпятието е пример за наказание, което носи грозното послание на терор и смърт за онзи, който си позволи да наруши реда, мира и начина на живот, основан от езическата държава. Всеки, който се опълчи срещу империята, умира така …

В началото на първи век, за да спре масовите въстания в Юдея след смъртта на Ирод, римският легатът на Сирия – Варий, разпъва на кръст над 2000 евреи. Историята, разказана от очевидците, става част от легендарния епос на Израел и е неминуемо чута от самият Исус Христос. Но Той вече знае, че такава ще бъде неговата смърт. Така повеляват пророчествата. Така трябва да умре истинският Месия.

Четиримата евангелисти описват в детайли осъждането и разпъването на Христос. Фарисеите, нямащи друг начин да Го спрат, освен чрез това да го убият. Предателят Юда получил своята заплата, а с нея и своята вечна присъда. Синедрионският съд, в който свидетелите не могат да намерят съгласие. Понтий Пилат, измиващ ръце пред разярената тълпа, не успял да намери вина в Него. Бичуването от войниците. Разделянето на дрехите Му. Венецът от тръни. И последните стъпки към Голгота под тежестта на кръста.

По тясната ерусалимска улица личат следите от кръвта Му. Тълпата от хора бавно се стича през портата към хълма извън Йерусалим. Онези, които са близо, виждат покритото с кръв тяло, държано върху грубия дървен кръст от римските войници. А по-далечните, които не мога да Го видят, чуват ударите на чука по гвоздеите, раздиращи плътта. И след всеки удар вик, след вик, след вик …

Римските войници се изправят. Тълпата затихва. Въжетата около кръста са опънати до краен предел. Дървото бавно се вклинява в пресния изкоп докато удари във дъното и кръстът застава изправен. А на него, разпъната между небето и земята е прикована причината за нашата вяра, изворът на нашето спасение, отреченият Месия, нараненият Изцелител, Царят, осъден от царете и Господ, убиван от господарите.

Ръцете и нозете му са приковани към кръста. Тръненият венец е впит в главата Му. Тялото Му е потно и кърваво, и голо. Кръвта Му се стича по грубото дърво на кръста и пада върху прясно изкопаната пръст в нозете на римските гардове. Защото така Бог трябва да умре за спасението на света.

Но от Своя кръст, през пресъхналите устни и с последния дъх на пречупеното до смърт тяло, Словото не спира да говори за вечността. „Отче, прости им”. „Още днес ще си в Рая”. „Жено ето сина ти”. „Лама савахтани”? „Жаден съм”. „Свърши се”. „Отче, в ръката Ти предавам духа Си. В тъмнината на деня, завесата на храма се раздира за да приобщи наранените, отхвърлените, бедните и безполезните към мястото на Неговото присъствие. И краят е само ново начало.
Пет от апостолите, Андрей, Вартоломей, Петър, Филип и Симон Зилот, умират от смърт на кръст като Христос. Хиляди от ранните християни са разпъвани на кръст край каменните пътищата на империята. Джон Фокс, в своята Книга на мъчениците, пише: „кръстове, отрова и глад са използвани навсякъде, за да разпръснат Християните и всяко налично умение е използвано до край, за да изобрети мъчения срещу онези, които не са извършили никакво престъпление, освен това, че мислят различно от обречените на суеверие”. Кръстът се превръща от символ на мъчение в знак на мъченическа смърт и вярност към вярата.
През втори век анти-Християнските аргументи споменати от апологета Минуций Феликс в съчинението му „Октавий”, асоциират кръста с Християнството. В началото на трети век, Климент Александрийски нарича кръста „знака Господен” заимствайки от апокрифното Евангелие на Варнава, а Тертулиян описва Християните като „crucis religiosi” (лат. посветени на кръста). Киприян в „Свидетелства” и Лактантий в „Божествени повеления” разказват как знакът на кръста е поставен върху челата и гърдите на вярващите в защита срещу демони.
Но по-важното е това, че ранното Християнство издига кръста срещу империята, която разпъва на кръст. Историята не познава подобен прецедент и по-силен политически манифест. Символът на Римското надмощие става символ на Христовата вяра. И не толкова самият кръстен знак, а неговата символика с кръстната смърт и свръхестественото възкресение на Исус Христос.

Посланието на Ранната Църква е повече от ясно. То е политически антипод, който твърди че езическата държава няма власт над Онзи, Който разпнат от държавата, възкръсва над смъртта, над ада, над всяка империя и над всеки властелин. Разпятието носи и социално послание, защото съди с правда, възстановявайки социалната справедливост. Там, при Кръста, болният оздравява, слепият вижда, куцият ходи, сиракът намира Отцовство, а бедният получава даром това, което богатият не може да купи с пари. То е неминуемо и икономическо послание, защото зависимият от робски труд Рим остава без роби. И как може държавата да пороби онези, които са били освободен при Кръста? Но най-вече, посланието на Кръста е духовно послание. Защото държавната власт е безсилна да разпъне онези, които са се съразпнали за вярата в Бога заедно със Сина Му.

Много вероятно е в началото на този век, светската държава отново да опита да даде пример за своята сила и власт, жестоко разпъвайки инакомислещи, инакоискащи и инаковярващи на кръста на своята законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Много вероятно е и да успее. Но това е само опит, неспособен да устои на изпита на времето и доказващ това: Словото на кръста е сила която покорява всяка земна и неземна власт. Защото Великден е празник на вярата, която побеждава с оръжията, използвани от враговете й и против самата нея.

ЦВЕТНИЦА

in Новини

ЦВЕТНИЦА--ИСТИНСКИЯТ СМИСЪЛ НА ПРАЗНИКА! Цветница Цветница  Цветница - Той казва: :Чувам  Цветница в моя и твоя живот Цветница

Лондонски автобуси за Исус

in Новини

В центъра на Одеса, на известната ул. „Дерибасовска“, на 15 април ще се проведе „Великденска възстановка“. Гражданите ще могат да видят постановка с костюми, характерни за I в. сл. Хр. в Римската империя, и ще могат да участват в шествието, съобщават организаторите.

„Великденска възстановка“ е пресъздаване на историческите събития, случили се преди повече от 2000 години в Ерусалим преди Пасха. Постановката ще се състои в рамките на проекта „Протестантска Одеса“, информира CNL NEWS, позовавайки се на Invictory.org.

„Великденска възстановка“ е уникално събитие за града и страната като цяло, тъй като дава възможност на хората още веднъж да се замислят върху истинското значение на Възкресение Христово, за духовната същност на човека в съвременния свят, както и лично да видят и да участват в историческото събитие, получавайки отличната възможност да се потопят в събитията, описани в Евангелията“, отбелязват организаторите.

В постановката са ангажирани около 600 души, сред които членове на Одеска народна църква, доброволци от благотворителната фондация „Добрият самарянин“, както и обикновени граждани на Одеса и гости.

Главните герои на историята на Великден са Исус Христос, Варава, Пилат, стотникът, римски легионери и тълпа израилтяни. По т.нар. „Път на скръбта“ на Исус Христос, зрителите ще видят битка на римски легионери, събитията от Разпети петък в Ерусалим, съдът на Пилат.

Действието на постановката се основава изключително на текстовете на Библията, а самата възстановка илюстрира не само моменти от библейската история за последните дни от живота на Исус Христос и Неговото Възкресение, но също така и част от ежедневието на древна Палестина, както и оръжията, бита и бойните умения на римските легионери.

На същия ден, 15 април, на ул. „Дерибасовска“ ще се проведе костюмирана презентация по повод отбелязването на 500 години от началото на Реформацията. Подготовката за събитието е продължила шест месеца: през това време под ръководството на изследователя и художника Сергей Шаменков, са събирани материали, водени са разговори със специалисти за всяка епоха, въз основа на историческите данни са зашити костюми, които дават възможност нагледно и колоритно във вид на модно шоу да се покаже историята на протестантството. Накрая всички исторически герои ще се качат на сцената и ще изпълнят стария християнски химн „Изумителна благодат“, датиращ от XVI век.

Българска аудио Библия за запис на CD

in Новини

Българска аудио Библия за запис на CD

Слушай и изтегли на http://audio.bibliata.com/

Изтегли директно: CD1.iso | CD2.iso | CD3.iso  | CD4.iso

Аудиo Библия 3.75 | audio.bibliata.com
Tекст РИ 1924, 1940 Bibliata.com © 2005-2017

3апис Зл. ПЕТKОВА и Б. БОЯНОВ
Аудио Библията на www.bibliata.com е безплатна.

1 2 3 109
Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com