църковни евангелски новини от България и света

Category archive

Интервю

Рекламни лица на Христос – Дани Ангелов

in Видео/Интервю

Бизнес по Божия начин

in Интервю

teodor1_100

e.info: Разкажи ни малко за историята на веригата към която работиш?
Веригата от хипермаркети в областа “Направи си сам” е създадена през 70-те години. Тя е сред водещите вериги в бранша в Европа и доскоро беше част от МЕТРО ГРУП. В България първият хипермаркет бе открит през септември 2005, а в момента има 4 хипермаркета, като се очаква броят им да се удвои до края на следващата година.

e.info: А каква е твоята позиция и ангажимент към ПРАКТИКЕР?
Позицията ми е Супервайзер на един от хипермаркетите. Тази позиция включва доста широк спектър от дейности и като цяло е част от управлението на магазина. Съчетават се чисто мениджърски дейности като оперативно управление на персонал от около 100 души, търговски дейности като контрол в/у заявките към доставчици и често ангажиране с конкретни поръчки на наши по-крупни клиенти, организиране и контрол на отношенията ни с външни фирми, които осигуряват регулярни услуги, като почистване, охрана и др.

e.info: Би ли коментрирал важността на фактора «грижата за хората» във всеки един бинес?
Грижата за хората е дълготрайната основа на всеки един бизнес. Тази грижа може най-пълно може да се прояви там, където има конкуренция и бизнес етика. Тогава фирмите се надпреарват да предлагат повече грижа за своите клиенти. В пазарите и обществата, където властват монополи в даден бранш или пък бизнес и трудовата етика не са на почит, трудно може да се каже, че грижата за хората е фактор или мотиватор в икономическото развитие.

e.info: А как може да се прави бизнес в България по Божия начин?
Трудно. Това, обаче не е нотка на песимизъм, просто всяко нещо изизкващо посвещение и жетрви е трудно. Важно е християните да разберат, че църковната принадлежност или издигането на някакви лозунги и клишета по никакъв начин не “прави бизнес по Божия начин”. Според мен това изисква специално посвещение и няма лесни и бързи рецепти за успех – пак казвам – това правило е в сила и за всичко останало, което човек реши да “прави по Божия начин”. От друга страна когато някой започне да предлага рецепти за бърз и лесен успех в дадена област – това трябва да бъде сигнал за хората, че може би си имат работа с измамник или наивник.

e.info: Адекватна ли е църквата в България към правене на бизнес по Божия начин?
Според мен в момента не е адекватна. Самата представа на съвременните евангелско-протестанстки църкви за бизнеса е доста изопачена. Има залитане от крайности като “това не е наша работа, бизнесът е мръсно нещо” до наивни твърдения като “само изповядвай тези и тези стихоеве” или “щом сме вярващи, значи Божията воля е да сме милионери”. Всъщност трудно ми е да намеря област, в която съвременната църква да е по-неадекватна от областта на бизнеса. Нямам предвид, че в църквите няма бизнесмени, а че много малко от бизнесмените, посещаващи църква, приемат бизнеса си като вид служение и посвещение пред Господ.

e.info: А имат ли българските Християни достатъчно подготовка за това?
Нямат, като затова донякъде има обекривно обяснение. Българският протестантизъм това са най-вече евангелските църкви, създадени преди малко повече от век и получили тласък от западните мисионери през последните 15-на години. Деноминациите в Протестантизма, които имат най голям принос за издигането на трудовата етика и предприемаческия дух – Калвинистките, Реформистките и Лутеранските църкви – никога не са били фактор в нашето общество. Именно те са били двигателя на гражданското общество, предприемачеството и бизнеса в САЩ, Англия, Холандия, Германия и скандинавските страни. Добре е българските християни-бизнесмени да се запознаят по-основно с теорията и практиката от тези страни, вместо да “сърфират” из повърхностни модерни проповеди, базирани на няколко скачени стиха от Библията и личните свидетелства на хора в лъскави костюми, идващи от по-далечния Запад.

e.info: Свързани ли е християнския бизнес с Библйекската доктрина за десятъци, даване и милостиня?
Абсолютно! И докато темата за десятъка е ясна, то по-интересно е християните-бизнесмени да разберат и осъзнаят своя бизнес именно като вид служение за подпомагане на хора изпаднали в нужда, а също и като “тренировъчен лагер” за изграждане на характери. В една християнска фирма човек може да се научи на отговорност, адекватност, всеотдайност, благородство и много други качества и добродетели.

e.info: Как трябва да реагират бългаските евангелисти на лиспата на морал в бизнеса?
Ако трябва да отговоря фундаментално на въпроса – християните не са призвани да “реагират”, а да светят в тъмнината. Самото Християнство – въплъщаването на Божието Слово в Исус Христос – не е реакция на нещо друго (било то на злото, грехопадението или фарисейската религиозна система), а е извечното Божие намерение за човечеството. Ако си създаден като оригинал, а не копие, няма нужда да реагираш – просто бъди това, което си. В този ред на мисли аз също не бих искал да давам организационно-политически съвети как да реагираме на едно или друго негативно явление в нашето общество. Вместо това бих препоръчал правилото на Св. Франциск от Асизи: “Проповядвай Благовестието през всичкото време. Ако трябва, използвай думи” т.е. нека всяка наша мисъл, дума или действие бъдат като една проява на Божия характер и воля за всяко едно нещо, което правим – дори и в най-дребните неща. По-скоро светът е този, който ще реагира и ще се вслуша в нашата проповед (била тя с думи или без думи), ако ние наистина решим да бъдем “солта на земята и светлината на света”.

e.info: А как ще се преодолее лиспата на сигурност и планираност в бизнеса?
Липсата на сигурност може да се преодолее единствено чрез вяра. В смисъл, че колкото и да се подготвя човек за дадени обстоятелства, колкото и да пресмята, накрая се оказва, че единствено вярата може да те пренесе през бездните он несигурност и непредсказумемост в света на бизнеса. Накратко – без стъпка на вяра не можеш да станеш предприемач. Относно планирането – тук сякаш е по-уместно за Християните да прочетат притчите на Соломон и да се научат на мъдрост, вместо да се носят на “облаци” от фрази, като “ние няма какво да му мислим; Той Бог си има план..; Както Духът ни води..” и др., защото духовността означава човек да открие и изпълни Божия план, а не да отхвърля всеки план, обявявайки го за “плътско” занимание.

e.info: А нужно ли е да се преодолее постокомунистически манталитет в бизнеса и как може да стане това?
След падането на комунизма сякаш остана една празнота в сърцата и умовете на хората. Ако тази бездна не се запълни с християнската бизнес етика и християнските ценности, хората ще се превърнат в интелигентни животни, а бизнесът в една интелигентна високо технологична джунгла, където по-силните и по-бързите изяждат по-слабите и по-бавните.

Но това, с което трябва да се борим не е само комунистическия манталитет. Съвременната западна икономическа теория е базирана на постулата на Алфред Маршал, че основната функция на бизнеса е максимизирането на печалбата. Това мото е всъщност една рационална апологетика на човешката алчност, като се издига в култ една от функциите на бизнеса (икономическата ефективност) и се забравят всички останали.

Още Аристотел е стигнал до извода, че смисълът на всяка дейност, в т.ч. и икономическата, е човешкото щастие.

Икономиката се гради не само на максимизирането на печалбата, но също и на разпределянето и преразпределянето на ресурсите, на изграждането на човешките отношения.

Елементарно е да се сетим за децата, старите хора или инвалидите – те не генерират доход но също са част от икономическите отношения. Ако мислено се поставим в края на жизнения си път и погледнем назад през целия си изминал живот, никога няма да се съжаляваме, че не сме реализирали още по-големи печалби или, че не сме се издигнали още по-високо в кариерата, но със сигурност ще съжаляваме, че не сме показали достатъчно любов и внимание на хората, които сме обичали.

ВИЗИТКА: Теодор Михайлов работи във веригата Практикер от самото и начало в България. Списва редовно за историческия раздел на християнския мегасайт Bibliata.com и консултира в по въпросите за бизнес и икономика в Evangelsko.info. Сп. Българско Богословие, брой 2 публикува неговото участие в дебата за икономическите доктрини на Църквата.

Църква и политика днес в България

in Интервю

ves_100

Весела Илиева е бакалавър (B.A.) по евангелско богословие и магистър (M.A.) по политология, масови комуникации & PR и педагогика. Докторант и научен работник в Института за изследване на геноцид и ксенофобия, Бремен, Германия. Работи в екипа на Института за българска протестантска история, медиен и политически PR-консултант, журналист в различни медии. Гл. редактор на Point-Of-View, ръководи проекта PRO Civil Society.

e.info: Очерта се интересна политическа седмица в България? Бихте ли коментирали причините за създадената обстановка в политическата сфера?
Тя е продължение на започналите вече събития през изминалата и ще е една от най-интересните на годината. Това, което ще се случи през идните дни, ще очертае в известен смисъл трасето, по което ще преминат президентските избори, а и изхода им, твърде вероятно. Казусите Първанов, Сакскобургготски, Филчев, въпросите за отваряне досиетата и архивите на ДС, борбата с корупцията, мафията и задкулисния КДС генералитет ще са водещи теми. И ще се стигне до отговори под натиска на ЕС. Не е възможно повече връщане назад. Политическите процеси, които ще предизвикат реформи в страната – през фокуса на присъединяването в ЕС на 1 януари 2007 – са необратими. След 17 години се стигна до „point of no return“. Създадената обстановка рефлектира това състояние – от една страна има нужда от прозрачност в политическата система, от правов ред, който да е валиден за всички, и от яснота относно миналото на тоталитаризма. От друга страна – ретроградните сили на закулисния генералитет на КДС се борят за сфери на влияние и запазване статуса, който са имали до сега. Други са готови да се разделят с т.нар. необходими марионетки. Т.е., ако досега Филчев е бил, по израза на Ленин, “необходимият луд за поддържане на статуквото”, то той е вече излишен. Сакскобургготски е също излишен, защото изпълни целта си. Първанов се дистанцира твърде много за представите на генералитета – имаме позициите му относно НАТО, а и президентът Буш не крие симпатиите си към него. Имаме откритото желание на президента за влизането ни в ЕС и присъединяване към европейската левица – Първанов разчиташе, че там ще е по-сигурен.Той побърза да предотврати събитията, като сам признае, че e “Гоце”, но се опита да тушира ефекта от това саморазкритие доста несръчно. Така той е неудобен за политическите си родители и за избирателите си от твърдия електорат. За БСП може да се окаже излишен като кандидат. Интересно е, че има две централни лица, които за момента остават извън събитията – Доган с агентурното си минало и обръчите от фирми. И Бойко Борисов, който е непредвидим и сравнително автономен.

Интересно е и какво ще предприеме главният прокурор Борис Велчев. И разбира се, каква роля ще избере Румен Петков. Ще видим и дали десницата ще е в състояние да се консолидира около една удачна и консенсусна фигура за кандидат-президент. Дали ще е в състояние да проумее плюсовете за себе си от създадената политическа ситуация и да подходи стратегически, за да извлече максимално дивиденти за предстоящите избори. Тя има пълната подкрепа на ЕНП, което е голямо преимущество. Но резултатите зависят от лидерите й, ако те не преодолеят междуличностните си проблеми ще е трудно..

e.info: Какво е мнението ви за сваления имунитет на депутата Сидеров?
Не е ясно защо е свален имунитетът му, какво е престъплението от “общ характер”. Волен Сидеров беше нужна фигура за парламентарните избори през юни миналата година.Той и Атака изпълниха целта си всъщност.

Свалянето на имунитета му може да се разгледа през три призми. Първо – усилие да се погледне политически адекватно на проблемите, които той и Атака успяха да инструментализират в националистическа артикулация. Защото тези проблеми са действително налични в българското общество. Второ – усилие да се погледне сериозно на генезиса на Атака и при наличие на “престъпление от общ характер”, което ще трябва да се обясни какво е, да се подходи с демократични и юридически средства към оборване на явлението Атака. Трето – предизвикване изваждането му от политическия живот с легитимни средства, макaр и без легитимен актуален повод. При това положение ще означава, че има натиск на левите сили, предизвикали генезиса на Атака, защото Сидеров вече не им е нужен, дори е вреден – ще отвлече гласове, от които левицата има нужда.
Разбира се, точно сега се аргументира с гласове в парламента на ЕС срещу Атака. Интересно е, обаче, че това са гласове на твърдите марксисти – от блока на зелените, където всъщност европейските марксисти от 80-те насам са подслонени. Този факт налага да се замислим повече, кой иска всъщност точно сега, без ясен повод, разглеждане казуса Сидеров и с каква цел? Съществува опасност от хероизирането на Сидеров – ако прокуратурата не може да се обоснове конкретно за какво ще бъде разследван, както се очертава между другото, то рейтингът му ще се увеличи. И тук възниква допълнителен въпрос – а дали не се цели точно това и кой го цели?

e.info: Не трябва ли депутатският имунитет да бъде неприкосновен или това е по-различен случай?
Не. Депутатите са също граждани, равни и отговорни пред закона, както онези, които са им поверили интересите си чрез гласовете си. От депутатите се изисква работа и резултати в полза на гласувалите за тях – онези, които са им делегирали правомощия. По принцип малко са демократичните държави, в които депутатите имат изобщо имунитет по смисъла на този, който се гарантира в България. Това е една съществена част от проблема с корупцията в политическата власт. Депутатският имунитет трябва да отпадне.

e.info: Следва случаят Филчев. Какво е вашето мнение за неговата роля и изхода от създалата се ситуация около него?
Той се движи от месеци като амфибиум из българската действителност – беше пратен превантивно като посланик в Казахстан, за да избегне юридическите последици на злоупотребите с функциите му на главен прокурор. Същевременно бе обявен сензационно за национално издирван, следствие на многократните му откази да се яви като свидетел по дело, което – и тук е иронията – е завел всъщност сам заради „аферата Бръмбаргейт“ (намерените подслушвателни устройства в дома му).

Съдбата му се влоши от допълнителния факт, че наред с вулгарното и агресивно поведение към политици, юристи и журналисти, и злоупотребите със служебния си статус, той е напуснал и неправомерно посланическия си пост в Казахстан, за да се завърне тайно в България. Както между другото я и напусна. И при този казус е интересно наистина кой ще надделее – генералитетът на КДС или онези политически фигури вляво, които все пак се опитват да се приспособят към новите условия, определяни от ЕС, за да оцелеят в тях.
Казусите Филчев, Сидеров, Първанов и Сакскобургготски са предизвикателство най-вече пред Борис Велчев. Считам, че ще има премерване на силите вляво сега чрез тези четири казуса – между леви реформатори (или квази реформатори) и хардлайнерите на генералитета от КДС-структурите.

e.info: А новата афера около Симеон Сакскобургготски? Истински ли са обвиненията против него или са изфабрикувани?
Алберто Януци, съдия следователят, водил разпитите на Виктор Емануил в Потенца, е заявил вчера, че Симеон официално е разследван и има специално обвинение, което е свързано с него и което е много сериозно. Очакванията са срещу Сакскобургготски да бъде заведено дело, той вече е наел италиански адвокат. Борис Велчев съобщи вчера, че е във връзка с шефа на италианската антимафия, а докладът за аферата около Софийската педиатрична болница, който е бил готов от парламентарната комисия още миналата година и даден на бившия прокурор Филчев, но е останал в чекмеджето му, сега вече е отворен. А по настояване на опозиционната ни демократична десница докладът ще е на вниманието и на специална комисия в ЕС. Оказва се, че пристигналата документация “Савоя” до външно министерство от Италия не е предадена на главния прокурор от МВнР, а е попаднала в НДСВ. Кому служи това е въпросът и как е възможно, документ от 2000 страници, изискан от главния прокурор, да бъде предаден предварително на партия?

e.info: Г-н Сакскобургготски все говореше за „нов морал в политиката.” Има ли въобще морал в българския политически живот?
Симеон Сакскобургготски е популист, при това лесно предвидим. Ако демократичната ни десница не бе в криза, а гражданското общество в зародиш, той никога не би влязъл в българската политика. При това условие, разбира се, и други не биха влезли. Той бе такъв, когато дойде през ранната пролет на 2001 със заявката си за българската политика, той е такъв и сега, очертава се, че и така ще си отиде, защото не дава признаци за покаяние. Това, което го отличава като личност, не само него, разбира се, е прегоряла съвест.
Моралът е лична категория. Тя не може и не трябва да се политизира. Политическият живот ще бъде морален, колкото по-голямо е числото политици, които притежават личностна и гражданска етика, която да ръководи личния им морал. Но няма легитимна категория политически морал по принцип. Има личен морал. Но – има правен кодекс, пред който гражданите – политици или не – са равни и еднакво задължени, има политически нормативен контекст, който в демокрациите налага и изисква прозрачност на политическите процеси. И не на последно място – всяка партия има своя идейна платформа, с която определя и задължава работещите за нея – политиците, поели отговорността да представляват гражданите, които са й гласували доверието си. И разбира се – имаме гражданският и медиен контрол. Последните са две много важни функции в реалните демокрации.

e.info: Православната църква не е коментирала нито едно от горните събития. Какъв трябва да бъде църковният коментар на всички тези политически събития?
Църквата като институция е разделена от политическата власт и като такава тя не трябва да се намесва пряко с цел влияние. Тя може да критикува политически, социални и партийно-кадрови кризи от своята собствена перспектива, без да се политизира. Нейните членове, разбира се, имат пълните права като граждани да оказват пряко влияние –и гражданинът християнин не може да бъде обвинен, че не респектира границите, положени от секуларизма между политическата власт и Църквата като институция. Защото той е християнин по личен избор, но по конституционно право е гражданин и като такъв не само има право да се намесва в политическите процеси, но е и длъжен по смисъла на гражданския контрол в демокрациите да го прави, да ги коригира и трансформира.

e.info: А има ли църквата капацитет да промени политическия живот в България и как може да го направи?
Църквата пряко институционално не. Но колкото повече християни осъзнаят гражданските си задължения и не се изолират от политическите процеси, толкова по-добре. Изолационизмът е изключително вредно явление. В крайна сметка кому е нужен шиникът, който стои под леглото, а не запален вечер на прозореца или пред вратата? Така не само домът ни ще бъде осветен и разпознаваем, а и минаващите покрай осветеното място ще имат възможност, чрез отразената светлина да се ориентират по пътя си през нощта.

e.info: Възможен ли е в България президент протестант?
Да, защото вероизповеданието не е условие за длъжността на президента. То е въпрос на личен избор. Но в настоящия момент това няма да бъде възможно по конюнктурни причини. Все още за изборите у нас нечистоплътно се инструментализират теми. Комунистическата пропаганда през изминалите 45 години диктатура и първото десетилетие на прехода пося горчиви семена на индоктринация срещу протестантизма. И радикалните православни настроения ще се използват както от крайно леви, така и от крайно десни сили при един кандидат за президент протестант в настоящия момент. Това са опасенията. От политическите сили, които биха го излъчили, се изисква много добре изработена стратегия и чувствителност за обществените настроения, способност да се предвиждат и дори навигират, за да се избегнат колизии и негативни резултати.
Благоразумно е да се предложи на първо време за вице-президент кандидат протестант при кандидат за президент прогресивен православен християнин. Това ще направи обществения дискурс възможен, ще се преодолеят бариери в обществените нагласи. След 5 години, когато България е част от обединена Европа, която е преобладаващо протестантска, когато българското протестантство е влязло в историческите си традиции без комплекси и напусне изолационизма си, тогава ще има по-добри условия за един кандидат-президент протестант.

ПР и църквата

in Интервю

ivo_1_400Визитка: Ивайло Белитов е роден на 7 март 1975. Повярва в Правец през 1991г. Завършва ТУ София със степен магистър. От две години заемам длъжността продуктов мениджър във водеща българска фирма. Щастливо женен с дете

e.info: Бихте ли дефинирали понятието PR, най-вече в настоящия български контекст?

ИБ: Съкращението PR идва от Public Relations и би трябвало да се превежда като Обществени Връзки (или Отношения). Истината е, че има понятия, които ако се преведат (буквално или не) стават неразбираеми и това води до естественото им използване в „натурален вид“. PR е смесица от изкуство и наука, което има за задача да изгражда добри взаимоотношения между обществото и водещите личности в него. PR е сериозна част от изучаваните предмети в повечето световни университети. У нас понятието битува от скоро в общественото пространство. Дори можем да кажем че е модерно да си PR! Но историята започва още през 1897 година в САЩ.
PR е професия, от където следва, че не всеки PR специалист е професионалист. Което води и до конкретния въпрос. В България има не много, но качествени PR специалисти и много, но некачествени такива. Всеобщото мнение е, че всеки би могъл да упражнява тази дейност, но от резултатите е явно, че не е точно така!
Ще си позволя да направя сравнение с една друга професия – тази на системните администратори. По моему и PR специалист и системния администратор са добри, ако … са „невидими“ за всички за и със които работят! Отново за българския контекст – виждаме че добрите PR-и у нас правят от техните работодатели всеобщи любимци на публиката (разбирайте обществото)!
Някой не знае кои са тези любимци може би? Това са лицата, които виждаме усмихнати или сериозни (в зависимост от образа, който се гради) отвсякъде – вестници, списания, интернет, телевизия. Това са обикновено хора с висок рейтинг на обществено доверие, ако говорим за политици или национални герои, от типа на голмайстори в националния ни отбор.
e.info: Има ли полза от PR на църквата в България днес, и какъв би бил неговия ефект?
ИБ: Този въпрос е много опасен! За това предварително искам да направя разделение между църквата в България и „църквата“ в България. Църквата в България Христовото тяло съставено от всички православни, католици и протестанти, които слагат Господа винаги пред себе си, пред нуждите си, пред желанията си. Поглеждат милостиво на сирачето, на вдовицата, на немощния и болния. Тези, които проповядват без да се срамуват името Христово навсякъде, независимо от положението си – не само на думи, но оживяват вярата си с дела! Тези които приемат да бъдат ощетени, но само и само те да не ощетят някого! Тези които търсят мир и в тях всеки вижда Спасителя! „Църквата“ в България са всички останали „вярващи“, които са се заловили с дела, с плановете за бъдещето, с идеите за развитието, строежи на скъпи и луксозни храмове и църкви, организиране на супер скъпи събития, увеселения и забави …

Като в опиянение стоим от блясъка и величието на този век. И за нас са тези думи: „Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, или като един, който би лежал на върха на мачта“ (Притчи 23:34).

Извинявам се за дългия увод, но сега ще ми е по-лесно да отговоря на въпроса. Отговорът е „Да и Да!“ Да – Църквата в България има нужда от PR, който би работил в следната насока – да покаже и ясно очертае положителните качества на православна, католическа и протестантска И така да се намерят общите точки, които ще ни доближат и обединят. Трябва този PR да работи за единство, а не като светския – за индивидуализъм и егоцентризъм! Да – „църквата“ в България има изключително голяма и неотменима нужда от светският PR. Този, който е застанал като художник с четка в ръка да рисува лицето на „църквата“ или лидерите й, така че те да са лицеприятни за вярващите. Замазвайки всеки от многото грозни линии и прерисувайки ги върху образа на другата църква, в другата сграда, с другия пастор или отец или свещеник!

Вярно е, че всеки от нас е призован да е „ловец на души“, а не само рибар! Но улови ли Христос някой с измама, преструвка или капан? Така и църквата трябва да е чиста и свята. Това, е което (според мен) иска Бог от нас сега.
e.info: А смятате ли, че PR от типа маркет мениджмънт който се базира на търсене и предлагане е опасен като църковна стратегия?
ИБ: На базата на предния въпрос и отговор, тук вече е малко по-лесно Църковната стратегия трябва да научи хората да търсят първо Бога, по всяко време и на всяко място. В църквата има много добре образовани специалисти във всички области. И това не е случайно! Какво значение имат подходите тук, след като повечето от нас предпочитаме да сме само зрители, но не и участници. Участваме само с думи, съвети, мнения – най-често под формата на критика и отричане!
Търсене-предлагане … това е опасна плоскост! Всеки лидер лесно би се подхлъзнал. Какво ще стане, ако някой пастор, проповядва само това, което хората очакват да чуят? И какъв е пред Господа този труд? Не е ли само суета и гонене на вятъра … труд на плътта?
Липсата на дейности, в който да се включат младите, ги отблъсква и отдалечава. Общите дейности са тези, които създават важните и постоянни връзки между отделните части на тялото. Липсата на инициативност води до отдалечаване и отделяне на младите. И така те (младите) или заравят талантите си под земята или ги използват за суета …
Този вид глад, породен от търсене и НЕпредлагане идва и от липсата на лидери в църквите и хора, готови да поведат дадено служение … и пак може би защото сме свикнали да гледаме и да цъкаме с език, както правеха „приятелите“ на Йов!
Мисля си, че църквата ИМА НУНЖДА от всички видове специалисти, които Бог е предузнал и предопределил да са там – в църквата. Но има една голяма пречка, която възпира много умни, млади и талантливи хора да се включат и да дават добри плодове. Пречката се нарича – гордост и всеки трябва да се откаже от нея, за да може да прави отстъпки, за да може да се жертва сега, за да може утре този, който го е ощетил да прогледне в „невидимия свят“ . А който е проглеждал в невидимия свят знае, че Бог е истински и жив.
e.info: В кое събитие или обстоятелство църквата се нуждае най-много от PR в момента?
ИБ: За конкретно събитие може би още не е настъпил момента :)! Ние обаче живеем в обстоятелствата и събитията около нас. Всеки малко или много се влияе. Дори от рекламите по улиците или по радиото.
Колкото и да се опитваме да се убеждаваме, че сме твърди и непреклонни към ценностите на тоя свят. Истината е, че ние ВИНАГИ сме повлияни! Нека бъдем честни със себе си поне!
Повечето обстоятелства са доста смущаващи за нас вярващите. Събитията от последната седмица например с Църквата ръководена от пастор Павел Игнатов в София ни карат да се чудим, къде ли е сега Христос? Изгонен ли е Той от въпросната сграда или тепърва ще влезе там?
Друг пример е „роенето“ на евангелските църкви, което от няколко години вече е разцепление? Или пък пасивността на православната църква, която разполага с толкова много „скъпоценни камъни“ от историята си? Постоянното хулене между православни и протестанти в България, ни объркват още повече, нали? Какво ли е на небето в тези моменти? Кой се радва и кой скърби? Кой PR би помогнал тук? Това са проблеми, които не биха се разрешили с инструментариума на PR-a! Трябва ни молитва и смирение – толкова е просто! Трябва да се научим да пием от чистата вода.
e.info: Коя църква според вас в България има най-добър PR в момента и монополен ли е религиозния PR в България?
ИБ: Хммм, интересен въпрос! PR е израз, който разбират най-вече младите. Коя църква ли? Ами мисля си, че все още няма такава у нас. А това което забелязвам че започва да става е че все повече светския PR се настанява в църквите!
e.info: Тогава как могат евангелските църкви да заемат стратегически PR позиции?
ИБ: Всъщност … май това го казах преди малко. Някъде там, където обсъждахме църквата и „църквата“. Мъдростта е у Бога! А ние хората често търсим сложни решения и изрази. Стратегическите PR позиции за църквата са тези, в които използваме мъдростта от Бога, за всяко движение на четката, за всеки изказ пред медиите или от амвона, за всяко действие!

ВЛАДО от Сигнал за ВЯРАТА

in Интервю/Новини

vlado_signal

ЗА ДЪРЖАВАТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА – НОВ СБОРНИК НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

in Интервю/Новини

faithandstatebulgariaИнтервю със съставителя  Христо П. Беров

e.info: Здравейте г-н Беров, през месец август от издателство Сиела излезе от печат Ваш съставителски труд „Държава и вероизповедания”. Тази книга е от съществена полза за българските религиозни общности. Моля, разкажете накратко за идеята.

Здравейте! В средата на август излезе сборникът „Държава и вероизповедания”. Идеята ми за съставянето на книгата, включваща източниците на правото на българската държава относно религията и религиозните общности е от няколко години, като първоначалният замисъл базираше най-вече върху чисто академичен интерес към материята. В последствие идеята изкристализира по посока на практическото му приложение. Окончателното узряване на инициативата се случи в рамките на годишното събрание на Европейския консорциум за изследвания на държавно-църковни правоотношения,  проведено през 2008 г. във Финландия. Оказа се, че липсата на отправна точка за започването на каквото и да било по-задълбочено и сериозно академично сравнително-правно изследване по темата вероизповедания и България налага осигуряването на стабилна съставителска систематизация на източниците на отрасъла право на религиозните общности. По тази причина след октомври 2008 г. бяха щателно прегледани, проверени за актуалност и съотносимост множество събрани през последните две години материали. Решението за включване на определен нормативен документ, било в неговата цялост или като извлечение се решаваше от гледна точка на  общотеоретични или конкретни казуистични съображения. Разбира се пълната изчерпателност на едно такова издание е въпрос и предмет на гледна точка.

Според мен насочеността на сборника към практическото му приложение го прави полезен за вярващите и за техните религиозни общности. Най-вече възможността на заинтересувани от различни вероизповедания лесно и бързо да имат информационен достъп до законодателните решения на българските държавници – т.е. законодателството в тази област да стане леснодостъпно, по-ясно и по-прозрачно за адресатите му, а те да го познават по-добре и според съвестта си и разбирането си да го преценят доколко е адекватно или да инициират новелирането му. Мисля, че тази област на правото е особено чувствителна и държавата би могла да положи по-сериозни усилия в изслушването на мнения от повече преки адресати на съответните разпоредби. Преди всичко обаче, важна е информираността на вярващите и техните общности за състоянието на държавната законодателна политика в този правен отрасъл.

e.info: Както разбираме, Вие си поставяте задача да обърнете внимание на обществеността върху нормативната уредба на държавата относно религиозните общности. Има ли нещо особено важно, което бихте споделил относно състоянието на този правен отрасъл?

Точно така, най-вече самите адресати на тези правни норми да обърнат внимание на състоянието на нормативната уредба. Но същевременно, събраните текстови извлечения позволяват на законодателите да имат възможност да сверят резултатите от своята работа. Много юристи в България вече са изразили мнения, че се приемат законодателни текстове, които нито се спазват, нито могат да бъдат спазвани. Такъв процес, сами се досещате, е просто губене на време в гласуване – нито ползотворно, нито ефективно за данъкоплатците, а и в пълен разрез с принципа за правовата държава. Това се отнася и за областта на правото на вероизповеданията. В академично отношение в нашата съвременност този правен отрасъл в България е полумъртъв, защото понастоящем нито е надлежно систематизиран, нито е достатъчно добре разработен в неговата съвременна част. На половината пръсти от едната ръка, както веднъж сподели един колега богослов и юрист, се броят юридическите факултети, в които се преподава Църковно право в правно-исторически план, като на съвременната проблематика няма достатъчно възможности да бъде обърнато необходимото внимание. Сходно е положението и в Богословските факултети, където, разбира се, правилно се поставя акцент най-вече на вътрешноденоминационната правна уредба, а на самата държавна уредба няма как да се обърне специално внимание. Достатъчно е да сравните няколкото вече сериозни издания на юридическите курсовете по Конституционно право, в които да установите, че материята за която говорим се засяга, но в никой случай не можем да кажем, че е достатъчно разработена в дълбочина. В практически план също липсва законодателна систематизация. Това е пряк резултат от липсата на необходимия интерес към темата от страна на нормотворците. Веднага обаче ми се иска да подчертая, че в България има, макар и много малко – също броящи се на половината от пръстите на едната ръка, за сметка на това много добре подготвени колеги, намиращи се в известна степен в медийна изолация и по тази причина нямащи винаги възможност да зададат въпросите, които напр. църковните юристи от времето на Търновската конституция са задавали.

Няма как на това място да не направя аналогията с една от тезите на акад. Стефан Цанков от 1918 г. за „принципа на безпринципност в отношенията между българската държава и църква”. Подобно е положението и в съвременна България. Достатъчно е да вземем под внимание юридическата констатация от Конституцията, че България е традиционно християнска (православна) страна. Огледайте се около Вас и ще установите, че всъщност в обществения и държавния живот витаят предимно нехристиянски, за да не кажа антихристиянски тенденции – като започнете от числото на разведените или ноторно известни живущи в конкубинат политици (продължаващи да бъдат избирани от българските граждани), минете през корупцията като ясен знак за липса на отговорност и нарушаване на Декалога, провеждане на матури в неделен ден, броя на тежките криминални престъпления и стигнете до пошлите и отвращаващо изкусителни билбордове и реклами на обществени места и стигнете до множеството от ясновидски, лечителски и магеснически предавания по българските телевизионни канали и т.н. и т.н. Всъщност това е съвременният принцип на безпринципност в отношенията държава и религиозни общности, който се е модифицирал, разбира се, от времето на Цанков до сега, но принципът за жалост се е запазил достатъчно добре. В никой случай не бих разглеждал, обаче горните примери като проява на чувство за религиозна свобода, а именно като безпринципност.

e.info: Преди този разговор ни казахте, че индивидуалната религиозна свобода и автономията на религиозните общности е в основата на хармонията в отношенията между държавата и вярващите и държавата и вероизповеданията. Бихте ли разяснили защо?

Религиозната свобода и самоуправлението на религиозните общности е наистина основополагащата брънка в обществените взаимоотношения. Едвам ли, всъщност не бих искал да си представя, че би имало религиозна общност, която да не цени религиозната свобода и свободата като важна ценност. Според мен именно тя, заедно с доверието към авторитета на законодателството – и религиозно и държавно, е единствената възможност за хармоничното и безпроблемно функциониране на вероизповеданията в обществения живот на страната. Вероятно ще има хора, които ще ми възразят, като кажат, че „националната” сигурност е с по-голяма важност от свободата или че религиозната свобода би могла да допусне религиозен фундаментализъм в България. На подобни възражения няма как другояче да се реагира освен, че в най-голяма степен регистрираните религиозни общности (тези, за които знаем от публичния регистър на Софийски градски съд) изповядват универсални – т.е. наднационални верски принципи. Това го пишеше за християнството и исляма дори по времето на комунистическия режим в учебниците по история! Т.е. нормално функциониращите в условията на религиозна свобода конфесионални деноминации принципно не базират върху национални рамки. Смесването на национална и вероизповедна принадлежност е по-скоро проблем от политически характер, силно изразен в отклонили се от правотата на учението си местни представители на универсални вероизповедания. Относно фундаментализма – той самият е резултат от липса на достатъчно свобода. Ако се даде възможност на една религиозна общност да функционира нормално, като не вреди на другите или ако не се предоставят прекалено много прерогативи на само една или няколко общности, които да правораздават извън юрисдикцията си, не би се стигнало до фундаментализъм. Въпрос на толерантност и усет за адекватна себеправедност. По този въпрос всеки сам може да направи аналогия и с времето на господстващия атеизъм от преди две десетилетия. Нима той не носи белезите на фундаментализъм?

e.info: След като сте се запознали отблизо с толкова много нормативни документи, каква би могла да бъде Вашата оценка на състоянието на държавното право относно вярата, религията и религиозните общности?

Както вече имах възможност да кажа, приемам тезата на акад. протопрезвитер Цанков от 1918 г. за „принципа на безпринципност”, която ми се струва достатъчно валидна и за нашата съвременност, разбира се с леки модификации, съобразно историческото развитие на държавността от настоящето. За да не се повтарям, бих употребил следното определение за съвременното състояние на държавното право относно вярата и религията – правна система на преобладаващ атеизъм с избирателна пропускливост” на религиозни символи и постулати, които успешно обслужват популистични идеи и нерядко създават напрежение, поради възможност от противоречащи си интерпретации. Например какво трябва да означава констатацията на някои млади хора, че на държавно ниво се уважават религиозни символи, ако върху левчето се намира лика на св. Йоан Рилски, а на двулевката преп. Паисий? Какво всъщност означава присъствието на двама монаси, дали обет за нестежание, върху парични знаци? Добре известно е отношението и неприемането от страна на рилския свети отец на даровете от тогавашния висш държавник цар Петър (също канонизиран за светец). Би могло да се окаже, че монетите и банкнотите с ликовете на просиялите с благочестие монаси са за църковна употреба или обаче, че се опошляват ликовете им, защото е пределно ясно, че пари се ползват и за поръчкови убийства, корупция и т.н. Съвсем риторично: Могат ли монетите и банкнотите да предадат на българския гражданин онзи духовен пример за смирение, въздържание от съблазън или друга морална ценност? А какво означават кръстовете в държавния герб, ако множеството десетки хиляди млади хора вече две години подред са задължени да пишат матура в неделя, вместо да посетят богослужение и да се причестят? Защо се отдава такова огромно значение на освещаване на държавни здания, автомобили и др. вещи, когато е обществена тайна, че сред представителите на държавата, членовете на църквата са малцинство? Ако тръгнем по тази нишка ще достигнем до един от крайните резултати, че държавата по инерция, „традиционно” употребява определени вероизповедания за цели, които не са съвместими с тях самите, дори противоречат на учението им. Същевременно, за да си осигури ползването на символи и церемониали, тя допуска избирателно, вкл. и привлича с финансиране някои религиозните общности. В най-общ смисъл, така се изразява амбивалентността на Цанковия „принцип за безпринципност”, основан на недостатъчна уреденост на взаимоотношенията между държава и вероизповедания.

Подобно е състоянието и на други правни отрасли и не само в България. Разликата между правото на религиозните общности и останалите области на държавното право е в това, че именно вероизповеданията могат да се превърнат в институции, признати от държавата и имащи реална възможност да уреждат цялостния живот на своите вярващи. И затова въпросът е доста сериозен, особено погледнат през призмата на двуякото качество на субектите физически лица на българското право: от една страна гражданин на държавата и от друга член на религиозна общност. На този феномен следва да се обърне повече внимание, за да се намали постепенно действието на принципа на безпринципност, за който стана дума. А иначе, че България е предвидена като християнска държава или по-точно с християнско правителство още преди 131 години може да се види ясно и от Сан-стефанския и от Берлинския договори. В нашата съвременност, обаче тези и други постулати са дивергентни на феномена, отлично забелязан от един именит колега – отличен софийски адвокат и църковен юрист, който правилно отчита наличието на силна тенденция за търсене на нова идентичност (вкл. и в религиозен, респективно антирелигиозен аспект) от младото поколение българи. Към момента може само да се спекулира, какво би могло да се случи с въпросния принцип на безпринципност в отношенията държава и вероизповедания в България. Не е ясно доколко и кога сегашната рамка на тези правоотношения може да бъде изправена, за да стане стабилна и да не е необходимо изкуственото и придържане, ако бих могъл да се изразя метафорично. Самата система търси нов модел на отношения, съобразен със съвременните условия в България.

e.info: Какви са очакванията Ви от това издание? Вие предоставяте голяма част от тиража на български религиозни общности безвъзмездно. Защо е този жест?

Изданието в този му вид е предназначено за една по-широка читателска публика – вярващите и техните религиозните общности, българската академичната общност – юристи, богослови, философи, социолози и т.н., които биха могли по-лесно да се ориентират в бъдещите си проучвания по въпроси, свързани с правото и религията, религиозните общности и друга вероизповедна тематика. Не на последно място, то би било полезно и за държавни служители, на които се налага да решават въпроси в тази изключително чувствителна обществена сфера. И като цяло книгата следва да запълни една празнота в българската юридическа наука, в която до момента, както вече споменахме, не съществува отделна учебна дисциплина за правото на религиозните общности, един вид да мотивира началото на едно по-сериозно отношение към тази проблематика.

Всъщност идеята за безвъзмездното снабдяване на българските религиозни общности с изданието дойде от един благодетел със сериозен академичен принос в чужбина, който насочи мислите ми към въпроса за адекватността на действията на религиозните общности в съвременната българска държавност. С подкрепата на Реновабис – сериозна благотворителна организация на германски дарители от католическата общност за солидарност с централна и източна Европа се намери макар скромна, но много важна възможност да се отделят немалко екземпляри за снабдяване на религиозни общности в България. Разбира се, благодаря им и за това, че те не поставиха никакви конфесионални различия като предпоставка за тяхната благодеятелност, не само поради факта, че се касае за българско светско право, релевантно за религията и религиозните общности. За тях е ясно, че много голяма част от българските вероизповедания изпитват материални затруднения и едвам ли биха си позволили подобна литература. Трябва да благодаря и на издателство Сиела, което се натовари да изпълни доста странични задачи покрай изданието, като съм много доволен от съвместната ни работа и бих могъл да ги препоръчам като издателство.

e.info: Един последен въпрос – имате ли някакви отзиви за книгата? Понеже законодателството е динамична материя, смятате ли, че изданието един ден няма да е актуално?

Всъщност да, за моя голяма изненада, съвсем скоро след излизането от печат на сборника, въпреки периода на летни отпуски се получиха няколко доста сериозни отзива, отправени лично до мен, както и едно публично рецензионно съобщение, за които много благодаря на хората, които си взеха време да ги направят. Това, което всъщност е най-важното на отзивите се отнася до техническите въпроси и евентуалните бележки по употребата. Като всяко първо издание един такъв по обем сборник би могъл да се окаже трудоемък за ползване. Същото важи и за терминологичните указатели  – засега те не могат претендират за онази пълнотата, която би удовлетворила повечето читатели. Но се надявам, че с времето ще се натрупа опит, за да може самите бази данни да бъдат организирани още по-пълноценно. Освен това имаше извлечения от няколко по-малко релевантни нормативни акта, които по чисто технически причини не можаха да намерят място в сборника. Всичко това са размисли за бъдеща работа по един по-обемен наръчник с коментари на някои от по-важните разпоредби в тази правна област.

Въпросът за актуалността на законодателството, който поставяте е от централно значение не само за този сборник, а за юридическата литература като цяло. Наистина времето, в което живеем е много динамично. Българският законодател е с доказана бързина при промяна на законодателни актове… (смее се), затова беше удобно изчакването на края на работата на 40-то Народно събрание. Това, че след време ще се наложи по-ново издание, което да е актуално, също е предвидено. А тогава настоящият сборник остава за ползване в сферата правната и религиозна история – бъдещият изследователят ще има възможност да получи точната картина на законодателния процес относно религията и религиозните общности към началото на 41-то НС и по този начин да проследи промените, които са настъпили по-нататък. В някои държави от ЕС дори съществуват много полезни издания, носещи наименования „Архив за право и религия”, които още по-детайлно публикуват факти и законодателни текстове, за да улеснят идните поколения в проследяването процесите в тази обществена сфера.

e.info: Много Ви благодарим за времето, което ни отделихте! Желаем Ви успех!

И аз благодаря за вниманието и желая всичко най-добро!

berov1_120Христо П. Беров е български и германски юрист, сътрудник в Института за църковно право в Потсдамския университет и член на Виенското академично дружество за правото на източните църкви.

Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com