църковни евангелски новини от България и света

Category archive

Без категория

Мисли на зазоряване: Това е вечен живот

in Без категория/Новини/Публикации

„Това каза Иисус, и като вдигна очите Си към небето, каза: Отче, настана часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти, както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот – да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил.“ (Йоан 17:1-3)

Понякога човек постига нещо, което го издига в очите на околните. Дали ще е добра бележка в училище, добре взет изпит, добре изпълнен проект във фирмата, красиво произведение на изкуството, добре изпята песен или изпълнено музикално произведение на изкуството – това са неща, които прославят човека. За него се разчува, започва да се говори.

Учудващо, след всички чудеса, които е извършил, Христос говори за Своето прославяне, когато е изправен пред прага на смъртта. И то много мъчителна и позорна смърт. Часът на Неговата прослава е бил дълъг – съд, унижения, малтретиране, агония, смърт, погребение, докато най-близките Му ученици, не са разбирали в какво се състои Неговото прославяне. Напротив, били са крайно разочаровани и отчаяни. Но точно това, което е изглеждало като опозоряване и провал, се оказва най-голямата слава на Христос. По този начин Той изпълнява предвечната воля на Бог Отец и отваря пътя за спасение на човешките същества. Неговата смърт е изкупителната жертва за нашите грехове. Неговото възкресение е гаранция за вечен живот на всеки, който реши да бъде Негов.

Но тук се казва и нещо повече. Дадена е дефиниция на вечния живот. Различните религии имат различни представи за рая. Някои са доста елементарни, като изобилие от храна и секс. За други пък крайната цел е изчезването на личността. Христос казва, че вечен живот означава познаване на Неговия Син. Бог е източникът на всяко добро, на всяко истинско удоволствие. Самоцелното удоволствие, отделено от своя духовен извор, губи смисъла си и бързо се превръща в нещо зло. Опознаването на Бога, на Неговата любов, на Неговото добро носи на човека радост и щастие. Това е животът, за който човек е предвиден, и който Христос прави отново възможен за него чрез Своята жертва. Човек не само няма да угасне или да остане да витае в някаква неясна духовна мъгла, но ще получи ново безсмъртно тяло, с което ще може по съвсем нов начин да преживява многостранната добрина и любов на Бога, както Адам и Ева са живели в Божието присъствие в Едемската градина.
Часът на смъртта е часът на прославата на Божия Син. Той е дал живота Си доброволно. Имал е цялата власт над света и сега, възкръснал и възнесен на небето, продължава да я има. Той не е използвал Своята власт за унижожение на света, а за да даде вечен живот на всички, които желаят да отидат при Него. Това е триумфът на най-голямата слава, която не може да се сравни с никоя друга слава на тази земя.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Глобална стратегия

in Без категория/Новини/Публикации

„Това е волята на Моя Отец, който ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден. И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден.“ (Йоан 6:39-40)

В съвременното общество постоянно се говори за генерални стратегии, пътни карти, визии, планове, програми. И партии, и правителства, и отделни политици се занимават с това. Наболелите проблеми и конфликти в света са много и в опитите за решаването им е нужна мъдрост и добра воля. Всички претендират, че ги имат. За жалост, проблемите не се решават, а даже се задълбочават още повече.

В горните думи на Христос виждаме една глобална стратегия, която Бог има още много отдавна. Това е Неговата воля, така да се каже, Неговата визия за човешкото същество. Той е изпратил Своя Син на земята и Му е дал да придобие хора, които ще възкреси в последния ден. Волята на Бога е всеки, който види сина и повярва в Него, да има вечен живот. Как можем ние, 2000 години по-късно, да видим Сина? За да видиш нещо, първо трябва да си отвориш очите. Понякога е нужно и да вземеш бинокъл и да се взреш по-внимателно. Има случки в живота, които ни показват Божието присъствие и грижа или пък Божията справедливост. Трябва да имаме отворени очи да ги видим. Но най-ясно Христос се вижда в Божието слово, Библията, и особено втората ѝ част – Новия Завет. Това не е трудна и неразбираема книга, тя е написана за обикновени хора. Но, разбира се, трябва да си отделим време да я четем и да мислим върху нея. Когато разберем и повярваме в Христос, ние получаваме вечен живот. На тази земя трябва да преминем през физическата смърт, това няма как да се избегне. След това обаче Христос ще ни възкреси и ще ни даде нов живот в ново тяло, сред обществото на спасените Божии деца.

Това е глобалната стратегия на Бога. Той няма да създаде този свят, я ще създаде нов. През всичките тези векове досега Той събира хора, които ще го населяват, хора, които приемат Неговата воля и доброволно участват в Неговата стратегия. Тези хора Бог дава на Своя Син. И колко утешително звучат думите, че Той няма да изгуби нищо от онова, което Му е дадено! Творецът и Владетелят на света гарантира, че Неговият план ще се изпълни успешно. Той има силата да го направи, за разлика от политиците, чиито стратегии твърде често се оказват неуспешни.

От нас зависи дали ще участваме в този план. Много хора виждат Христос в известен смисъл – чуват нещо за Него – но не успяват да се откъснат от повърхността на ежедневието и не стигат до съществената стъпка на вярата. Без нея обаче няма вечен живот, няма възкресение.
Нека участваме в глобалната стратегия на Бога за спасяването на света!

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Отвори си очите

in Без категория/Новини/Публикации

„След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; и видя плащаниците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място. Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна до гроба; и видя и повярва. Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите “ (Йоан 20:6-9)

Другият ученик, за когото става дума тук е Йоан, авторът на Евангелието, който пише горните думи. Нито той, нито другите ученици били разбрали достатъчно добре думите на Христос. Те не очаквали Неговото възкресение и не повярвали на известието на жените, които им съобщили, че Иисус е възкръснал. Когато сам застанал на гроба на каменната гробница и видял мястото, където бил положен трупът на Иисус, Йоан преживял едно просветление, истинско отваряне на очите. Тогава си спомнил многократните предупреждения на Христос, които сякаш минавали покрай ушите на учениците, без те да успеят да ги разберат. Спомнил си и пророчествата в Стария Завет, които говорели, че Месията трябва да умре и после да възкръсне от мъртвите. Едва празната гробница отворила очите на Йоан.

Ние, българите, както и други православни народи, се поздравяваме на Великден с думите: „Христос воскесе“. Отговорът е „Воистина воскресе“. За много хора това е формална традиция, нещо, което просто така се прави, също както се боядисват яйца и се ядат козунаци. Но е много интересно, ако поздравът се каже на съвременен език: „Христос е възкръснал!“ Или ако на традиционния поздрав се отговори с:

„Наистина е възкръснал!“ Аз винаги правя това и почти винаги виждам изненада в очите на хората. Сякаш за пръв път разбират за какво става дума на този празник. И сякаш за части от секундата през ума им минава мисълТа, я чакай, бе, да не би това да е истина? Да, истина е. И то най-важната истина, с която всеки човек трябва да се сблъска през живота си. Възкресението на Христос е исторически факт, който може да се изследва и провери. Особено в нашето общество има достатъчно информация по въпроса и всеки може да се убеди за себе си дали това се е случило наистина. Християнството не е сляпа вяра. Всеки може, както апостол Йоан, да „види“ – макар и не с физическите си очи – и да повярва.

И така – Христос е възкръснал!Наистина!

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Приоритети

in Без категория/Новини/Публикации

„И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек, а Яков беше кротък човек и живееше в шатрите. Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му, а Ревека обичаше Яков. Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял. И Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял! Затова той се нарече Едом (червен). И Яков му каза: Първо ми продай първородството си! А Исав каза: Ето аз съм на умиране, за какво ми е това първородство? И Яков каза: Най-напред ми се закълни! И той му се закле, и продаде първородството си на Яков. Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща, и той яде и пи, и стана и си отиде. Така Исав презря първородството си. “ (Битие 1:27-34)

Празният стомах по принцип е лош съветник. Но не ми се вярва в този случай Исав да не е имал наистина какво да яде и да е бил заплашен от гладна смърт. По-скоро видът и уханието на току-що сготвеното ядене е предизвикало у него силно желание. Познато чувство, нали? Заради такова внезапно, непреодолимо желание понякога сме готови на всичко – да загърбим морала, да поемем огромни рискове, да жертваме неща, които са ни скъпи. Цялото ни същество е обзето от това единствено желание.

Разбира се, това не значи, че всяко такова силно желание непременно е лошо. Проблемът е, че със самата си сила то замъглява способността ни за преценка. В такива ситуации е изключително важно да имаме здрави и правилни приоритети, залегнали дълбоко в характера ни. Ако Исав е имал правилния приоритет, е нямало да изгуби първородството си – ценност, която в онези времена е имала огромно значение.

Когато човек пожелае нещо, е добре да спре за момент и да размисли. Да си припомни ценностите, които го ръководят в живота му, и според тях да прецени последиците. От такава позиция може по-добре да се прецени и самият обект на желанието – дали наистина това нещо е толкова важно, дали си заслужава жертвата.

Виждал съм много млади хора, особено когато падна комунизмът в България и стана възможно да се взимат кредити, които се заробваха заради разни вещи – телевизори, стари раздрънкани автомобили и какво ли не още. Сами по себе си тези неща не бяха лоши, но във всеки случай беше възможно да се живее и без тях. А връщането на кредити години наред доведе тези хора до мизерия.

Аз мисля, че Исав също е преценил погрешно своята ситуация. Едва ли е щял да умре от глад. А сигурно е можел да намери достатъчно друга храна, ако е бил готов да почака и да въздържи първичния порив. Явно, че първородството не му е било толкова важно – заедно с Божието действие, свързано с него. Този приоритет не е бил достатъчно силен в сърцето му и моментното желание на плътта е успяло да го засенчи. Последиците от това са били необратими и той впоследствие горчиво е съжалявал за това. Често и за нас последиците от подобно нещо са за цял живот.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Съхрани го

in Без категория/Новини/Публикации

„В сърцето си съхраних словото Ти, за да не съгрешавам против Теб.“ ( Псалм 119:11 )

Много е приятно да се събудиш сутрин, да си се наспал добре и да имаш малко свободно време, преди да се втурнеш във водовъртежа на деня. Дори да са само няколко минути. Обичам през тези минути да изключа предстоящия стрес и да си помисля – дали Бог има да ми каже нещо за днес? Отварям Библията и прочитам няколко стиха. Четенето не върви бързо, понякога е дори на случайно отворена страница. Но размислям върху съдържанието – за какво става дума и какво би могло то да означава за мен, през днешния ден. Почти винаги резултатът е много интересен. Бог съвсем реално говори. Макар че в това, което чета, става дума за други хора и за други времена, Бог винаги е намирал начин да ми каже нещо за моята конкретна ситуация. Навеждал ме е на мисли, които са ми показвали правилния подход към нещо, което има да се случи през този ден. Понякога тези сутрешни стихове са ме придружавали в съзнанието ми през целия ден. И вечерта, когато отново мога на спокойствие да помисля за случилото се, съм виждал как Бог ме е предпазил от грях или ми е дал разрешение на труден проблем, водил ме е да действам правилно или ме е насърчил и ми е дал сили да понеса някое разочарование. Възможностите са много.

Да съхраниш словото Му в сърцето си, значи преди всичко да го четеш и да го осмисляш в светлината на реалния си живот, на настоящите си проблеми. Разбира се от това няма полза, ако не запомниш извода и не го прилагаш на практика. Словото оживява, когато ти живееш в съгласие с него. От опит мога да кажа, че по този начин Бог ни води и ни предпазва от грехове, които разрушават живота ни. Тогава самите ние излъчваме светлина за околните и Божия морал и ценности се изявяват пред тях.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Жив завинаги

in Без категория/Новини/Публикации

„Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот. Истина, истина ви казвам: идва часът и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.“ (Йоан 5:24, 25)

Когато още живеех в неверие, имах власт над съвестта си. Тя си беше моя и когато се опитваше да ме гризе, аз успявах доста добре да се справя с нея. Поредната подлост или кражба се обработваше в съзнанието ми, полираше се и блесваше като нещо положително. Нанесъл съм щета на някого – ами че той напълно си го заслужава. Карам ски на Витоша в работно време – ами затова си имаше общовалидна максима по времето на комунизма: те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим. Аз сам заемах мястото на съдията и раздавах справедливост. Разбира се, на себе си винаги издавах оправдателна присъда. Е, ясно ми беше, че ако ме хванат в някое от тези дела, моята собствена оправдателна присъда няма да има голяма стойност, затова гледах да ги скрия колкото може по-добре. Но лично за мен това въздействие върху съвестта имаше обезболяващ ефект.

Ако обаче има съд, пред който нищо не може да се скрие? Ако има независима справедливост, която действа различно от моята собствена съвест? В такъв случай може да се окаже, че обезболяващото действие на съвестта ми прилича на наркотик, който замъглява действителността и при свръх доза е смъртоносен. Болката е нещо много неприятно, но тя е необходима, за да ни сигнализира, че нещо в тялото ни не е наред. Но ние все по-добре успяваме да потиснем болката – също както съвестта си, която ни сигнализира, че сме извършили грях. Грехът унищожава човека и в крайна сметка води до смърт. Дори и без да мислим за Божия съд, самото зло разяжда като отрова. Романът на Достоевски „Престъпление и наказание“ е класическо описание на тази закономерност. Опитайте се да погледнете злото, което сте сторили на някого, от неговата гледна точка. Опитайте се да се поставите на мястото на ощетения. Ще вкусите горчилката, отровата, смъртта, която грехът предизвиква в човешкото същество.

Човекът, който живее в грях, не може да се погледне обективно. Той е като упоен от собствената си смъртоносна съвест, като мъртъв. Той е отделен от Бога, а това е дефиницията на смърт. Но докато не е настъпила физическата смърт, има надежда това състояние да се промени. Човек може да премине от смъртта в живота. Може да избегне Божия съд. Горното изказване на Христос е едно от най-силните, които най-ясно ни говорят как човек може да се спаси.

Вярата започва със слушане на Божието слово. Може и с четене. Важното е човек да разбере за какво става дума – кой е Бог, какви са Неговите критерии за добро и зло, какво иска Той от нас. От това неизбежно идва изобличението за нашето зло, за нашата приспана отровена съвест. И тогава идва Христос с Неговата изкупителна жертва. Тогава човек може да извика към Бога за помощ и прошка. Повярвай в Него, и още тук и сега ще имаш вечен живот. Божият съд вече не те засяга. Твоята присъде вече е произнесена и изпълнена – върху Христос. А ти си свободен и Бог те приема като чист от всеки грях. Но не с твоята собствена праведност, а с тази на Христос.

Да, мъртвите оживяват, и то завинаги!

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Домакинята

in Без категория/Новини/Публикации

„А тъщата на Симон лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея. Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и (начаса) треската я остави и тя му прислужваше.“ (Марк 1:30-31)

Този кратък пасаж от Новия Завет изглежда без особено значение. Христос изцелява една жена, тъщата на Симон (по-късно Петър) и тя става и веднага започва да шета из къщата. Нима на Господ Му е трябвал човек, който да Му прислужва? Аз мисля, че Той просто е съжалил жената заради тежката болест, от която е страдала. Но нейната реакция е забележителна. След изцелението би било естествено тя да каже, е, много благодаря, Господи, сега съм още много отпаднала, трябва първо да си почина от болестта, поне няколко дни, и после мога да се заема с домакинската работа. Тя обаче веднага скача да прислужва. Разположението на духа ѝ явно е такова, че не може да остави госта без внимание и грижа. Спомням си как старата ми майка, щом и отидех на гости, веднага изваждаше цялото съдържание на хладилника и настояваше да опитам от всичко.

Не винаги служенето на Господа е свързано с велики или поне забележими дела като проповядване, мисионерство или нещо друго подобно. Ежедневието ни е пълно с простички, обикновени неща, които могат също така да бъдат израз на нашата любов към Бога. Любовта е първата и най-основна заповед, която Христос е дал на Своите последователи. Помислете си по колко най-различни начини може да се прояви тази любов. А също и липсата ѝ. Колко често сме готови да се отнесем рязко с най-близките си хора, да не им обърнем внимание, да излеем върху тях собственото си лошо настроение. Любовта ни понякога пресъхва. Затова е добре редовно да се връщаме към нейния първоизточник.

Тъщата на Симон е била спасена от сериозна болест, може би от смърт. Нека не забравяме, че и ние сме били спасени от още по-страшна участ – от треската на греха, смъртта и вечното проклятие. И над нас Христос се е смилил и ни е изцелил от тежкото ни страдание. Естествената реакция е ние да показваме на другите тази любов, макар и в несъвършена форма. Макар и в дребни неща като шетане вкъщи, поправяне на някое разбито шкафче или нещо друго не особено „славно“. Възможностите са безкрайни.

Но преди всичко, когато ни дойде да креснем на ближния си, да го обидим и да му затръшнем вратата, нека си спомним за любовта, която е изцелила нас самите. Тя желае да изцели и него и едно от средствата за това е любовта, която ние ще му покажем.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com