църковни евангелски новини от България и света

Category archive

За Библията

Евангелието на Васил Левски

in За Библията/Новини

6408_gallery_main[1]

В Наредата и в Устава на БРЦК Апостолът е записал изрично, че в ръководството на всеки революционен комитет трябва да има свещеник. Клетвата на новооглашените, която е написана от Левски започва така:

Заклевам се в Евангелието, в честта си и в Отечеството, пред Бога…“ Лично Дякона отбелязва, че „новооглашеният ще се изправи пред една маса, на която има сложено Евангелие и кръст, нож и револвер“. Негови са думите: „Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред народа, и пред Бога – близо е времето!… 

Васил Левски, който е полагал кръст и револвер за клетва върху същия този Нов Завет, протестантско издание на Британското библейско дружество в превод на Неофит Рилски…
д-р Доний К. Донев

Васил Левски и Георги Бенковски многократно се укриват в хана на Червен Стоян (Стоян Ангелов), един от първите евангелски християни в Пазарджик. Подобна е ролята и на пастора на евангелската църква в Битоля – д-р Вазазакис. Протестантите от Чирпан – Стефан Балабанов (шивач) и Рад Манев (оръжейник), помагат активно при подготовката на въстанието.
Начало на протестантското капеланство в България

Ще трябва да се обясни на българските ученици и българския гражданин, че организацията на революционните въстанически комитети и мрежата им преди и през 1876 година е до значителна степен дело на протестанти [които] са помощниците на Васил Левски, Апостолът на свободата (назован според някои изследователи именно от протестанти като такъв…
маг. Весела Кулева, д-р Николай Кулев

Пасторът на евангелската църква в Битоля в продължение на три месеца е укривал Васил Левски. За да прикрие дейността си, Левски е казвал, че е негов коняр.
Християнски център – Шумен

В тази сложна и противоречива обстановка учудващо трезво, правдиво и мъдро звучат позицията и съветите на американските протестантски мисионери – за републикански либерален модел на управление на територията на автентичните български земи, в който модел всички граждани са равни пред закона и равнопоставени етнически, културно, религиозно…. Всъщност по своя характер, единствено този модел на държавно управление и структура съвпада напълно с републиканския модел на Васил Левски
д-р Джеймс Кларк

– Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха само три заптиета?
– Не знам, ага.
– Аз така заповядах!!! Можех да пратя 300, аз обаче пратих трима! И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб.
Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш…

Български Паралелен Нов Завет 1871-1940

in За Библията/Работни проекти/Реформация

За празника на Славянската писменост 24 май 2017, екипът на Bibliata.com и приятели пуснаха в печат български Паралелен Нов Завет 1871-1940.

За пръв път в печатно паралелно издание са представени двата най-четени и обичани протестантски превода на Библията:

  • Цариградска Библия – 1871г. (в последната си виенска ревизия от 1914г.) и
  • Ревизирано издание на протестантската Библия – 1940г. (Придворна печатница 1924, 1940г.).

Издание съдържа:

  • удобен за четене шрифт и размер на текста
  • всеки библейски стих разположен на нов ред за улеснено проследяване
  • стиховете са разположени директно срещу своя паралелен еквивалент, визуално отделени от предходния и следващия текст
  • размерът на печатното издание е уеднаквен за комплектоване с Цариградската Библия – 1871г. и Ревизираното издание – 1940г.

Настоящият Паралелен Нов Завет 1871-1940 следва богата протестантска традиция на библейски паралелни издания на български, както следва:

  • 1823г. Евангелие от Матей:  църковно славянски – български (Теодоси Бистрички, Санкт-Петербург)
  • 1867г. Нов завет: църковно славянски – български (д-р Албърт Лонг, Ню Йорк)
  • 1880г. Хармония на Четирите Евангелия (д-р Елаяс Ригс, Цариград)
  • 1909г. Нов завет: английски – български (Британско и чуждестранно библейско дружество, Берлин), и т.н.

Издава се по случай честването на 500 год. Протестантска Реформация

За поръчки извън страната:

 – Великобритания (Amazon.co.uk): https://www.amazon.co.uk/dp/154679445X/

– Германия (Amazon.de): https://www.amazon.de/dp/154679445X/

– САЩ (Amazon.com): https://www.amazon.com/dp/154679445X/

– Франция (Amazon.fr): https://www.amazon.fr/dp/154679445X/

– Италия (Amazon.it): https://www.amazon.it/dp/154679445X/

– Испания (Amazon.es): https://www.amazon.es/dp/154679445X/

Мисията на Кирил и Методий

in За Библията/Реформация

k_m_miniatjura_15v

Доний К. Донев

Въпреки че тази поредица не цели ексклузивното разглеждане на славянски ръкописи, поради тяхната важност в превода на българската Библията е нужно да се разгледат няколко аспекта от тяхното основополагащо начало, а именно мисията на братята Кирил и Методий, която съдържа редица парадокси.

Първият парадокс е, че, въпреки че мисията на Кирил и Методий е явно неуспешна, последствията й успешно оставят следа върху световната история. Всъщност, от самото начало е явно, че шансът за успех на мисията в Моравия е малък. Въпреки че Солунските братя са екуменически настроени, те остават византийци, навлизащи в територия, администрирана от Франкски свещеници почти цял век. Като византийски пратеници тяхната мисия е обречена в момента, в който решават да не се съобразяват с папските принципи, действащи в Моравия и Панония. А това става именно тогава, когато предлагат славянският език да се използва в богослуженията и латинската меса да се пее на славянски. Всъщност, тук трябва да зададем и въпроса, от къде идва тази мотивация у двама византийски свещеници, обучени във византийски школи и според византийски богословски принципи, да търсят експресия на вярата си не на гръцки, а на славянски език? Дали, въпреки византийското си образование, те са се чувствали повече славяни, от колкото гърци. И дали е случайно, че успеха на мисията започва, едва когато тя е в изгнание в България, където се преидентифицира със славянския си произход и наследство?

Това води до втория парадокс на мисията, а именно нейния ненасилствен характер, което я прави една от малкото късни християнски мисии, използвали такава методология. Отново мотивацията на Кирил и Методий за преднамерена езикова толерантност е най-малкото учудваща, като се има предвид, че от времето на Александър Велики, гръцкият културен империализъм се основава именно на процеса на лингвистична унификация чрез въвеждане на гръцки език. Неминуемо, образованието на Кирил и Методий стратегически е разглеждало другоезичните култури като варварски. Към това са се прибавили и неизбежните езикови бариери при превеждане на Библията от гръцки на базата на ограничена граматика и току що родена славянска писменост. Въпреки това, тяхната езикова толерантност остава непроменима и става главната двигателна сила за успеха на мисията.

Това води до третия парадокс, а именно огромното литературно и езиково богатство, което мисията на Кирил и Методи оставя. Този резултат се ражда от напрежението при съпоставянето на славянския език с не толкова сложния гръцки, използван в евангелията. Резултатът от това напрежение би могъл да бъде като този в коптската традиция, която заимства гърцизми и се остава те да диктуват и променят езика й. Вместо това, мисията на Кирил и Методи запазва славянския език и служи като катализатор на неговото по-нататъшно развитие. Преводачите на славянски създават свои динамични еквиваленти, превеждащи гръцката стилистика. Не случайно, славянските лекционери на Кирил, който широко използва тези новаторски елементи, се считат за езикови шедьоври.

Славянските преводи на Библията, с които разполагаме днес, в никакъв случай не са перфектни. Принципите, използвани при тяхното създаване, са многократно модифицирани чрез налагането на изключения от приетите граматически правила, а често остават и напълно неразгадани за съвременните изследователи. Тяхното използване за по-късни български преводи, като Цариградското издание на Библията, от което заимстват всички модерни български ревизии, създава проблематика, която е често неразрешима. Въпреки това и въпреки своята парадоксалност, мисията на Кирил и Методий, довела до съществуването на тези преводи, остава в световната история като културна революция, която запазва славянския език, оставя безценно литературно наследство и служи като основа за нови културни развития и динамики. Тя е и поредното доказателство, че преводът на Библията на говоримия език на народите води до духовно съживление и културно възраждане в национален мащаб.

Най-добрият подарък за Великден: Молитвен Нов Завет

in За Библията
Молитвен Нов Завет
Кликни върху корицата за да разгледаш отвътре

• Ревизирано издание (1940г.) с подобрен текст за съвременния читател
• Широко странично поле с място за лични бележки
• Подробно молитвено ръководство
• Едноколонна подредба на текста
• Плътен хартиен носител гарантиращ продължително ползване
• Удобен преносим размер

ПОРЪЧАЙ ТУК: https://www.amazon.co.uk/dp/1508871604

Включени са и всички поучения от учебното издание на Новия Завет от 2013г.
• История на Новият Завет през вековете и българската Библия
• Хармония на Евангелията и предговор към всяка книга
• Уроци за молитва, хваление, Святия Дух и църквата
• Пророчества, притчи, титли и чудеса на Исус Христос
• Библейски карти и план на последните времена

 

Учебен Нов завет с молитви и обяснения

in За Библията

HOB 3ABET

Редакционно съобщение
Издателство „Спасен” – София

Поради изчерпването на учебния Нов завет, издаден под егидата на Bibliata.com, от печат излезе H3 ново ревизирано издание на учебния Нов завет под заглавието Нов завет с молитви и обяснения. Той съдържа коментари по текста, исторически бележки, карти, схеми и молитви по текста. Предвидено е широко бяло поле за лични записки и молитвени нужди. Заради тази характеристика и дизайнерското решение на корицата, още преди две години, това издание бе наречено от контролния екип по предварителния прочит: „Бяла Библия.” 

Пълна информация за изданието може да получите на следния интернет адрес: https://www.amzn.com/1508871604

1871 john    

Гръцко-български интерлинеар на Новия завет (Nestle-Aland 28/UBS-5) – второ издание

in За Библията

11896461_1170050656342211_7469733909109513695_o1

Информация за изданието може да получите на интернет адрес: 

http://www.amazon.com/Greek-Bulgarian-Interlinear-Testament-Donev-D-Min/dp/1511571675/

coverJOHN-1

NA28

1871 john prim

350 години от първата печатна Библия на арменски език – 11 март 1666г. в Амстердам

in За Библията

Уважаеми приятели на Библейското дело,

През тази година се навършиха 350г. от отпечатването на първата арменската печатна Библия.
Това е изключително постижение за един малък народ, църква и верни духовни водачи, които изпреварват редица богати и развити европейски цивилизации. Делото на епископ Воскан Ереванци през 1666г. е един висок връх на духовност и култура на християнските народи в Османската империя, част от която сме били и ние. Има много герои, които трябва да излязат от забвение: Неофит Рилски, Матей Преображенски, Гавраил Илиев.

Ако познаваме историческите факти, трябва да бъдем благодарни на Британското и чуждестранно библейско дружество. Светът на радетелите на Библията след 1804г. и особено след 1813г. е станал много по-лесен. Фактите от миналото са повод за размисъл и възможност да възприемем делото на предците като наша кауза.
Статията има подчертано патриотичен характер, за да бъде приета от по-широк кръг от арменската общност, но има информация за приятелите на Библейското дело, което е общохристиянско.

С уважение:
П-р Бедрос Алтунян

350 години от първата печатна Библия на арменски език – 11 март 1666г. в Амстердам

п-р Бедрос Алтунян
Арменски евангелски църкви
Българско Библейско дружество

Само 200 години след отпечатването на първата Библия от Гутенберг в Майнц , Германия през 1455 г ., един малък народ като арменския, далеч в Кавказ , на кръстопътя на сблъсъка на цивилизациите и религиите, но благословен от Бога с посветени духовни водачи , успява да отпечата Библията , далеч преди други напреднали народи с много по-големи възможности. Това е свидетелство, че великите дела в човешката история не се извършват от материално богати народи, а от посветени личности , дарени с богатствата на Духа.

За успеха на всяка християнска цивилизация,винаги решаващо е било разпространението на Божието слово сред народа на разбираем език. През последното хилядолетие християнските ценности са се утвърди ли и са дали благодатните плодове на вярата само там , където Библията е достигнала до всеки Първата печатна Библия 1666 г. дом и до всеки християнин.

Традицията на преписването на Библията издига авторитета на Божието слово сред арменския народ на голяма висота и утвърждава нейното присъствие в живота на обществото. В другите църкви през тази епоха Библията не участва в църковния живот, а се ползват само богослужебните книги. Библията често е била заключена и буквално окована с вериги, да не би някой да се опита да я чете. Това се прави от църквата с презумпцията, че Библията може да се чете и обяснява само от духовници. Църква , която се опитва да държи народа си далеч от Библията, е обречена на схоластика, защото се изкушава да замени Божието слово с човешки писания. В цялата история на Арменската апостолическа църква Библията е на особена почит . Идеята за печатане на християнска книжнина занимава църквата преди столетие. Първите успешни опити са направени във Венеция още през 1512г.,но Римската църква налага цензура.

Инициативата за отпечатване на Библията идва от върховния патриарх и католикос на всички арменци Хагоп IV Джугаеци в Ечмиадзин (1655-1680). В началото на християнството в Армения при царуването на цар Врамшабух първият католикос Сахаг Бартев оценява изключителната важност на Библията за утвърждаване на християнството.

След създаването на арменската писменост през 405 г., католикос Сахак Бартев 30 години неуморно превежда Библията за своя народ , заедно със създателя на арменската азбука Месроб Машдоц. Няма друг католикос или патриарх в историята,готов на такъв духовен подвиг за утвърждаване на Божието слово.

Същия дух има и католикос Хагоп IV, който от началото на своя пост търси възможности за отпечатване на Библията, защото преписването е скъпо и трудоемко, а и не отговаря на нуждите от по-широко разпространение.

През това време Армения е под чуждо владичество . Църквата е единствената институция, опора на народа и защита на вярата и националната идентичност. Училищата са в манастирите и църквите. Заедно с другите учебни предмети,арменският език се изучава чрез наизустяване на книгата Псалми. Тези 150 псалми не са само източник на знания, но и утвърждават вярата на младите поколения.

Още в края на Х VI век арменски духовници търсят пътища за отпечатване на Библията, но Рим поставя условие арменският превод да бъде представен на латински, за да бъде сверен с Вулгата. Католикос Хагоп IV натоварва един монах – Матеос Сареци да търси възможности за отпечатване , които да задоволят изискванията на Рим и очакванията на Ечмиядзин. Холандия е полупротестантска страна, сравнително отдалечена от могъщото влияние на Рим и има опит в книгопечатането. След като успява да купи една печатарска преса , поръчва на гравьора Христофор ван Дайк да изработи три комплекта арменски букви за печат с различни големини. Скоро след като организира печатницата, монахът Сареци заболява и умира.

Като получава вестта , католикосът свиква народно събрание в Ечмиадзин, посветено на издаването на Библията. Решават да се изпрати архимандрит Воскан Ереванци. Изборът не е случаен . Още в църковното училище той живо се интересува от подготовката на книги за печат, а като монах дълго време се опитва да разработва идеята за печат на Библията.

След това събрание католикос Хагоп IV го ръкополага за епископ и го изпраща с поръчение в Европа . Воскан тръгва пеша за Смирна (Измир) и после с кораб до Италия. В Ечмиадзин нямат средства , очаква се , че по пътя той ще бъде подкрепен от арменски дарители . През цялата мисия Матеос Сареци и Воскан Ереванци са подпомогнати от жертвоготовни арменци, които искат да имат принос в това свято дело. Самото отпечатване на Библията в Амстердам е финансирано от богати арменски търговци.

Можем само да направим съпоставка , че в Германия, Гутенберг, за да започне печатането на Библията взема заем от 170 гулдена и по-късно – нов заем от 800 гулдена , а след завършването,дълговете му вече са 2000 гулдена.

Католикосът натоварва Воскан с една много деликатна задача: да вземе със себе си и един библейски ръкопис, известен като Библия на цар Хетум I (1213-1270) – цар на независимото арменско Киликийско царство, и да прецени редакцията на текста на новата Библия . Католикосът съветва Воскан да раздели текста на глави и стихове, «както латините». Съзнавайки, че това в бъдеще може да бъде причина за спорни мнения, Воскан написва в началната страница на Библията:
„Библия Книги на Свещеното Писание На Стария и Новия Завет, включващо изявлението на нашите предци и добросъвестни преводачи. При дадени указания на Негово Святейшество арменския Католикос Хагоп за разделяне на текста на глави и стихове по подобие на латините и съгласувано с общоприетите книги, покорен Божий слуга Воскан Ереванци. Амстердам – Печатница «Св. Ечмиадзин и Св. Саркис» 1666 година от Рождество Христово, 11 март“
Усилията на епископ Воскан Ереванци се увенчават с успех и първата Библия на арменски език е отпечатана на 11 март 1866 г. в Амстердам в 5 000 екземпляра, много голям тираж за своето време.(Библията на Гутенберг е 180 екземпляра). Новата Библия има 1464 листа с размер в 21х26 см . Благодарение на опита и традицията на преписвачите на Библията всеки екземпляр е уникален с някои допълнителни индивидуални литографии.

Едно от копията на Библията Воскан Ереванци изпраща на френския крал Луи XIV – Краля Слънце (1638-1715), за което получава специална благодарност . И до днес тази Библия се съхранява в Националната библиотека на Франция. Луи XIV е възхитен от Библията и разрешава на Воскан да открие печатница в Марсилия.

Втори екземпляр на Библия Воскан подарява на Римския папа Климент IХ. Папата е впечатлен от качеството на печата и разрешава, да се открие печатница за арменски книги в Ливорно. Тази Библия се съхранява във Ватиканския музей . Библиите са били специално изработени със сребърни инкрустации и представляват произведения на изкуството.

Библията на Воскан Ереванци не е само изключително постижение за своето време, но впечатлява изследователите и днес. Запазените образци в световни музеи и хранилища са безценни и са неоценимо богатство на човешката култура. Удивителна е смелостта на замисъла и съвършенството на изпълнението на тази Библия през годините на Средновековието.

Това не е краят, а началото на нови борби в живота на този забележителен служител на Църквата за разпространение и утвърждаване на Библията. Той основа нови печатници и издава ценни книги.

По инициатива на Воскан са отпечатани «Псалтир», «Песнарка», «Мащоц»(сборник с каноните на Църквата ), «Граматика» (написана от него), «Математика» – първата книга на нецърковния език (ашхарапар), «Книга на историята» от Аракел Даврижеци, «Книга със скръбни песнопеения» на Крикор Нарегаци, «География» на арменския математик , астроном и географ от VII век Анания Ширакаци, и още много други важни произведения на арменската наука и култура , които са достигнали до нас благодарение на отпечатаните книги.

Тази дейност среща съпротивата на Рим. Не достигат средства. През 1669 г . Воскан Ереванци пренася печатницата в Ливорно, а през 1673 г. -в Марсилия, за което получава специално разрешение от краля Луи XIV. Тук Воскан Ереванци умира през 1674 г . Неговите сътрудници отпечатват още 14 ценни книги, в това число и «Атлас на света» с карти на на арменски език.

Учениците продължават делото му. Те отварят печатници на много места. През 1685 г. Томас и Хугас Вананденци възстановяват печатницата в Амстердам и отпечатват «История на Армения» на Мовсес Хоренаци, «Всеобща География » и много други издания . Печатницата действа до 1717 г., когато във Венеция се основава католическият орден «Мъхитарян» и става основен приемник на арменското книгопечатане. Там през 1733 г . се отпечатва ново издание на Библията . Следват нови задълбочени преводи с още по-добро качество. Това е тема за нови проучвания. Библия от Венеция 1733г. Животът на епископ Воскан Ереванци е потвърждение,

че великите дела в човешката история могат да се извършат наистина само от истински посветени на Църквата и народа личности,надарени от Бога с неизмеримите богатства на Духа. Делото на Воскан Ереванци и неговият пример са насърчение за множество радетели на Библията през вековете. Развитието на Библейското дело продължава и днес е на голяма почит и важен приоритет за хиляди арменци по света.

През месец юли 2016 г. в Ечмиадзин съвместно с Арменската академия на науките се проведе четиридневна научна конференция за делото на епископ Воскан Ереванци. Очакваме, че познанията ни ще се обогатят.

Наследството е опазено! Героите не са забравени!

Пощенска марка по случай 400г. от рождението на еп. Воскан Ереванци през 1614 г.

1 2 3 20
Go to Top

Powered by themekiller.com anime4online.com animextoon.com apk4phone.com tengag.com moviekillers.com