Бизнес по Божия начин

12.05.2011 0 By Evangelsko.info

teodor1_100

e.info: Разкажи ни малко за историята на веригата към която работиш?
Веригата от хипермаркети в областа “Направи си сам” е създадена през 70-те години. Тя е сред водещите вериги в бранша в Европа и доскоро беше част от МЕТРО ГРУП. В България първият хипермаркет бе открит през септември 2005, а в момента има 4 хипермаркета, като се очаква броят им да се удвои до края на следващата година.

e.info: А каква е твоята позиция и ангажимент към ПРАКТИКЕР?
Позицията ми е Супервайзер на един от хипермаркетите. Тази позиция включва доста широк спектър от дейности и като цяло е част от управлението на магазина. Съчетават се чисто мениджърски дейности като оперативно управление на персонал от около 100 души, търговски дейности като контрол в/у заявките към доставчици и често ангажиране с конкретни поръчки на наши по-крупни клиенти, организиране и контрол на отношенията ни с външни фирми, които осигуряват регулярни услуги, като почистване, охрана и др.

e.info: Би ли коментрирал важността на фактора «грижата за хората» във всеки един бинес?
Грижата за хората е дълготрайната основа на всеки един бизнес. Тази грижа може най-пълно може да се прояви там, където има конкуренция и бизнес етика. Тогава фирмите се надпреарват да предлагат повече грижа за своите клиенти. В пазарите и обществата, където властват монополи в даден бранш или пък бизнес и трудовата етика не са на почит, трудно може да се каже, че грижата за хората е фактор или мотиватор в икономическото развитие.

e.info: А как може да се прави бизнес в България по Божия начин?
Трудно. Това, обаче не е нотка на песимизъм, просто всяко нещо изизкващо посвещение и жетрви е трудно. Важно е християните да разберат, че църковната принадлежност или издигането на някакви лозунги и клишета по никакъв начин не “прави бизнес по Божия начин”. Според мен това изисква специално посвещение и няма лесни и бързи рецепти за успех – пак казвам – това правило е в сила и за всичко останало, което човек реши да “прави по Божия начин”. От друга страна когато някой започне да предлага рецепти за бърз и лесен успех в дадена област – това трябва да бъде сигнал за хората, че може би си имат работа с измамник или наивник.

e.info: Адекватна ли е църквата в България към правене на бизнес по Божия начин?
Според мен в момента не е адекватна. Самата представа на съвременните евангелско-протестанстки църкви за бизнеса е доста изопачена. Има залитане от крайности като “това не е наша работа, бизнесът е мръсно нещо” до наивни твърдения като “само изповядвай тези и тези стихоеве” или “щом сме вярващи, значи Божията воля е да сме милионери”. Всъщност трудно ми е да намеря област, в която съвременната църква да е по-неадекватна от областта на бизнеса. Нямам предвид, че в църквите няма бизнесмени, а че много малко от бизнесмените, посещаващи църква, приемат бизнеса си като вид служение и посвещение пред Господ.

e.info: А имат ли българските Християни достатъчно подготовка за това?
Нямат, като затова донякъде има обекривно обяснение. Българският протестантизъм това са най-вече евангелските църкви, създадени преди малко повече от век и получили тласък от западните мисионери през последните 15-на години. Деноминациите в Протестантизма, които имат най голям принос за издигането на трудовата етика и предприемаческия дух – Калвинистките, Реформистките и Лутеранските църкви – никога не са били фактор в нашето общество. Именно те са били двигателя на гражданското общество, предприемачеството и бизнеса в САЩ, Англия, Холандия, Германия и скандинавските страни. Добре е българските християни-бизнесмени да се запознаят по-основно с теорията и практиката от тези страни, вместо да “сърфират” из повърхностни модерни проповеди, базирани на няколко скачени стиха от Библията и личните свидетелства на хора в лъскави костюми, идващи от по-далечния Запад.

e.info: Свързани ли е християнския бизнес с Библйекската доктрина за десятъци, даване и милостиня?
Абсолютно! И докато темата за десятъка е ясна, то по-интересно е християните-бизнесмени да разберат и осъзнаят своя бизнес именно като вид служение за подпомагане на хора изпаднали в нужда, а също и като “тренировъчен лагер” за изграждане на характери. В една християнска фирма човек може да се научи на отговорност, адекватност, всеотдайност, благородство и много други качества и добродетели.

e.info: Как трябва да реагират бългаските евангелисти на лиспата на морал в бизнеса?
Ако трябва да отговоря фундаментално на въпроса – християните не са призвани да “реагират”, а да светят в тъмнината. Самото Християнство – въплъщаването на Божието Слово в Исус Христос – не е реакция на нещо друго (било то на злото, грехопадението или фарисейската религиозна система), а е извечното Божие намерение за човечеството. Ако си създаден като оригинал, а не копие, няма нужда да реагираш – просто бъди това, което си. В този ред на мисли аз също не бих искал да давам организационно-политически съвети как да реагираме на едно или друго негативно явление в нашето общество. Вместо това бих препоръчал правилото на Св. Франциск от Асизи: “Проповядвай Благовестието през всичкото време. Ако трябва, използвай думи” т.е. нека всяка наша мисъл, дума или действие бъдат като една проява на Божия характер и воля за всяко едно нещо, което правим – дори и в най-дребните неща. По-скоро светът е този, който ще реагира и ще се вслуша в нашата проповед (била тя с думи или без думи), ако ние наистина решим да бъдем “солта на земята и светлината на света”.

e.info: А как ще се преодолее лиспата на сигурност и планираност в бизнеса?
Липсата на сигурност може да се преодолее единствено чрез вяра. В смисъл, че колкото и да се подготвя човек за дадени обстоятелства, колкото и да пресмята, накрая се оказва, че единствено вярата може да те пренесе през бездните он несигурност и непредсказумемост в света на бизнеса. Накратко – без стъпка на вяра не можеш да станеш предприемач. Относно планирането – тук сякаш е по-уместно за Християните да прочетат притчите на Соломон и да се научат на мъдрост, вместо да се носят на “облаци” от фрази, като “ние няма какво да му мислим; Той Бог си има план..; Както Духът ни води..” и др., защото духовността означава човек да открие и изпълни Божия план, а не да отхвърля всеки план, обявявайки го за “плътско” занимание.

e.info: А нужно ли е да се преодолее постокомунистически манталитет в бизнеса и как може да стане това?
След падането на комунизма сякаш остана една празнота в сърцата и умовете на хората. Ако тази бездна не се запълни с християнската бизнес етика и християнските ценности, хората ще се превърнат в интелигентни животни, а бизнесът в една интелигентна високо технологична джунгла, където по-силните и по-бързите изяждат по-слабите и по-бавните.

Но това, с което трябва да се борим не е само комунистическия манталитет. Съвременната западна икономическа теория е базирана на постулата на Алфред Маршал, че основната функция на бизнеса е максимизирането на печалбата. Това мото е всъщност една рационална апологетика на човешката алчност, като се издига в култ една от функциите на бизнеса (икономическата ефективност) и се забравят всички останали.

Още Аристотел е стигнал до извода, че смисълът на всяка дейност, в т.ч. и икономическата, е човешкото щастие.

Икономиката се гради не само на максимизирането на печалбата, но също и на разпределянето и преразпределянето на ресурсите, на изграждането на човешките отношения.

Елементарно е да се сетим за децата, старите хора или инвалидите – те не генерират доход но също са част от икономическите отношения. Ако мислено се поставим в края на жизнения си път и погледнем назад през целия си изминал живот, никога няма да се съжаляваме, че не сме реализирали още по-големи печалби или, че не сме се издигнали още по-високо в кариерата, но със сигурност ще съжаляваме, че не сме показали достатъчно любов и внимание на хората, които сме обичали.

ВИЗИТКА: Теодор Михайлов работи във веригата Практикер от самото и начало в България. Списва редовно за историческия раздел на християнския мегасайт Bibliata.com и консултира в по въпросите за бизнес и икономика в Evangelsko.info. Сп. Българско Богословие, брой 2 публикува неговото участие в дебата за икономическите доктрини на Църквата.