Библията на Реймс–Доуей (1582–1610 г.)

Библията на Реймс–Доуей (1582–1610 г.)

16.11.2010 0 By Evangelsko.info

STATII_IMG_SM_1279915024_992[1]Д-р теол. Доний К. Донев

Гонението на протестанти по времето на Мери Тюдор (Кървавата Мери) изпраща много протестантски водачи в Женева. По тяхна инициатива там се превежда и отпечатва Женевската Библия, придружена с коментарните бележки на Жан Калвин и неминуемо маркирана от доктрините на калвинизма. По същата причина, но вече поради гоненията на католици по времето на Елизабет I, много английски католици намират убежище във Франция, където се ражда идеята за една нова английска версия, която ще бъде наречена Библията на Реймс–Доуей.

Католическото свещенство по време на превеждането й продължава да противостои на четенето на Библия от обикновените хора. Но осъзнавайки, че Библията ще бъде четена по един или друг начин, английските католици решават да дадат нова, правилна според тях английска версия, която да бъде базирана на католическата догматика.

Един от английските бежанци във Франция, Уилям Алън, който по-късно става кардинал, е директор на колежа „Ориел” в Оксфорд и един от основателите на семинарията „Доуей”. Именно там професорите и учениците, завършили семинарията, се заемат със задачата да направят нов английски католически превод на Библията. Проектът е завършен през 1582 г. в Реймс, където е преместена семинарията в периода 1578–1593 г. под ръководството на йезуитския учен Григорий Мартин. Поради финансови затруднения първото издание, отпечатано от Джон Фогни, съдържа само Новия завет, докато Старият завет следва в двутомно издание през 1609–1610 г. По това време семинарията е преместена обратно в Доуей, което дава и пълното име на новата Библия.

Заглавната страница гласи, че тази ревизия е „за откриване на грешките в разнообразните по-късни преводи и специално за изчистване на противоречията в религията (доктрината – б.пр.)“. Следвайки католическата традиция обаче, преводът е направен не от оригиналните езици, а от латинската Вулгата, въпреки че на места сравнения с гръцкия текст и последователни поправки са явни в усъвършенстване на текста. Някои от техническите термини, като пасха, параскева, туника, холокост, скинопигия, азимия и др., са напълно запазени. Един от недостатъците на тази ревизия е прекомерното латинизиране на текста – използване на латински чуждици дори на места, където английските думи са по-лесни и точни. Григорий Мартин не се двоуми да заимства термини и фрази от превода на Ковърдейл и останалите протестантски версии. Индекс с превод на техническите термини и нововъведени английски думи е приложен в края на изданието. Тази практика впоследствие ще окаже огромно влияние върху речника, използван при направата на превода „Кинг Джеймс”.

Старият завет на Реймс–Доуей е завършен от Григорий Мартин почти 30 години преди същинското му издаване, ревизиран отново преди отпечатването му и сравнен с „най-съвършените латински издания“, или т.нар. последна Вулгата по времето на папа Климент VIII. Бележките по текста са по-кратки в сравнение с тези на Новия завет и по-малко язвителни. Но това съвсем не прави по-леко католическото доктринално влияние върху превода, заявено например в коментара за двамата господари в Матей 6:24: „Две религии, Бог и Ваал, Христос и Калвин, меса и общение, католическата църква и еретическите ковенционалисти“ (Религиозно събрание извън закона, в случая препратка към събранията на Англиканската църква. В отговор през 1670 г. Английският парламент обявява за незаконни всички религиозни събирания, които не се провеждат от Англиканската църква. – Б.р.).