Библейски принципи за благословен живот (част 3)

08.01.2009 0 By Evangelsko.info

earth_400

Първите неща на първо място
Пастор Николай и Мишел Стефанов

От няколко седмици започнахме разглеждането на принципи, касаещи благословения/изобилния живот, за който Исус говори в Йоан 10:10.

Първото нещо, за което говорихме е че Бог желае да бъдем благословени. Той е щедър и се доволства в това Неговите синове и дъщери да бъдат благословени, здрави и нуждите им да бъдат снабдени. Много хора не смеят да се помолят или да вярват за някакво снабдяване, защото не знаят дали Бог няма да се обиди, или дали иска да ги благослови, или дали са достойни за Неговите благословения.

През последните седмици откакто започнах да поучавам по тези теми виждам, че на много хора от църквата е трудно да приемат Божиите благословения по правилния начин и дори са готови да се откажат от тях. Когато Бог реши да употреби някой човек като канал за благословение към вас, е много важно да благодарите както на Бог, така също и на човека, чрез който Бог ви е благословил. Някои хора дори не са научени да кажат „благодаря”, когато получат някакво благословение. Аз съм открил, че на мен ми е много полесно да продължа да давам на хора, които са благодарни и показват, че оценяват това, което съм направил за тях, отколкото на хора, които не са благодарни и не показват, че оценяват това, което са получили чрез мен.

Миналият път говорихме, че Бог желае да бъдем Негови подражатели в даването. Естеството на Бог е да бъде щедър и да не задържа благословенията Си за Себе Си. Той излива благословенията Си чрез хора и търси човеци, които да бъдат каналите на Неговите благословения.

Да си благословен означава:
• Да има свръхестествена сила, работеща в твоя полза.
• Да преживяваш „свръхестествени съвпадения”, които водят до благословения в твоя живот.
• Да имаш качество на живота, за което дори и най-богатите и известни хора могат само могат да си мечтаят.

Някои хора си мислят, че могат да имат Божият изобилен живот без да следват Неговите принципи и се чудят защо нещата за тях не работят. На мен много ми харесва илюстрацията, която пастор Марк Мороу дава за такива хора. Все едно вие си купите автомобил и в неговата книжка за експлоатация да пише, че за да работи двигателя, трябва да използвате само дизелово гориво. Но за да икономисате от този голям разход, вие решавате да пълните резервоара само с вода. Всички знаем, че така колата дори няма да запали.

Нещата стоят по същия начин и в Божието царство. Ако искаме да се радваме на Божиите благословения, ние трябва да живеем според принципите, записани в Божието Слово. Не можем да казваме: „А, това тук не ми харесва или не го вярвам. Няма да правя това или онова” и в същото време да очакваме Божиите принципи да работят за нас.

Както в естествения свят има различни инструменти, с които можем да измерим различни неща (термометър – температура; кантар – тегло/маса; електромер – количеството електроенергия, която сме използвали и т.н.), така и Бог има много реален инструмент, с който измерва нашите приоритети и нашата лоялност и към какво е привързано нашето сърце. Този инструмент са парите и начина, по който ние ги управляваме. Всички можем да фалшифицираме начина си на хваление и поклонение, можем дори да впечатлим другите с цитатите, които знаем от Библията или от някоя нашумяла книга, но никой не може да фалшифицира какво излиза и какво остава от портмонето му.

Ананий и Сафира се опитаха да направят точно това с парите, които имаха от продажбата на свои имоти и които донесоха пред апостолите като дарение. Но за да впечатлят всички от църквата с това колко са щедри и даващи, решиха да излъжат за сумата, за която са продали нивата. Никой не ги беше накарал насила да дадат цялата сума на църквата. Те просто искаха да получат славата за себе си и всички сме свидетели какво стана с тях. И двамата умряха на място. Защо? Защото никой не може да излъже Бог относно своето даване.

Тази сутрин ще разгледаме принципа за първородните и за първите плодове. Изход 13:12-13 „… тогава ще отделяш за Годпода всичко, което отваря утроба и всяко твое първородно от животно (тук става въпрос за чистите животни), мъжките ще бъдат на Господа. А всяко първородно от осел (става въпрос и за всички нечисти животни) ще откупиш с агне или яре и ако не искаш да го откупиш, тогава ще ми пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.”

Бог заповяда на евреите да Му принасят в жертва всяко първородно „чисто животно”. Първородното от нечисто животно не можеше да се принася в жертва, защото Бог не приема нечисти неща за жертва. На мястото на „нечистите” израилтяните трябваше да принасят „чисто” животно и по този начин ставаше изкупване/откупване на „нечистото” животно.

Принципът, който разглеждаме днес е залегнат в цялата Библия, както в Новия, така и в Стария Завет. Бог не очаква само ние да живеем според този принцип, но Самият Той живее според него.

Всичко от Стария Завет е преобраз за нещата в Новия Завет. В прочетените стихове видяхме, че всички първородни деца също трябваше да се откупят. За тях евреите трябваше да принесат агне в жертва. Агнето ставаше изкупителят на първородното дете. Исус е наречен Агнецът Божий. Само Той можеше да стане Изкупителят на цялото човечество за всички поколения. Бог даде Своя първороден Син за нас.

Всички ние се раждаме с естество, което лесно се поддава на греха и изкушенията. В Божиите очи ние сме „нечисти”. Не е нужно да учим едно дете да лъже, да краде, да е непокорно и да е егоистично. Грехът идва в живота му като нещо естествено, с което е закърмено.

Според Божият закон първородният „чист плод” на утробата трябва да се пожертва, а първородният „нечист плод” трябва да се изкупи като на негово място се принесе „чист”. Исус, който беше „чист”, защото дойде от небето по свръхестествен начин, бе пожертван вместо нас, които сме „нечисти”. Затова Той е нашият Спасител и Изкупител. Йоан Кръстител каза за Него, когато идваше да се кръсти: „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!” Йоан 1:29

Друга добра илюстрация на този принцип е случаят, когато всички първородни в Египет бяха убити през нощта преди излизането на евреите от там. Това беше последната и най-страшна и тежка напаст в Египет. Бог имаше законно право както над първородните на евреите, така и над първородните на египтяните. Еврейските деца бяха спасени чрез кръвта на агнето, което Мойсей заповяда всяко семейство да пожертва, за да могат първородните им да бъдат изкупени и спасени. Те трябваше да намажат прага на входната си врата с кръвта на това агне и това е един от преобразите на онова, което Исус направи за нас.

Евреите първо трябваше да намажат двата странични стълба на вратата, а после и горния. Движението, което трябваше да направят с ръката си, за да изпълнят това, беше преобраз на кръста, на който беше пролята кръвта на Божия Агнец. Агнето беше преобраз на Исус.

Забележете обаче, че агнето беше дадено в жертва преди да бъдат изкупени първородните еврейски деца. Исус стана жертва преди Бог да имаше каквато и да е гаранция, че някой от нас ще Му служи. Римл. 5:8: „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.” Бог пожертва Исус за нас още преди някой от нас да беше взел решение да Го обича и следва. Исус беше пожертван с вярата, че ние ще откликнем на Божията любов.

Освен за първородството, този принцип е валиден и за първите плодове. „Почитай Господа с имота си и с първите плодове от всичките си печалби. Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино” Притчи 3:9-10

Бог иска да ни благославя с изобилие, което да прелива, но има едно условие. Той иска да Му принасяме първите плодове. В наши дни, когато получаваме заплатата си, пенсията си, стипендията си в пари, това означава, че първите пари, които похарчим, трябва да отидат за Бог.

По времето на Соломон доходите на хората са идвали в натура – от реколтата, която са събирали. Изкушението е било да дават на Господа накрая, след като съберат всичко и са сигурни, че има достатъчно за тях. Ако има достатъчно в житниците, тогава ще пожертват и за Господа. Такова мислене показва съмнение, че Бог може да снабди нуждите ни. Затова ние поемаме нещата под наш контрол, и така ще сме сигурни, че ще имаме достатъчно.

Естественото желание и днес на човек е да бъде в контрол на живота си и на финансите си. Има хора, които искрено вярват в даването на десятъка и желаят да бъдат верни в това, но пак не са благословени. Защо? Защото оставят даването за Господа след плащането на всички сметки, след погасяването на заемите, след купуването на новия телевизор или GSM, за който са събирали няколко месеца и се оказва, че електро компанията, ВиК, Топлофикация, БТК, Глобул, Мтел и ДСК са по-важни от Бог и на Него даваме само, ако нещо остане накрая. Не зная как е при вас, но при нас трудно остават излишни пари в края на месеца. Аз мисля, че всички хора имаме дарбата да можем да наместим всяка сума, независимо колко голяма или малка е тя.

Първите ни плодове от всяко нещо принадлежат на Бог. Начинът, по който всеки месец си разпределяте и харчите парите, показва вашите приоритети и ценности. По времето на Соломон изкушението за земеделците е било: „Как да дам първите си плодове на Бог? Ами ако има след това суша или наводнение и останалата част от реколтата е унищожена?” За овчарите е стоял въпроса: „Как да дам първото агне на Бог? Ами ако не се родят други след това?” Едно такова отношение показва съмнение, че Бог може да се погрижи за нуждите ни, ако дадем първите плодове на Него.

Истинската вяра е когато дадем най-напред Божието на Бога и се доверим, че Той ще снабди останалите нужди. „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда и (тогава) всичко останало ще ви се прибави”. Мат. 6:33. Бог и Неговото царство трябва да са на първо място и тогава останалите неща ще ни се прибавят.
Ще разгледаме още няколко примера за принципа на първите плодове. „И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа”. Бит. 4:3

…И след време… – Каин не принесе от първите плодове. Той ги задържа за себе си и Бог не прие жертвата му.

„Тъй също Авел принесе жертва от първородните на стадото си и от тлъстината.” Бит. 4:4. Авел нямаше никаква гаранция, че овцете му ще родят още. Той нямаше представа по колко агънца може да ражда една овца, но въпреки това, той пожертва първите с вяра, че Бог ще го благослови и че той ще има още след това.
„И Господ погледна благосклонно на Авел и на приноса му…” ст. 4. Защо Бог не прие жертвата на Каин? Защото той не даде от първите плодове.

Друг добър пример, който имаме е Авраам. Бог му поиска първия син, а не десетия. Авраам имаше вярата, че Бог ще изпълни обещанието си към него и той го направи. Бог беше промислил овен, който да бъде изкупителната жертва за Исаак.

Друг ярък пример е завладяването на Обещаната земя от евреите. Бог беше обещал на Авраам да даде на неговото потомство цялата Ханаанска земя. Тази земя е преобраз на изобилния/благословения живот.

Замисляли ли сте се досега, защо Ерихон беше единственият град, който Бог накара евреите тотално да сринат до основи, да изгорят полетата около него, да избият всички животни и да не вземат никаква плячка, а всичките богатства трябваше да бъдат донесени и предадени в скинията? Това беше единственият град, за който Бог заповяда това. Защо точно Ерихон? Защото това беше първият град в Обещаната земя и принадлежеше на Бог. Отново виждаме, че първите плодове трябваше да бъдат посветени на Бог. Евреите можеха да имат цялата останала земя, всички останали богатства, но първият град беше посветен на Бог.

Обаче един от военните мъже се опита да надхитри Исус Навиев и Бог. Той се изкуши, взе плячка за себе си и я скри под палатката си вместо да я посвети на Господа. И какво стана? Божиите благословения и протекция се вдигнаха от целия Му народ и когато израилтяните се опитаха да завземат следващия град Гай, те не само, че не успяха, но се казва, че и трябваше да бягат за живота си и 36 от тях бяха убити, докато Бог искаше да им даде земята без те да дават жертви.

Книгата Малахия много ясно говори за „поглъщателя, който е в света” и целта му е да ограби всяко благословение, което Бог има за нас, нашето здраве, живота ни, семейството ни, взаимоотношенията ни. Бог желае да опази нас и това, с което ни е благословил, но това може да стане само, когато живеем според Неговите принципи.

Това, което ви поучавам тази сутрин е нещо, което моите родители практикуваха и ме научиха като малък още да живея според този принцип. Родителите на Шели също вярват и живеят според този принцип и тя също от малка е била научена да живее според него. Ние също научихме и нашите деца още от малки да живеят и да практикуват този принцип.

Като ученик получавах стипендия за успех. Имах една чантичка, с която ходех на църква и в нея си заделях десятъка и даренията. В момента, в който получавах парите, заделях това, което беше като десятък и дарение в джоба на чантичката си. Сега, всеки път, когато получим заплата или някакво благословение от някого, веднага отделяме 10% и ги поставям в джоба на Библията си, след което ги пускам в първото дарение. Децата ни също знаят, че когато получат някакви пари, първо трябва да дадат от тях на Бог и после да плануват как да изхарчат останалите.

Ние можем да ви свидетелстваме как като семейство сме благословени. Никога не е имало момент, в който да сме били в лишение или недоимък, да сме били без храна на масата, без дрехи, или да не сме можели да си платим сметките. Не само това, но живеейки живот на вяра, сме имали възможност да посетим много държави и да даваме и на други хора.

Църквата ни също е благословена. Аз лично не зная в България да има друга църква с нашия размер, която да плаща на 5 човека (а с фондацията 6), които да работят на пълно работно време, а също така и за почистване, и за счетоводител. Не е имало месец, когато да не можем да платим заплатите или наема си или сметките си. В никакъв случай не казвам това, за да се хваля и да се издигам себе си по някакъв начин, но колко от вас започват да разбират, че това не е случайно! Само Бог може да направи това!

Господ иска да бъдете благословени, но освен да спазвате принципите на Неговото Слово е важно и още нещо. Ако желаете да бъдете благословени:
• Станете приятели и прекарвайте повече време с хора, които са вече благословени.
• Питайте ги какво им е помогнало да станат такива.
• Избягвайте приятелство и общение с хора, които имат пустинно мислене и не вярват в благословения живот.
• Започнете с малкото, което имате и бъдете верни в него.
• Помнете, че вие сте примера и полагате основите за бъдещето на вашите деца.
• Дръжте Бог на първо място и
• Не забравяйте принципа за първите плодове.