Арменски преводи на Библията

Арменски преводи на Библията

02.02.2007 0 By Evangelsko.info

armenianbible

Доний Донев

Армения е първата християнска държава в света. Християнството става официална религия през 306 г. (или 314 г.) по време на царуването на Тирадит III (238-314 г.), вследствие на велики чудеса извършени от Григорий Лусаворич, наричан „Илюминатор”. През 3-4 в. арменската азбука все още не съществува и християнството в Армения се разпространява главно под влиянието на сириакските версии на Библията, а в повечето случаи само на устна традиция. Григорий представя византийската текстова традиция и с помощта на Тирадит основава школи за обучаването на свещеници в столицата Вагхаршапат и на други места.

С установения през 378 г. контрол над Армения от персийския цар Сапор започва тотално преследване на християните. За да предотвратят каквито и да е контактите с Византия, новите управници затварят училища, забраняват гръцкия и изгарят всички гръцки книги, между които и Библията. Въпреки че тази атака не успява да спре християнското културно развитие на Армения, в много от случаите по-младите свещеници не познават гръцкия език, което ограничава разбирането на Светите писания.

Създадената ситуация принуждава търсенето на подходящи преводачи. Традицията разказва, че по време на заточението си в Кукузуз (404-407 г.), Кристосъм съставя арменската азбука, за да преведе Псалмите, но това свидетелство е малко вероятно.

По-правдоподобно е твърдението, че през 402 г. в столицата Вагхаршапат се състои съвет на благородници, епископи и водещи свещеници, на който цар Врамшапоук предлага на Месраб (или Маштотс) и Исак (Сашак) Католикус да преведат текста на Библията на арменски език. Месроб е придворен секретар и като такъв владее пахлави, сириак и гръцки, а Исак е роден в Константинопол и е получил образованието си в Кесария.

Никоя от познатите им азбуки не съответства пълно на говоримия арменски, за това около 406 г. Месроб създава арменска азбука от гръцки и пахлави букви. Заедно с двама от учениците си, той започва превода на Притчи в Самосата, след което превежда и целия Нов Завет от гръцки. Като не успява да намери пълен гръцки ръкопис, в 411 г. Исак превежда сириакската Пешита.

Междувременно, двама от учениците са изпратени до Константинопол, за да получат пълен препис на Библията. Те присъстват на Ефеския събор от 431 г., за което по-късно пише Теодорет. Пратениците се завръщат с копия на Библията от императорската библиотека в Константинопол. На базата на тези ръкописи през 436 г. Месраб, Исак и учениците им завършват пълния превод на Библията на древноарменски език

Без съмнение използваните източници са копия на преписите приготвените от Евсевий по заповед на император Константин. Арменският превод е направен напълно от гръцки. Старият Завет почти изяло е преводен от LXX, а не от еврейски. За превода на книгата Данаил е използвана по-акуратната версия на Теодосий. Древноарменската Библия не включва Откровение. Книгата е преведена едва през 8 в., а започва да се чете литургично едва през 12 в.

В средата на 6 в. арменската версия на Библията претърпява ревизия с цел съгласуване с Пешитата. Ревизията съдържа промени в Лука 22:43-44, Матей 28:18 е по-близък до Йоан 20:21 (както в Пешита), Марк 16:9-20 включва добавката на „презвитера Аристон” (Етшмиадзин, 986 г.), а Матей 27:16-17 чете „Исус Варава” (пълното името на осъдения според няколко Кесарийски ръкописа и Синайския палимпсест, което Ориген редактира на „Варава”)

Около 16 в. започва печатното издаване на арменската Библия. През 1656 г. са издадени Псалмите, а едва през 1666 г. епископ Оскан Ериван издава цялата арменска Библия в Амстердам. За съжаление, използваният ръкопис е дефектен. Следва издание в Константинопол (1705 г.), Венеция (1733 г.) и изданието на Новият Завет на д-р Зохраб (1789 г.). Излизат от печат и няколко критични издания: Венеция (1805 г.), Серампур (1817 г.) както и Константинополско издание на Стария Завет с еврейския текст под линия (1892 г.).

Тъй като писменият древноарменски (наричан Грапар или „писмен”) вече не се използва, съвременните ревизии на арменската Библия съществуват в два литературни диалекта:
(1) Арарат-арменски. Първата версия на Новия Завет на този диалект е направена от Дитрих и публикувана от Британското и чуждестранно библейско дружество в Москва през 1835 г. Следва издание на Псалмите (1844 г.), а след това и на целия Стар Завет.
(2) Константинополски-арменски. Ревизия на арменския Нов Завет на този диалект е направена от д-р Зохраб и издадена от Британското и чуждестранно библейско дружество в Париж през 1825 г. Ревизия, направена от Адгер, е издадена в Смирна през 1842 г. През 1846 г. е издадено и ревизирано издание на Стария Завет.

В ревизията на арменския превод участва и д-р Елиъс Ригс. С негово участие Библията на турски език, издадена от Американското Библейско общество, излиза с арабски и арменски букви в Константинопол през 1878 г. и е последвана от ревизирано издание през 1886 г. Ригс издава още превода на Писанията на съвременен арменски (Смирна, 1853 г.), Граматически бележки по съвременния арменски език и речник (Смирна, 1847 г. и Константинопол, 1856 г.), както и граматика на турския език, изписван с арменска азбука.