[Translate this post in English]

---

Прочетено от другите:

• УЧИЛИЩЕ по ОСВОБОЖДЕНИЕ и ИЗЦЕЛЕНИЕ
• Знаете ли, че Мартин Димитров е …
• ОСВОБОЖДЕНИЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ – СЕМИНАР
• Законова уредба на правото на вярата и проповядването й
• ОТКРОВЕНИЕТО на ИСУС ХРИСТОС (карта)

По темата:

• ЗА ДЪРЖАВАТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА – НОВ СБОРНИК НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
• Законова уредба на правото на вярата и проповядването й
• Неделни вечерни богослужения на ЖИВО
• Неделни богослужения на ЖИВО [неделя 10ч.]
• Bible Study and Healing Service in English with Pastor Plamen Petrov

[Translate this post in English]

---

Интервю със съставителя  Христо П. Беров

e.info: Здравейте г-н Беров, през месец август от издателство Сиела излезе от печат Ваш съставителски труд „Държава и вероизповедания”. Тази книга е от съществена полза за българските религиозни общности. Моля, разкажете накратко за идеята.

Здравейте! В средата на август излезе сборникът „Държава и вероизповедания”. Идеята ми за съставянето на книгата, включваща източниците на правото на българската държава относно религията и религиозните общности е от няколко години, като първоначалният замисъл базираше най-вече върху чисто академичен интерес към материята. В последствие идеята изкристализира по посока на практическото му приложение. Окончателното узряване на инициативата се случи в рамките на годишното събрание на Европейския консорциум за изследвания на държавно-църковни правоотношения,  проведено през 2008 г. във Финландия. Оказа се, че липсата на отправна точка за започването на каквото и да било по-задълбочено и сериозно академично сравнително-правно изследване по темата вероизповедания и България налага осигуряването на стабилна съставителска систематизация на източниците на отрасъла право на религиозните общности. По тази причина след октомври 2008 г. бяха щателно прегледани, проверени за актуалност и съотносимост множество събрани през последните две години материали. Решението за включване на определен нормативен документ, било в неговата цялост или като извлечение се решаваше от гледна точка на  общотеоретични или конкретни казуистични съображения. Разбира се пълната изчерпателност на едно такова издание е въпрос и предмет на гледна точка.

Според мен насочеността на сборника към практическото му приложение го прави полезен за вярващите и за техните религиозни общности. Най-вече възможността на заинтересувани от различни вероизповедания лесно и бързо да имат информационен достъп до законодателните решения на българските държавници – т.е. законодателството в тази област да стане леснодостъпно, по-ясно и по-прозрачно за адресатите му, а те да го познават по-добре и според съвестта си и разбирането си да го преценят доколко е адекватно или да инициират новелирането му. Мисля, че тази област на правото е особено чувствителна и държавата би могла да положи по-сериозни усилия в изслушването на мнения от повече преки адресати на съответните разпоредби. Преди всичко обаче, важна е информираността на вярващите и техните общности за състоянието на държавната законодателна политика в този правен отрасъл.

e.info: Както разбираме, Вие си поставяте задача да обърнете внимание на обществеността върху нормативната уредба на държавата относно религиозните общности. Има ли нещо особено важно, което бихте споделил относно състоянието на този правен отрасъл?

Точно така, най-вече самите адресати на тези правни норми да обърнат внимание на състоянието на нормативната уредба. Но същевременно, събраните текстови извлечения позволяват на законодателите да имат възможност да сверят резултатите от своята работа. Много юристи в България вече са изразили мнения, че се приемат законодателни текстове, които нито се спазват, нито могат да бъдат спазвани. Такъв процес, сами се досещате, е просто губене на време в гласуване – нито ползотворно, нито ефективно за данъкоплатците, а и в пълен разрез с принципа за правовата държава. Това се отнася и за областта на правото на вероизповеданията. В академично отношение в нашата съвременност този правен отрасъл в България е полумъртъв, защото понастоящем нито е надлежно систематизиран, нито е достатъчно добре разработен в неговата съвременна част. На половината пръсти от едната ръка, както веднъж сподели един колега богослов и юрист, се броят юридическите факултети, в които се преподава Църковно право в правно-исторически план, като на съвременната проблематика няма достатъчно възможности да бъде обърнато необходимото внимание. Сходно е положението и в Богословските факултети, където, разбира се, правилно се поставя акцент най-вече на вътрешноденоминационната правна уредба, а на самата държавна уредба няма как да се обърне специално внимание. Достатъчно е да сравните няколкото вече сериозни издания на юридическите курсовете по Конституционно право, в които да установите, че материята за която говорим се засяга, но в никой случай не можем да кажем, че е достатъчно разработена в дълбочина. В практически план също липсва законодателна систематизация. Това е пряк резултат от липсата на необходимия интерес към темата от страна на нормотворците. Веднага обаче ми се иска да подчертая, че в България има, макар и много малко – също броящи се на половината от пръстите на едната ръка, за сметка на това много добре подготвени колеги, намиращи се в известна степен в медийна изолация и по тази причина нямащи винаги възможност да зададат въпросите, които напр. църковните юристи от времето на Търновската конституция са задавали.

Няма как на това място да не направя аналогията с една от тезите на акад. Стефан Цанков от 1918 г. за „принципа на безпринципност в отношенията между българската държава и църква”. Подобно е положението и в съвременна България. Достатъчно е да вземем под внимание юридическата констатация от Конституцията, че България е традиционно християнска (православна) страна. Огледайте се около Вас и ще установите, че всъщност в обществения и държавния живот витаят предимно нехристиянски, за да не кажа антихристиянски тенденции – като започнете от числото на разведените или ноторно известни живущи в конкубинат политици (продължаващи да бъдат избирани от българските граждани), минете през корупцията като ясен знак за липса на отговорност и нарушаване на Декалога, провеждане на матури в неделен ден, броя на тежките криминални престъпления и стигнете до пошлите и отвращаващо изкусителни билбордове и реклами на обществени места и стигнете до множеството от ясновидски, лечителски и магеснически предавания по българските телевизионни канали и т.н. и т.н. Всъщност това е съвременният принцип на безпринципност в отношенията държава и религиозни общности, който се е модифицирал, разбира се, от времето на Цанков до сега, но принципът за жалост се е запазил достатъчно добре. В никой случай не бих разглеждал, обаче горните примери като проява на чувство за религиозна свобода, а именно като безпринципност.

e.info: Преди този разговор ни казахте, че индивидуалната религиозна свобода и автономията на религиозните общности е в основата на хармонията в отношенията между държавата и вярващите и държавата и вероизповеданията. Бихте ли разяснили защо?

Религиозната свобода и самоуправлението на религиозните общности е наистина основополагащата брънка в обществените взаимоотношения. Едвам ли, всъщност не бих искал да си представя, че би имало религиозна общност, която да не цени религиозната свобода и свободата като важна ценност. Според мен именно тя, заедно с доверието към авторитета на законодателството – и религиозно и държавно, е единствената възможност за хармоничното и безпроблемно функциониране на вероизповеданията в обществения живот на страната. Вероятно ще има хора, които ще ми възразят, като кажат, че „националната” сигурност е с по-голяма важност от свободата или че религиозната свобода би могла да допусне религиозен фундаментализъм в България. На подобни възражения няма как другояче да се реагира освен, че в най-голяма степен регистрираните религиозни общности (тези, за които знаем от публичния регистър на Софийски градски съд) изповядват универсални – т.е. наднационални верски принципи. Това го пишеше за християнството и исляма дори по времето на комунистическия режим в учебниците по история! Т.е. нормално функциониращите в условията на религиозна свобода конфесионални деноминации принципно не базират върху национални рамки. Смесването на национална и вероизповедна принадлежност е по-скоро проблем от политически характер, силно изразен в отклонили се от правотата на учението си местни представители на универсални вероизповедания. Относно фундаментализма – той самият е резултат от липса на достатъчно свобода. Ако се даде възможност на една религиозна общност да функционира нормално, като не вреди на другите или ако не се предоставят прекалено много прерогативи на само една или няколко общности, които да правораздават извън юрисдикцията си, не би се стигнало до фундаментализъм. Въпрос на толерантност и усет за адекватна себеправедност. По този въпрос всеки сам може да направи аналогия и с времето на господстващия атеизъм от преди две десетилетия. Нима той не носи белезите на фундаментализъм?

e.info: След като сте се запознали отблизо с толкова много нормативни документи, каква би могла да бъде Вашата оценка на състоянието на държавното право относно вярата, религията и религиозните общности?

Както вече имах възможност да кажа, приемам тезата на акад. протопрезвитер Цанков от 1918 г. за „принципа на безпринципност”, която ми се струва достатъчно валидна и за нашата съвременност, разбира се с леки модификации, съобразно историческото развитие на държавността от настоящето. За да не се повтарям, бих употребил следното определение за съвременното състояние на държавното право относно вярата и религията – правна система на преобладаващ атеизъм с избирателна пропускливост” на религиозни символи и постулати, които успешно обслужват популистични идеи и нерядко създават напрежение, поради възможност от противоречащи си интерпретации. Например какво трябва да означава констатацията на някои млади хора, че на държавно ниво се уважават религиозни символи, ако върху левчето се намира лика на св. Йоан Рилски, а на двулевката преп. Паисий? Какво всъщност означава присъствието на двама монаси, дали обет за нестежание, върху парични знаци? Добре известно е отношението и неприемането от страна на рилския свети отец на даровете от тогавашния висш държавник цар Петър (също канонизиран за светец). Би могло да се окаже, че монетите и банкнотите с ликовете на просиялите с благочестие монаси са за църковна употреба или обаче, че се опошляват ликовете им, защото е пределно ясно, че пари се ползват и за поръчкови убийства, корупция и т.н. Съвсем риторично: Могат ли монетите и банкнотите да предадат на българския гражданин онзи духовен пример за смирение, въздържание от съблазън или друга морална ценност? А какво означават кръстовете в държавния герб, ако множеството десетки хиляди млади хора вече две години подред са задължени да пишат матура в неделя, вместо да посетят богослужение и да се причестят? Защо се отдава такова огромно значение на освещаване на държавни здания, автомобили и др. вещи, когато е обществена тайна, че сред представителите на държавата, членовете на църквата са малцинство? Ако тръгнем по тази нишка ще достигнем до един от крайните резултати, че държавата по инерция, „традиционно” употребява определени вероизповедания за цели, които не са съвместими с тях самите, дори противоречат на учението им. Същевременно, за да си осигури ползването на символи и церемониали, тя допуска избирателно, вкл. и привлича с финансиране някои религиозните общности. В най-общ смисъл, така се изразява амбивалентността на Цанковия „принцип за безпринципност”, основан на недостатъчна уреденост на взаимоотношенията между държава и вероизповедания.

Подобно е състоянието и на други правни отрасли и не само в България. Разликата между правото на религиозните общности и останалите области на държавното право е в това, че именно вероизповеданията могат да се превърнат в институции, признати от държавата и имащи реална възможност да уреждат цялостния живот на своите вярващи. И затова въпросът е доста сериозен, особено погледнат през призмата на двуякото качество на субектите физически лица на българското право: от една страна гражданин на държавата и от друга член на религиозна общност. На този феномен следва да се обърне повече внимание, за да се намали постепенно действието на принципа на безпринципност, за който стана дума. А иначе, че България е предвидена като християнска държава или по-точно с християнско правителство още преди 131 години може да се види ясно и от Сан-стефанския и от Берлинския договори. В нашата съвременност, обаче тези и други постулати са дивергентни на феномена, отлично забелязан от един именит колега – отличен софийски адвокат и църковен юрист, който правилно отчита наличието на силна тенденция за търсене на нова идентичност (вкл. и в религиозен, респективно антирелигиозен аспект) от младото поколение българи. Към момента може само да се спекулира, какво би могло да се случи с въпросния принцип на безпринципност в отношенията държава и вероизповедания в България. Не е ясно доколко и кога сегашната рамка на тези правоотношения може да бъде изправена, за да стане стабилна и да не е необходимо изкуственото и придържане, ако бих могъл да се изразя метафорично. Самата система търси нов модел на отношения, съобразен със съвременните условия в България.

e.info: Какви са очакванията Ви от това издание? Вие предоставяте голяма част от тиража на български религиозни общности безвъзмездно. Защо е този жест?

Изданието в този му вид е предназначено за една по-широка читателска публика – вярващите и техните религиозните общности, българската академичната общност – юристи, богослови, философи, социолози и т.н., които биха могли по-лесно да се ориентират в бъдещите си проучвания по въпроси, свързани с правото и религията, религиозните общности и друга вероизповедна тематика. Не на последно място, то би било полезно и за държавни служители, на които се налага да решават въпроси в тази изключително чувствителна обществена сфера. И като цяло книгата следва да запълни една празнота в българската юридическа наука, в която до момента, както вече споменахме, не съществува отделна учебна дисциплина за правото на религиозните общности, един вид да мотивира началото на едно по-сериозно отношение към тази проблематика.

Всъщност идеята за безвъзмездното снабдяване на българските религиозни общности с изданието дойде от един благодетел със сериозен академичен принос в чужбина, който насочи мислите ми към въпроса за адекватността на действията на религиозните общности в съвременната българска държавност. С подкрепата на Реновабис – сериозна благотворителна организация на германски дарители от католическата общност за солидарност с централна и източна Европа се намери макар скромна, но много важна възможност да се отделят немалко екземпляри за снабдяване на религиозни общности в България. Разбира се, благодаря им и за това, че те не поставиха никакви конфесионални различия като предпоставка за тяхната благодеятелност, не само поради факта, че се касае за българско светско право, релевантно за религията и религиозните общности. За тях е ясно, че много голяма част от българските вероизповедания изпитват материални затруднения и едвам ли биха си позволили подобна литература. Трябва да благодаря и на издателство Сиела, което се натовари да изпълни доста странични задачи покрай изданието, като съм много доволен от съвместната ни работа и бих могъл да ги препоръчам като издателство.

e.info: Един последен въпрос – имате ли някакви отзиви за книгата? Понеже законодателството е динамична материя, смятате ли, че изданието един ден няма да е актуално?

Всъщност да, за моя голяма изненада, съвсем скоро след излизането от печат на сборника, въпреки периода на летни отпуски се получиха няколко доста сериозни отзива, отправени лично до мен, както и едно публично рецензионно съобщение, за които много благодаря на хората, които си взеха време да ги направят. Това, което всъщност е най-важното на отзивите се отнася до техническите въпроси и евентуалните бележки по употребата. Като всяко първо издание един такъв по обем сборник би могъл да се окаже трудоемък за ползване. Същото важи и за терминологичните указатели  – засега те не могат претендират за онази пълнотата, която би удовлетворила повечето читатели. Но се надявам, че с времето ще се натрупа опит, за да може самите бази данни да бъдат организирани още по-пълноценно. Освен това имаше извлечения от няколко по-малко релевантни нормативни акта, които по чисто технически причини не можаха да намерят място в сборника. Всичко това са размисли за бъдеща работа по един по-обемен наръчник с коментари на някои от по-важните разпоредби в тази правна област.

Въпросът за актуалността на законодателството, който поставяте е от централно значение не само за този сборник, а за юридическата литература като цяло. Наистина времето, в което живеем е много динамично. Българският законодател е с доказана бързина при промяна на законодателни актове… (смее се), затова беше удобно изчакването на края на работата на 40-то Народно събрание. Това, че след време ще се наложи по-ново издание, което да е актуално, също е предвидено. А тогава настоящият сборник остава за ползване в сферата правната и религиозна история – бъдещият изследователят ще има възможност да получи точната картина на законодателния процес относно религията и религиозните общности към началото на 41-то НС и по този начин да проследи промените, които са настъпили по-нататък. В някои държави от ЕС дори съществуват много полезни издания, носещи наименования „Архив за право и религия”, които още по-детайлно публикуват факти и законодателни текстове, за да улеснят идните поколения в проследяването процесите в тази обществена сфера.

e.info: Много Ви благодарим за времето, което ни отделихте! Желаем Ви успех!

И аз благодаря за вниманието и желая всичко най-добро!

Христо П. Беров е български и германски юрист, сътрудник в Института за църковно право в Потсдамския университет и член на Виенското академично дружество за правото на източните църкви.

Прочетено от другите:

• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО: Ще види ли това поколение Божието царство?
• ВЛАДО от Сигнал за ВЯРАТА
• Конференция с Питър УИНС на ЖИВО
• Бизнес по Божия начин
• ПРОБИВ 2009: 4-6 септември в Пловдив

По темата:

• eXtremum с нов албум: NOT the END
• В КЪЩАТА на ГРЪНЧАРЯ
• Мишо ШАМАРА за вярата в БОГА
• ВЛАДО от Сигнал за ВЯРАТА
• Цецо ЕЛВИСА за ВЯРАТА

[Translate this post in English]

---

От звукозаписното студио излиза новият албум на eXtremum  “Not the end“ включени са 11 песни на английски език, три от които могат да бъдат чути в www.myspace.com/extremumbg . Издател е Gospel media, а медиен партньор радио Z-Rock. Работата по записът отне година, но за то пък качеството е перфектно. Албумът сега може да бъде закупен в книжарници CLC, а през месец септвмри в музикланите магазини в страната с покдрепата на Stars records. За поръчки и промоции можете да се свържете с официалния разпространител Милена Михайлова – Gospel Media – ПК 7, София 1619, тел. (02) 957-1710, e-mail: gospelbg@gmail.com.

Заглавната песен „Not the end“ е вече в класацията Топ 40 (http://www.zrockbg.com/top40/) на радио Z-Rock където всеки почитател на eXtremum може да гласува за нея.

Прочетено от другите:

• Новият албум на „Елей”
• Новият Завет в ревизия на д-р Харалан Попов
• Bibliata.com пуска безплатно Цариградската Библия
• Най-старият Нов завет Codex Sinaiticus в интернет
• Архив

По темата:

• ЗА ДЪРЖАВАТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА – НОВ СБОРНИК НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
• В КЪЩАТА на ГРЪНЧАРЯ
• Мишо ШАМАРА за вярата в БОГА
• Цецо ЕЛВИСА за ВЯРАТА
• МЕГАМЛАДЕЖКО в Стара Загора

[Translate this post in English]

---

На 24 юли 2008 дигитално копие на най-стария ръкопис на Новия завет, Codex Sinaiticus ще бъде разположен в интернет на адресhttp://www.codex-sinaiticus.net. Лайпцигският университет ще покаже над 100 страници от пергамента, служил на християните в Египет преди повече от 1600 г. Дигиталното копие съдържа висококачествени снимки от Евангелието от Марк, някои старозаветни книги и оригиналните глоси (коментарни блежки) по текста. Проектът ще бъде обновен през ноември и завършен през юли 2009 г.

Събитието е исторически монумент за палегорафи, богослови и текстови критици, които от години очакват неговата реализация. То дава възможност на всеки лингвист и текстов критик по целия свят да прегледат ръкописа, който е в основата на христянската цивилизация. Английски и немски преводи на текста са предоставени за онези, които не са в състояние да четат гръцки.

Codex Sinaiticus е смятан за един от най-старите ръкописи на Библията. Съхраняван е в манастира Света Катерина в Египет до 1844 г., когато е открит там от немския палеограф Константин Фон Тишендорф. Тишендорф пренася някои от ръкописите в Лайпциг през 1844, но по-голямата част от ръкописите около 1400 страници са занесени в Санкт Петербург през 1859, където се съхраняват до Рождество 1933, когато Сталин продава 694 страници на Британския музей за сумата  £100,000, където е изложен и днес.

Прочетено от другите:

• P52: Най-старият Нов Завет
• Сириакски преводи на Новия Завет
• Новият албум на „Елей”
• Bibliata.com пуска безплатно Цариградската Библия
• Новият Завет в ревизия на д-р Харалан Попов

По темата:

• P52: Най-старият Нов Завет
• СРЕЩА 24: Конвенция на българските служения в интернет
• ЗА ДЪРЖАВАТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА – НОВ СБОРНИК НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
• eXtremum с нов албум: NOT the END
• Нов Български превод: Критичен апаратус

[Translate this post in English]

---

Д-р Теол. Доний К. Донев

Пилотното издание не Евангелието според Йоан в нов български превод от старогръцки, публикувано за Рождество 2007 г., бе последвано от нов пълен превод на Йоан: Евангелие, Послания и Апокалипсис за Великден, 2008. Преводът следва критичното издание на гръцкия Нов Завет Nestle-Aland 26-27, прототипното издание на Nestle-Aland 28 и UBS 4. Методологията включва буквален превод, в който са запазени словореда на оригиналния текст, старогръцките граматически форми и еврейските и арамейски лингвистични особености на текста. Частите на речта и глаголните времена са предадени според оригинала, следвайки апаратуса на Nestle-Aland, маркиращ вариантни думи от различните ръкописи.

Разширеният критичният апратус е новото, което този превод предоставя на българския читател и който представя не само български превод от старогръцки, а и всички познати варианти според древните старогръцки и другоезични версии на текста. Апаратусът е придружен с текстов коментар и преводачески бележки, което дава възможност за пълен поглед върху историята на Библейския текст, неговото тълкуване и разбиране в различните църковни епохи и практическото му приложение в сферата на текстовият критицизъм.

Нов Български превод съдържа шест текстови елемента, показани на помощната таблица, както следва:
(1) буквален българския превод на Новозаветния текст, вярно и точно преведен от старогръцкия оригинал
(2) номерация на текста под линия, която спомага за бързо ориентиране към съответната обяснителна бележка
(3) текст под линия във формата на обяснителни бележки
(4) думи или фрази от гръцки текст на Новия Завет под ревизията на Нестле-Аланд
(5) варианти и версии на Новозаветния текст, които пропускат или отразяват пасажа
(6) критичен текстов коментар с подробни преводачески бележки.

Предимствата на това представяне на текста са няколко:
(1) Вместо ревизия, интерпретация на текста или превод, който размива смисъла на оригинала или го предава като серия от динамични еквивалентни, които не съумяват да отразят истинското значение на текста, на читателите е предоставен текста на Новия Завет вярно, точно и буквално преведен от оригинала, за да даде ясна представа за истинския Библейски текст.
(2) На читателите са нужни само няколко минути с текста, за да разберат, че това което на пръв поглед изглежда като излишна тромавост или архаичност, е всъщност оригиналната мелодичност на текста, който никоя от съвременните български ревизии на Библията не е съумяла да предаде.
(3) Подробният критичен апаратус дава уникалната възможност за моментална проверка с гръцкия текст и неговото значение, когато читателите забележат фрапиращите разлики с други български Библейски текстове.

Всичко това спомага за пълното заместване на статуквото на частично разбиране на Библейския текст или разбирането му през призмата на нечие преводаческо умение (или липсата на такова), с буквално разбиране на Библията текст, в което всъщност е и неговата пълна сила.

Прочетено от другите:

• ЙОАН: Евангелие, Послания и Апокалипсис
• Български госпъл клип на годината
• Български библейски софтуер за Macintosh
• Вярата – изкачване на две стъпала едновременно
• Новият Завет в ревизия на д-р Харалан Попов

По темата:

• Нов Български превод (2007)
• Евангелието според Йоан (Нов Български превод, 2007)
• ЗА ДЪРЖАВАТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА – НОВ СБОРНИК НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
• eXtremum с нов албум: NOT the END
• Най-старият Нов завет Codex Sinaiticus в интернет

[Translate this post in English]

---

В навечерието на Рождество Христово, www.bibliata.com в асоциация с издателство на християнска литература „Ийгъл 2001”, пусна на пазара пилотно издание на „Евангелието според Йоан”. Изданието е част на Новия български превод и се публикува по случай честването на Година на Библията в България и 180 годишнината от първият новобългарски превод на Четвероевангелието направен от Петър Сапунов.

Настоящото издание цели да продължи изконната българска традиция за истинското значение на Божието Слово, непроменено от културни динамики и религиозни канони, предадено на говоримия български език. Новият Български превод следва критичното издание на гръцкия Нов Завет Nestle-Aland 26-27, прототипното издание на Nestle-Aland 28 и UBS 4. Методологията на превода включва буквален превод на български език, който обикновените интерлиниарни версии не могат напълно да предадат. Запазени са словоредът на оригиналния текст, старогръцките граматически форми и еврейските и арамейски лингвистични особености на текста. Частите на речта и глаголните времена са предадени според оригинала, следвайки апаратуса на Nestle-Aland маркиращ вариантни думи от различните ръкописи.

Новият Български превод  може да бъде намерен в книжарниците за християнски литература, църковни библиотеки или издателството. За контакти и информация: Николай Марков (e-mail: eagle_2001@abv.bgили GSM: 0887 456 147).

Прочетено от другите:

• ПРОТЕСТАНТСКАТА БИБЛИЯ
• Филмът Исус
• Вярата – изкачване на две стъпала едновременно
• Библейски принципи за благословен живот (част 1)
• Новият Завет в ревизия на д-р Харалан Попов

По темата:

• Евангелието според Йоан (Нов Български превод, 2007)
• Нов Български превод: Критичен апаратус
• ЗА ДЪРЖАВАТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА – НОВ СБОРНИК НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
• eXtremum с нов албум: NOT the END
• Най-старият Нов завет Codex Sinaiticus в интернет

[Translate this post in English]

---

Нов Български превод (2007)
Изданието е част на Новия български превод и се публикува по случай честването на Година на Библията в България и 180 годишнината от първият новобългарски превод на Четвероевангелието направен от Петър Сапунов

Евангелието според Йоан глава първа
1 В начало бе Словото; и Словото бе при Бога и Бог бе Словото.
2 Този бе в начало при Бога.
3 Всичко чрез Него стана и без Него не стана ни едно. Което стана
4 в Него, живот бе и животът стана светлината на човеците
5 и светлината в тъмнината свети и тъмнината я не схвана.
6 Дойде мъж изпратен от Бога, име негово Йоан.
7 Той дойде в свидетелство, да свидетелства за светлината на всички, да повярват чрез него.
8 Не бе той светлината, но за да свидетелства за светлината.
9 Бе светлината, истинската, която осветява всеки човек, идващ на света.
10 В света бе и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
11 Между Неговите дойде, но Неговите не Го приеха.
12 А колкото приеха Го, даде им право да станат Божии чада, тези вярващи в име Му,
13 които не от кръв, нито от желание плътско, нито от желание мъжко, но от Бога се родиха.
14 И словото плът стана и пребиваваше между нас, и видяхме славата Му, слава като на единороден от Отец, пълен с благодат и истина.
15 Йоан свидетелства за Него, и викаше казвайки: Този беше за когото казах: Който след мен идва пред мен стана, защото преди мен бе.
16 Защото от пълнотата Му ние всички приехме и благодат след благодат;
17 защото законът чрез Мойсей се даде, благодатта и истината чрез Исус Христос дойдоха.
18 Бог никой не е видял никога; Единородният Бог, който е в лоното на Отца, Го изяви.
19 И това е свидетелството на Йоан, когато пратиха при него юдеите от Ерусалимските свещеници и Левити, за да го питат: Ти кой си?
20 И той призна и не отрече, а призна: Аз не съм Христос.
21 И питаха го: Какво тогава? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророка ли си? И отговори: Не.
22 На това му казаха: Кой си за да дадем отговор на ония, които ни пратиха? Какво казваш за себе си?
23 Той каза: Аз глас на викащ в пустинята; изправете пътя Господен, както рече Исая пророкът.
24 А изпратените бяха от фарисеите.
25 И попитаха го и казах му: Защо тогава кръщаваш, ако ти не си Христос, нито Илия, нито пророка?
26 Отговори им Йоан казвайки: Аз кръщавам във вода. Между вас стои Един, Когото вие не познавате,
27 Който след мен иде, Комуто не съм достоен да развържа връзката на сандала Му.
28 Това във Витания стана отвъд Йордана, дето Йоан бе кръщавал.
29 Сутринта вижда Исус идващ към него и казва: Ето Агнецът на Бога отнемащ греха на света.
30 Този е за Когото казах: След мен идва човек, Който пред мен стана, защото преди мен бе.
31 А аз не познавах Го; но за да се изяви на Израйля за това дойдох аз във вода кръщаващ.
32 И свидетелства Йоан казвайки: Видях Духът слизащ като гълъб от небето и остана върху Него.
33 И аз не познавах Го; но изпратилият ме да кръщавам във вода Той ми каза: Онзи, върху Когото видиш Духът слизащ оставащ върху Него, Той е кръщаващият в Дух Свети.
34 И съм видял и съм свидетелствал, че Този е Синът на Бога.
35 Сутринта Йоана пак стои и от учениците му двама.
36 И гледащ Исуса вървящ казва: Ето Агнеца на Бога.
37 И чуха двамата ученика него говорещ и последваха Исуса.
38 Обръщащ се Исус и виждащ ги следващи казва им: Какво търсите? А те казаха Му: Рави, което казано се превежда, Учителю, къде оставаш?
39 Казва им: Дойдете и вижте. Дойдоха, тогава и видяха къде остава и с Него останаха този ден. Час бе около десет.
40 Беше Андрей, братът на Симон Петър, единият от двамата чули от Йоана и следващи Го.
41 Намира той първо брата своя Симон и казва му: Намерихме Месията, което е превеждано Христос.
42 Заведе го при Исуса. Поглеждайки го Исус каза: Ти си Симон, синът Йоанов; ти ще се наречеш Кифа, преведено Петър .
43 Сутринта иска да отиде в Галилея; и намира Филип и казва му Исус: Следвай Ме.
44 А бе Филип от Витсаида, от града Андреев и Петров.
45 Намира Филип Натанаила казва му: За Когото писа Мойсей в закона и пророците открихме, Исус сина Йосифовия от Назарет.
46 И казва му Натанаил: От Назарет може ли нещо добро да има? Казва му Филип: Дойди и виж.
47 Вижда Исус Натанаила идващ към Него и казва за него: Ето наистина израилтянин в когото измама няма.
48 Казва му Натанаил: Откъде ме познаваш? Отговори Исус и каза му: Преди Филип тебе да повика биващ под смокинята видях те.
49 Отговори му Натанаил: Рави, Ти си Синът Божият, Ти цар си на Израйля.
50 Отговори Исус и каза му: Понеже ти казах, че видях те под смокинята, вярваш ли? По-велики неща ще видиш.
51 И казва му: Амин, амин казвам ви, ще видите небето отворено и ангелите Божии възлизащи и слизащи над Сина Човешки.

Прочетено от другите:

• ЙОАН: Евангелие, Послания и Апокалипсис
• Какво означава да вярваме в Йоан 3:16?
• Важни новозаветни ръкописи
• Нов Български превод: Критичен апаратус

По темата:

• Нов Български превод (2007)
• Нов Български превод: Критичен апаратус
• ЗА ДЪРЖАВАТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА – НОВ СБОРНИК НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
• eXtremum с нов албум: NOT the END
• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО: 6. Евангелието ще бъде проповядвано по целия свят

[Translate this post in English]

---

Доний К. Донев

През 1920 Бернард Грийнфел закупува колекция от папируси от Египет. Сред тях намира няколко малки фрагмента от ръкописи с големина 6-9 см. Фрагментите са съхранявани в библиотеката Джон Райландс в Манчестър до 1934, когато С.Х. Робъртс от колежа Св. Джон в Оксфорд ги каталогизира. Робъртс разпознава гръцкия текст по ректо (лице) и версо (гръб) на ръкописа като част от Евангелието според Йоан (съответно 18:31-33 и 18:37-38). Робъртс веднага публикува откритието си в статията „Непубликувани фрагменти на Четвъртото евангелие от библиотеката Джон Райландс” (Манчестър, 1935).

Палеографията класифицира фрагмента P52 към периода на римския император Адриан (117-138 г.). Тази дата е само около 20 години по-късна от предполагаемото време на написването на автографа на Четвъртото евангелие в Ефес. Оригиналният разказ на евангелието, който най-вероятно е бил на арамейски език (известен сред учените като прото-Йоан), в последствие е преведен на гръцки и записан във формата на евангелие. P52 се явява най-ранният познат препис на автографа, а с това и най-старият познат днес новозаветен текст. Ето и текстът, съдържащ се във фрагмента P52. Буквите извън скобите не се четат в ръкописа.

Ректо (Йоан 18:31-33):
[На нас] не е позволено да убиваме [никого
така че с]ловото на Исус да се изпълни
като [предсказваше] с каква смърт
ще [умре. Вл]езе така, в
преторията пак [П]илат и повика
Исус и [каз]ва Му: Ти ли си Царя [Юдейски]

Версо (Йоан 18:37-38):
Аз се родих [затова] и Аз за[това се родих] на
[свет]а [да свидетелствам] за истината.
Всеки, който [е от истината] слуша Моя глас.
[Каза му] Пилат Му каза: Какво е истина?
[И това] като каза излезе
[при ю]деите и им каза:
Аз [никаква не] намирам вина в Него.

Прочетено от другите:

• Сириакски преводи на Новия Завет
• ОТКРОВЕНИЕТО на ИСУС ХРИСТОС (карта)
• Остромировото евангелие
• Най-старият Нов завет Codex Sinaiticus в интернет
• Увод към ранните преводи на Библията

По темата:

• Най-старият Нов завет Codex Sinaiticus в интернет
• Предговор към Новият Завет
• Жан КАЛВИН: Предговор към Новия завет на Оливет
• Печатни колажи на англосаксонски преводи на Новия завет
• Сириакски преводи на Новия Завет

[Translate this post in English]

---

„НОВ ПОДХОД С МЕДИИТЕ” е семинар, организиран от „Агенция Тринити М” за ПР и работа със средствата за масово осведомяване. Цел: Да подготви лидерите как да общуват с медиите; да покаже нуждата от ПР активности на църквите пред обществеността. Мероприятието ще се проведе на 24 и 25 февруари в базата на БТА в кв. Бояна, София.

Сесии на 24 февруари:
12.00 – 12.30 часа – регистрация
12.30 часа – адв. Виктор Костов – „Свобода на религията, медиите и съвестта”
14.00 часа – д-р Десислава Бошнакова – „Същността на ПР за неправителствените организации”
15.30 – 16.00 – кафе пауза
16.00 часа – Мария Панчева – „Медийно поведение”
17.30 часа – Емил Спахийски – „Пресата и манипулациите” с практическо упражнение
19.00 часа – вечеря

Сесии на 25 февруари:
9.00 часа – Александър Урумов – „Големи (не)приятели ли са ни журналистите?”
10.00 часа – Горан Благоев – „Вяра и визия”
11.15 – 11.30 часа – кафе пауза
11.30 часа – доц. Георги Лозанов – „Медийна публичност и характеристики. Включени и изключени гласове.”
13.00 часа – закриване

По темата:

• ЗА ДЪРЖАВАТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА – НОВ СБОРНИК НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
• eXtremum с нов албум: NOT the END
• Най-старият Нов завет Codex Sinaiticus в интернет
• Нов Български превод: Критичен апаратус
• Нов Български превод (2007)