Tag Archive | "Живот"

Tags: , , ,

Библейски принципи за благословен живот (част 2)


adam_400[1]

Бог желае да бъдем Негови подражатели
Пастор Николай и Мишел Стефанов

Миналата седмица започнахме разглеждането на библейските принципи, касаещи благословения или изобилния живот, който Бог има за нас като Негови синове и дъщери. Това, върху което фокусирах вниманието ви тогава е фактът, че Бог желае да бъдем благословени. Това е в Неговото естество и Неговият оригинален план – да благославя Своето творение. Исус дойде на земята, за да имаме не само живот, но да го имаме изобилно.

В гръцкият оригинал, на който е написан Новият Завет има две думи за живот. Едната е psyche (псукей), а другата zoe (зое).
Псукей – дъх, техн. аспект на живот – жив или умрял, дишаш или не дишаш.
Зое – жизненост във всички форми.

Думата, която е използвана за „изобилно” в този стих е perissos. Перисос – суперизобилно (като количество) или ненадминато (по качество); превъзходно.
Много хора са объркани относно изобилния живот поради две крайности в църквата като цяло, с които повечето от вас са се сблъскали, а ако все още не сте, бъдете сигурни, че рано или късно ще се сблъскате.

• Колкото по-беден, толкова по-духовен и свят.
Това е заблуда, която е съпътствала църквата векове наред и е държала както църковни водачи, така и искрено търсещи Бога хора в робството на бедния и мизерен живот и на бедняшкото мислене с вярата, че по този начин ще угодят повече на Бог. Исус никога не се обяви против парите или против богатите. Самият Той и Неговото служение разполагаше с финанси и не живееше в оскъдност. Хората с бедняшко мислене са причина не само те да страдат, но и карат тези, които вярват в и живеят благословения живот, да се чувстват виновни за това, че са благословени.

• Колкото по-богат, толкова по-благословен и по-духовен.
Това учение навлиза по-масово в църквата през последните 15-20 г. и също няма Библейско покритие. Това, че имаш повече, не означава, че Бог те обича повече от другите, че се грижи за теб повече от тях, че имаш повече вяра или че си нещо по-специално. Бог просто ти е поверил да бъдеш настойник на повече от останалите, но затова пък един ден ще отговаряш и за повече от тях. Поради тези две крайности, днес много хора не знаят какво да вярват относно благословения живот. Други хора са объркани, когато говорим за благословен живот, дали става въпрос за материални, духовни или някакъв друг вид благословения. Моето желание е през следващите няколко седмици да разгледаме по-подробно какво Словото на Бог ни учи по този въпрос. Аз съм сигурен, че тези от вас, които оставят Бог да промени начина ви на мислене и приемете истините, записани в Библията по този въпрос, животът ви с времето ще се промени изцяло и вие ще достигнете до пълнотата, която Бог има за вас. Зная, че мисленето на много от вас ще бъде предизвикано през следващите седмици. През последните 16г. и моето мислене беше тотално предизвикано и трябваше да преосмисля много неща, които съм вярвал години наред и се оказа, че не са били Библейски истини. Имал съм много борби в себе си относно това защо вярвам това, което вярвам. Вярвам, че нещата, които ще ви поучавам относно благословения живот, първо – имат добра Библейска основа, което ме кара да се чувствам уверен в това, което ще кажа, защото те не са само моя теория и второ – нещата, които ще поучавам, са изпитани на практика от нашето семейство и това ме прави сигурен, че работят.

Заедно с поучението, вие ще чуете и много свидетелства за неща, на които Бог ни е научил през последните години и които Той е извършил в нашето семейство в резултат на покорството ни на тези принципи. Не мога да гарантирам на никого, че принципите ще работят по абсолютно същия начин за вас, както са работили за мен, но аз зная, че ако ги приложите, те ще работят, защото Бог винаги застава зад думите Си.

Стихът, който ще използвам като основа на днешното поучение се намира в Ефес. 5:1 и казва: „И тъй, подражавайте/бъдете подражатели на Бога…” Какво означава да подражаваш на някой? Подражаването може да обхваща много области: обличане, говорене, маниери, начин на мислене, поведение и т.н. В контекста, в който се намира този стих, Павел насърчава вярващите в Ефес да подражават/имитират характера и естеството на Бог. Естеството на Бог е да бъде щедър. Бог обича децата Му да са благословени. Той се удоволства в това да споделя от Своето изобилие.

В Мат. 7:11 Исус казва: „И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!”

Яков 1:17: „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.”

1 Кор. 2:9: „А, според както е писано: ‘Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало. Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят’.”

Бог е щедър и Той обича да ни благославя. За да съм сигурен, че всички разбираме едно и също, когато говорим за благословения живот, искам да дам определение на термините, които употребявам. Какво имам предвид когато казвам „благословен живот”? Как изглежда животът, изпълнен с благословения? Да си благословен означава да има сврхестествена сила, която да работи в твоя полза.

Противоположното също е вярно. Да си проклет означава да има свръхестествена сила, която работи срещу теб. Както благословението, така и проклятието са реални неща. И двете са свързани с действието на свръхестествена сила в живота ни. Благословеният човек може да е или да не е богат според стандартите на света, но неговият живот е свързан с качество на живота, на което дори милиардерите могат да завиждат. Дните на благословения човек са изпълнени с Божествени „съвпадения”.

Тази седмица четох едно изказване на най-богатият човек в света – Бил Гейтс. Той казва, че въпреки, че е на първо място по богатство, той не е щастлив. Не може да прави всичко, което желае и когато желае и неща, които останалите хора могат да правят. Няма спокойствието и живота, който останалите без богатство имат. Благословеният живот се отнася до всички области: работа, здраве, взаимоотношения, семейство.

Във Второзаконие Бог казва на Своя народ, че Неговата воля за тези, които Му се покоряват е да ги благославя и те да просперират във всяко нещо, до което се докоснат ръцете им. Вт. 14:29; 15:10; 23:20; 28:8-12

Защо обаче Бог благославя едни, а не благославя други? Благословенията, за които говорим, само в духовен аспект ли са? Има ли нещо, което можем да направим, за да увеличим предпоставките за благословения в нашия живот?

2 Кор. 9:8 казва: „А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че като имате всякога и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело…” Бог желае да дава изобилно на Своите деца, но Той дава това изобилие с цел. Той очаква ние „да изобилстваме във всяко добро дело…” Бог очаква ние да подражаваме на Неговия характер!

Каква е целта Му да ни благославя? Да имаме най-модерните GSM-и, по-скъпа кола или по-луксозен апартамент? Бог ни благославя, за да бъдем екипирани за добри дела. Това означава да бъдем канали за благословение към другите. Когато ние сме благословени толкова, че имаме повече от достатъчно само да бъдат снабдени нашите нужди, тогава можем да изобилстваме в добри дела и към друи.
В Божието царство действа закона за взаимодействието – „Ако…, тогава…”

В Притчи 11:24 се казва: „Един пръска/дава щедро и още му се прибавя, а друг се скъпи/стиска без мяра и пак стига до немотия.” Божията икономика работи противоположно на човешката.

Втор. 15:10: „Да му дадеш (на бедния в нужда) и да не ти е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това (че си дал на бедния) Господ, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти начинания.”

2 Кор. 9:6: „… който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне.”

„Бог обича онзи, който дава на драго/с радостно сърце.” ст. 7

Библията е Книга, в която се говори за много важни теми.
Една от тях е вярата – за вярата се говори в 272 стиха.
Молитвата – молитвата е спомената в 500 стиха.
Любовта – за нея четем в 870 стиха.
За финанси и за даване – споменати са в 2100 стиха.

Библията е Книга за даването. Шестнадесет от общо 38 от Исусовите притчи говорят за отношението ни към парите и за това как да ги управляваме разумно. Бог използва парите като инструмент, с който измерва нашите приоритети, лоялност и към какво е прилепено сърцето ни. Духовният барометър на един християнин не е колко силно пее или колко високо подскача на служби и конференции, а за какво дава парите, на които Бог му е поверил да бъде настойник. Духовната зрялост се измерва с това как управляваме ежедневно финансите, които Бог ни е поверил. Едно от основните неща, които трябва да научим относно финансите е, че ние сме само едни настойници на нещо, което принадлежи на Бог.

Никой не обръща внимание на тръбите за вода. В повечето случаи те остават скрити от погледа ни. През тях може да тече вода с най-ценните качества, но никой не говори за тях. Те не получават никаква похвала или слава за това, което вършат. Но само чрез тях можем да имаме вода в чешмите си. Тръбите, освен да подсигурят водата да стигне до мястото, до което се нуждаем от нея, играят огромна роля в това колко вода ще стигне до нас и с каква сила.

Кога може да бъде използвана една тръба? Когато водата може да минава безпрепятствено през нея (т.е. тя не е запушена и не задържа водата) и когато не е спукана (т.е. когато не разхищава и не пилее водата, която минава през нея). Както от затлачените, така и от спуканите тръби няма голяма полза. Ако не могат да се отпушат или ремонтират, те просто се сменят.

Бог търси да използва хора, които да бъдат добри тръби за Неговите благословения към други хора. Ако задържаме благословенията само за себе си, ние сме като една затлачена тръба, която в желанието си да задържи повече за себе си, не пропуска през нея да мине това, което не е предназначено за самата нея. Ако даваме щедро, но не сме разумни в даването си, пилеем Божиите ресурси и не даваме, където Той ни води, ние сме като една спукана тръба, през която минават много благословения, но без да има голям ефект. Ако вие сте на мястото на Бог и желаете да благословите някой и имате три избора – една тръба с голям дебит, една запушена тръба и една спукана тръба – коя тръба бихте избрали?

Стихът, с който започнахме в самото начало от Ефес. 5:1 „И тъй, подражавайте/бъдете подражатели на Бога…” ни предизвиква да бъдем повече като Него във всяко едно отношение. Целта да бъдем подаващи не е за да станем по-богати, а да заприличаме повече на Бог.

Аз не проповядвам тези проповеди, защото църквата ни е пред фалит и се нуждаем от повече пари, за да оцелеем. Църквата ни има достатъчно не само да задоволи нуждите си, но и да бъде благословение за други. Всеки месец ние даряваме минимум 15% от приходите, които идват в даренията. Аз благодаря на Бог, че църквата ни е благословена. Благодаря на Бог за всеки един, който е верен в даването.

Но както ви казах преди известно време, вярвам, че Бог ни предизвиква като църква да вярваме за повече и да даваме още повече. Но това не може да стане, ако само аз и лидерите вярваме за това. Трябва да вярваме заедно! Мое задължение като пастор е да ви науча на принципите от Божието Слово, които водят до благословение. Изборът обаче е ваш – дали ще ги приемете или отхвърлите, дали ще живеете според тях или ще продължите да живеете, както досега.

Всеки има свободна воля и право на избор. Всички ние сме родени сребролюбци, алчни, себични, вземащи, стиснати и скъперници. Не е нужно едно дете да бъде такова. Но в момента, когато някой му вземе играчката, то знае как да действа.
Бог иска да ни научи да приличаме повече на Него – да бъдем щедри, даващи, да се жертваме за другите, да споделяме благословенията си с тях.

Това, което желая да запомним от първите две поучения е, че:
• Бог желае да бъдем благословени. Това е Неговата воля, желание и Му доставя удоволствие да прави прави това за нас. Исус дойде на земята, за да ни даде живот и то изобилен. Но за да живееш благословен живот, ти трябва да вярваш, че той е и за теб. Този живот не е само за богатите, за бизнесмените, за чужденците.
• Бог желае да бъдем Негови подражатели в даването. Даването е част от Бог и от Неговата същност. Ако ние желаем да бъдем повече като Него, трябва да се научим да Му подражаваме в даването. Даването не идва като нещо естествено в нас. Ние трябва да работим върху него. То трябва да се изгражда в нас. Ще има дни, когато ще се проваляме и ще разпознаваме в себе си старото си естество, което няма да иска да дава, няма да иска да споделя благословенията, няма да иска да жертва за другите.

Но Бог е търпелив и ще дава нови шансове да израснем.

Posted in ПубликацииComments (0)

Tags: , , ,

Библейски принципи за благословен живот (част 1)


niki__michelle_120[1]Бог желае да бъдем благословени
Пастор Николай и Мишел Стефанов

Миналата седмица празнувахме Възкресение Христово. Много хора отделят време за да отбележат този специален празник, но за жалост не разбират значението на това, което стана преди около 2000 год. Калоян говори миналата седмица за една от целите, заради които Исус трябваше да дойде, да живее на земята и да пострада толкова много. Той се роди и живя на земята, за да стане жертвата, която да бъде изкупление за греховете на човечеството за всички поколения след Неговия живот на земята. Но докато беше на земята Исус каза едни думи, които са толкова известни и цитирани, по тях има толкова много проповеди изпроповядвани, книги и песни написани, но сякаш много малко хора са хванали тази истина и са готови да я видят да стане реалност и в техния живот. В Йоан 10:10 Исус казва, че Той дойде на земята, за да ни даде живот и то изобилен. Но факт е, че много християни нито живеят, нито вярват в благословения/изобилния живот, който Бог има за тях.

В Йоан 8:31-32 Исус се обръща към една група повярвали в Него юдеи и им казва следните думи: „Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Първата реакция на тези ученици беше: „Исусе, от какво да сме свободни? Ние не сме слуги, нито роби на някого.” Но Той им отговори: „Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.” Йоан 8:34

Тези думи бяха отправени към вярващи хора. Истината е, че след като повярваме ние не ставаме автоматично свободни от действието на греха в нашия живот.
Колко от вас знаят, че:
• Когато се новородим, ние не ставаме святи ангелчета с бели дрехи и ХУБАВИ ГОЛЕМИ УСМИВКИ, които не вършат и не мислят нищо грешно?
• Въпреки, че Божието Слово е пълно с над 6000 обещания, това не означава, че автоматично започваме да се възползваме от тях и да живеем един коренно различен живот.
• Ние сме все още роби на греха, които се нуждаем от познаване на Истината, която ще ни направи свободни.

Факт е, че някои хора остават роби на греха в някои области от живота си до края на своя живот, защото те не си правят труда да познаят истината. Едно нещо е да знаеш за истината, но съвсем друго е да я познаеш. Всички знаем кой е Георги Първанов, но колко от вас го познават? За да стане промяна в качеството и начина ни на живот, ние трябва не само да знаем за истината, но и да я познаем. За жалост много християни избират да вярват на лъжите, с които ги е оплел дявола и неговите служители, вместо да бъдат отворени да приемат истината. За тях е по-удобно да си живеят по стария начин на живот и никога не достигат Божията пълнота за живота си. Истината винаги носи промяна!

Но, ако ние не харесваме и не желаем промяна, на нас ще ни е по-лесно да живеем в робство, отколкото свободно. Ние като вярващи хора е необходимо да знаем каква е Божията воля за нашия живот на Земята и да живеем според това, което Бог е определил за нас. Бог е верен на Своите обещания, независимо от нашите обстоятелства, независимо в коя държава или през кой век живеем, без значение от икономическите показатели или от семейството, в което сме родени и израснали. Бог не се променя с времето, нито пък Неговите обещания.

Йоан 10:10: „Крадецът идва само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох за да имат живот и да го имат изобилно.”

1. Източникът на изобилен живот
На първо място е необходимо да разберем Кой е източникът на изобилния живот. Бог сътвори Адам и Ева като върха на Своето създание. Те имаха достъп до всички Божии благословения:
• съвършено здраве,
• изобилна храна,
• перфектен климат,
• най-красивата природа,
• специално време с Бог всеки ден.

Нямаха нужда от абсолютно нищо. Те живееха живот не само на достатъчно, но на изобилие. Също така, Бог ги постави да бъдат господари и да управляват и владеят над останалата част от Неговото творение. Но един ден дяволът дойде при тях и им предложи нещо, което на пръв поглед беше добро. Това беше плод, създаден от Бог, а всичко, което Бог създаде беше добро. Дяволът им даде този плод, не защото той щеше да бъде за тяхно благословение, но защото той знаеше, че последствието за тях щеше да бъде духовна и физическа смърт, проклятие, отделяне от Божието присъствие, прекъсване на Божиите благословения и снабдяване на нуждите им. Когато дяволът дава на някого нещо – богатство, власт, слава – той събира след това с лихва. Няма нищо по-ценно от човешката душа и дяволът би дал на човек много временни неща, за да има в крайна сметка душата му. Исус не случайно ни предупреждава за него: “Крадецът идва САМО да открадне, да заколи и да погуби.” (Йоан 10:10а)

Дяволът е като един капан. Виждаш само стръвта, която е толкова привлекателна, толкова красива, нещо от което толкова “се нуждаеш”. Но, когато лапнеш стръвта, той те хваща в лапите си и ти му ставаш роб. В Йоана 10:10б Исус казва: “Аз дойдох , за да имат живот и да го имат изобилно”. Бог създаде човек като върха на Своето творение. Той го направи господар над цялото създание. Промисли всяка негова нужда да бъде изобилно снабдена. СBA-то, пазарът, сладкарският цех за вафли споко и кланицата в Едемската Градина работеха по 24 часа в денонощието специално за Адам и Ева. Сутрин навсякъде ухаеше на прясно изстискан портокалов сок и на ароматно кафе. Можем да кажем, че Адам и Ева живееха изобилен живот. Те бяха благословени във всяка една област на живота и не им липсваше абсолютно нищо.

Но, когато съгрешиха, те изгубиха всичко. От благословени – станаха проклети.
От изобилен живот – живот под проклятия и лишения. Човек се опитваше със собствени усилия да достигне обратно до Бог и до живота, който предлага Той, но неговите опити останаха безуспешни. Затова Бог изпрати Своя Единствен Син Исус да дойде на Земята и чрез смъртта на кръста и възкресението от мъртвите да осигури единственият път към Бог Отец и това е сам Той – Исус.

Пътят към Отец е и пътят към живота, който Бог има за нас. Във 2 Кор. 8:9 се казва: “Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като бе, за нас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия”. За да живеем БЛАГОСЛОВЕН ЖИВОТ, на първо място ние трябва да повярваме, че Исус е единственият източник на изобилен живот и че Той желае да ни даде този живот.
Той желае да ни възстанови това, което ни е било отнето от сатана и грехопадението на Адам и Ева.

Сега като наследници на Бог и сънаследници с Христос, ние имаме законното право на този живот. Преди да станем Божии синове и дъщери ние сме подвластни на всички проклятия на дявола и нямаме право на Божия живот. Но когато Той ни осинови, ние ставаме законни Негови наследници на Неговия живот, благословения, ресурси, богатства. Исус каза: „Аз дойдох…” И те са от изключително значение!!!

Бог не изпрати един от Своите ангели, архангели, серафими или херувими. Той дойде ЛИЧНО да възстанови на Своите деца БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЖИВОТ. Какво означава това? Изобилният живот е от особено голямо значение за Исус и е изключително важен за нас!!! Той остави славата Си, трона Си, добрата Си компания и дойде на Земята, за да ни даде изобилен живот. От къде очаквате вие изобилен живот:
• от чужбина,
• от социални грижи,
• от печалбите в Тотото,
• от гърба на мама и тати или
• от някой специален бонус от фирмата, за която работите?
Само Исус е източникът на този Живот.

2. За да имат ЖИВОТ
Много хора нямат правилна представа за Бог. Те са повярвали на лъжите на дявола, че е Божията воля да бъдат болни, че е Божията воля за тях да живеят в недоимък, че е Божията воля за тях да нямат. Чувал съм много хора да казват: “Явно съм болен защото съм съгрешил в нещо… или Ами, сега, тя цялата страна е в криза, няма никъде работа, цените са толкова високи…” Човек устройва живота си според това, което вярва. Ако вие вярвате, че за вас няма работа, няма да имате работа. Дори няма да полагате усилия да търсите. Ако вярвате, че болестта ви или немощта ви е от Бог или че не може да бъде изцерена, вие до края на живота си няма да се молите за изцеление. Ако вярвате, че вашият съпруг/а, деца или родители не могат да се променят, те наистина няма да се променят, защото вие няма да ходатайствате за тях. Исус дойде, за да ни донесе ЖИВОТ. Животът, който Исус има за нас не е мизеруване. Той не е просто едно съществуване. Божият живот включва задоволяване на всяка наша нужда, според Божието богатство. Той включва здраве, той включва мир, той включва свобода от робството и гнета на дявола, той включва достатъчно финанси не само за нас, но и за други. В еврейският закон при жетва се забраняваше на жетварите да събират класовете, които падаха или оставаха пропуснати при жъненето. Те бяха за сираците, вдовиците и за чужденците. Исус ни дава ИЗОБИЛЕН живот не само да имаме благословения за нас, но да занесем Неговия живот и благословения на хората около нас. За да можем да направим това, ние трябва да вярваме и да живеем Неговия изобилен живот.

3. Живот и то изобилен…
Когато Бог създаде плодовите дървета и животните, които Адам и Ева използваха за прехрана, Той не създаде достатъчно само за 1 ден, за 1 месец или за 1 година.
Те имаха всичко изобилно. Те имаха богат избор на ябълки, избор на банани, избор на портокали, избор на месо, избор на всичко. Когато Израилтяните минаваха през пустинята, храната отново беше изобилна. От манната имаше не само достатъчно, но и оставаше. Когато Исус благослови хляба и рибките, Той имаше не само достатъчно, но и излишък от 12 коша. Когато учениците хвърлиха мрежите, когато Исус им каза, след като бяха ловили безуспешно цяла вечер и нямаха никакъв улов, техните мрежи не само се напълниха, но трябваше да извикат на помощ и другите лодки, за да им помогнат. Животът, който Бог дава е изобилен!!!

Много хора ограничават Бог със своята вяра. Те приемат Христос за свой Спасител и Той започва да ги изпълва със Своя Живот. Но те казват: “Господи стига. Аз не съм достоен за повече от 1/3”. И Исус спира до там. Не че не желае да им даде повече, но Той изпълнява тяхната свободна воля. Други стигат до 1/2 и казват: “Господи стига. Аз вярвам, че Ти искаш да ми дадеш само толкова. Аз не искам да Те притеснявам с повече.” Други стигат до 100%, но спират там. Те казват: “Господи, аз съм толкова благодарен, че Ти си снабдил всички мои нужди. Аз наистина оценявам това, което си направил за мен. Но това ми е достатъчно.
Аз нямам време да се занимавам с другите. Ти виждаш колко съм зает.
Ти виждаш колко се притеснявам. Ти виждаш, че Твоите благословения едва стигат за мен да водя един сносен живот. Достатъчно ми е това, което правиш за мен.”
Малко са хората, които искат и са готови да получат Божието изобилие.
Изобилието не може да се побере. Изобилието прелива навън от нас. То е повече от това, от което се нуждаем. То е предназначено да докосне живота на хората, които са около нас.

4. Пречки за изобилния живот
Много християни все още нямат Божият изобилен живот. Какви са някои от причините за това?

А. Непознаване на Божието Слово и обещания – “Людете ми загинаха от нямане знание” Осия 4:6. Ако не знаем Божиите обещания, не можем да ги използваме.
Те си остават верни и валидни за нас, но понеже не ги познаваме, не можем да се възползваме от тях.

Б. Непознаване на Божия характер
Когато не познаваме Божият характер, ние сме склонни да вярваме на лъжите на дявола. Колкото повече познаваме Неговия характер, толкова повече ще бъдем отворени да приемаме от Неговия изобилен живот.

В. Проклятието на греха – грехът и Божият изобилен живот не могат да съжителстват заедно. Тъмнината и светлината не могат да съществуват заедно.
Колкото повече оставяме грехът да действа в нас, толкова повече той измества от нас Божият изобилен живот.

Г. Неправилни приоритети – “Но първом търсете Неговото царство и Неговата праведност и всичко това ще ви се прибави” Матея 6:33. Ако приоритетите ни не са правилни, не можем да очакваме да живеем в Божията пълнота за нас.

Д. Неправилно сеене – принципът за сеене и жънене е валиден за всяка област на живота ни. Ако сеем малко време в духовни неща, съответно ще имаме и оскъдна жетва. Валиден и другият принцип, че първо ще бъдем изпитани в малкото преди да бъдем поставени настойници над многото. Ако не сме верни да даваме десятък, когато сме в оскъдност, не можем да очакваме изобилие. Ако не търсим начини да бъдем за благословение на други, когато имаме малко, не можем да очакваме да станем канали на Божиите благословения към много.

Е. Непокорство на Божията воля – непокорството бе това, което донесе проклятията върху цялото човечество. Непокорството беше, което правеше Израилтяните да губят правото на наследството и да бъдат изпращани в робство в земите на други народи като слуги.

Ж. Непринадлежност към Божието стадо – тези, които не са направили Исус техен Пастир и Цар на своя живот, нямат законното право на Божият изобилен живот.
Тази сутрин желая да поканя тези, които все още не са станали част от Божието семейство, да приемат Божието предложение за вечен живот. Желая да се моля и за хора, които чувстват, че има нещо в живота им, което им пречи да бъдат участници в изобилния живот. Също аз вярвам, че между нас има хора, които са приели само 1/3 или ½ или дори 100% от Божия живот, но никога не са опитали от Божието изобилие. Бог днес ви предлага да направите крачката на вяра и да приемете изобилен живот.

Posted in ПубликацииComments (0)

Tags: ,

РОДЕНИ за ЖИВОТ


xmas_Page_1

Posted in НовиниComments (0)

Tags: , , ,

Библейски принципи за благословен живот (част 3)


earth_400

Първите неща на първо място
Пастор Николай и Мишел Стефанов

От няколко седмици започнахме разглеждането на принципи, касаещи благословения/изобилния живот, за който Исус говори в Йоан 10:10.

Първото нещо, за което говорихме е че Бог желае да бъдем благословени. Той е щедър и се доволства в това Неговите синове и дъщери да бъдат благословени, здрави и нуждите им да бъдат снабдени. Много хора не смеят да се помолят или да вярват за някакво снабдяване, защото не знаят дали Бог няма да се обиди, или дали иска да ги благослови, или дали са достойни за Неговите благословения.

През последните седмици откакто започнах да поучавам по тези теми виждам, че на много хора от църквата е трудно да приемат Божиите благословения по правилния начин и дори са готови да се откажат от тях. Когато Бог реши да употреби някой човек като канал за благословение към вас, е много важно да благодарите както на Бог, така също и на човека, чрез който Бог ви е благословил. Някои хора дори не са научени да кажат „благодаря”, когато получат някакво благословение. Аз съм открил, че на мен ми е много полесно да продължа да давам на хора, които са благодарни и показват, че оценяват това, което съм направил за тях, отколкото на хора, които не са благодарни и не показват, че оценяват това, което са получили чрез мен.

Миналият път говорихме, че Бог желае да бъдем Негови подражатели в даването. Естеството на Бог е да бъде щедър и да не задържа благословенията Си за Себе Си. Той излива благословенията Си чрез хора и търси човеци, които да бъдат каналите на Неговите благословения.

Да си благословен означава:
• Да има свръхестествена сила, работеща в твоя полза.
• Да преживяваш „свръхестествени съвпадения”, които водят до благословения в твоя живот.
• Да имаш качество на живота, за което дори и най-богатите и известни хора могат само могат да си мечтаят.

Някои хора си мислят, че могат да имат Божият изобилен живот без да следват Неговите принципи и се чудят защо нещата за тях не работят. На мен много ми харесва илюстрацията, която пастор Марк Мороу дава за такива хора. Все едно вие си купите автомобил и в неговата книжка за експлоатация да пише, че за да работи двигателя, трябва да използвате само дизелово гориво. Но за да икономисате от този голям разход, вие решавате да пълните резервоара само с вода. Всички знаем, че така колата дори няма да запали.

Нещата стоят по същия начин и в Божието царство. Ако искаме да се радваме на Божиите благословения, ние трябва да живеем според принципите, записани в Божието Слово. Не можем да казваме: „А, това тук не ми харесва или не го вярвам. Няма да правя това или онова” и в същото време да очакваме Божиите принципи да работят за нас.

Както в естествения свят има различни инструменти, с които можем да измерим различни неща (термометър – температура; кантар – тегло/маса; електромер – количеството електроенергия, която сме използвали и т.н.), така и Бог има много реален инструмент, с който измерва нашите приоритети и нашата лоялност и към какво е привързано нашето сърце. Този инструмент са парите и начина, по който ние ги управляваме. Всички можем да фалшифицираме начина си на хваление и поклонение, можем дори да впечатлим другите с цитатите, които знаем от Библията или от някоя нашумяла книга, но никой не може да фалшифицира какво излиза и какво остава от портмонето му.

Ананий и Сафира се опитаха да направят точно това с парите, които имаха от продажбата на свои имоти и които донесоха пред апостолите като дарение. Но за да впечатлят всички от църквата с това колко са щедри и даващи, решиха да излъжат за сумата, за която са продали нивата. Никой не ги беше накарал насила да дадат цялата сума на църквата. Те просто искаха да получат славата за себе си и всички сме свидетели какво стана с тях. И двамата умряха на място. Защо? Защото никой не може да излъже Бог относно своето даване.

Тази сутрин ще разгледаме принципа за първородните и за първите плодове. Изход 13:12-13 „… тогава ще отделяш за Годпода всичко, което отваря утроба и всяко твое първородно от животно (тук става въпрос за чистите животни), мъжките ще бъдат на Господа. А всяко първородно от осел (става въпрос и за всички нечисти животни) ще откупиш с агне или яре и ако не искаш да го откупиш, тогава ще ми пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.”

Бог заповяда на евреите да Му принасят в жертва всяко първородно „чисто животно”. Първородното от нечисто животно не можеше да се принася в жертва, защото Бог не приема нечисти неща за жертва. На мястото на „нечистите” израилтяните трябваше да принасят „чисто” животно и по този начин ставаше изкупване/откупване на „нечистото” животно.

Принципът, който разглеждаме днес е залегнат в цялата Библия, както в Новия, така и в Стария Завет. Бог не очаква само ние да живеем според този принцип, но Самият Той живее според него.

Всичко от Стария Завет е преобраз за нещата в Новия Завет. В прочетените стихове видяхме, че всички първородни деца също трябваше да се откупят. За тях евреите трябваше да принесат агне в жертва. Агнето ставаше изкупителят на първородното дете. Исус е наречен Агнецът Божий. Само Той можеше да стане Изкупителят на цялото човечество за всички поколения. Бог даде Своя първороден Син за нас.

Всички ние се раждаме с естество, което лесно се поддава на греха и изкушенията. В Божиите очи ние сме „нечисти”. Не е нужно да учим едно дете да лъже, да краде, да е непокорно и да е егоистично. Грехът идва в живота му като нещо естествено, с което е закърмено.

Според Божият закон първородният „чист плод” на утробата трябва да се пожертва, а първородният „нечист плод” трябва да се изкупи като на негово място се принесе „чист”. Исус, който беше „чист”, защото дойде от небето по свръхестествен начин, бе пожертван вместо нас, които сме „нечисти”. Затова Той е нашият Спасител и Изкупител. Йоан Кръстител каза за Него, когато идваше да се кръсти: „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!” Йоан 1:29

Друга добра илюстрация на този принцип е случаят, когато всички първородни в Египет бяха убити през нощта преди излизането на евреите от там. Това беше последната и най-страшна и тежка напаст в Египет. Бог имаше законно право както над първородните на евреите, така и над първородните на египтяните. Еврейските деца бяха спасени чрез кръвта на агнето, което Мойсей заповяда всяко семейство да пожертва, за да могат първородните им да бъдат изкупени и спасени. Те трябваше да намажат прага на входната си врата с кръвта на това агне и това е един от преобразите на онова, което Исус направи за нас.

Евреите първо трябваше да намажат двата странични стълба на вратата, а после и горния. Движението, което трябваше да направят с ръката си, за да изпълнят това, беше преобраз на кръста, на който беше пролята кръвта на Божия Агнец. Агнето беше преобраз на Исус.

Забележете обаче, че агнето беше дадено в жертва преди да бъдат изкупени първородните еврейски деца. Исус стана жертва преди Бог да имаше каквато и да е гаранция, че някой от нас ще Му служи. Римл. 5:8: „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.” Бог пожертва Исус за нас още преди някой от нас да беше взел решение да Го обича и следва. Исус беше пожертван с вярата, че ние ще откликнем на Божията любов.

Освен за първородството, този принцип е валиден и за първите плодове. „Почитай Господа с имота си и с първите плодове от всичките си печалби. Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино” Притчи 3:9-10

Бог иска да ни благославя с изобилие, което да прелива, но има едно условие. Той иска да Му принасяме първите плодове. В наши дни, когато получаваме заплатата си, пенсията си, стипендията си в пари, това означава, че първите пари, които похарчим, трябва да отидат за Бог.

По времето на Соломон доходите на хората са идвали в натура – от реколтата, която са събирали. Изкушението е било да дават на Господа накрая, след като съберат всичко и са сигурни, че има достатъчно за тях. Ако има достатъчно в житниците, тогава ще пожертват и за Господа. Такова мислене показва съмнение, че Бог може да снабди нуждите ни. Затова ние поемаме нещата под наш контрол, и така ще сме сигурни, че ще имаме достатъчно.

Естественото желание и днес на човек е да бъде в контрол на живота си и на финансите си. Има хора, които искрено вярват в даването на десятъка и желаят да бъдат верни в това, но пак не са благословени. Защо? Защото оставят даването за Господа след плащането на всички сметки, след погасяването на заемите, след купуването на новия телевизор или GSM, за който са събирали няколко месеца и се оказва, че електро компанията, ВиК, Топлофикация, БТК, Глобул, Мтел и ДСК са по-важни от Бог и на Него даваме само, ако нещо остане накрая. Не зная как е при вас, но при нас трудно остават излишни пари в края на месеца. Аз мисля, че всички хора имаме дарбата да можем да наместим всяка сума, независимо колко голяма или малка е тя.

Първите ни плодове от всяко нещо принадлежат на Бог. Начинът, по който всеки месец си разпределяте и харчите парите, показва вашите приоритети и ценности. По времето на Соломон изкушението за земеделците е било: „Как да дам първите си плодове на Бог? Ами ако има след това суша или наводнение и останалата част от реколтата е унищожена?” За овчарите е стоял въпроса: „Как да дам първото агне на Бог? Ами ако не се родят други след това?” Едно такова отношение показва съмнение, че Бог може да се погрижи за нуждите ни, ако дадем първите плодове на Него.

Истинската вяра е когато дадем най-напред Божието на Бога и се доверим, че Той ще снабди останалите нужди. „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда и (тогава) всичко останало ще ви се прибави”. Мат. 6:33. Бог и Неговото царство трябва да са на първо място и тогава останалите неща ще ни се прибавят.
Ще разгледаме още няколко примера за принципа на първите плодове. „И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа”. Бит. 4:3

…И след време… – Каин не принесе от първите плодове. Той ги задържа за себе си и Бог не прие жертвата му.

„Тъй също Авел принесе жертва от първородните на стадото си и от тлъстината.” Бит. 4:4. Авел нямаше никаква гаранция, че овцете му ще родят още. Той нямаше представа по колко агънца може да ражда една овца, но въпреки това, той пожертва първите с вяра, че Бог ще го благослови и че той ще има още след това.
„И Господ погледна благосклонно на Авел и на приноса му…” ст. 4. Защо Бог не прие жертвата на Каин? Защото той не даде от първите плодове.

Друг добър пример, който имаме е Авраам. Бог му поиска първия син, а не десетия. Авраам имаше вярата, че Бог ще изпълни обещанието си към него и той го направи. Бог беше промислил овен, който да бъде изкупителната жертва за Исаак.

Друг ярък пример е завладяването на Обещаната земя от евреите. Бог беше обещал на Авраам да даде на неговото потомство цялата Ханаанска земя. Тази земя е преобраз на изобилния/благословения живот.

Замисляли ли сте се досега, защо Ерихон беше единственият град, който Бог накара евреите тотално да сринат до основи, да изгорят полетата около него, да избият всички животни и да не вземат никаква плячка, а всичките богатства трябваше да бъдат донесени и предадени в скинията? Това беше единственият град, за който Бог заповяда това. Защо точно Ерихон? Защото това беше първият град в Обещаната земя и принадлежеше на Бог. Отново виждаме, че първите плодове трябваше да бъдат посветени на Бог. Евреите можеха да имат цялата останала земя, всички останали богатства, но първият град беше посветен на Бог.

Обаче един от военните мъже се опита да надхитри Исус Навиев и Бог. Той се изкуши, взе плячка за себе си и я скри под палатката си вместо да я посвети на Господа. И какво стана? Божиите благословения и протекция се вдигнаха от целия Му народ и когато израилтяните се опитаха да завземат следващия град Гай, те не само, че не успяха, но се казва, че и трябваше да бягат за живота си и 36 от тях бяха убити, докато Бог искаше да им даде земята без те да дават жертви.

Книгата Малахия много ясно говори за „поглъщателя, който е в света” и целта му е да ограби всяко благословение, което Бог има за нас, нашето здраве, живота ни, семейството ни, взаимоотношенията ни. Бог желае да опази нас и това, с което ни е благословил, но това може да стане само, когато живеем според Неговите принципи.

Това, което ви поучавам тази сутрин е нещо, което моите родители практикуваха и ме научиха като малък още да живея според този принцип. Родителите на Шели също вярват и живеят според този принцип и тя също от малка е била научена да живее според него. Ние също научихме и нашите деца още от малки да живеят и да практикуват този принцип.

Като ученик получавах стипендия за успех. Имах една чантичка, с която ходех на църква и в нея си заделях десятъка и даренията. В момента, в който получавах парите, заделях това, което беше като десятък и дарение в джоба на чантичката си. Сега, всеки път, когато получим заплата или някакво благословение от някого, веднага отделяме 10% и ги поставям в джоба на Библията си, след което ги пускам в първото дарение. Децата ни също знаят, че когато получат някакви пари, първо трябва да дадат от тях на Бог и после да плануват как да изхарчат останалите.

Ние можем да ви свидетелстваме как като семейство сме благословени. Никога не е имало момент, в който да сме били в лишение или недоимък, да сме били без храна на масата, без дрехи, или да не сме можели да си платим сметките. Не само това, но живеейки живот на вяра, сме имали възможност да посетим много държави и да даваме и на други хора.

Църквата ни също е благословена. Аз лично не зная в България да има друга църква с нашия размер, която да плаща на 5 човека (а с фондацията 6), които да работят на пълно работно време, а също така и за почистване, и за счетоводител. Не е имало месец, когато да не можем да платим заплатите или наема си или сметките си. В никакъв случай не казвам това, за да се хваля и да се издигам себе си по някакъв начин, но колко от вас започват да разбират, че това не е случайно! Само Бог може да направи това!

Господ иска да бъдете благословени, но освен да спазвате принципите на Неговото Слово е важно и още нещо. Ако желаете да бъдете благословени:
• Станете приятели и прекарвайте повече време с хора, които са вече благословени.
• Питайте ги какво им е помогнало да станат такива.
• Избягвайте приятелство и общение с хора, които имат пустинно мислене и не вярват в благословения живот.
• Започнете с малкото, което имате и бъдете верни в него.
• Помнете, че вие сте примера и полагате основите за бъдещето на вашите деца.
• Дръжте Бог на първо място и
• Не забравяйте принципа за първите плодове.

Posted in ПубликацииComments (0)

Tags: , ,

КОНФЕРЕНЦИЯ ИЗОБИЛЕН ЖИВОТ


izobilen_jivot

Posted in НовиниComments (0)

Tags: ,

От смърт към живот


death2life_300

От смърт към живот е книга, която разкрива преди всичко духовния характер на зависимостта и същевременно посочва алтернативен път за ефективно противодействие. Мотивиран от своя личен опит и осъзнато духовно освобождаване от наркотичната зависимост, описвам борбата си с наркоманията, своите постижения и провали в този процес на придобиване на свобода.

Целта на книгата е да насочи читателя към духовната потребност на човека и да породи у него предпазливост по отношение на вече съществуващите и предлагани „духовни имитации” на пълноценния духовен живот. Поради актуалността и небивалата разпространеност на проблема „зависимост” този текст е предназначен не само за наркомани и хора, които им помагат, а за много по-широк кръг от читатели.

Книгата е алтернатива на медицинските методи и психотерапията, тъй като посочва път към ново, трайно и пълноценно освобождаване не само на наркозависими. Представеният теоретичен и практичен материал може да послужи като насока, метод, сериозна провокация, но също така да даде подходяща мотивация и отговорна подготовка на работещите с наркозависими и на хората, пострадали от окултни практики и псевдолечители.

В „От смърт към живот” наркозависимият се разглежда като човек с окована воля и окултно обременен в определена степен. Затова текстът засяга по-широк темата за окултизма и неговите проявления. Описаният начин за придобиване на свобода при наркоманите ще бъде полезен и за други хора, без да са зависими непременно от дрога.

Posted in ПубликацииComments (0)

Tags: , , ,

Библейски принципи за благословен живот (част 4)


widow

Десятъкът
Пастор Николай и Мишел Стефанов

В момента разглеждаме серия от поучения за благословения живот. Миналият път говорих за принципа за първородството и за първите плодове. Някои от вас споделиха с мен това как нещата, за които поучавам идват като ново откровение за вас. Аз осъзнавам, че не за всеки и не всичко е „ново откровение” това, което поучавам и не е нужно да бъде.

Ако ние, християните само започнем да правим всичко, което вече знаем, че трябва да правим, семействата ни, работата ни, взаимоотношенията ни, финансите ни и здравето ни ще бъдат в много по-различно състояние. Вместо да търсим нови откровения, за нас е важно да се върнем към основните Библейски истини и принципи и да живеем според тях. Фокусът на поученията за благословения живот не са парите, а нашето отношение към Бог и за това да Го поставим на първото място в нашия живот.

Както казах и миналия път, парите са инструментът, чрез който можем да видим най-добре дали Бог е на първото място. Както не можем да говорим за температурата без да споменем думата градуси, така и парите, които излизат от портмонето ни показват кои са приоритетите в живота ни. Основният въпрос пред нас е: „Кой или какво е господар в живота ни? Кого или какво почитаме с финансите си?”

Кой от вас тази сутрин ще ми даде 50 лв.? Искам да помоля някой от вас да ми донесе и даде 50 лв. Моля ви само не се карайте кой да ги донесе пръв. Знаете ли защо на … беше толкова лесно да ми даде тези пари? Защото не бяха негови/нейни. Аз му дадох тези пари преди службата и той беше временно настойник на тях и затова, когато ги поисках беше толкова лесно да ми ги даде.
Много по-лесно е човек да даде или да се раздели с нещо, което не му принадлежи, отколкото с нещо, което е негово. Когато видим Бог като собственикът на всичко в този свят, а себе си – като настойниците, е много по-лесно да дадем когато, каквото и на когото ни каже Той.

Днес ще поучавам за десятъка. Десятъкът е нещо съвсем основно, когато става дума за благословения живот. Той е един от най-важните ключове за благословенията или проклятието в живота ни. Малахия 3:6-12: „Защото Аз, Господ, не се променям, затова вие, Яковови чада, не загинахте. От дните на бащите си вие се отклонявате от наредбите Ми и не ги спазвате. Върнете се при Мене и Аз ще се върна при вас – казва Господ на силите.  Но вие казвате: Как да се върнем? Ще краде ли човек Бога?  Вие обаче Ме крадете.  Но вие питате: Как Те крадем? В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да, целият този народ Ме крадете. Донесете всички десятъци в хранилището, за да има храна в дома Ми. И опитайте ме сега в това – казва Господ на силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, за да излея благословение върху вас, тъй че да не стигне място за него. И заради вас ще смъмря поглъщателя и няма вече да поврежда рожбите на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно – казва Господ на силите. Всички народи ще ви облажават, защото ще бъдете желана земя – казва Господ на силите.”

Едно от важните неща, които този пасаж ни казва е че Господ, Неговият характер и принципи не се променят! Словото Му също не се променя! Когато Той постанови нещо, то остава завинаги.

Едно от извиненията на хората, които имат проблем с даването на десятък е че ние сме „Новозаветни вярващи”, а десятъкът е от Стария Завет. Друго извинение на хората, които не дават десятък е че сега „живеем под благодат”, а десятъкът е част от закона. Следователно, не е нужно да даваме десятък, защото сме свободни от „проклятието на закона”. Третото извинение е, че те дават десятък, но го дават там, „където почувстват, че Бог ги води”.

Разбира се и те не знаят за кой бог говорят, но със сигурност не става въпрос за Богът от Библията, тъй като Той не се променя. Той вече е казал, че десятъкът ни Му принадлежи и че трябва да се дава в Неговия дом, така че не е нужно, след като получите заплатата си или пенсията си, всеки месец да получавате нови инструкции от Него дали трябва да си дадете десятъка или пък къде трябва да го дадете. Бог не се променя!!!

• Десятъкът е още от преди закона.
Авраам е пример за човек, който 430 г. преди Бог да го беше изискал със закон, даде десятък. Бит. 14:17-20: „Когато се връщаше Аврам от поражението на Ходологомор и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в Савейската долина, (която е Царската долина). Тогава и салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хлаб и вино, и го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко.”
Аврам не направи това по задължение, а защото вярваше, че това е правилното нещо, което трябваше да направи. Той даде десятъка си от сърце и от благодарност.

• Десятъкът беше и част от закона, даден на евреите.
Впоследствие Бог включи даването на десятък като част от закона. Чрез десятъка трябваше да се издържат левитите, които не получиха наследство като останалите племена, но те бяха призвани да служат в Божия дом и да се грижат за духовните нужди на народа. Левит 27:30: „Всеки десятък от земята, било от посевите на земята или от плод на дърветата, е Господен; свят е на Господа.”

• Десятъкът остана и в Новия Завет.
Исус никога не отмени десятъка. Той дори даде фарисеите за пример на останалите, че дават десятък от всичко. В Посл. към евреите авторът дава пример как Аврам даде десятък на Мелхиседек, който е преобраз на Исус, а някои дори вярват, че е бил Исус. В Евр. 7:8 авторът казва: „И в единият случай смъртните човеци вземат десятък (става въпрос за Левитите), а в другия – този, за когото се свидетелства, че живее (т.е. Исус).” Т.е., когато ние даваме десятъка си, го даваме на Исус.

Мал. 3:10 е единственото място и десятъкът е единствената област, където Бог не само ни позволява, но и ни предизвиква да Го изпитаме. Навсякъде другаде е заповядано „да не изпитваш Господа, твоя Бог…”, но тук Бог ни предизвиква и ни дава разрешение да го изпитаме. Вие готови ли сте да изпитате Господа в тази област? За тези, които направят крачката да Го изпитат, Бог обещава: „… ще ви разкрия небесните отвори, за да излея благословение върху вас, тъй че да не стигне място за него.”

Колко от вас искат да бъдат толкова благословени, че да нямат място за всички благословения? Колко от вас искат небесните отвори да се отворят над вас и върху вас да завалят благословения?

„Небесните отвори…” – същата дума, която е употребена в Бит. 7:11, когато настана потопа на земята и Бог отвори „небесните отвори”. И тук се говори точно за такова заливане с благословения в живота ни, както водите заляха земята и покриха всичко по времето на потопа. Някои от вас ще запитат дали това обещание е реално.

• Аз и семейството ми сме живо свидетелство, че това обещание е вярно.
• Брат ми и неговото семейство също могат да ви свидетелстват, че и за тях това е вярно.
• Семействата и на двамата братя на Шели могат да ви свидетелстват абсолютно същото.

Аз искрено вярвам, че ключът за това е във вярното даване на десятъка си на Господа. Другото обещание, което Бог дава на тези, които Го изпитат с даването на десятък е, че сам Бог ще смъмри поглъщателя и той няма да може да поврежда рожбите на земята и плода на полето. Колко от вас реално са изпитали поглъщателя в живота си?

• Получаваш заплата, но тя не достига за нищо.
• Слагаш в джоба си пари, но той сякаш е бездънен и само ги поглъща.
• Парите никога не ти достигат до края на месеца.
• Живееш от един заем на друг.

Бог обещава да премахне проклятието и да смъмри този, който идва само да руши, краде и убива. Колко от вас осъзнават, че ние живеем в един проклет свят?

• Оставете градината си без грижи и скоро тя ще се напълни с плевели, без дори да сте посели нито един.
• Оставете млякото на открито и много скоро то ще вкисне.
• Оставете колата си на открито и тя ще започне да ръждясва.
• Спрете да поддържате къщата си и тя ще се разруши.
• Тялото ни колкото и да се грижим за него, безвъзвратно остарява.
• Косата ни побелява и опадва.

Ние се нуждаем от Божията протекция в живота си. В Мал. 3:8 Бог нарича хората, които не си дават десятъка крадци. Как бихте постъпили вие с крадец, който влезе в къщата ви и се опита да ви обере? Всеки, който не си дава десятъка е не само крадец в Божиите очи, но е крадец спрямо Бог (краде от Него) и аз не бих желал да бъда на мястото на такъв човек.

Десятъкът, както разгледахме миналият път, не е само 10% от всичките ни приходи, но става въпрос за първите 10% – първите плодове. Възможно ли е човек да дава 10% от приходите си на Бог и пак да не е благословен? Да. Ако вие поставите Бог наравно с Енергото, ВиК, БТК, данъчното и т.н. и даването на десятък е просто една от поредните ви сметки, много често се получава така, че:
• първо плащаме за храна, за да останем живи,
• после на Енергото, за да не ни спрат тока,
• на ВиК, за да не ни спрат водата,
• на БТК, за да не ни спрат телефона,
• на Данъчното, за да не ни съдят,
• на банката, за да не плащаме лихви или да не изгубим това, което сме ипотекирали

Накрая се оказва, че не е останало за Бог и си казваме: „А, този месец Бог ще разбере. Той може да изчака.” Знаете ли, че когато човек не си дава десятъка на Бог, той пак си го дава и дава дори много повече за други разходи като лекарства, непредвидени ремонти и други непредвидени разходи в бюджета му? Десятъкът е различен от даренията. Той е нещо, което дължим на Господа. Той Му принадлежи и ние сме длъжни да Му го дадем.

За десятъка имаме и специфични инструкции за мястото, където трябва да го даваме. Това е бил храмът в Стария Завет и местната църква в Новия Завет.
Даренията са доброволни и ние имаме правото да решим колко и за какво да даваме. Но, когато става дума за десятъка, ние нямаме правото да задържим нещо, което не ни принадлежи. Ако го задържим, ставаме крадци.

Преди време бр. Трифон беше взел назаем дрелката ми. Представете си, когато ми я връщаше да каже думите: „Ники, искам да те благословя с тази дрелка. Наистина много ценя всичко, което си направил за мен и искам да ти даря тази дрелка.” Той не може да каже тези думи, защото дрелката не е негова. Тя не му принадлежи. Дрелката си е моя и той просто ми я връща.

Десятъкът също не ни принадлежи и затова, когато го даваме не можем да се тупаме по гърба или да се хвалим с това колко много сме благословили Бог и колко сме щедри.

Принципът за десятъка започва още от Едемската градина и от първите човеци Адам и Ева, които живяха там. Бог им даде на разположение цялата градина и всички дървета, които бяха там, с изключение на едно – дървото за познаване доброто и злото. Това дърво принадлежеше на Бог и затова Адам и Ева нямаха право да ядат от плода му. Те можеха да ядат от плода на всички останали дървета, но това дърво беше поставено да стои като белег пред тях в центъра на градината и да им напомня, че Бог е Бог, а те не са. То трябваше да им напомня, че всичко принадлежи на Бог, а те са поставени да бъдат Негови настойници на земята и по-специално в градината. Това дърво трябваше да им бъде белег и да им напомня постоянно, че Бог е в контрол на всичко, а те не са.

В наши дни не всички имаме плодови дървета, но всички имаме пари. Затова Бог е определил десятъкът да бъде този белег за нас, който да ни напомня, че Бог е в контрол на всичко. Когато ние се докосваме до десятъка, или вземаме назаем от него, или решим да го дадем, но не там, където Бог е казал, ние отваряме врата за поглъщателя в нашия живот.

„Когато в третата година, годината за плащане на десятъците, свършиш отделянето на всички десятъци на реколтата си и ги дадеш на левита, на пришълеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат в градовете ти и се наситят, тогава да речеш пред Господа, твоя Бог: Изцяло изнесох от къщата си посветените/святите десятъци и ги дадох на левита, на пришълеца, на сирачето и на вдовицата според всички заповеди, които си ми заповядал; аз не съм пристъпил ни една от заповедите Ти, нито съм ги забравил; не съм ял от десятъците във време на жалейка, нито съм ги прахосвал за нечисто нещо, нито съм дал от тях за мъртвец; послушах гласа на Господа, моя Бог; сторих всичко, което си ми заповядал. Погледни от святото Си жилище, от небето, и благослови народа Си Израил, и земята, която си ни дал, както си се клел на бащите ни, земя, където текат мляко и мед.” Втор. 26:12-15

Забележете какво се казва в ст. 12 за десятъка. Той се плаща, точно както плащаме и сметките си, но с тази разлика, че винаги трябва да бъде преди тях. Това не означава, че ако вземете пенсия или заплата в понеделник, до другия понеделник не трябва да пазарувате или да си плащате сметките. Но това, което можете да направите е да отделите десятъка си настрани и тогава да започнете да си разплащате останалите сметки.

В 13 ст. се казва, че той трябва да бъде изнесен от къщите ни, защото е посветен или свят на Господа и нямаме право да го задържаме. Той принадлежи в Божия дом. Десятъкът не може да се използва за ходене на почивка, за изплащане или връщане на заеми или за покриване на някакви сметки. В прочетения пасаж се казва, че той е свят. Думата „свят” означава „отделен”. Нашият десятък е отделен за Господ.

Ние даваме десятъка си, не защото това е закон и се очаква от нас. Ние го правим с благодарност, любов и покорство към Бог. Ние не даваме десятък, защото Бог се нуждае от парите ни. Ние го правим, защото се нуждаем от Божиите благословения и от Неговата защита срещу поглъщателя и срещу проклятията в този свят.

Аз мога да ви давам много свидетелства за това как даването на десятък отключва небесните отвори над живота ни, но докато не изпитате лично Бог в тази област, моите думи ще останат като едни красиви пожелания в ушите ви. Ако досега не сте изпитали Бог в тази област, пробвайте Го. Няма какво да загубите. Досега няма нито един човек, който си е давал десятъка редовно да фалира или да се разори. Ако вече сте започнали да давате десятък, бъдете верни в даването. Бог е верен и Той ще ви възнагради за вашата верност и покорство.

Posted in ПубликацииComments (0)

Tags: , , ,

Живот, който оставя следа


Информационен бюлетин на Мисия “Възможност” 4/2006
гр. София 1186, кв. Герман ул.“Патриарх Герман” № 86

ЖИВОТ, КОЙТО ОСТАВЯ СЛЕДА
КОНФЕРЕНЦИИ ЗА ПАСТИРИ И ПРОПОВЕДНИЦИ С ДЕИЛ ЙЪРТЪН

Проведените през годините конференции с Дейл Йъртън са оставили дълбока следа в живота на много божии служители, затова бе толкова логично темата на конференцията тази есен да бъде “ЖИВОТ, КОЙТО ОСТАВЯ СЛЕДА”

ЦЕЛ: Конференциите са насочени към пастири, презвитери и проповедници и имат за цел да поднесат вдъхновено послание и свеж поглед върху Божието Слово.

ТЕМИ: Серията от лекции ще бъде върху живота на пророците Илия и Елисей и включва темите: “ПОСВЕЩЕНИЕ” “ПРИЯТЕЛСТВО”, “СЪСТРАДАНИЕ”, “УВЕРЕНОСТ”, “УБЕЖДЕНИЕ”, “СМЕЛОСТ” и пр. Двете поредни конференции ще бъдат с идентична програма.

УЧАСТНИЦИ: Поканени за участие са ОТГОВОРНИЦИ ЗА РАЙОНИ, пастири, ПРЕЗВИТЕРИ, ДЯКОНИ, проповедници и ръководители на църкви.

ВРЕМЕ И МЯСТО НА ДВЕТЕ КОНФЕРЕНЦИИ:

КОНФЕРЕНЦИЯТА от 31 август до 2 септември 2006 г. ще се проведе в курортно селище БАНКЯ – до София. Регистрация и настаняване от 11.00ч. до 14.00 ч., в х-л Жеравна. Начало на лекциите 14.00ч. на 31 август – Край на конференцията 14.00ч. на 2 септември

КОНФЕРЕНЦИЯТА от 2 до 5 септември 2006 г. ще се проведе в СТАРА ЗАГОРА. Регистрация и настаняване от 14.00ч. до 18.00 ч., – х-л Железник , ул. Парчевич №1 – срещу АВТОГАРА СТАРА ЗАГОРА. Начало на лекциите 18.00ч. на 3 септември – край на конференцията 16.00ч. на 4 септември

ТАКСИ ЗА УЧАСТИЕ:
Разходите за провеждането на двудневните конференции, включващи настаняване, храната и конферентните материали, възлизат на повече от 60 лв. за всеки участник. Като организатори бихме искали конференциите да бъдат достъпни за всеки ръкоположен в църквата служител, затова молим желаещите да потвърдят участието си на телефоните на МИСИЯТА (или e-mail: mpbulgaria@intech.bg) и да внесат следните такси за участие:
За ръкоположени пастири, презвитери, дякони и проповедници – 10 лв.
За водачи на други служения – 30 лв.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:
На ваше разположение са телефоните на Мисия “Възможност”:
02/ 992-83-74; 992-83-68 или e-mail: mpbulgaria@intech.bg
гр. София 1186, кв. Герман ул.“Патриарх Герман” № 86

Posted in ПубликацииComments (0)

  • Най-четени
  • Най-нови
  • Етикети
  • Абониране