Evangelsko.info | Tag Archive

Tags: znn, Вярата, ГАБИ, СЪРВАЙВЪР

ВЛАДО от Сигнал за ВЯРАТА (част 2)

Posted on 21 април 2010

Прочетено от другите:

По темата:

Tags: Вярата, Димитров, ЗА, Мартин

Миналият път разгледахме 2 глава от посланието на ап. Павел към филипяните. Главната й тема беше „Радост в служенето”. Видяхме, че библейското значение на израза „да служиш” е равносилно на това да слугуваш на другите без да очакваш благодарност или признание от някой за това.

Да служиш на другите означава:
• Да поставиш нуждите на другите над собствените си.
• Да споделяш собствените си ресурси с другите.
• Да бъдеш като Исус.

Днес ще разгледаме следващата 3 глава и фокусът в нея е Радост във вярата ни.
В тази глава Павел пише на вярващите във Филипи за свободата на вярата ни в Бог и за радостта, която идва от тази свобода. Вярата ни в Господа трябва да носи радост в сърцата ни, точно както страданията в Негово име и служенето на Него и на другите. Павел застава срещу тези, които налагат излишно бреме на вярващите и срещу законничеството, което винаги отнема радостта ни в Господа.

Филипяни 3:1: „И така, братя мои, радвайте се в Господа. За мен не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно.” Павел отново обръща вниманието на вярващите във Филипи към радостта в Господа. Всяка тема, която Божието Слово разглежда е изключително важна за нас. Когато Библията говори по дадена тема повече от веднъж, това ни показва, че тя има по-особено значение за нас. Но когато отново и отново се говори за една и съща тема, това означава, че трябва да й обърнем още по-специално внимание.Ако по някаква причина си загубил радостта си, днес Словото на Бог те предизвиква да се радваш в Господа.
• Ако са те налегнали житейските грижи,
• ако имаш неплатени сметки и парите ти от последната заплата или пенсия са вече свършили,
• ако диагнозата на лекарите не е това, което си искал да чуеш,
• ако все още не си получил благословенията, които Бог ти е обещал,
• ако ситуациите в живота ти са такива, сякаш си притиснат отвсякъде и нямаш друг изход,

Божието Слово те предизвиква да се радваш в Господа. Радостта е избор! Тя не зависи толкова от обстоятелствата около нас, колкото от начина, по който гледаме на тях и ги възприемаме. Ст. 2, 3: „Пазете се от злите работници/от тези кучета, пазете се от тези, които изопачават обрязването; защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме и се хвалим с Христос Исус, и не уповаваме на плътта.”

Още от времето на Павел е имало хора, които са се опитвали да налагат човешки правила и закони, като изискване за спасението на някой. И не трябва да ви изненадва, че такива ги има и сега. По времето на Павел проповедниците на спасение чрез спазване на някакви закони, традиции или човешки правила, са поучавали, че човек не може да бъде спасен, ако не се обреже. Днес има подобни такива (зли работници/кучета, както ги нарича Павел), които поучават, че човек не може да се спаси:
• ако не носи забрадка, ходи с грим, носи панталони, режи си косата и т.н.,
• ако ходи на море и носи бански,
• ако ходи на кино,
• ако не спазва съботата,
• ако не пали свещи и не целува икони,
• ако не спазва определени традиции и закони.

Такива хора правят спасението на човек изцяло зависимо от неговите дела. Т.е. ако си добър човек и вършиш добри дела, може да се спасиш, но ако не спазваш определени традиции и закони, нямаш шанс за спасение. Такива хора са мотивирани от духовна гордост. Понеже са инвестирали толкова време и усилия да спазват законите и традициите си, не могат да приемат факта, че всичките техни усилия не са способни да ги доведат дори една стъпка по-близко до спасение.

Законничеството в християнството е едно от нещата, срещу които Павел се бори най-много. Срещу него той противопоставя 3 неща, които са наистина ценни и имат стойност пред Бог:

Поклонение с Божия Дух. Бог търси истински поклонници, а не само такива, които да правят правилните неща за пред хората, а в същото време да не Го познават и да нямат лично взаимоотношение с Него. “Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят в дух и в истина.“ Йоан 24:4.

Хвалене с Христос. Хората, които разчитат на спасение чрез дела и спазване на закони и традиции, имат тенденцията да се хвалят и да изтъкват пред хората делата си. Затова те правят делата си така, че хората да ги забележат и да ги похвалят. Но за тях Исус казва, че те вече са получили своята награда тук, на земята.

Също в 1 Кор. 1:31 се казва: „Който се хвали, да се хвали с това, което Господ е направил.“ Както в предните две глави разгледахме, Павел напомня на вярващите, че ние сме просто едни слуги Исус Христови, които Той е решил да употреби да свършат това или онова. И както един слуга не се хвали, че той е свършил дадено нещо за своя господар, така и ние трябва да помним да не приемаме славата за себе си, а да я даваме на нашия Господ.

• Ако Бог реши да изцери някой чрез нас, ние трябва да насочим вниманието на хората към Христос, Който е извършил изцелението, а не към нас, които сме били каналите за това.
• Ако Бог благослови някой чрез нас – славата трябва да отиде към Него.
• Ако Бог спаси някой чрез нас – славата е отново за Него.

Неуповаване на плътта. Плътта и делата й не могат да ни спасят. Спасението е единствено чрез вяра и по благодат. Цената за спасението ни е платена от Исус веднъж и завинаги и тя е достатъчна за всички поколения и за всички грехове. Ние не можем да я допълним по някакъв начин чрез делата си. Делата ни просто трябва да идват като естествен плод на вярата ни. Както едно добро плодно дърво не е нужно да се насилва, за да даде добър плод, така и добрите дела трябва да са естествен плод на вярващия.

Ст. 4-6: „Макар че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече, като съм бил обрязан в осмия ден, от Израелевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, според закона фарисей, по ревност – гонител на църквата, по правдата, която е от закона – непорочен.”

Павел ясно показва, че човешките постижения, без значение колко впечатляващи за хората са те, не могат да спечелят спасението на никой, нито вечен живот с Бог. Апостолът пише на филипяните, че повече от много други хора той имаше впечатляващи постижения в своя живот, ако спасението зависеше от тези неща:
• Имаше перфектно възпитание.
• Образованието му беше възможно най-доброто за времето си.
• Беше с правилната според закона националност.
• Принадлежеше към едно от най-уважаваните племена сред евреите – Вениаминовото племе. Принадлежността към това племе е била уважавана, заради това, че първият Израилев цар Саул, е бил от това племе, както и заради факта, че Вениаминовото и Юдовото племена са били единствените, които са се завърнали в Израел след плена (по времето на Ездра), за да възстановят разрушения храм в Ерусалим.
• Беше член на фарисейската секта. Това е била една от най-посветените и стриктни ортодоксални еврейски секти, които до педантичност спазвали своите многобройни правила, които били като допълнение към Мойсеевия закон.
• Също беше ревностен гонител на Църквата, чийто основател Христос е бил смятан от тогавашните религиозни лидери за самозванец, еретик и богохулник.
Всичко това е било много впечатляващо за хората, но не и за Бог. Спасението на човек не се гради върху тези неща. То не зависи от това колко години ходиш на църква; в колко служения си включен; даваш ли или не в дарението; колко богословски степени имаш; на коя църква си член и т.н. Спасението ни е подарък от Бог. Дар, за който Той плати най-високата цена.

Ст. 7-11: „Но това, което беше за мен придобивка, го сметнах като загуба за Христос. А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т.е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, като стана съобразен със смъртта Му, за да мога някак да достигна възкресението на мъртвите.”

След като Павел показва, че ако се сравнява с проповедниците на спасение чрез спазване на традиции и закони, той има правото да се гордее много повече от тях със своите успехи и постижения, той ясно показва, че цялата тази игра на фалшива религиозност е напълно безсмислена. Понякога толкова можем да фокусираме вниманието си върху старите си постижения, свидетелства и нещата, които Бог някога е правил в живота ни, че те да бъдат пречка на сегашното ни взаимоотношение с Христос.

След като прави преглед на всичките си постижения в живота, Павел казва, че счита всичко за загуба, в сравнение с познаването на Христос. Това изявление показва една съвършено различна ценностна система. Лично аз съм много предизвикан за това къде стои моето лично взаимоотношение с Бог. Колко ценно е то за мен? Когато стана какви са първите мисли, които идват в ума ми? Когато си лягам с какви мисли заспивам? През деня имам ли време за моя Господ Исус Христос или имам време за всичко останало, и ако остане време за Него? Често сякаш даваме всичко от себе си за нещата, които правим за Бог, а се оказва, че не отделяме време да Го познаем по-добре.

Праведността идва само от Бог и тя е, която ни подсигурява достъп до Него и право на взаимоотношения с Него. Правдата/праведността от закона и от добрите дела не може да ни подсигури взаимоотношения с Бог. Само Христовата праведност, може да направи това за нас. Тя се получава единствено чрез вяра в Христос. За да познае Христос и силата на Неговото възкресение, Павел се отказа от всичко – семейство, кариера, приятелства и собствената си свобода. Ние също имаме право на това знание и на същата сила, но за да им се наслаждаваме, трябва да пожертваме нещо.

За да преживее един спортист радостта от победата, преди това трябва да плати високата цена на постоянство, лишения от много удоволствия и усърдие в тренировките си. Какво сте готови да пожертвате, за да познавате Христос по-добре? Заетата си ежедневна програма, в която да отделите време за молитва и за изучаване на Божието Слово? Одобрението на приятелите си? Някои от личните си плановете и удоволствия? Каквото и да е това, което решите да пожертвате, познаването на Христос си заслужава жертвата.

Ст. 12-14: „Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен; но гоня, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус (дано да стана всичко това, за което Христос ме спаси и иска да бъда). Братя, аз не смятам, че съм уловил (достигнал до мястото, където трябва да бъда), но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам/гледам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.”

Целта на Павел беше да познава Христос, да бъде като Него и да бъде всичко, което Христос има за него. Понякога ние дотолкова живеем в миналото си, че не можем да погледнем и да се зарадваме за настоящите и бъдещите неща, които Бог има за нас. Някои хора не могат да забравят и да си простят за провали и грешки в своето минало. Те продължават да живеят в страх да не се провалят отново и затова не правят нищо от това, което Бог има за тях днес. Други живеят със спомени от стари наранявания и са издигнали стени между себе си и другите. Те не желаят да допуснат това да стане отново, като по този начин лишават себе си от пълнотата на това, което Бог има за тях. Трети разчитат на нещата, които Бог е правил за тях преди години.

Павел избра да забрави всичко от миналото си и да остави миналото в миналото. Той можеше цял живот да се чувства виновен за смъртта на християните, които беше преследвал и предал на смърт преди да срещне Христос. Но апостолът избра да забрави миналото и да погледне напред. Когато ние се покаем и поискаме прошка за греховете си, Бог поставя всичко под кръвта на Исус и ни дава Неговата праведност. Той ни прощава всеки грях, извършен до този момент и ни дава едно ново начало. Но ние трябва да изберем дали ще оставим миналото ни да ни държи в оковите си, или ще изберем да живеем с нещата, които Бог има за нас днес.

Ст. 15,16: „И така, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако вие мислите нещо по друг начин, Бог ще ви открие и него. Само нека да живеем според това, в което сме достигнали [и да мислим същото].”

Павел насърчава всеки зрял християнин да мисли така, както той мисли. Когато с човешки усилия се опитваме да живеем един съвършен християнски живот, можем да стигнем до отчаяние и обезсърчение. Това също може да ни доведе до състояние да се чувстваме толкова далеко от съвършенството, че да си мислим, че никога няма да можем да угодим на Бог. Но тези, които са зрели, се учат да разчитат на силата на Святия Дух в живота си, защото са осъзнали, че със собствени сили няма да успеят.

Духовната зрялост също включва и да правиш това, което вече знаеш, че трябва да правиш. Някои постоянно се оправдават, че все още не са научили всичко. Те прекарват цял живот в търсене на истината и никога не я намират. Павел заръчва на филипяните да живеят според това, което вече са научили и знаят. Това не означава, че трябва да спрем на едно място и да не растем повече, но трябва да започнем от някъде и след това, когато прибавяме към знанията си, делата ни да съответстват на новите неща, които знаем.

Ст. 17: „Братя, бъдете всички подражатели на мен и внимавайте в тези, които живеят така, както имате пример в нас.” Наскоро на едно събрание стана на въпрос, че ние се нуждаем от добри примери във вярата, които да следваме. Вярно е, че Бог ни е създал оригинали и не е нужно да имитираме живота или служението на някой друг, но ние можем да подражаваме на христоподобния им характер. В естествения живот едно дете следва примера и често дори неосъзнато имитира своите родители и по-големи братя и сестри. В духовния живот става същото. Едно духовно бебе или дете се учи от примера, който има от другите, с които общува.

Както самият Павел изповядва в ст. 12, никой от нас не е съвършен. Но той насърчава филипяните, както самият той е избрал да следва Христос, така да сторят и те. По това време най-вероятно Евангелията все още не са били разпространени до всички новоосновани църкви и е било от още по-голямо значение за вярващите да имат добри примери, които да следват.

Можем да се запитаме достигнали ли сме до зрелостта на християнския си растеж да можем да кажем на другите да подражават на нас? Какви ще станат хората, които гледат на нас като техни примери и ни имитират? Ст. 18, 19: „Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, живеят като врагове на Христовия кръст; чийто край е погибел, чийто бог е коремът и чието хвалене е в това, което е срамно, които отдават ума си на земните неща.”

Павел не критикува единствено проповедниците на спасение чрез закона, но и всички онези християни, които живеят като „врагове на Христовия кръст”. Това са хора, които не са разпнали плътта си с Христос и живеят за своите собствени удоволствия и желания, без да се замислят за нуждите на другите. Свободата, която имаме в Христос не е свобода да бъдем себични. Това е свобода да използваме всяка възможност да служим и да станем възможно най-добрия човек, който можем да бъдем.

Ст. 20, 21: „Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител – Господ Исус Христос, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, според действието на силата Си да покори и всичко на Себе Си.” Жителите на град Филипи са имали същите привилегии като жителите на Рим, тъй като Филипи е бил Римска колония. По същия начин един ден ние ще имаме всички привилегии на жителството на небесния Ерусалим, защото принадлежим на Христос. Затова трябва да внимаваме да не сме толкова вързани за земните неща, че да съжаляваме, когато Христос дойде да ни вземе.

Ние с нетърпение трябва да очакваме момента, когато нашите смъртни, болни, страдащи, немощни тела ще бъдат променени в миг на око и ще получим тела като на Исус след Неговото възкресение. Това е чудесната надежда, която имаме и с която живеем. Тя ни дава силата да издържим кратковременните изпитания, трудности и неудобства, през които преминаваме, докато сме на тази земя и в тези тела.

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in ПубликацииComments (0)

Tags: Вярата, ИЗПИТА

ИЗПИТА НА ВЯРАТА

Posted on 21 януари 2010

Пастор Николай Кокончев

Яков 1:3-4: Kато знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

Няма човек живял с вяра на земята без да бъде изпитан. В тази поредица от поучения ние поставихме във фокуса библейската вяра. Не вярата в какво да е, не неопределената вяра а вярата в Бог и Сина Му Исус Христос. Тя ни води към спасение и ни дава способност да преминем през тази земя като победители. Но тази вяра не може да не бъде изпитана. Само изпитанието дава сигурност. Вие може би мислите че Бог няма пръст в изпита, но най-често Той става инициатора.

Авраам е наречен в словото “баща на вярата”. Той направи нещо за което никой друг не бе способен. След като получи обещанието, че ще има син на 100г. възраст той повярва и Сара жена му роди на 90г. възраст. След известно време обаче Бог поиска нещо нечувано от него. Нека да прочетем историята в Бит. 22:2-8 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал. На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч. Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас. И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно. Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето? И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

Това беше изпита на Авраамовата вяра. Да, той беше получил сина си по обещание, знаеше, че Бог е обещал потомство от това момче. Но думите на Бог бяха за него заповед. Често пъти ние не разбираме Бог. Той не ни обяснява нито пита какво да направи. Изпита на вярата е изпит на покорство към думите на Бога. Авраам не знаеше защо Бог иска да жертва сина си, не знаеше и как да обясни това на момчето. Навярно имаше стотици въпроси в ума си, но знаеше едно и то беше най-важно: Бог ще промисли!

И наистина Бог промисли, дори в последния момент. Но нека да чуем края на този разказ: Бит. 22:9-13 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

След всичко това Авраам беше обявен за издържал изпита. По късно той ще влезе в списъка на героите на вярата: Евр. 11:17 -19 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, – оня, комуто беше казано: „По Исаака ще се наименува твоето потомство“, като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, – отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.

Авраам по време на изпита разсъждаваше не колко е лош Бог и колко много иска от него а това, че Бог е всемогъщ и може да възкресява от мъртвите. Вярата му беше не в сина му Исаак, а в Бога. Това е промяна на мисленето в полза на вярата.

Нека да си спомним и за Йосиф сина на Яков, който прекара 14 г. в затвора без да роптае срещу Бог който му каза, че един ден ще управлява. Без да направи компромис нито за миг той прие незаслужената си съдба като знаеше, че това е изпит на вярата му. Един ден обаче седна на престола и стана втори след Фараон. Самият египетски народ го нарече «Спасител на века». Не е ли огромна наградата на вярата?

По късно вярата на пророците се изпитваше със гонения и преследване. Пророк Данаил беше хвърлен в рова на лъвовете. Но Бог изпрати ангела си за да затвори устите на лъвовете. Цялата нощ хищниците бяха кротки като агнета. Преди това трима млади хора бяха хвърлени в нежежена огнена пещ пак заради това че вярват в Бог а не в идолите. Всички те бяха избавени свръхестествено. Но, ще ви кажа и това. Те не поставяха условие на Бог за избавление. Те бяха готови на всичко. Чуйте какво казаха на царя: Дан. 3:17 – 18 Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.

Ако продължим през човешката история винаги ще видим хора преминали изпита на вярата за слава на Бога. Такива бяха апостолите. Яков умря първи след обезглавяване, после убиха дякон Стефан после всички апостоли без Йоан. Едни биваха избавени други умираха за вярата си. Както пише:

Евр. 11;33-38 с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски. Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. Tова са хората преминали изпита на вярата с отличен.

Съвременните хора искат всичко, веднага, и то с най-малко усилия. Живота с вяра няма нищо общо с това. След изпита винаги идва благословението. Всички живеещи с вяра гледат напред към бъдещето, към вечността. Може би си казваш: не е ли по-важно сега да съм добре! Живота ти човече е само един миг а вечността е без край. Имаш този живот за да се подготвиш за вечността. Не мисли че нещата се случват просто така. Всяка ситуация, всеки ден е от значение. Всяка стъпка на вяра е последвана от изпит и така човек става твърд и силен за да продължи напред. Вижте какво пише апостол Петър: 1Пет 1:6-7 В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни, с цел: изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос;

Всички споменати хора описани в Библията преминаха през тази земя оставяйки след себе си следа и най-вече пример как малкия човек, дори без да види Бог може да живее чрез вяра. Те бяха поставени в трудни ситуаций, неразбрани и преследвани, но нито за миг не се предадоха защото знаеха че ако искат да живеят и то истински трябва да вярват. Затова в Библията на няколко места пише : А праведният ще живее чрез вярата си. Но, на всичко идва края. Един ден вярата няма да ни трябва защото ще видим Бог и няма да има нужда да вярваме. Но докато сме на земята ние назидаваме духа си за да може да живеем за Исус чрез вяра.

Ти имаш частица от тази вяра в сърцето си. Бог е дал на всеки тази способност. Ап. Павел пише: Рим. 12:3 Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.

Думата всеки означава – всеки. Тука става въпрос за тебе. Но, за да започнеш живота с вяра трябва да предадеш всичко на Исус. Греха, желанията си, целия си живот. Той го взема за да ти го върне пълен с нов смисъл.

Ако си готов и наистина го искаш започни с молитва: ГОСПОДИ ИСУСЕ АЗ ИДВАМ ПРИ ТЕБЕ С ПОКАЯНИЕ МОЛЯ ТЕ ПРОСТИ ГРЕХОВЕТЕ МИ ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ. АЗ ВЯРВАМ ЧЕ ИСУС ЖИВЯ НА ЗЕМЯТА, УМРЯ ЗА МЕНЕ И БЕШЕ ПОГРЕБА. ВЯРВАМ ЧЕ ТОЙ ВЪЗКРЪСНА НА ТРЕТИЯ ДЕН. СЕГА С ВЯРА ПРИЕМАМ ИСУС ЗА МОЙ СПАСИТЕЛ. ОБЕЩАВАМ ДА ТЕ СЛЕДВАМ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ДНИ НА ЖИВОТА СИ АМИН!

Ако си искрен и готов да продължиш своя живот с вяра, то Бог ще те пази, закриля и ще се грижи за тебе. И един ден ще видиш лицето Му за да прекараш Вечноста заедно с Него. Не забравяй три важни неща:

Първо – чети Библията всеки ден и размишлявай върху Словото на Бог, това е единствената храна за новият човек в тебе. Дори и да не разбираш всичко Божият Дух ще ти помогне.

Второ – моли се, не със заучени молитви но изливай сърцето си. Споделяй с небесния си Баща всичко което те вълнува и ще започнеш да чуваш гласа Му вътре в себе си.

Трето – намери си църква където да се поучаваш и растеш в познанието на Бога. Коя да бъде тази църква? Моли се и Бог ще ти я покаже!

Tag Archive | "Вярата"

Tags: znn, Вярата, ГАБИ, СЪРВАЙВЪР

Posted on 20 юли 2010

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in НовиниComments (0)

Tags: Вярата, Любо, те

Posted on 11 юни 2010

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in НовиниComments (0)

Tags: Бога, Вярата, Мишо, ШАМАРА

Posted on 30 май 2010

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in Новини, ПубликацииComments (0)

Tags: АНГЕЛОВ, Вярата, Дани

Posted on 05 май 2010

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in НовиниComments (0)

Tags: ВЛАДО, Вярата, Сигнал

Posted on 21 април 2010

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in Интервю, НовиниComments (0)

Tags: ВЛАДО, Вярата, Сигнал, част

Posted on 21 април 2010

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in НовиниComments (0)

Tags: Вярата, Димитров, ЗА, Мартин

Posted on 19 март 2010

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in НовиниComments (0)

Tags: Вярата, радост

Posted on 22 януари 2010

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in ПубликацииComments (0)

Tags: Вярата, ИЗПИТА

Posted on 21 януари 2010

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in ПубликацииComments (0)

Tags: Вярата, ЕЛВИСА, Цецо

Posted on 18 януари 2010

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in Новини, ПубликацииComments (0)

Stay up to date

Връзки

Нови проекти