![ripped[1]](http://www.evangelsko.info/wp-content/uploads/2010/08/ripped1-300x225.jpg "ripped[1]")
Превод: Соня Илиева
Лори Ан Фаръл, която преподава ранна съвременна история и английски език в университета Клеърмонт в Клеърмонт, Калифорния, започва да изучава текстовете на Англия по времето на кралете Тюдор и Стюарт като втора специалност. Преди да влезе в академията през 1980г., д-р Фаръл работи в университета Йеил, където по-късно завършва докторската си степен и публикува своята книга върху английската Библия. В книгата тя описва за социалния и политически контекст на събитията, документирани във филм „Битката за Библията”.
Въпрос: За съвременните зрители може да изглежда странно, че тълкуванието на Библията през 14 век е било изключително важно и в политическо отношение. Бихте ли обяснили как се вплита това разделение на двете сфери, на политика и религия, през периода 14-16 век?
Отговор: Най-простият отговор е, че в средновековния Запад, тези две сфери не са съвсем отделни. Те образуват едно непрекъснато цяло, което означава, че в някакво отношение хората на средновековието практикуват благочестие във всекидневния живот. Винаги когато религия и политика се смесят, духовното измества светското. Водачеството на папата по духовните въпроси (което се прехвърля и върху светския живот в папските държави) е всесветско водачество, докато крале и императори, които често заявяват, че имат властта си по божествено право, търпят ограничени и контрол в рамките на т.нар. „западно християнство”.
Въпрос: Можете ли да кажете нещо повече за обстоятелствата, свързани с идеята на Уиклиф за директен достъп на хората до Библията? Уиклиф е видна фигура в духовния живот и изтъкнат политик, така че малко е изненадващо, че изведнъж се е превръща в толкова омразен на всички, като дори ексхумира тялото му, за да се му се нанесе наказание посмъртно. Как се появяват неговите идеи?
Отговор: Уиклиф е бил наистина един много изтъкнат духовник, а видните духовници през този период често влизат в конфликт с йерархията на Църквата. Въпросът е, че Уиклиф основава своята вяра по-скоро върху авторитета на Божието Слово, отколкото върху властта и авторитета на папата и на всички папи и църковни съвети, които са се редували през вековете и които са определили християнската ортодоксалност през поколенията, вмъквайки човешки елементи по важни доктринални въпроси от ранните векове на християнската епоха. Пропагандирането на един свещен текст (сбор от думи, записани през 4 век в книга, наречена Библия) като източник на власт, а не на папата и църковната традиция е революционното в забележителния принос на Уиклиф за пред-реформаторската епоха. Той съвсем не е първият протестант, тъй като не е възможно да бъдеш „първи” в нещо което все още не е факт в историята. По-скоро, той е един радикален средновековен вярващ .
Аз не приемам твърдението, което представя протестантската „ортодоксалност” по следния начин: ако протестантите имаха минало, което можеше да се проследи чрез идеите, предавани от поколение на поколение, тогава те имат минало, което е различно от това на Римо-католическата църква, един вид приемственост, която произтича от постоянната съпротива срещу това, което е представяло западното християнство. Това просто не е вярно. В много отношения особено по въпросите за църковната власт, протестантските и католическите представи се покриват. Те просто се различават по въпроса за това, което определя властта на църквата – протестантите твърдят, че това е само „Библията” (въпреки, че самите те имат нужда от институционална структура и история, а не само от текст), а Римо-католическата църква твърди, че властта на църквата се определя от Библията и дълготрайната историческа традиция.
Въпрос: Разбирането на спасението идва чрез текст на Библията, а не чрез църквата е същността на Протестантизма. Дори и да не е бил първият протестант, Уиклиф наистина изглежда, че с работата си предшества Реформацията в този много важен аспект.
Отговор: В това мнение има основание стига да имаме предвид, че разбираме това „предхождане” от нашата историческа гледна точка, а не от тази на Средновековието. От историческа и богословска гледна точка, дори протестантите от 16 век смятали, че спасението е процес – съвместима, желана и необходима част от членството в църквата. „Ортодоксалните” протестанти преследвали радикални и нелегални секти като анабаптистите често с потресаваща за нас свирепост и жестокост. Английските протестанти, например не можели да си представят свят, в който от хората не се изисква да ходят в (забележете) държавна църква. Такава, в която хората са кръщавани при раждането си, като определящ показател за изискваното членство през това време. Никой не е имал избор. Последователите на Уиклиф може да са искали Библия на английски език, но те нямало как да предвидят протестантската реформация, защото те не са родили тази идея. И така, те са представители на средновековния период с радикални идеи, но не и пророци, предвидили какво ще се случи в следващия век.
Въпрос: Тогава как Уиклиф вижда себе си в отношението си към християнството като цяло и към църквата като цяло?
Отговор: Аз мисля, че той е бил образован опозиционер. В Църквата във всеки век е имало такива преди, а и след Реформацията. И пред-Реформаторската църква всъщност е била добра в изслушването и даването на отговори на новите идеи. Например, Ордена на просещите братя, като и новоинституциализираните Францискански и Доминикански ордени, предложенията за свещени практики, предложенията за определяне на свещените дни като Корпус Кристи. Това, което превръща хора като Уиклиф (или Лутер) в отстъпници, е отхвърлянето на техните идеи от Църквата. Те търсят промяна в един бързо променящо се период, като късното средновековие и нямат основание да мислят, че идеите им е няма да бъдат послушани.
Въпрос: Преводът на Уиклиф съвсем не е бил изолиран опит. Може ли да ни кажете нещо повече за хората, участвали в превода на „Уиклифските” Библии? И знае ли се колко бройки са били направени?
Отговор: Съвсем сигурни сме, че Уиклиф не е превел само едно нещо. Ето защо ние наричаме Библиите „Уиклифски Библии”, а не „Уиклифска Библия”. Моето мнение е, че Уиклиф се е интересувал много повече от Библията, отколкото от „английската Библия” и е изразявал религиозните си идеи на латински до края на своя живот. Не се знае колко мъже и жени са участвали, колко човека са притежавали Библии, нито колко човека всъщност са ги чели. Действителният брой може да е поразително малък. Това, което имаме е около 250 копия от тези забранени за времето си текстове – някои от които запазени в цялостен вид, а от други са останали само части. Това може да изглежда на някои малко, но като се има предвид, че всеки ръкопис е оригинален, ръчно написан уникат датиращ от века преди изобретяването на печатарската преса, това наистина е много. Изобилието от запазени материални доказателства всъщност означава, че Уиклифските Библии досега са най-големият пример на средновековна литература на английски език с която разполагаме. Възможно е дори, това да означава, че историците надценяват влиянието, обхвата и властта на Уиклифското (или Лолардско) движение, просто поради изобилието на материални доказателства.
Прочетено от другите:
![coverdale1[1]](http://www.evangelsko.info/wp-content/uploads/2010/08/coverdale11.jpg "coverdale1[1]")
![012tsvingly[1]](http://www.evangelsko.info/wp-content/uploads/2010/08/012tsvingly1.jpg "012tsvingly[1]")
![number10[1]](http://www.evangelsko.info/wp-content/uploads/2010/08/number101.jpg "number10[1]")
![ripped[1]](http://www.evangelsko.info/wp-content/uploads/2010/08/ripped1.jpg "ripped[1]")
