Make text bigger  Make text smaller  Toggle background color  Bookmark/Share

YouVersion и BibleWorks с нови версии на български език

YouVersion BibleWorks

Вече повече от три години, Bibliata.com партнира с две от водещите компании за електронни Библии с цел да популяризира използването им и на български език. В резултат на това партньорство, мобилната Библия за iPhone и най-добрият софтуер за библейско изучаване Bible Works вече се разпространяват с три български версии на Библията (РИ 1940, Цариградски и Верен). Тази седмица важни попълнения в програмното осигуряване и на двата продукта бяха активизирани и могат да бъдат намерени съответно на адрес:

YouVersion за iPhone: http://www.youversion.com/versions/bg1940

Bible Works 8.0: http://www.bibleworks.com/download.html


Съвременни английски преводи и версии на Библията

Доний Донев

До издаването библейския превод от Джон Уиклиф, само малки части от писанията са преведени на английски език. И тъй като формирането на английския език датира около 600г., в първия век на използването му са преведени само Псалмите и част от Евангелията. Пълният превод на Евангелието според Йоан е завършено от Беде около 735г., а 165г. по-късно крал Алфред Велики превежда част от Петокнижието.

В разгледаните до момента прото-английски преводи има три основни проблема: (1) те са превеждани от латинската Вулгата вместо оригиналите езици, (2) като преводи, те са неточни и (3) в по-голямата си част, са използвани само в тесен кръг от монасите и никога не достигат до широките маси. Ето защо, появата на английски превода на Уиклиф е революционна както за развитието на езика, така и за богословската обосновка на Библия на говоримия език. Още повече, че имено този текст започва един период на реформация за английското общество и църква, който ще завърши едва с издаването на официалният оторизиран превод на Кинг Джеймс през 1611г. паралелно с католическото английско издание от латинската Вулгата, известно като Библията на Доуей.

Английският превод на Тиндел е централен за този период, полагайки основата за преводът на Кинг Джеймс, направен след по-малко от век. Дефакто, в периoда между двете издания няма друг цялостен английски превод на Новия завет. Кинг Джеймс, от своя страна, слага началото на поредица от буквални и перифразирани, критични и литературни, английски преводи на Библията, които ще бъдат предмет на следващите няколко статии от настоящата поредица, както следва:

1525: Тиндел
1535: Ковърдейл
1537: Матюс
1539: Великата Библия
1560: Женевската Библия
1568: Епископската Библия
1610: Доуей
1611: Крал Джеймс (KJV)
1885: Ревизирано издание
1901: Американска стандартна версия (ASV)
1952: Ревизирана стандартна версия (RSV)
1965: Разширена Библия
1966: Ерусалимска Библия (Британска католическа версия)
1970: Нова английска Библия (NEB)
1971: Нова американска стандартна Библия
1971: Живата Библия (перифразирана) (LB)
1976: Библия на добрата вест (GNB)
1978: Нова международна версия (NIV)
1982: Нова версия на Кинг Джеймс (NKJV)
1989: Ревизирана английска Библия (REB)
1990: Нова ревизирана стандартна версия (NRSV)


Ранни версии на немската Библия

GermanBible-2[1]д-р Теол. Доний К. Донев

Немската Библия води своето начало от епископ Вулфила, който още през 4в. превежда почти целия Нов завет от старогръцки на говоримия готски диалект, създавайки най-раният писмен образец на тутонската филология. Почти милениум по-късно, се появява цялостен немски библейски превод. Новият текст следва буквално йеронимовата Вулгата, по подобие на английския превода на Уиклиф от 1380 г. Няколко копия са запазени от този превод в различни библиотеки в Бохемия и Саксония.

Близко до този текст е първото печатно немска издание на Библията излязла от пресата на Гутенберг в поне 18 различни ревизии през в периода 1462-1522г. Повечето издания са с двутомно фолио и щамповани илюстрации, съдържащи разнообразни четения от различни варианти на латинската Вулгата. Заради тези различия, архиепископът на Майн, Бертолд издава на 4 януари 1486г. официална забрана против печатане на свещени и научни книги без неговата лична оторизация. Причината която Бертолд посочва е, че немският език е неспособен да пресъздаде казаното на гръцки и латински, и че миряните не могат да разбират и тълкуват Библията.

Точният произход на превода на средновековна немска Библия остава неизвестен до днес, но една от версиите предполага, че е дело на Валдензите, които имат и романска (говорима латинска) версия на Библията, а на местата където Вулгата съдържа различни варианти, за базов текст е използван Тепленсийския кодекс. Другата версия, която произлиза от католическите научни среди, е че средновековната немска Библия е дело на католически монаси, които нанасят само поправки, които не водят до разминаване с доктрините на църквата. Но дори ако това е така, имено тази немска версия на Библията е сред преводите забранявани от няколко римски папи.

Съвременник на тези преследвания и противник на идеята, че Библията не може да бъде разбрана от миряните, Мартин Лутер става защитник имено на този текст, който ползва за прототип при превода, който по-късно ще бъде наречен Библията на Лутер. На 31 октомври 1517 г., монахът от Ерфурт, доктор по теология от витенбергския университет и бъдещ основоположник на протестантството, заковава своите 95 тезиса на външната порта на катедралата във Витенберг. За много историци, това е преклонният, който дава начало на Реформацията. Но истината е, че и движението Реформация и убежденията, които подтикват Лутер към публичното изобличаване на порочните практики на Католическата църква, са положени дълго преди горепосочената дата с неговите първи опити за превод на Новия завет от гръцкия оригинал и получаването на едно ново илюминирано просвещение за значението и силата на библейския текст. Важен елемент в това развитие са лекциите му върху Псалми (1513-1515г.) и Посланието до Римляните (1515-1516г.), в пълните 500 страници с преводачески бележки и коментар оповестени от ватиканската библиотека едва през 1908г., личат неговото лично духовно пробуждане и заченките на Реформацията.

Имено за това начало Лутер ще пише в своята автобиография години по-късно: „Накрая, като размишлявах ден и нощ, Бог ми показа милост и аз обърнах внимание на връзката в думите: „Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее.” (Римляни 1:17). – и там започнах да разбирам, че праведността на Бога е онази праведност в която човек живее чрез дар от Бога – с други думи, чрез вяра – и това което Павел има в предвид е следното: праведността на Бога, изявена в Евангелието е пасивна; с други думи, това чрез което милостивият Бог оправдава е вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее.” Разбирайки това, аз се почувствах веднага новороден, все едно бях влязъл през отворените порти на самия рай. Там и тогава цялото Писание стана променено за мен …”


Английски версии на Библията преди превода на Уиклиф

69_OrrmulumДоний К. Донев

Английската литература бележи значителен възход след Нормандското нашествие. Eдин от първите знаци за това е религиозна поема под името Ормулум. Написана в края на 12 в. от монаха Ормом, тя съдържа текста на Четвероевангелието и Деяния на апостолите в стихотворна (метрична) форма. Главната духовна литература по това време е френско езична заради заселилото се нормандско населениe. Почти 90 от тези ръкописи са запазени до наши дни, като главно място между тях заемат няколко богато илюстрирани преписи на Апокалипсиса. По-късно някои от тях са преведени и на английски.

В средата на 14 век популярни стават две английски версии на Псалмите. Едната от тях е дело на Ричард Рол, монах от Хампол в Йоркшир. В нея английския превод е подреден в линеарен паралел с латинският текст. Другата е създадена в западна Англия, като текстът е подреден по подобен начин. Предполага се, че е дело на Уилям от Шорхам, Викар в Кент (въпреки, че използваният диалект нееднозначно показва чуждо авторство).

Друг любопитен английски ръкопис се намира в Магдаленския колеж в Кембрдиж, каталогизиран като: Pepys MS 2498. Той представлява разказ за живота на Христос, подреден и компилиран за прочит в неделно богослужение и на църковни празници.

Наскоро група ръкописи, за които се предполага, че са част от Библията на Уиклиф, са разпознати като отделен самостоятелен превод на Новия Завет на анонимен преводач. Понастоящем те не съдържат Апокалипсиса, а Четвероевангелието е представено само от Матей 1:1-6:8. Оригиналният текст е включвал четирите големи църковни послания, Павловите послания, с по-късна добавка на 2-3 Йоанови, Юда, Деяния и част от Матей. Четири преписа на този ръкопис са запазени до наши дни. Прологът разказва, че са направени по молба на монах и монахиня, от висшестоящ свещеник с риск за живота си. Това показва, че преводът е направен след началото на гоненията срещу Уиклиф и неговите последователи.


Староанглийски версии на Библията

Д-р. Теол. Доний К. Донев

Историята на английската Библия започва с християнизацията на Британия като колония на Рим. Тертулиан и Ориген свидетелстват за наличието на английски църкви още в началото на 3 в. Няколко британски църковни лидери присъстват на Никейския събор през 325 г. Но въпреки че Британия приема християнството толкова рано, при англосаксонското нашествие през 5 в. тутонските орди разрушават християнските църкви и връщат острова към езическите му обичаи. Ще минат векове преди християнството да бъде установено като официална религия в Британия.

Войнстващите германски племена разделят острова на малки региони, седем от Седемте кралства на Британия: Нортумбрия, Мърсия, Уесекс, Есекс, Съсекс, Кент и Източна Англия. Всяко от кралствата използва свой различен диалект.

Около 563 г. св. Колумба започва религиозен център на Йона възстановявайки келтското християнство в северна Британия. През 596 г. папа Григорий Велики изпраща група мисионери, водени от Авугстин Блажени в Кантънбъри в опит да върне южна Британия към християнската вяра. Двете страни стават естествени противници в опитите си за християнизация на острова до 664 г., когато синода в Уитби достига до временно помирение.

Вероятно от този период датират и първите англосаксонски преводи на Библията, които за съжаление не са достигнали до наши дни. До нас не е достигнал и текстът на Евангелието според Йоан, преведен от Преподобния Биди на тогавашния говорим английски. Алфред Велики също работи по подобрен превод, но никога не го завършва.

Най-ранните староанглийски версии, запазени до днес, датират от 10 в. Някои от тях съдържат само английски текст, а други са латински интерлинеари. В тях влиянието на Вулгата е повече от явно, като множество латински думи остават непроменени в английските версии поради липса на достатъчен динамичен еквивалент на думи. Те са предадени буквално от латински в староанглийските версии на Библията:
 creatio (лат. създавам) в Битие 1:1 и Евреи Heb 9:11
 salvatio (лат. спасявам) в Исая 37:32 и Ефесяни Eph 2:5
 justificatio (лат. оправдавам) в Римляни 4:25 и Евреи 9:1
 testamentum (лат. завет) в Матей 26:28
 sanctificatio (лат. освещавам) в 1 Петрово 1:2 и ч Коринтяни 1:30
 regeneratio (лат. възстановявам) в Матей 19:28
 raptura (лат. грабвам от съществителната форма на думата грабване) в 1 Солунци 4:17.

Много са и примерите на остатъчни чуждици. Например, думата „publican” (англ.) идва от латинската дума „publicanus” (лат. бирники, Матей 10:3). Фразата „far be it” (англ. да не бъде, да не ми даде) идва от латинската дума „absit” (Матей 16:22). Други примери включат думите apostolus (букв. „изпратен”, но носеща конкретния смисъл на апостол във Вулгатата), ecclesia (букв. „събрание”, но носеща конкретния смисъл на „църква” във Вулгатата), evangelium (букв. „добра вест”, но носеща конкретния смисъл на „евангелие” във Вулгатата), както и думите Pascha (лат. пасха) и angelus (лат. ангел).


Нубийски и Согдиански версии на Библията

nubianДоний К. Донев

В ранните векове на християнската ера Нубия се състои от три царства, разположени между Египет и Етиопия. Проповядването на християнската вяра в Нубия започва почти по същото време, по което навлиза в горен Египет (3-4 в.). Гонението на църквата по време на царуването на Диоклетиян принуждава множество християни да се преселят на юг, където е разположена Нубия. Това са предимно монофизити и мелхити.

Първите официални християнски мисионери пристигат в Нубия едва в средата на 6 в. Най-вероятно по същото време са направени и най-ранните преводи на Библията на нубийски. В следващите 500 г. бележат разцвет на християнството в Нубия, което води до съществуването на няколкостотин църкви.

Около 14 в. обаче нашествието на исляма на юг от Египет води до исляминизирането на Нубия. Унищожени са църкви, общества и, разбира се, множество богослужебни книги. Доказателства за съществуването на нубийски преводи на Библията стават известни едва през 1906 г., когато д-р Карл Шмид закупува в Кайро 16 страници от пергаментов ръкопис, идващ от горен Египет. Страниците съдържат Рождествен лекционер, предназначен за 20-26 декември. Всеки от тези дни съдържа избрани четения от книгите Римляни, Галатяни, Филипяни, Евреи и две от евангелията (Матей и Йоан). Подбраните текстовете не намират паралел в никой от познатите до сега гръцки или коптски лекционери. Изключение правят само два пасажа, предназначени за четене на 25 декември (Галатяни 4:4-7 и Матей 2:1-12), които са в реда на познатата гръцка менология (месечно четене от житията на светиите). Като други нубийски ръкописи, тези текстове са написани в азбука, която може да бъде определена като коптска, обогатена с няколко букви, предназначени за обозначаване на звуци с лингвистични особености. В края на 20 в. са открити и няколко други библейски фрагмента на нубийски. Между тях са пасажи от Евангелието според Йоан и Апокалипсисът.

Подобна е съдбата и на согдианските версии на Новия Завет. Согдиан принадлежи на групата индо-европейските езици и е използван в среден Иран. След средата на 5 в. той става най-говоримият език в Самарканд и в по-голямата част от централна Азия.

В началото на 20 в. в Китай, в Туран, са намерени няколко християнски текста, между които фрагменти от евангелията на Матей, Лука и Йоан, както и части от 1 Коринтяни и Галатяни. Тези фрагменти датират от периода 9-11 век. Използваният шрифт наподобява форма на сириак, известна като естрангела. Предполага се, че повечето от преводите са направени по време на несторианската мисия в средата на 7 в.


Арабски версии на Библията

arabicbible

Доний К. Донев

В древността Арабия включва територията на Месопотамия, източна и южна Сирия и Юдея до Суец. Птоломей разделя тази територия на три части: (1) Арабия Феликс (означаващо „плодотворна”), (2) Арабия Петрае (означаващо „каменна”) и (3) Арабия Дезерта (означаващо „пустинна”).

Не се знае точно кой и кога е донесъл благовестието по тези земи. Знае се, че Ориген пътува до Арабия поне два пъти през живота си, за да участва в доктринално богословски дискусии, разискващи еретически тенденции у богословието на двама църковни водачи, Вирилий и Хераклит. По-същото време се правят и опити за покръстване на някой номадски племена, като същевременно християнски мисионери навлизат в южните части на Арабския полуостров през Етиопия.

Най-ранните новозаветни преводи на арабски са направени около 8 в. До нас са достигнали около 75 арабски ръкописи, които се разделят на шест лингвистични групи:
(1) Преводи, направени от гръцки език
(2) Ръкописи, направени директно от или коригирани с помощта на сириакската Пешита
(3) Ръкописи, направени директно от или коригирани с помощта на коптски (предимно бохаритски) текстове
(4) Преводи от латински
(5) Ръкописи, направени от два различни източника по поръчка на патриарха на Александрия през 13 в.
(6) Разнообразни ръкописи, характеризирани под формата на римувана проза.

Най-ранният открит арабски новозаветен текст е Синайският арабски ръкопис 151 от 867 г. Намерен е в манастира св. Катерина в Синай през 19 век. Съдържа всички глави на книгата Деяния заедно с посланията. Четирите евангелия са били в отделен том, който не е намерен. Текстът е преведен в Дамаск от арабски християнин на име Бишир Ибн Ал Сирри. Ал Сирри започва работата си по превода от Посланието към Римляните, използвайки арамейски за базов текст. Преводът е придружен от текстов коментар, бележки в полето, лекционерни бележки и глоси. Детайлно фотокопие на ръкописа е издадено от Института за средноизточни новозаветни изследвания под редакцията на д-р Харви Стаал.

До нас е достигнал и арабски новозаветен ръкопис, класифициран като Folio 1 recto of Sinai Arabic 71, датиращ от 10 в., който съдържа откъс от евангелието според Матей 23:3-15. Някои други от по-късните ръкописи са запазили и арабски превод на Диатесерион. Този превод съществува в две форми, които са повлияни от Пешита.

От Средновековието до 19 в. нови арабски преводи на Библията се правят за различни църковни групи. Те включват и различни етноси, използващи разновидни езикови вариации на арабски като мелхити, маронити, несторияни и яковити. Освен на класически арабски Библията се превежда и на диалектите, използвани в Алжир, Чад, Египет, Мароко, Палестина, Судан, Тунис, както и наречието, използвано в Малта.


Етиопски версии на Библията

41_ethiopian_400

Доний К. Донев

Историята за кръщението на слугата на етиопската царица в Деяния 8:26-39 често се смята за начало на християнството в Етиопия. Друга църковна традиция, обаче, приписва евангелизирането на Етиопия на непознат ни днес апостол. Най-ранното документирано присъствие на християнството в Етиопия е от 4 в. Според Църковната история на Руфиний, по времето на Константин Велики двама младежи, Фрумений и Адесий, проповядват в етиопската столица Аксум. След като царското семейство приема вярата, Фрумений се среща с епископ Атанасий, който му дава нужните помощници и титлата епископ на Етиопската църква.

Християнството в Етиопия се разпространява значително бързо и по време на посещението си в средата на 6 в. Кузма пише, че Етиопия е християнска държава. Това се дължи както на предразположението на управниците към християнството, така и на многобройните християнски имигранти, които търсят прибежище в Етиопия. В по-голямата си част, това са монофизисти, които, осъдени на Халкедонския събор през 451 г., са принудени да напуснат Византия.

Девет от тези преселници превеждат богослужебна литература, строят църкви, основават манастири и полагат основите на етиопската църква. В същия период, 5-6 в., във връзка с мисионерската дейността на т. нар. девет светии, Новият Завет е преведен на етиопски. От няколкото хиляди етиопски ръкописи, пазени в европейски и американски колекции, около 300 съдържат текста на една или повече новозаветни книги. За съжаление, повечето от тези ръкописи са приблизително нови, датиращи от 16 -19 в.

Най-ранният етиопски препис, достигнал до нас, е Морган MS.828, съдържащ четирите евангелия (1400-1401 г.). Ръкописът съдържа 26 миниатюри с размер на цяла страница, осем орнаментирани канонически таблици и четири орнаментирани фолия.

Но най-интересната характеристика на етиопската версия на Библията е нейният канон. Неговата „тясна” версия съдържа 81 книги: 27 книги на Новия Завет, всички старозаветни книги, които са в Септуагинтата, апокрифните Енох, Юбилеи, 1-2 книги Ездра и три книги на Макавеите. Последните са неидентични с която и да е друга позната версия на Макавеите. “Разширеният” етиопски канон съдържа гореизброените книги, заедно с четири книгаи на Синодос (църковни практики), две книги на Завета и етиопските версии на посланието на Клемент и Дидаскалията.