Evangelsko.info

Неделни вечерни богослужения на ЖИВО

Evangelsko.info — Sun, 05 Sep 2010 15:00:50 +0000

Прочетено от другите:

По темата:

Женевската Библия (1557-1560)

Evangelsko.info — Sun, 05 Sep 2010 09:55:18 +0000

Д-р Доний К. Донев

Докато Великата и Епископската Библии се четат в църквите, три последователни англоговорящи поколения четат Женевската Библия в домовете си. Това е Библията на Уилям Шекспир, Джон Милтън, Оливър Кромуел и Джон Бънян. Наричат я Пилигримската Библия, защото първите заселници в Америка я предпочитат пред изданието на Кинг Джеймс.

След като Едуард VI, синът на Хенри VIII е детрониран през 1553г., на престола се възкачва сестра му Мери Тудор. По време на царуването й, протестантските постижения на Едуард са унищожени и Англия се завръща към римо-католицизма. Английските реформатори са принудени имигрират и търсят спасение в Женева, която е контролирана от Джон Калвин и Теодор Беза. Сред тях е зетят на Калвин, Уилям Уитингхам (1524-1579).

През 1557г., Уитингхам, Антони Гилби и Томас Сампсън издават нов английски превод на Новия завет. За базов текст са използвани гръцкия Нов завет издаден от Естиен през 1551г. и латинската версия на Теодор Беза (1556). Старият завет следва Великата Библия, като текстът е коригиран в съпоставка с еврейски и гръцки оригинали и сравнена с латинската версия на Лион Юда. Проектът е финансиран от английската църква в Женева, а цялата Библия е отпечатана от Ролан Хал през 1560г.

Няколко са факторите, които определят важността на Женевската Библия. На първо място, тя е първата английска версия направен от преводачески екип изцяло с помощта на гръцки и еврейски оригинали. Стандартният готически шрифт е заменен с по-лесен за четене латински, а за думите, които не са в оригинала, е използван наклонен шрифт. Това е също и първата английска Библия в която текстът е разделен на стихове и е без параграфи, по примера на четвъртото издание на гръцкия Нов завет на Стефанус (1551г.).

Самата Библия е с размери 13х19см. и съдържа 80 книги. Текстът е разположен в две паралелни колони. Коментарните бележки са разположени от двете страни на текста на всички книги, освен апокрифните. Предговорът й съдържа един от трактатите на Калвин известен като: „Христос е края на закона”. Множеството коментари върху текста обясняват трудните за разбиране места, съдържат исторически и географски препратки заедно. Повечето бележки обаче са доктринални в духа на Калвин, дори върху стиховете които целенасочено или по невнимание са преведени погрешно. Известна е като „Библията на бричовете”, заради превода на Битие 3:7, където Бог прави „бричове” на Адам и Ева (вместо „препаски”). Бележката към Откровение 9:11 определя „ангела на бездната” като „Папата Антихрист, цар на лицемерите и посланик на Сатана”.

По време на 45-годшиното царуване на кралица Елизабет, са публикувани повече от 100 различни издания на Женевската Библия. Половин век след отпечатването на Кинг Джеймс, Женевската Библия продължава да бъде най-популярната версия в Англия. Въпреки неприязънта на преводачите на Кинг Джеймс към Женевската Библия, те я използват почти толкова, колкото и преводите на Тиндейл. Изчислено е, че около 19% от първото издание на Кинг Джеймс през 1611г. са взети копирани от Женевската Библия. Дори в оригиналният предговор към Кинг Джеймс, библейските цитати са от Женевската Библия, а не от самото издание на Кинг Джеймс.

Прочетено от другите:

По темата:

Неделни богослужения на ЖИВО [неделя 10ч.]

Evangelsko.info — Sun, 05 Sep 2010 07:00:36 +0000

Прочетено от другите:

По темата:

Библията на Реймс–Доуей (1582–1610 г.)

Evangelsko.info — Sat, 04 Sep 2010 16:29:40 +0000

Д-р теол. Доний К. Донев

Гонението на протестанти по времето на Мери Тюдор (Кървавата Мери) изпраща много протестантски водачи в Женева. По тяхна инициатива там се превежда и отпечатва Женевската Библия, придружена с коментарните бележки на Жан Калвин и неминуемо маркирана от доктрините на калвинизма. По същата причина, но вече поради гоненията на католици по времето на Елизабет I, много английски католици намират убежище във Франция, където се ражда идеята за една нова английска версия, която ще бъде наречена Библията на Реймс–Доуей.

Католическото свещенство по време на превеждането й продължава да противостои на четенето на Библия от обикновените хора. Но осъзнавайки, че Библията ще бъде четена по един или друг начин, английските католици решават да дадат нова, правилна според тях английска версия, която да бъде базирана на католическата догматика.

Един от английските бежанци във Франция, Уилям Алън, който по-късно става кардинал, е директор на колежа „Ориел” в Оксфорд и един от основателите на семинарията „Доуей”. Именно там професорите и учениците, завършили семинарията, се заемат със задачата да направят нов английски католически превод на Библията. Проектът е завършен през 1582 г. в Реймс, където е преместена семинарията в периода 1578–1593 г. под ръководството на йезуитския учен Григорий Мартин. Поради финансови затруднения първото издание, отпечатано от Джон Фогни, съдържа само Новия завет, докато Старият завет следва в двутомно издание през 1609–1610 г. По това време семинарията е преместена обратно в Доуей, което дава и пълното име на новата Библия.

Заглавната страница гласи, че тази ревизия е „за откриване на грешките в разнообразните по-късни преводи и специално за изчистване на противоречията в религията (доктрината – б.пр.)“. Следвайки католическата традиция обаче, преводът е направен не от оригиналните езици, а от латинската Вулгата, въпреки че на места сравнения с гръцкия текст и последователни поправки са явни в усъвършенстване на текста. Някои от техническите термини, като пасха, параскева, туника, холокост, скинопигия, азимия и др., са напълно запазени. Един от недостатъците на тази ревизия е прекомерното латинизиране на текста – използване на латински чуждици дори на места, където английските думи са по-лесни и точни. Григорий Мартин не се двоуми да заимства термини и фрази от превода на Ковърдейл и останалите протестантски версии. Индекс с превод на техническите термини и нововъведени английски думи е приложен в края на изданието. Тази практика впоследствие ще окаже огромно влияние върху речника, използван при направата на превода „Кинг Джеймс”.

Старият завет на Реймс–Доуей е завършен от Григорий Мартин почти 30 години преди същинското му издаване, ревизиран отново преди отпечатването му и сравнен с „най-съвършените латински издания“, или т.нар. последна Вулгата по времето на папа Климент VIII. Бележките по текста са по-кратки в сравнение с тези на Новия завет и по-малко язвителни. Но това съвсем не прави по-леко католическото доктринално влияние върху превода, заявено например в коментара за двамата господари в Матей 6:24: „Две религии, Бог и Ваал, Христос и Калвин, меса и общение, католическата църква и еретическите ковенционалисти“ (Религиозно събрание извън закона, в случая препратка към събранията на Англиканската църква. В отговор през 1670 г. Английският парламент обявява за незаконни всички религиозни събирания, които не се провеждат от Англиканската църква. – Б.р.).

Прочетено от другите:

По темата:

ОТКРОВЕНИЕТО на ИСУС ХРИСТОС (карта)

Evangelsko.info — Thu, 02 Sep 2010 09:00:49 +0000

Прочетено от другите:

По темата:

Библията на Матюс (1537)

Evangelsko.info — Sun, 29 Aug 2010 09:42:22 +0000

Д-р Теол. Доний К. Донев

Библията на Матюс е първата официално оторизирана Библия на английски език отпечатана най-вероятно вероятно в Антверп в печатницата на Ханс Холбейн въпреки, че заглавната страница гласи: „1549 – Отпечатана в Лондон от Джон Дейи & Уилям Серес”, докато друго издание чете: Графтон и Уитчърч – Лондон. Преводът е на Томас Матю, псевдоним на Джон Роджръс, роден около 1500г. Роджръс е първият протестантски мъченик убит за вярата чрез изгаря не на клада през 1555г. в Смитфийлд, по време на царуването на Мери Тудор (Кървавата Мери).

Роджърс е приятел на Тиндейл завършил Кеймбридж, който наследява от Тиндейл някои от непубликуваните ръкописи от превода на Стария завет. Новият завет и Петокнижието на Матюс следват почти буквално превод на Тиндейл, докато текстът от Ездра до края на Апокрифа е от Старият завет издаден от Ковърдейл. Текстът от Исус Навиев до Летопис е доста различен от изданието на Ковърдейл и е общоприето, че също идва от превода на Тиндейл.

Библията на Матюс съдържа, за първи път на английски език, апокрифната Молитва на Манасия, преведена от френската Библия на Оливет. Роджърс добавя и над 2000 коментарни бележки към текста, някои доста противоречиви, с които дефакто прави нова ревизия на текста на Тиндейл. Библията на Матюс е известна и като „Библия на женобийците” заради коментара към 1 Петрово 3:7, който казва: „Ако [жената] не е покорна и в помощ [на съпруга си, той] да набие страх Божи в главата й”.

Първото издание на Библията на Матюс излиза през 1537г. в тираж от 1500 копия отпечатани под специален „кралски лиценз” със съдействието на Кромуел и Кранмер. Преиздадена е още само два пъти през 1549 и 1551г., но дори само тези три издания са достатъчно за да осъществят връзката между преводът на Тиндейл и Великата Библия която ще бъде издадена по време на царуването на Едуард VI (1547-1553).

Прочетено от другите:

По темата:

Великата Библия (1539)

Evangelsko.info — Thu, 26 Aug 2010 17:13:40 +0000

Д-р Доний К. Донев

Библиите на Матюс и Ковърдейл излизат от печат с позволението на Хенри VIII. По заповед на краля, през септември 1538г., са поставени във всяка църква в Англия, което ги прави задължителни за използване по време на богослужение. Самите свещениците предпочитат по-голямата и удобна по размер Библия на Матюс.

От септември 1538 до април 1539, използването на английската Библия нараства неимоверно. Кралската заповед гласи: „да не бъде обезкуражаван никой от четена или слушане на Библия, но да се насърчава и провокира всеки да чете същата, която е самото живо Слово Божие”. Миряните взимат заповедта присърце и четат Библията дори по време на богослужение до толкова, че няколко месеца по-късно кралят е принуден да издаде нова заповед с която да забрани такова поведение в църква.

Неминуемо се стига до идеята за нов превод, който е равен по точност на текста на Матюс, но изключва неговите коментарни бележки по текста. Кромуел дава тази задача на Майлс Ковърдейл. Според кралската заповед новата Библия трябва да е по-голяма по размер от Матюс, което и дава титлата „Великата Библия” – не толкова заради качеството на превода, колкото заради огромния й размер. Единичната страница е 38х25.5см.

Допълнително, Великата Библия бива приковавана за църковния амвон с вериги против крадци. Самият печат трябва да бъде осъществен в Париж, но заради голямата съпротива на френското свещенство е завършен в Лондон през 1539 и тя става първата „оторизирана” английска Библия. Всяко копие от изданието й носи специална анотация на заглавна страница: „Това е Библия предназначена за използване от църквите”.

Ковърдейл не владее гръцки и еврейски и ревизията му използва Библията на Матюс за базов текст, като целенасочено изоставя оригиналната анотация по текста. Поправките му са малко или много съгласувани с латинското и гръцкото издания на Нов завет на Еразъм. Великата Библия замества Лутеровият ред на книгите, който поставя Евреи, Яков и Юда най-накрая, с реда на Еразъм. За ревизията на Старият завет е използвано Мюнстеровото ново издание на латинския Стар завет. Първото издание е незадоволително и е последвано от второ през април 1540г., което за първи път съдържа пролог написан от Кранмер. Трето и четвърто издания следват съответно през юли и ноември 1540 и май 1541. Великата Библия е издадена в общо шест различни ревизии.

Прочетено от другите:

По темата:

Библията на Ковърдейл (1535)

Evangelsko.info — Tue, 24 Aug 2010 17:11:13 +0000

Д-р Теол. Доний К. Донев

Преводът на Тиндейл излиза на бял свят само с помощта на множество верни приятели и помощници. Един от тях е Майлс Ковърдейл. Роден през 1488 г. в Йоркшир, Ковърдейл израства сред августинските монаси в Кеймбридж и навършвайки пълнолетие става един от тях. Активен мисионер и проповедник на евангелието в и извън пределите на университета, той става част от авангарда на религиозни дискусии на реформацията. Когато един от раните английски реформатори, д-р Барнс, е арестуван в Лондон през 1528, Ковердейл е затворен заедно с него.

Постоянно преследван заради убежденията си, скоро Ковърдейл се отказва от августинския орден за да продължи да проповядва свободно в родната си епархия Есекс. Един от обръщенците му изповядва пред лондонския епископ, че разисквал книгите на Еразъм, твърдял, че изповед пред Бога с вяра е достатъчна за спасение и проповядвал против поклонението пред образи. Това е достатъчна причина да бъде обвинен в ерес и принуден да напусне Англия.

Около 1529, след корабокрушението на Тиндейл, Ковърдейл работи заедно в него върху новият английски превод в Хамбург. Същевременно в Англия, Хенри VIII се развежда, отхвърля върховенството на папата и обявява авторитета на Писанията над авторитета на Рим. Около 1533г. е разпространена новината, че Хенри VIII ще признае английските преводи на Библията и на 19 декември 1534г. архиепископът Кранмер издава официално призвание да му бъдат предадени всички налични английски преводи за да може да бъде направен нов превод по специална заповед на краля.

Оторизирането на нов превод означава, че кралят, а не Рим е върховния авторитет на църквата в Англия. По тази причина назначените преводачи, начело с лондонския епископ, отказват да осъществят превода изразявайки несъгласието си Библията да бъде четена от простолюдието. Това дава шанс на Ковърдейл да се намеси, въпреки че е все още в изгнание в Европа. Резултатът е първата печатна цяла Библия (стар и нов завет) на английски език отпечатан в Цюрих през 1535г.

Преводът не е от оригиналните езици, а използва лутеровия немски превод, няколко латински версии и наличният превод на Тиндейл. Библията на Ковърдейл съдържа и апокрифните книги, които католическата църква приема като канонични, но не като част от текста, а като добавка накрая – метод, който ще стане традиция при издаването на множество протестантски версии. Изданието е разделено на шест части. Петокнижието и Йон са ревизии на превода на Тиндейл, Йов и Новият завет са също заимствани от Тиндейл, а останалата част от Стария завет е превод на самия Ковърдейл. Текстът е разположен в две паралелни колони като заглавията на книгите запазват старолатинските си названия (напр. Sapientia за Премъдрост (Притчи)).

Копия от изданието са изпратени в Англия за да бъдат прегледани от краля. Хенри VIII ги предава на няколко различни епископа, чиито коментари съдържат множество забележки, но единодушно потвърждават, че ереси не са открити. Отговорът на краля е: „Тогава, щом няма ереси, в името на Бога нека бъде разпространен сред хората”. Така, преводът на Ковърдейл става първата английска Библия отпечатана с кралско позволение. В последствие, Ковърдейл участва и първата цялостна английска Библия, която е отпечатана на територията на Англия от Джеймс Никълсън през 1537г.

Прочетено от другите:

По темата:

Уилям Тиндейл

Evangelsko.info — Mon, 23 Aug 2010 18:10:13 +0000

Д-р теол. Доний К. Донев

„Противопоставям се на папата и всички негови закони: и ако Бог ми даде сили, ще направя така, че един ден всяко момче което оре по полетата на Англия ще знае повече Писанията отколкото самия папа.”- Уилям Тиндейл

Уилям Тиндейл е роден през 1494г. в Уелс, но израства в околностите на Оксфордския университет. Бакалавърското му образованието в Оксфорд (1512) включва класическа лингвистика и изкуства, със специален приоритет върху изучаване на Писанията. След успешно завършване и на магистърска степен в Оксфорд (1515), владеейки шест езика, Тиндейл продължава образованието си, в Кеймбридж, където научните трудове на Лутер и Еразъм са често разисквани. Приема свещенически сан в католическата църква – единственият начин по който може законно да проповядва в Англия по това време.

Междувременно, за около 130г., от времето превода на Уиклиф, не са правени опити за нов английски превод на Библията. Великата схизма разкъсва единността на църквата, дублирайки папския режим на Рим в Авиньон (1378-1417). Гутенберг изобретява печатната преса (1454) и отпечатва пълния текст на латинската Вулгата. Турция завладява Византия (1453) и много гръцки монаси мигрират в западна Европа, носейки със себе си ценни новозаветни ръкописи. Започва ерата на големите открития и най-вече новата земя: Америка (1492). Еразъм Ротердамски издава първият цялостен гръцки Нов завет (1516), а Мартин Лутер дава начало на Реформацията със своите 95 тезиса (1517).

Докато Реформацията в Европа е в своя разгар, в Англия е в сила закон от 1408г., който забранява текстът на Библията да бъде превеждан на английски език. Интересът на младия Тиндейл към тезите на Реформацията формира неговото разбиране на теологията и практика на Словото, което е в разрез с общоприетото статукво и той е често обвиняван в богословска ерес и противоцърковна дейност. Премества последователно в Лондон и Бристол, където проповядва и прави планове за превод на Библията на говорим английски език. Надеждата му, епископът на Лондон и близък приятел на Еразъм, Тунстал, да спонсорира новият превод се увенчава с неуспех. Бивайки постоянно атакуван от страна на църковните епископи, Тиндейл е наясно, че е невъзможно да осъществи превод на Библията в Англия, не само заради законовата забрана, но и поради това, че не може да намери партньор, който познава достатъчно добре еврейския език. Той пише: „…. не само, че не се намери място да преведа Новия завет в лондонския двореца на господаря ми, но нямаше такова място дори в цяла Англия”.

С помощта на Хъмфри Мамат, богат търговец на платове и поддръжник на лолардите, Тиндейл отпътува за Германия. Там, около 1525г. завършва своя първи превод на Новия завет и го отпечатва на следващата година в печатницата на Петер Шьофер, като първия печатен Нов завет на английски език. Три копия от това първо издание са запазени от наши дни, едно от което бе продадено за 1.5 млн. щ.д. през 1998г.

Тиндейл продължава да ревизира основно текста на превода според новите правила на английската граматика. На много места се налага да използва думи, които са нехарактерни за английския език за да предаде идеите на Библията като пасха, миротворец, жертвен агнец и дори прилагателното хубав (beautiful). Това му донася славата на „архитект на английския език.” Тиндейл е и първият новозаветен преводач, който използва курсив за да обозначи думите, които не са в оригинала – практика, която е запазена и до днес. Въпреки, че използва текста на Лутер, преводът му е направен на базата на третото издание на гръцкия Нов завет на Еразъм.

Тиндейл ревизира преводът си най-вече заради опитите на Джордж Джой да заимства от неговия превод в своя собствена ревизия, която замества множество от използваните думи, като възкресение (resurrection) представена от Тиндейл с тежката фраза „живот след този живот”. Пет последователни ревизии на Новия завет на говорим английски език са отпечатани, като последната от 1535г. става база за издаването на Библията на Матю.

Най-използвано обаче остава богато илюстрираното трето издание на Тиндейл от 1534г. То е внасяно контрабандно в бали памук и чували пълни с брашно от лолардите в Англия и разпространявано с голям успех, достигайки дори до Хенри VIII. В същото време, католическите епископи изгарят всички копия които могат да закупят. Иронично е, че Тиндейл използва придобитите от продажбата финанси за да отпечата нови копия на превода си.

Под постоянна заплаха за живота си на Стария континент, Тиндейл превежда и голяма част от Стария завет. Запознава се с равини, които го обучават в тайните на еврейския език. Това му помага в превода, който стига до 2 Летописи, въпреки че са запазени преводи и на Книгата на пророк Йон. Преводът му от еврейски е повече от буквален, използвайки еврейски динамични еквиваленти като: „да умреш смърт”, „течащи с мляко и мед”, „странник в чужда земя” и „ябълката (зеницата) на окото му”.

Около времето в което превежда Петокнижието, Тиндейл пътува за да го издаде в Хамбург, но претърпява корабокрушение близо до холандския бряг. Тиндейл изгубва не само финансите с които смята да плати изданието, но и целия новопреводен текст заедно с използваните източници. Пристигайки в Хамбург, Тиндейл търси помощта на своя сънародник Ковърдейл, с когото превеждат наново Петокнижието в периода от Великден до Рождество.

Атаките срещу превода и срещу самия Тиндейл са непрестанни. През май 1535г., той е отвлечен от Антверп и затворен в крепостта Вилворд в Белгия. За това, че е превеждал Библията, получава смъртна присъда чрез едновременно изгаряне и обесване. Молбата му да му се предоставят еврейска Библия, граматика и речник за да продължи да превежда остава неудовлетворена. Присъдата е изпълнена 500 дни по-късно. Последните думи на Тиндейл от огнената клада са молитвата: „Господи, отвори очите на английския крал.”

Това, което Тиндейл не знае, е че няколко месеца по рано Хенри VIII е благословил отпечатването на нова английска Библия, базирана на преводът на Тиндейл, която излиза през 1539г. и е позната като Великата Библия. Библиите в издание на Ковърдейл и Матю, макар и анонимно, включват огромни части от превода му. Дори Женевската и Епископската Библии използват множество от преводните му текстове за своите издания.

По-малко от век по-късно, през 1611г. по заповед на крал Джеймс, ще бъде издадено оторизирано издание на Библията, което въпреки, че е подготвено от 54 независими преводачи в по-голямата си част (над 80%) заимства дословно от превода на Тиндейл. Предговор към едно от по-късните издания на Новия завет на Тиндейл гласи: „Все още се възхищават на това, че учените, които през 1611г. са подготвили Оторизираната версия за крал Джеймс толкова често говорят с един глас – явно чудо. Разбира се, че е така: този глас, който те никога не посочват, е гласът на Тиндейл.”

Прочетено от другите:

По темата:

Библията на Тавернър (1539)

Evangelsko.info — Sun, 22 Aug 2010 09:37:22 +0000

Д-р Доний К. Донев

Ричърд Тавернър е роден 1505г. Завършва университетите в Кеймбридж и Оксфорд и става адвокат. По време на юридическата си практика издава ревизия на Библията на Матюс с минимални корекции. Владеейки отлично старогръцки, той превежда и голяма част от Апокрифа за лично ползване. Неговият превод на 1-2 Ездра, Товит и Юдит значително се различават от версиите на Ковърдейл и Матюс. Тавернър номерира Псалмите според Вулгата и представя четири Книги на царете, вместо 1-2 Самуилови и 1-2 Царе (както е обикновено в английските Библии). Редът на книгите от Новия завет следват този на Матюс.

Тавернър е клиент на Томас Кромуел, което му дава специални привилегии при издаването на Библията, особено след 1536г. когато получава длъжността главен секретар. Отстраняването на Кромуел през 1540, спира издателската му дейност заради която е затворен в Лондонската кула. През 1552г., обаче, успява да получи благоволението на Едуард VI и е помилван и получава разрешително да проповядва, въпреки че е само мирянин. Умира през 1575г. Въпреки, че версията, която издава съдържа само минимални ревизии на текста, тя става първата английска Библия (вкл. Апокрифа) напълно отпечатана в Англия.