8 Юли / ФИЛИПЯНИ

8 Юли / ФИЛИПЯНИ

08.07.2020 Off By Evangelsko.info

прочит за деня: Филипяни 3-4 глава

НЕБЕСНАТА ЦЕЛ (Не поглеждай назад!)

„Братя, аз не смятам,
че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се
простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за
наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“  (Филипяни 3:13-14)

Има ли моменти в живота ми,
които искам да забравя? Има ли моменти, от които се срамувам и които изпълват
сърцето ми с вина и срам, и като че ли се чувствам затворник в едно безкрайно
минало? Вярвам, всеки от нас има такива спомени дори и в християнския си вървеж.
Неща, които бихме искали никога да не се бяха случвали.

Това е стара тактика на
Сатана – да обезкуражи християните, напомняйки им предишните провали. Да ги
кара да гледат назад и да живеят в спомените от миналото. Понякога болката и
тежестта на тези спомени ни парализират духовно и не ни позволяват да вдигнем
смело глава, за да продължим напред. Врагът на душите ни ни обсипва със стрели
на вина и ни кара да забравим, че сме възлюбени с безкрайната любов на Бога.

Ние като християни добре
знаем каква е целта на нашата вяра и какви са надеждите ни относно спасението и
вечния ни живот с Бога. Но като че ли понякога има неща, които ни дърпат назад
и отнемат радостта от ходенето ни с Него. Дори има причини, които ни карат да
отместим своя поглед от прицелната точка, която ни вдъхва сили да продължим,
само защото сме възлюбили нещата от този свят, както жената на Лот (Бит.
19:26).
Отдали сме ума си
повече на земните неща и пренебрегваме нашето небесно призвание (Филипяни.
3:19-20)
.

Павел ни напомня в този
пасаж, че за да продължим устремено и със свободни сърца напред, първо трябва
да оставим някои неща в ръцете на милостивия Бог и да ги забравим, щом сме се
разкаяли за тях. Апостолът добре помнеше времето, в което беше гонител на
Църквата и одобряваше убиването на дякон Стефан. Тогава си е мислел, че
всичките му човешки постижения, ревност и духовна репутация са били достатъчни,
за да има одобрението от Бога. Но сега, осъзнал истината, той ни разкрива, че единствената
цел, която си заслужава да гони, е да познава Христос в пълнота и да изпълни
всичко, което Той има за него. На тази цел апостолът се отдава с цялата си енергия.
Нека знаем, че в момента, в който отместим поглед от това, което сме в Христос
и от Завета Му с нас, от Неговата любов, от милостта и обещанията Му, тогава ние
отместваме поглед от истинската реалност, в която сме призовани да живеем.

Както Павел описва
стремежа на атлета да се спуска към крайната си цел – победата (ст. 12),
така и ние трябва да оставим настрана всичко, което ни възпрепятства да бъдем
ефективни християни, и да забравим всичко, което отмества погледа ни от нашия
Господ.

Съвършенството не се
състои в нашата неспособност да грешим. Съвършенството се състои в това –
никога да не спираме нашия устрем и стремеж да продължим по Божия път, и никога
да не изпуснем от поглед прицелната си точка – Христос, нашата награда. Той е Начинателят
и Усъвършителят на вярата ни
(Евреи 12:2 БЛБ).

Братя и сестри, нека
помним, че нашият Бог е в състояние да се погрижи за миналото ни. На всяко
разкаяно сърце Той показва милост на мига и на всяка смирена душа Той прощава
напълно, защото е верен на обещанията Си (1 Йоан 1:9).

 „…никой който е сложил ръката си на ралото
и гледа назад, не е годен за Божието царство“
(Лука 9:62).

Какво задържа погледа ти назад?

Тодор Ботев