400г. от отпечатването на превода Кинг Джеймс (Част 1)

21.06.2011 0 By Evangelsko.info

kingjamesbible1612-1613[1]

Д-р Теол. Доний К. Донев

Съборът в Трент през 1544г. постулира, че всички преводи на Библията трябва да бъдат направени от латинската Вулгата, вместо от оригиналните гръцки и еврейски източници – тенденция, която постава една нова дилема, далеч по сложна от времето на Кирил и Методий и техните славянски преводи. Един от последните буквални преводи на Библията от времето на Реформацията, направен от Дуай-Реймс, е преведен следвайки имено на базата на тази тенденция. Това е преводът който оказва най-голям влияние върху контекста на превода на най-печатаната, най-продаваната и най-четената версия на Библията на всички времена – преводът Кинг Джеймс, излязъл от печат през юни 1611г.

Първите англоезични преводи на части от Библията датират около 1382г. или два века преди Кинг Джеймс. Период от време в който Реформацията развива идеята, че всеки Християнин трябва да има достъп до текста на Светото Писание в директен противовес на постулатите на католическата църква. Там където двете идеи се застъпват, новите преводи са изгаряни, а с тях и техните преводачи.

Джон Уиклиф е един от тях. Заедно със своите сподвижници, Уиклиф превежда Библията на английски език главно от латинската Вулгата, но инкорпорирайки редица ранно английски преводи и класически византийски варианти пралелно с техните славянски еквиваленти. На събора в Блекфраър през май 1982 г., 24-те тезиса на Уиклиф са анатемосани като ерес. Въпреки това, той доживява да види пълния английски превод преди смъртта си през декември 1384 г.

Около 150г. по късно, през 1525 Уилям Тиндейл издава свой английски превод на Новия Завет от старогръцки. В следващите 10г. той многократно ревизира текста и работи върху превода на Стария Завет. През май 1535 г., Тиндейл е отвлечен и осъден на смърт чрез едновременно изгаряне и обесване. Последните му от огнената клада са: „Господи, отвори очите на краля на Англия!”

Само няколко месеца преди екзекуцията на Тиндейл, за да утвърди разделението на Англия от католицизма, Хенри VIII благословя отпечатването на „Великата Библия”, която излиза през 1539г. с текст многократно заимстван от превода на Тиндейл. Междувременно, с позволението на Хенри VIII, от печат излизат преводите на Майлс Ковърдейл (1535) и Томас Матю (1537), които също следват преводът на Тиндейл, и двамата бивайки от малкото верни приятели на Тиндейл. Последвалите версии на Женевската (1560) и Епископската (1568) Библии неминуемо използват множество от преводните текстове на Тиндейл в своите издания.

През 1603г., умира кръстницата и братовчедка на шотландския крал Джеймс VI, кралица Елизабет I, и Джеймс е коронован за крал на Англия. Още на 16 януари 1604, Д-р Джон Райнолдс споменава на краля, че е нужен нов превод на Библията тъй като предишните, направен по времето на Хенри VIII са „грешни и не отговаря на истината на Оригинала”. Като доказателство са показани грешки в преводите на Галатяни 4:25 в Епископската Библия и Псалм 105-106 от Великата Библия.

За кралят, това е възможност да обедини всички църкви в Англия под един единен английски текст на Библията, който носи неговият печат на одобрение. Още на 10 февруари с.г., заповед издадена от кралския двор оторизира направата на нов превод на Библията, доколкото е възможно от еврейски и гръцки оригинали, за ползване по време на църковните богослужения в цялата страна. По молба на Епископа на Лондон, кралят препоръчва да няма бележки в полето, както в Женевската Библия, които той намира за „частични, заблудителни и носещи много опасни и предателски замисли”. За пример е даден Изход 1:19, който Женевската Библия коментира като пример за гражданско неподчинение.

Лично крал Джеймс одобрява списък с членовете на шест отделни преводачески комисии от общо 54 човека – по две комисии от Оксфорд, Кеймбридж и Уестминстър. На Оксфорд е поверен преводът на Евангелията, Деяния на апостолите, Апокалипсиса, пророческите книги и Плач Еремиев. Кеймбридж поема превода на Старя завет от Летописи до Еклесиаст, включително апокрифните книги, а Петокнижието, историческите книги на Стария Завет от Исус Навин до IV Царе и Посланията са поверени на преводачите в Уестминстър.

Преводът е изготвен по предварителен набор от правила, като водещото между тях е Епископската Библия да се следва доколкото е възможно. Разделението на глави и личните имена остават непроменени, а бележките в полето са ограничени до: (1) преводачески обяснения на еврейски и гръцки термини или (2) препратки между стиховете. Новият превод трябва да отразява епископалната структура на англиканската църква и традиционно приетото ръкополагане на свещеници. По тази причина, църковните термини се запазват (т.е. думата за църква „еклесия” не може да бъде преведена просто като „събрание”), а при думи с няколко значения са използвани от писанията на църковните отци.

Всяка от комисиите изпраща завършения си превод до другите две комисии за проверка, като разликите се обобщават при обща среща на представители и на трите комисии. Епископите членове на комисиите са помолени да се допитат до мнение и на други свещеници, с указан списък от версии, които също могат да бъдат консултирани: Тиндейл, Матю, Ковърдейл, Уитчърч и Женевската Библия.

Същинският процес на превеждане започва през 1607г. и следващите четири години преминават в усърдна работа. Както предшвествениците си от времето на Тиндейл, текстът на Кинг Джеймс е превод от гръцки (Беза), еврейски (Тремелий) и арамейски, с вторични сравнения от латинската Вулгата. Две от Апокрифните книги са преведени директно от латинския превод на Юний в паралелно със Сикстинската Вулгата (1587).

Крайният вариант на превода съдържа над 8500 бележки в полето и 9000 препратки. Старозаветната тетраграма YHWH е преведена като „ГОСПОД” или „ГОСПОД Бог” (за Адонай YHWH), като само на четири места е запазен оригиналът „ЙЕХОВА” (Изх. 6:3, Пс. 83:18, Ис. 12:2; 26:4). Използваното еврейско издание на Даниел Бомберг е многократно коригирано с LXX или латинската Вулгата, особено в пасажите с христологическо тълкование, а Новият Завет запазва над 80% от текста на Тиндейл.

През 1610г., по шест представителя на всяка от комисията са изпратени в Лондон за да завършат и предадат последната ревизия за печат. Една от последните корекции в Деяния 1:20 в което думата за апостолския „чин” на Юда е заместена са с „епископство”. След девет месеца упорит труд текстът е предаден на печатарската гилдия, където първото фолио излиза от печат през месец юни 1611г. от пресата на кралския печатар, Роберт Баркър. Дефакто през 1611г., от печат излизат две първи издания заради грешка в Рут 3:15, където местоимението „she” (англ. тя) е погрешно отпечатана като „hе” (англ. той) (тук Цариградският превод превежда букв. „и отиде си в града”, без да има нужда от местоимение, тъй като подобно на гр. език, в българския родът се предава по формата на глагола; което е своеобразен текстов маркер, че версията Кинг Джеймс не е използвана за главен източник при Цариградския превод от 1871г.).