350 години от първата печатна Библия на арменски език – 11 март 1666г. в Амстердам

350 години от първата печатна Библия на арменски език – 11 март 1666г. в Амстердам

11.03.2016 5 By Evangelsko.info

Уважаеми приятели на Библейското дело,

През тази година се навършиха 350г. от отпечатването на първата арменската печатна Библия.
Това е изключително постижение за един малък народ, църква и верни духовни водачи, които изпреварват редица богати и развити европейски цивилизации. Делото на епископ Воскан Ереванци през 1666г. е един висок връх на духовност и култура на християнските народи в Османската империя, част от която сме били и ние. Има много герои, които трябва да излязат от забвение: Неофит Рилски, Матей Преображенски, Гавраил Илиев.

Ако познаваме историческите факти, трябва да бъдем благодарни на Британското и чуждестранно библейско дружество. Светът на радетелите на Библията след 1804г. и особено след 1813г. е станал много по-лесен. Фактите от миналото са повод за размисъл и възможност да възприемем делото на предците като наша кауза.
Статията има подчертано патриотичен характер, за да бъде приета от по-широк кръг от арменската общност, но има информация за приятелите на Библейското дело, което е общохристиянско.

С уважение:
П-р Бедрос Алтунян

350 години от първата печатна Библия на арменски език – 11 март 1666г. в Амстердам

п-р Бедрос Алтунян
Арменски евангелски църкви
Българско Библейско дружество

Само 200 години след отпечатването на първата Библия от Гутенберг в Майнц , Германия през 1455 г ., един малък народ като арменския, далеч в Кавказ , на кръстопътя на сблъсъка на цивилизациите и религиите, но благословен от Бога с посветени духовни водачи , успява да отпечата Библията , далеч преди други напреднали народи с много по-големи възможности. Това е свидетелство, че великите дела в човешката история не се извършват от материално богати народи, а от посветени личности , дарени с богатствата на Духа.

За успеха на всяка християнска цивилизация,винаги решаващо е било разпространението на Божието слово сред народа на разбираем език. През последното хилядолетие християнските ценности са се утвърди ли и са дали благодатните плодове на вярата само там , където Библията е достигнала до всеки Първата печатна Библия 1666 г. дом и до всеки християнин.

Традицията на преписването на Библията издига авторитета на Божието слово сред арменския народ на голяма висота и утвърждава нейното присъствие в живота на обществото. В другите църкви през тази епоха Библията не участва в църковния живот, а се ползват само богослужебните книги. Библията често е била заключена и буквално окована с вериги, да не би някой да се опита да я чете. Това се прави от църквата с презумпцията, че Библията може да се чете и обяснява само от духовници. Църква , която се опитва да държи народа си далеч от Библията, е обречена на схоластика, защото се изкушава да замени Божието слово с човешки писания. В цялата история на Арменската апостолическа църква Библията е на особена почит . Идеята за печатане на християнска книжнина занимава църквата преди столетие. Първите успешни опити са направени във Венеция още през 1512г.,но Римската църква налага цензура.

Инициативата за отпечатване на Библията идва от върховния патриарх и католикос на всички арменци Хагоп IV Джугаеци в Ечмиадзин (1655-1680). В началото на християнството в Армения при царуването на цар Врамшабух първият католикос Сахаг Бартев оценява изключителната важност на Библията за утвърждаване на християнството.

След създаването на арменската писменост през 405 г., католикос Сахак Бартев 30 години неуморно превежда Библията за своя народ , заедно със създателя на арменската азбука Месроб Машдоц. Няма друг католикос или патриарх в историята,готов на такъв духовен подвиг за утвърждаване на Божието слово.

Същия дух има и католикос Хагоп IV, който от началото на своя пост търси възможности за отпечатване на Библията, защото преписването е скъпо и трудоемко, а и не отговаря на нуждите от по-широко разпространение.

През това време Армения е под чуждо владичество . Църквата е единствената институция, опора на народа и защита на вярата и националната идентичност. Училищата са в манастирите и църквите. Заедно с другите учебни предмети,арменският език се изучава чрез наизустяване на книгата Псалми. Тези 150 псалми не са само източник на знания, но и утвърждават вярата на младите поколения.

Още в края на Х VI век арменски духовници търсят пътища за отпечатване на Библията, но Рим поставя условие арменският превод да бъде представен на латински, за да бъде сверен с Вулгата. Католикос Хагоп IV натоварва един монах – Матеос Сареци да търси възможности за отпечатване , които да задоволят изискванията на Рим и очакванията на Ечмиядзин. Холандия е полупротестантска страна, сравнително отдалечена от могъщото влияние на Рим и има опит в книгопечатането. След като успява да купи една печатарска преса , поръчва на гравьора Христофор ван Дайк да изработи три комплекта арменски букви за печат с различни големини. Скоро след като организира печатницата, монахът Сареци заболява и умира.

Като получава вестта , католикосът свиква народно събрание в Ечмиадзин, посветено на издаването на Библията. Решават да се изпрати архимандрит Воскан Ереванци. Изборът не е случаен . Още в църковното училище той живо се интересува от подготовката на книги за печат, а като монах дълго време се опитва да разработва идеята за печат на Библията.

След това събрание католикос Хагоп IV го ръкополага за епископ и го изпраща с поръчение в Европа . Воскан тръгва пеша за Смирна (Измир) и после с кораб до Италия. В Ечмиадзин нямат средства , очаква се , че по пътя той ще бъде подкрепен от арменски дарители . През цялата мисия Матеос Сареци и Воскан Ереванци са подпомогнати от жертвоготовни арменци, които искат да имат принос в това свято дело. Самото отпечатване на Библията в Амстердам е финансирано от богати арменски търговци.

Можем само да направим съпоставка , че в Германия, Гутенберг, за да започне печатането на Библията взема заем от 170 гулдена и по-късно – нов заем от 800 гулдена , а след завършването,дълговете му вече са 2000 гулдена.

Католикосът натоварва Воскан с една много деликатна задача: да вземе със себе си и един библейски ръкопис, известен като Библия на цар Хетум I (1213-1270) – цар на независимото арменско Киликийско царство, и да прецени редакцията на текста на новата Библия . Католикосът съветва Воскан да раздели текста на глави и стихове, «както латините». Съзнавайки, че това в бъдеще може да бъде причина за спорни мнения, Воскан написва в началната страница на Библията:
„Библия Книги на Свещеното Писание На Стария и Новия Завет, включващо изявлението на нашите предци и добросъвестни преводачи. При дадени указания на Негово Святейшество арменския Католикос Хагоп за разделяне на текста на глави и стихове по подобие на латините и съгласувано с общоприетите книги, покорен Божий слуга Воскан Ереванци. Амстердам – Печатница «Св. Ечмиадзин и Св. Саркис» 1666 година от Рождество Христово, 11 март“
Усилията на епископ Воскан Ереванци се увенчават с успех и първата Библия на арменски език е отпечатана на 11 март 1866 г. в Амстердам в 5 000 екземпляра, много голям тираж за своето време.(Библията на Гутенберг е 180 екземпляра). Новата Библия има 1464 листа с размер в 21х26 см . Благодарение на опита и традицията на преписвачите на Библията всеки екземпляр е уникален с някои допълнителни индивидуални литографии.

Едно от копията на Библията Воскан Ереванци изпраща на френския крал Луи XIV – Краля Слънце (1638-1715), за което получава специална благодарност . И до днес тази Библия се съхранява в Националната библиотека на Франция. Луи XIV е възхитен от Библията и разрешава на Воскан да открие печатница в Марсилия.

Втори екземпляр на Библия Воскан подарява на Римския папа Климент IХ. Папата е впечатлен от качеството на печата и разрешава, да се открие печатница за арменски книги в Ливорно. Тази Библия се съхранява във Ватиканския музей . Библиите са били специално изработени със сребърни инкрустации и представляват произведения на изкуството.

Библията на Воскан Ереванци не е само изключително постижение за своето време, но впечатлява изследователите и днес. Запазените образци в световни музеи и хранилища са безценни и са неоценимо богатство на човешката култура. Удивителна е смелостта на замисъла и съвършенството на изпълнението на тази Библия през годините на Средновековието.

Това не е краят, а началото на нови борби в живота на този забележителен служител на Църквата за разпространение и утвърждаване на Библията. Той основа нови печатници и издава ценни книги.

По инициатива на Воскан са отпечатани «Псалтир», «Песнарка», «Мащоц»(сборник с каноните на Църквата ), «Граматика» (написана от него), «Математика» – първата книга на нецърковния език (ашхарапар), «Книга на историята» от Аракел Даврижеци, «Книга със скръбни песнопеения» на Крикор Нарегаци, «География» на арменския математик , астроном и географ от VII век Анания Ширакаци, и още много други важни произведения на арменската наука и култура , които са достигнали до нас благодарение на отпечатаните книги.

Тази дейност среща съпротивата на Рим. Не достигат средства. През 1669 г . Воскан Ереванци пренася печатницата в Ливорно, а през 1673 г. -в Марсилия, за което получава специално разрешение от краля Луи XIV. Тук Воскан Ереванци умира през 1674 г . Неговите сътрудници отпечатват още 14 ценни книги, в това число и «Атлас на света» с карти на на арменски език.

Учениците продължават делото му. Те отварят печатници на много места. През 1685 г. Томас и Хугас Вананденци възстановяват печатницата в Амстердам и отпечатват «История на Армения» на Мовсес Хоренаци, «Всеобща География » и много други издания . Печатницата действа до 1717 г., когато във Венеция се основава католическият орден «Мъхитарян» и става основен приемник на арменското книгопечатане. Там през 1733 г . се отпечатва ново издание на Библията . Следват нови задълбочени преводи с още по-добро качество. Това е тема за нови проучвания. Библия от Венеция 1733г. Животът на епископ Воскан Ереванци е потвърждение,

че великите дела в човешката история могат да се извършат наистина само от истински посветени на Църквата и народа личности,надарени от Бога с неизмеримите богатства на Духа. Делото на Воскан Ереванци и неговият пример са насърчение за множество радетели на Библията през вековете. Развитието на Библейското дело продължава и днес е на голяма почит и важен приоритет за хиляди арменци по света.

През месец юли 2016 г. в Ечмиадзин съвместно с Арменската академия на науките се проведе четиридневна научна конференция за делото на епископ Воскан Ереванци. Очакваме, че познанията ни ще се обогатят.

Наследството е опазено! Героите не са забравени!

Пощенска марка по случай 400г. от рождението на еп. Воскан Ереванци през 1614 г.